Закритата градина

Материализирах се в закритата градина и приклекнах разравяйки малко от пръстта. Пуснах малката част от корена, на вековен дъб, ударен от светкавица, докато върху него е висяло тялото на обесена вещица. Трябваше да стои в земята, защото много лесно изсъхваше, а ни трябваше влажен.
Някой от съставките за това заклинание си бяха направо абсурдни. Като тази например. Зарових корена и се изправих, бръкнах в задния си джоб и от там извадих списъка със съставките. Задрасках корена и го прегледах отново. Оставаше само още една, но къде се предполагаше да намеря кост от вещица докоснала се до ангел. Аз бях ангел, може би трябваше да прехвърля бившите си гаджета през мозъка си докато не открия вещица. И докато се бях в вглъбил в мислите си едва не отнесох Ева, която влизаше в градината в мига в който аз излизах.
- Извинявай... Не те видях. - Премигнах няколко пъти оглеждайки я старателно. Нямаше да я питам къде е Азазел, в последно време той беше зает с овладяването на контрола над магията. Не бях сигурен дали вече е казал на дъщеря ми за това, че е взел силите на Неси.
- Как си, не сме се срещали скоро... - Макар в един замък, с размерите на този беше трудно да се срещнем. А аз толкова се радвах да я видя, особено когато се усмихваше, за раазлика от сега. - Кой е виновника, за тъжната муцунка?

За последните седмици Крис ми бягаше прекалено често. По- лошото е, че не отговаряше на въпросите ми. Смъмряше нещо от сорта на работа с баща си, или че е бил при сестра си, която внезапно се беше разболяла от незнайна болест. 
Като цяло всички се държаха супер странно около мен и поредното доказателство беше баща ми, който едва не мина през мен. В смисъл буквално.. вярно, че не бях от най- големите хора, но все пак се забелязвах на фона на каменните плочи.
- Човекът срещу мен. Някак си всеки път, когато се появи пред очите ми просто успява да ми скапе всякакво настроение само със съществуването си. - отвърнах остро, прокарвайки пръсти през косата си, след което наместих очилата си, които използвах при четене.
- Къде си бил? Изглеждаш ми подозрително. - казах след един по- обстоен преглед на стойката и на изражението му. - Пак вършиш нещо зад гърба ми, нали? Пак избираш някой друг пред мен.. Човек би си помислил, че вече съм свикнала.. - споменах, въздишайки и извъртях поглед, но все пак скръстих ръце пред гърдите си. Щях да настоявам да разбера всичко.

Наистина, наистина не можех да разбера защо ме мразеше толкова много. Усмивката която беше изгряла за нея на лицето ми вече се стопи. Разбира се, тя чакаше отговори и аз като неин баща нямах намерение да я лъжа.
- Току що зарових корен на вековен дъб, ударен от светкавица, докато върху него е висяло тялото на обесена вещица и сега се връщам на земята, за да потърся кост от вещица докоснала се до ангел. - Отговорих и напълно честно и прибрах списъка от който не бях зачертал последната съставка, в задния си джоб.
- На Крис му трябват за заклинанието, с което ще съживи Бела, така че не можех да му откажа да ги намеря, най - малкото, че той не може да напуска това място, а тези неща са на земята. - Замълчах за малко и се почесах зад врата. Знаех, че не е помолил нея да ги намери. Беше се обърнал към мен, защото тя не беше съгласна да му помага в това начинание. Беше си самоубийство за него. Вероятността да умре докато прави тази магия беше 50 на 50 зависеше само от това колко време му отнеме да измъкне Бела. За това събирах съставките и за друга магия.

Значи това беше причината всички в този шибан замък да ме отбягват? Той тръгваше на самоубийствена мисия и не беше решил дори да ми сподели. Това наистина заболя.. Наистина бих се опитала да го разубедя, но по дяволите.. това си беше неговия живот, щях да му помогна, да съм до него. Стиснах устни и погледнах надолу, стискайки ръцете си в юмруци.
- Значи му помагаш да се убие? Още нещо да не сте ми споменали? Чудя се изобщо защо се водя нечии наставник, след като криете всичко от мен.. - казах гневно, след което прехапах устната си, за да спра изблика на емоции и на приказки. Знаех, че той не беше виновен, Крис сам беше поискал, а той само му вършеше услуга, но все пак.. трябваше да ми каже по- рано.
- Как ще живееш, ако твоята Ренесме си отиде по време на ритуала? - попитах го внезапно, вдигайки погледа си към него. Толкова лесно да им позволи да се самоубият.. ?

- Евелин... Знам. - Как се очакваше да продължавам да говоря. Вдигнах ръцете си и разтърках слепоочията си, за да премахна главоболието което тъкмо ме беше връхлетяло.
- Аз съм виновен за всичко. Аз трябваше да се грижа за Кристофър по време на възстановяването му... - Сега макар да ме намрази беше време да кажа защо: - Той има чувства към теб. Не знам какви са точно, но каквито и да са... Как бих могъл да се усъмня че ще му завъртиш главата. Та ти си най - красивото момиче на света.
Спрях за момент и въздъхнах. Добре, дойде частта с по трудното признание. Трябваше обаче да разбере, че тук нямах нищо общо. Това си беше решение на близнаците, дори не са се допитали до мен, очевидно до Ева също.
- Лина... Неси няма да участва в този ритуал. - Виждах обвинението в очите й, без да съм направил нищо. - Виж не ме гледай така, дори не знаех, че имат такова намерение докато една нощ Кристофър не я внесе почти умряла през вратата... За това наистина не съм виновен.

Значи все пак щеше да го направи той? Луд ли беше? Ако го правеха двамата щяха да бъдат по - силни.. сила на близнаци и прочее.. два живота, не един. Силата сега щеше да бъде по- голяма от живота му. Очите ми се разшириха и цялата се стегнах. Исках да ударя нещо, а да ударя пернатия задник пред мен щеше да е най- голямото удоволствие. Но не го направих. Погледнах надолу, стискайки зъби и борейки се с напиращите сълзи. Трябваше да го намеря.. Трябваше да говоря с него. 
- Ти и Ренесме.. толкова сте егоистични и самовлюбени.. не мислите за никой друг освен за себе си. Може би имах претенциите да съм ангел, но не и в този момент. Погледнах отново към него и се приближих. Ноктите ми се забиваха в дланите ми толкова силно, че очаквах скоро да потече кръв.
- Ако Кристофър умре ще е само заради малката ти кучка, защото го е оставила да се справя сам с всичко това, да изкупва греховете и на двама им. Обещавам ти, че умре ли той - тя няма да доживее следващия изгрев. - след тези думи се завъртях и тръгнах към двореца, за да търся Крис.. Този идиот....

Тя наистина ли си мислеше че те са виновни... Можеше да е всичко, но той се беше опитал да убеди Неси да помогне на Азазел в това начинание. Специално в тази магия. Телепортира се пред дъщеря си и я погледна строго.
- Не знам защо толкова много ме мразиш... Само ще ти кажа едно. Кристофър сам искаше това. Никой от нас не го е карал да изнудва сестра си, за да му прехвърля силите. Почти бях убедил Неси да му помогне с магията. Той й е отказал това. Искал е само силите й и тя му ги е дала. Не искам да оставаш с грешно впечатление.
Въздъхна дълбоко и реши, че е казал достатъчно. От друга страна успя да разбере доста от този разговор. Макар и да не го осъзнаваше Ева беше започнала да се влюбва в Крис, ако вече не се беше влюбила напълно. Не се обръщаш срещу родителите си заради някой не толкова специален. Реши да запази това прозрение за себе си.
- Връщам се на земята, за да намеря последната съставка. Обещал съм да му помогна, макар самия аз също да не съм съгласен с цялата ситуация. Ако не успее да върне Бела ще го убият заради опита му. - "Ако не умре докато се опитва" довърши на ум и изчезна от очите на дъщеря си.