A very new beginning <3

След като богът отказа да даде каквато и да е информация на съпругата си относно дестинацията на техния меден месец тя беше твърде недоволна, но пък кой ли изобщо можеше да устои на милия му син поглед при думите ''Имай ми доверие,моля те''. Не и тя.. Сърцето й се разтопи и тя се предаде с въздишка.
На няколко пъти се опита да го подпита къде точно отиват, за да разбере какви дрехи да си вземе за изпът, но той само я даряваше с един от онези заговорническо-дяволити погледи, които караха краката й да се подкосяват и отказваше да й даде друга информация. Багажа им вече бил там.
Най-важното правило при това пътуване бе човешкия начин. Тъй като живееха във Венус и имаха напълно човешки бизнес правилото на играта бе да пътуват по човешки - със самолет. Затова и тя избра по- удобни дрехи, които да не са й неудобни при дълго пътуване.

Беше истинско изпитание да организирам всичко. Чудех се как изобщо успяват хората да правят такива неща, а аз уж използвах агенция... Размотаваха ме с дни. В крайна сметка успях да запазя точно мястото, което исках. Малка хижа, дълбоко в Алпите. Швейцария беше идеална по това време на годината.
Преди да тръгнем бях купил билетите и дори не позволявах на Психея да надникне, всичко беше изненада. От мястото, в което щяхме да отседнем, до това къде всъщност се намираше това място.
Когато бяхме на летището дори я помолих да си пусне музика на слушалки, само и само да не разбере на кой самолет щяхме да се качим. Недостатъка на цялата изненада беше че и в тъпите самолети казваха до къде ще се лети. Разбира се бях го предвидил, като нарочно взех билети до Франция, като съобразително бях избрал най - близкото летище до Швейцария, от където да наема хеликоптер, който да ни остави точно пред хижата, до която нямаше проходимост почти по никакъв друг начин, а на мен наистина не ми се изкачваше планината пеша.
- Развълнувана ли си? - Попитах я още на летището във Венус. Реших, че няма смисъл от чак такава потайност, след като се сетих, че в самолета щяха да оповестя дестинацията.

Е, нямаше как да я предпази от всички табла и инспекции, през които щяха да минат, след като ставаше дума за човешко пътуване, така че той сигурно беше намислил нещо допълнително, но самия факт, че на разписанието им пишеше Франция караше богинята да танцува вътрешно от щастие. Всъщност тя щеше да бъде на седмия облак където и да бъде, стига да е с него.
Какво оставаше за някакво си вълнение?
- Да, разбира се. - каза му въодушевено тя, увивайки ръце около врата му и се загледа в сините му очи, които толкова много обожаваше - Но съм сигурна, че плана ти не е толкова лесен, така че само мога да гадая накъде ме водиш. - допълни със сериозен замислен поглед, но неговите сини морета не издаваха нито една тайна, така че за нея нямаше шанс да изкопчи някаква информация, поне не и на този етап. Знаеше само, че ги очаква 15 часов полет, а те щяха да го прекарат заедно, седнали един до друг в някое кътче на самолета.
- Няма ли да ми кажеш нищичко? - попита го русокоската, за да се разсее от неприличните мисли за него във.. ами във всяко състояние и поза.

Беше си цяло изпитание да запазя всичко в тайна, а това да я държа в неведение направо ме убиваше. Особено когато ме погледнеше с големите си сини очи. Как да откажеш нещо на това сладко личице, затова и след като зададе въпроса си, вместо отговор получи дълга объркваща целувка, която поне по мой изчисления трябваше да я накара да забрави за въпроса си. Аз самия едва си помнех името след това.
- Аз също се вълнувам. - Промърморих взирайки се в очите ѝ, на сантиметър от устните ѝ. Последва кратка сладка целувка и хванах ръката ѝ, изправяйки се заедно с нея, когато ни извикаха, за да се качим на самолета. Трябваше да заемем местата си, вече нямах търпение да стигнем, но щяхме да стигнем дестинацията си едва след деветнадест часа.

Край. Никакъв отговор и пълен игнор - в това се описваше горе - долу поведението на съпруга й, от което Психея остана много недоволна, но въпреки това се подчини и тръгна след него към мястото в самолета си.
Бяха до прозореца, поне това беше хубаво. Бяха и в първа класа - друго хубаво нещо. Любезно ги бяха помолили да закопчаят коланите си и да не стават от местата си докато не се издигнат достатъчно.
Блондинката си сложи колана, макар да й се стори нелепо.. Тя така или иначе не можеше да умре. След това се протегна и преплете пръсти с тези на съпруга си и го погледна с цялата си любов. Не искаше да разваля повече изненадата му, затова просто щеше да му се довери и да го следва.
- Е, за какво ще си говорим 19 часа ако не за медения месец? - попита тя любопитно и повдигна перфектните си вежди.

И Психея продължаваше да се опитва да измъкне информация. Каквато и да е. Имах чувството, че за нея нямаше знаечение, коя точно част ще издам, стига да е нещо за крайната дестинация.
- Ами не знам. - Повдигнах рамена и се облегнах назад. Чесно си признавах с ръка на сърцето, е това ми беше първия път в който се каччвах на самолет, до сега никога не ми се беше налагало да използвам такова. Владеех телепортация... Сега обаче бяхме просто двойка човеци, които отиваха на меден месец.
- Младоженците по филмите правят секс в тоалетните. - Замях се тихо и прехапах устната си. - Но не ти предлагам това, трябва да бъдем културни.
Можехме да поспим, да си поговорим, за миналото, за бъдещето по - добре, да гледаме някой от филмите на малките екранчета на гърба на предната седалка. Имахме доста голям избор. Все по някакъв начин щяхме да си оползотворим времето.

Разбира се, това си беше направо задължително - секс в тоалетната. Психея не беше сигурна дали беше напълно готова за тази стъпка емоционално, но със сигурност искаше да го направи заради него. Не искаше да я смята за емоционално увредена, напротив - искаше да бъде здрава и само негова. Може би той щеше да бъде нейния лек срещу лошите спомени.
Жена му се усмихна развеселено, след като изслуша всичките варианти и се приближи на дъх разстояние от него.
- Хубави идеи. Ще подлежат на обсъждане. - оговори му тя с най- мъркащия тон и впи устните си в неговите за една продължителна и изпепеляваща целувка. Прокара пръсти през косата му, придърпа го към себе си, дори да бяха завързани с тези колани. Езика й се плъзгаше по неговия, увличаше го в тази така приятна игра, замайваше го така, както тя се замайваше от близостта му. От страстния му поглед. От завладяващия аромат на парфюма му, дори от самото му присъствие.

Беше му прекалено приятно да усеща устните ѝ срещу своите. Сякаш беше попаднал в идеалния омагьосан кръг и се надяваше винаги да се върти в него, само с нея.
Чу лекото прочистване на гърлото. Някой зад него. Откъсна се от съпруста си с нежелание и усети че самолетът вече беше спрял да се тресе. Стюардеста седеше до тях и се усмихваше мило. Попита ги дали искат нещо. Разбира се Ерос нямаше как да изпусне тази възможност. Трябваше да се изфука с прекрасната си съпруга.
- Благодаря ви. Две чаши шампанско, моля. На меден месец сме. - Нямаше как да го пропусне, при всеки удобен момент щеше да го казва. Да натяква на хората около себе си, че жената стояща до него е негова съпруга.
- Честито, надвам се полетът да ви бъде удобен. Сега ще ви донеса и шампанското. - След като стюардеста си тръгна Ерос разкопча колана си и се завъртя отново към съпругата си и я целуна отново, сега щеше да е много по удобно.
- Всъщност гладна ли си? Може да си вземем нещо, като стари фастъци или друго подобно?

Храна.. може би по- късно. Със сигурност щяха да огладнеят за това време, но сега Психея бе твърде заета с това да се радва на устните му, вместо да мисли за храна.
- Ммм, може би по- късно. - измънка русокосата му съпруга срещу устните му, преди да се освободи от колана си и да увие ръце около врата му. Намести се в ръцете му по- удобно и облегна глава на рамото му, докато ръката й се плъзгаше по врата му и по гърдите му, макар и през ризата, но под сакото му. И естествено - пак това прокашляне.
Тази жена нямаше ли някакъв живот?
Богинята я стрелна с неодобрителен поглед, след което пусна една изкуствена усмивка и пое своята чаша шампанско.
- Благодаря. Не е нужно всеки път, когато ги пълните да ни питате за позволение. - каза й тя, след което се усмихна на съпруга си очарователно. Стюардесата определено си мечтаеше да стои до Ерос, вместо да се разхожда из редиците и да разнася напитки, но шансовете не бяха на нейна страна.
- Какво ще те правя толкова привлекателен, че да трябва да те пазя от целия свят? - попита го тя със замечтан поглед, докато разсеяно се заигра с един кичур от косата му.

Ерос се засмя тихо в отговор на въпроса на съпругата си. Погледна я със светло сините си очи, в кояито тя можеше да се огледа и прехапа устната си леко, все още усмихвайки се.
- Погледни в очите ми и кажи какво виждаш в тях... - Подкани я без да отмества погледа си от нея, дори когато около тях имаше достатъчно шумове които да го разконцентрират. Той толкова дълбоко беше потънал в нейните очи, че не можеше да откъсне своите.
- В тях е единствената жена което някога съм обичал и ще продължавам да обичам до края на безкрайния си живот. - Плъзна езика си по устните за да ги навлажни. Чувстваше ги ужасно сухи и напукани, грапави, недостойни да докосват нейните. - Очите ми виждат само теб и никога не биха погледнали друга.
Спусна клепачите си и се приближи за нова целувка. Беше толкова дълбоко влюбен в нея, нямаше за какво да се притеснява, никога не би и изневерил.

Само неин до края на вечността. Колко хубаво звучеше това. Психея все още трудно осъзнаваше факта, че това не беше поредния сън и нямаше да изчезне. Затова и побърза да сее усмихне и да го нападне с целувки по цялото лице, а после и надолу по врата му. И отново бяха прилепени един до друг. Устните й бяха срещу неговите и се движеха в синхрон, карайки целия свят да изчезне около тях.
Богинята се пресегна за чашата си с шампанско и я чукна в неговата, поглеждайки го в красивите му очи.
- За нас - завинаги. - измърка тя предложението си за тоста, след което отпи от пенливата течност, на дъното на която имаше ягодка. - Та какво за бъдещето? Някакви специални планове? - попита любопитно блондинката, прехапвайки устна и остави чашата си настрани.

Какви планове можеха да се съставят за вечността? Когато имаш толкова много време просто се оставяш на течението. Вече нищо не ги заплашваше, нямаше войни сред боговете, Азазел беше укротен, кошутата с която кръв можеха да ги затрият беше отново, просто жена, камата унищожена.
- Да работим в твоята агенция, да намираме перфектните половинки на нещастните души, за 5-6 години, после не знам, може би да се преместим на друго място, да обиколим света, макар и двамта да сме го правили. Да бъдем заедно. Само това е важно, само в това е смисъла. - Чашата му беше беше само на половина пълна. Шампанското беше сладно, почти колкото устните ѝ.
Да създадат семейство. Това беше неговата идея. Това искаше... Да бъдат заедно, може би, ако и тя искаше, да имат деца. Това щеше да е...
- Ти имаш ли някакви планове? - Попита все пак и нейните идеи. С удоволствие би изпълнил някое от желанията ѝ.

Психея се замисли над идеите му и се подсмихна, защото тя виждаше същото. Дори да не обиколят света, а просто да се скрият в апартамента си до края на вечността - щеше да й е напълно достатъчно.
- О, да. Ще бъдем най- успешните агенти за запознанства. С малко от твоите специални съставки. - допълни тя разказите му и се засмя, а после остана сериозна, до колкото се може да се нарече леката усмивка на устните й сериозност.
- Бъдещето ми включва само теб. Всичко останало е допълнение. - отвърна му искрено русокоската и отново отпи от чашата си. Когато я остави настрани отново му се нахвърли за няколко сладки целувки, радвайки се на частичното уединение, което имаха в първа класа.
- Искаш ли да гледаме филм или нещо подобно? - попита го тя между целувките и закачките си.

Да, нямаше да е зле да гледат някой филм, защото в противен случай смущаваха останалите около тях. Вече можеше да види как някой хора се втренчваха в тях едва ли не надявайки се да минат на следващото ниво още на седалките в самолета.
Кимна и вдигна ръката си, за да повика стюардесата и да я помоли з слушалки.
- Ти ще го избереш. - Обурна се отново Ерос към супругата си. Толкова по - добре звучеше отколкото бивша съпруга.
Харесваше му деята, че това ще е за вечността. Беше готов да я обича до края на света, но дори отново да пожелае да си тръгне от него, нямаше да повтори грешката си и щеше да я последва навсякъде.
Отпи от шампанското си и се настани удобно облягайки се назад и придърпвайки Психея към себе си. Можеха вече да нагласят слушалките и да си пуснат филма, за да убият малко от времето сред толкова много хора, оставайки отново насаме.

Филм? Е, нямаше чак толкова голям избор, но една комедия щеше да свърши работа. Нещо, което да ни загуби няколко часа от времето на този полет. Пуснах филма и си сложих слушалките, както и той неговите, след което се сгуших в него. Радвах се, че между нас няма никакви дръжки и ограничители.
Играех си с пръстите на свободната му ръка, прокарвах пръсти по гърдите му, от време на време се надигах да го целуна за кратко. Не ме интересуваха страничните наблюдатели, те си имаха свои животи.
Когато за пореден път вдигнах лице нагоре забелязах, че Ерос вече се отнасяше. Беше толкова сладък, така дремещ и спокоен. Но бързо можех да наруша спокойствието на съня му.. скачайки в страната на неговите сънища. Тук трябваше да пазим приличие, но в главата му.. там бяхме само двамата..

Филма беше интересн, не можеше да се отрече, но Ерос на много малко подобни можеше да остане буден. Самия говор го унасяше, когато трябваше само да стои и да наблюдава без да вникне или да трябва да мисли.
Очите му сами се затваряха, уснасяше го и неподвижността на тялото му, самолета летеше така, сякаш седеше на дивана в стаята си или нещо подобно, не се усещаше никакво движение. А галенето и целувките на Психея само го успокояваха повече и го изпращаха все по дълбоко в страната на сънищата.
И ето го същия сън, бялото легло и Психея срещу него. Толкова дълго бе свикнал да я вижда само в сънищата си, че дори когато знаеше, че тя е до него отново беше в съня му.
Ерос се усмихна и се протегна да се заиграе с косата ѝ. Тази мека руса косица, която се спускаше около лицето ѝ, дори някой кичури бяха пднали върху устните ѝ. Дригите просто бяха около врата ѝ, а накрая всичко се сливаше в красив водопад върху изкрящо бялата възглавница.

Интересен сън имаше мъжът й. Психея се огледа, но странно - не виждаше никакви прозорци или врати.. просто бяла стая с голямо, красиво легло и някакви незначителни мебели покрай тях. Скоро отново върна нежния си поглед върху него. Дари го с най- прекрасната усмивка, целуна пръстите му, когато те преминаха през устните й, наслаждаваше се на ласките му.
- Прекрасен си. - призна му, повдигайки своите пръсти и ги плъзна по дланта му, докато не ги преплете с неговите и се премести по- близо до него, макар и не толкова елегантно и галантно, колкото й се искаше.
На свой ред започна да гали косата му, да се радва на чертите на лицето му, но.. това нежно темпо просто не беше по силите й. В момента тя бе развълнувана, че тършува в съзнанието му и се чудеше кога ще се усети той и дали ще й се ядоса, но въпреки всичко не се отказа. Засмя се весело, след което се надигна и го нападна с целувки, хвърляйки се на врата му. Обсипа цялото му лице с целувки, докато не стигна до устните му. Покатери се върху него, докато езика й изследваше неговия, което накара бялата нощничка, с която той я сънуваше да се набере драстично.

Първоначално Ерос се обърка. Не беше сигурен, че това е сън. Помисли си, че са се материализирали някъде. Всичко това беше провокирано от действията на съпругата му. По - принцип единственото, което правеше тя в сънищата му беше да се усмихва и да лежи гледайки го влюбено. Изключение правеше единствения път, в който се събуди в леглото ѝ и си беше помислил, че я сънува. Сега разбира се варианта не беше и астрална проекция, защото той не владееше това, оставаше само съня.
- Това вместо тоалетните ли е? - Попита я усмихвайки се леко, но предпочиташе да я целува, затова спря да задава въпроси или да говори изобщо. Важното беше че е с нея, нямаше значение къде е това.
Пръстите му се плъзнаха по бедрата ѝ надигайки ефирната ѝ нощничка още по - нагоре, откривайки нова кожа за докосване. Не бяха правили секс от колко... Дори когато се премести да живее с нея не я насилваше, защото знаеше за случката с Азазел, чакаше тя да го поиска и макар напрежението от това да не си свърши в гащите да беше голямо, той се сдържаше. Може да се натискат малко, после да се погушкат. Разбира се винаги се опитваше да срие възбудата си, защото не искаше тя да се чувства длъжна да правят секс само защото пениса му се опитва да разпори всякакъв вид прегради от дрехи.
Скри лицето си във врата ѝ оставяйки цяла влажна линия от целувки по кожата ѝ. Много обичаше да усеща аромата ѝ дълбоко в синусите си. Така се чувстваше сякаш има част от нея във себе си.
Пръстите му погалиха кожата на кръста ѝ малко преди дланите му да го обгърнат и нежно да притиснат тялото й към леглото, докато той се опитваше да не я смачка, напрегнал тялото си над нейното, без да отпуска цялата си тежест върху нея.

Психея много се радваше, че съпруга й бързо схващаше ситуацията и промените, на които тя го подлагаше. Значи все пак бе разбрал, че това не е приумица на неговия мозък, а на нейния личен. И все пак, за да отговори адекватно на богинята й трябваше доста време и опити да се съсредоточи, имайки предвид как парещия му език разпръскваше огнените си дири по кожата й.
- Дам.. ъ .. нещо такова. Реших, че тук е... ами по- удобно и уединено. - тежка въздишка се откъсна от устните й, след този отговор и тя бързо ги прехапа, а после го нападна още по- страстно.
А и той беше без тениска..
Съпругата му се раздвижи срещу него по- настоятелно, настръхналите й гърди галеха неговите през ефирния дантелен плат, тъй като нямаше нито сутиен, ни бельо, а устните й издаваха звуци на задоволство. Красивата жена бе приключила с въздържанието. То измъчваше не само сексапилния й съпруг, но и нея самата. След всяка негова целувка адските пламъци между краката й извираха с нови сили и някакъв лош спомен нямаше да й попречи да получи всичко от Ерос. Не и този път.
- Искам те.. - измърка му тя изкушително и захапа леко ушето му. Беше наясно, че реалното й тяло щеше да си остане незадоволено още малко време, но поне в ума му можеха да се позабавляват.

Думите ѝ малко изплашиха Ерос, но той успя да прикрие потръпването си с изпепеляващия си поглед в който горяха пожарите на страстта и незадоволеността. Само можеше да си представи какво се случваше в тялото му в този момент. Той се будеше надървен само когато галеше косата ѝ, какво оставаше да прави секс с нея на сън. Сигурно панталоните му отпред стояха като разпъната палатка. Не беше яко, защото не искаше никой друг да го вижда освен съпругата му, а задължението на стюардесата беше да ги завият ако заспят.
Добре, това остана на заден план, сега най - важното беше, че Психея го искаше, а той я искаше вероятно тройно на нея. Беше чакал този момент с векове - буквално.
- Тогава ще ти се дам. - Прошепна срещу кожата на врата ѝ и набра нощничката до гърдите ѝ. Все пак му се наложи да откъсне устните си от тялото ѝ, а тя да му помогне да я остави напълно гола, като се надигна леко, за да може той да я съблече. Сега оставаше само неговото долнище и нищо нямаше да стои на пътя им, но той нямаше да бърза. Беше чакал толкова много време, че щеше да издържи още няколко минути.

Тръпките на вълнение завладяха цялото тяло на Психея, когато съпругът й премахна последната дреха от тялото й. Можеше да усети парещата му кожа срещу своята, как всяка нейна извивка си съвпадаше с неговите, усещаше близостта му, любовта, страстта му. И се усмихваше. Чувстваше се малка, чуплива в ръцете му, отдаваше му се напълно, обичаше го.
Обви ръцете си около врата му и спусна влажните си устни по врата му, по раменете му, пръстите й пропълзяха по гърба му. Беше нейн, най- накрая. Тайното кътче между краката й пулсираше от желание да му бъде обърнато внимание.
- Обичам те. - измънка красивата богиня, отмятайки глава назад, притваряйки очи от насладата, която й носеха целувките му. Чакаше този момент толкова дълго време и нямаше търпение да го изпълнят на живо, но за сега и това я успокояваше.

Тя, гола, в ръцете му... Беше го сънувал толкова пъти. Погледнато реално това тук инсега отново беше сън, но преди всичко, Психея сама беше дошла тук. Тя искаше него и го искаше сега.
- И аз те обичам. - Прошепна тихо все още неможейки да се насити на целувките й. Отдели се за няколко секунди само за да се вгледа в очите й с усмивка. Толкова много я обичаше, че беше сигурен, че тя може да го види в очите му.
Пръстите му бяха намери пътя надолу по корема й и сега докоснаха влажната й женственост.
- Готова си за мен. - Ерос изобщо не беше изненадан от този факт. Прото го констатира прехапвайки долната си устна. Последва целувка каквато би дал само на нея - на своята съпруга. 
Пръстите на другата му ръка се заплетоха в русата й коса и я притиснаха така сякаш тя искаше да се отдръпне.

Нито дума. Тя не произнесе нито дума, сякаш за да не развали момента между тях, който макар и един миг вече продължаваше цяла вечност в страната на сънищата. Тежкото ѝ дишане беше перото което танцуваше по струните на изпънатото му тяло, движещо се в абсолютен синхрон с мелодия, която идваше от китарите на душата му. Прибра езика си зад зъбите и ги стисна силно до изскърцване. Беше възможно да ги счупи само и само да запази самоконтрол, но мускулите му отказваха да следват командите на мозъка. Тялото само се задвижи и намери пътя към нейното, сякаш го беше правило всяка вечер от вечността. Макар всички години, които бяха минали без той да е с нея, все още си спомняше всяка една перфектна извивка по тялото ѝ. Всяко едно докосване от което по нейното тяло полазваха тръпки... Използваше тази си привилегия докато потъваше в нея сантиметър по сантиметър. Очите му бяха затворени, оставяйки изящната красота на останалите си сетива. Стоновете, които галеха ушите му и аромата на желанието, което тя излъчваше и което обсебваше цялото полукълбо от мозъка предназначено за обонянието... Той беше неин също толкова, колкото и тя негова...
Задвижи се в онзи ритъм от преди столетия, когато нямаха търпение да си принадлежат също като сега - завинаги!