Phobos' bedroom

Фобос беше достигнал своя край, но члена му така и отказваше да спада, сякаш беше изкуствен и нямаше такава функция. Не отговори на Бела. Предпочиташе да я целуне, да плъзне ръце по тялото й и да се телепортира заедно с нея в центъра на стаята си в двореца на Олимп. Придържаше я докато я остави да стъпи на пода. Тогава се отдръпна и погледна в кафявите й очи, а неговите се насълзиха леко, докато опитваше да се усмихне.
- Бела... Как? - Това беше достатъчно, не му трябваха повече думи, за да зададе въпроса, който се въртеше в съзнанието му. Още не можеше да спре ръцете си които галеха ръцете й. Гърба й когато я прегръщаше, а след това я отдръпваше от себе си, за да се убеди, че наистина вижда нея и тя наистина е пред него.
- Кога стана? - Щеше да се самоубие, ако през цялото време е била жива, а той не беше изтрезнял. Дори не беше посещавал гроба й след погребението. Нямаше достатъчно сили да го направи, защото отказваше да приеме, че няма да отвори очите си и да го погледне отново, а сега го гледаше... Гледаше него и целия свят отново придобиваше цветовете на войната. Трябваше да убият някой друг човек или цял град, ей така за спорта. Само за да задоволят жаждата си за смърт.

Може би беше прав, може би наистина правих действията му много трудни за асимилиране, затова и се укротих. Оставих последна целувка на рамото му, преди да отделя голото си тяло от неговото и се запътих към душ кабината, но без да затварям вратата.
- Тогава ще си взема душ докато те чакам. - казах му със уверена усмивка, поглеждайки го през рамо, след което вдигнах на небрежно кокче абаносово-черната си дълга коса. Пуснах горещата вода и влязох с увереност под струята, за да отмия остатъците от целувките му, само за да създам място за нови. Можех да видя как погледът му се прокрадваше в огледалото, докато плъзгах ръцете си по голите си извивки и се сепваше леко, когато отново се пореже и някоя капка кръв се процеди върху порцелановата му кожа, преди раната да се затвори магически.
Не се бавих много, затова и скоро пристъпих извън кабинката и увих кърпа около тялото си, само за да намеря богът на страха, опрял се на мивката, вече гладко избръснат и с кърпа, която едва се крепеше на тялото му.
- Бързо приключи.. - констатирах с усмивка, докато разпусках косата си.

След като се настанихме отново в леглото му придърпах завивката над нас наполовина и се обърнах към него с лека усмивка. Сега, без брада и всичко останало приличаше много повече на себе си, като изключим дълбоките сенки под очите му от недоспиване. Сложих ръка на лицето му, а палеца ми погали скулата му. Засмях се на въпроса му и повдигнах рамене.
- Не съм си планирала времето толкова много, но най- важната ми цел е да остана жива. Надявам се да видя племенничката си скоро, да навестя Ерос и Психея.. иска ми се по някакъв начин да наваксам изпуснатото време. Когато те няма толкова дълго започваш да цениш хората от теб и моментите с тях. Искам да опозная Кристофър, Ренесме, да се опитам да оправя нещата между родителите си.. Ами твоите? - попитах с усмивка, прехапвайки устна, преди да се приближа до него и да го целуна отново.

Повдигнах вежда заинтересовано и се разсмях развеселено, след като изслушах плановете му. Това си беше същинско нахалство, току така да се намества в програмата ми, но все пак беше някак сладко. Дори прекалено, имайки предвид че това е Фобос все пак.
- Ммм аз не знам дали ще мога да те вместя в програмата си. - подразних го с дяволито изражение, преди да се превъртя над него, спускайки краката си отстрани на тялото му и ръцете си, подпирайки ги от двете страни на главата му.
- Мислиш се за много важен, така ли? - попитах на сантиметри от устните му, повдигайки вежда и прокарвайки върха на езика си по влажните му от целувките ни устни. Захапах леко долната му, но когато се опита да ме докосне заковах ръката му към матрака, докато запълзях с целувки надолу по тялото му. По врата му, по гърдите му, по корема му. Облизах устните си с един последен поглед към черните му очи, преди да продължа още по- надолу, но този път по- бавно.

Нямах нищо против да се мисли за твърде важен, стига да имах постоянен достъп до тази гледка. Толкова, толкова ми харесваше да го виждам безсилен под мен, особено когато не се биехме и причината не беше меч насочен към гърлото му.
Колкото и да се правеше на велик и безгрешен в такива моменти той беше просто един прелъстен мъж, който нямаше сили или желание да се съпротивлява на силите, които аз притежавах. И за да му го докажа отново, за да затвърдим материала с най- голямо удоволствие плъзнах устните си по дължината на члена му. Топлата милувка премина от върха до основата му по най- бавния начин, а после се върна по обратния път. Ключът на тази тактика беше в бавните действия - колко бавно езика ми се показваше между устните ми и също толкова бавно започна да се увива около ствола му, после копира пътя на устните ми по по цялата му дължина, а после се завъртя точно там в центъра му, описвайки кръгчета по главичката му, а после върха му намери тази малка граница между главата и основата му, където се задвижи.. И когато вече звуците, които излизаха от него ме задоволяваха достатъчно му давах малко успокоение, поемайки го в устата си. Плъзнах се надолу, помагайки си с ръцете си, галейки го, драскайки го със зъби и впивайки ноктите си в бедрата му.
Името ми звучеше толкова звучно и ясно от устните му и беше по- хубав фон за заниманията ми дори от музика. По някое време забързвах, но когато той тъъъкмо реши да се отдаде на края си спирах. След още няколко такива обиколки по нервите му се поизправих, сядайки върху корема му и отърквайки влажната си нежност в до болка надървения му член. Надвесих се над него, приковавайки ръцете му в матрака на леглото и се раздвижих леко върху него, хапейки устните си точно над неговите.
- Къде би желал да свършиш, принце мой? Някъде по тялото ми? Или може би в устата ми? Или някъде много, много дълбоко в мен, докато ме караш да викам името ти? - попитах с най- еротичния глас, на който бях способна, докато облизвах устните си и се радвах на леките конвулсии, които преминаваха през него, предшествайки оргазма му, който съвсем скоро щеше да достигне дори ако продължаваме само в тази поза.

Нейния принц на мрака би желал да свърши навсякъде по нея и в нея, където и да е, щеше да бъде за нея. Отново го беше докарала до ръба на неземния край, който представляваше оргазма предизвикан от нея.
Таза му се надигаше леко притискайки се още по силно в нея и се отъркваше в нежността й със същата страст, с която до преди малко тя му правеше свирка. След всичкото това мъчение което му беше приложила щеше да се сдържи и да я подразни за личното си удоволствие. Фобос обичаше когато тя се задъхваше и извиваше тялото си, което се извисяваше над неговото докато го язди в своя собствен, лудешки, влудяващ ритъм. Начина, по който прокарваше пръстите си през разпусната си дълга коса, за да я отметне от лицето си и пресипналия и глас когато произнасяше името му докато правеше всичко това.
- В теб... - Токова простичък отговор, но произнесен толкова съблазнително от дълбокия му глас, че накара зърната й да настръхнат... Или това беше от топлия му дъх който ги погали, когато се изправи в седнало положение и реши да се заиграе с тях с езика си.
Ръцете му се плъзнаха по гърба й впивайки пръстите си в нежната й кожа докато не стигнаха до дупето и което повдигнаха и стиснаха разтваряйки го, така имаше по - голям достъп и до нежността й, която по късно щеше да засмуче, докато изпие всеки един от сладките й сокове.
Проникна в нея съвсем леко, като не и позволяваше да се спусне надолу, нито да започне ритъма с който да го отведе до края много бързо. Не, той я спускаше върху него сантиметър по сантиметър създавайки илюзията, че е станал дори по голям от предния път, което може и да беше възможно не го беше втвърдявал до такава степен сякаш от векове. Всяка една вена по него беше изпъкнала до пръсване правейки го възможно най - релефен... И това, че измъчваше нея като не й даваше да получи максимума от него му доставяше толкова голямо удоволствие, че го караше да пулсира.

Нямаше нищо по- възбуждащо от начина, по който ме гледаше този мъж. С това обожание и възбуда, с такова животинско желание... тъмните бездни, които бяха на мястото на очите му ме поглъщаха и дори да се борех за въздуха си не можех да отклоня поглед от тях. Минаха векове, докато най- накрая не усетих пълният му капацитет изцяло в мен. Не ми даваше да помръдна дори сантиметър и това ме влудяваше, а от нежността ми сякаш се стичаше Ниагара. Вплетох пръстите си в косата му и го притиснах към себе си, стенейки, дишайки едва-едва, докато правех въртеливи движения с ханша си, за да го предизвикам още повече. Всяка част от мен трепереше от напрежението, стягайки се около него, а ръцете ми го притискаха силно в тялото ми, за да няма разстояние между нас.
- Моля те.. - прошепнах, докато хапех врата му, опитвайки се да се отърва от хватката му и да се задвижа по него. Имах чувството, че цялата течност в тялото ми ще изтече от там, а аз едва бях започнала. Знаех, че той е на ръба и трябва да го оставя да си почине след това, но шестте месеца в заточение бяха се отразили сериозно на сексуалния ми глад и той го отнасяше за това.
Когато най- накрая той отпусна захвата си аз се надигнах почти до края му и после отново го поех докрай в себе си. Извиках от удоволствие, а той изръмжа..Трябваше да го повторя отново, тези звуци само ме възбуждаха повече.

Може би беше грешка и не трябваше да й дава тази свобода. Чувайки подобни звуци да излизат от устата й бяха истинско наказание за него, когато се опитваше да не свърши в нея от петия път, в който тя се плъзна по ствола ми, чак до основата. Усещаше напрежението в нея когато се свиваше и го притискаше. В такива моменти имаше чувството, че я наранява повече отколкото й доставя удоволствие. Сякаш беше прекалено тясна да го поеме в целия му капаците. Изостряше всичките му сетива, особено слуха...
Не спираше да оставя целувки върху гърдите й, докато обхождаше целия й гръб с ръцете си, докато тялото й се движеше върху неговото със все по бърз ритъм, и точно когато не можеше да издържа повече, обгърна кръста й притискайки я към себе си и ги завъртя без да й дава да се движи под него прикована силно между масивното му тяло и матрака. Задъхан скри лице във врата й, опитвайки се да не свърши в нея точно в тази секунда. Пулсирането му беше толкова силно, докато беше нея докрай...
Освободи я от грубата си хватка и се облегна на дланите си, за да се поизправи и да погледне в очите й с широка похотлива усмивка.
- Побъркваш всичките ми сетива. - Призна си бога на страха и съвсем бавно се размърда върху тялото й, дразнейки сърцевината й. Прехапа силно долната си устна, докато забързваше движенията в долната част на телата им. Сещаше извиването на тялото й, когато му помагаше и се нагласяше така, че да му предостави максимален достъп до същността си. Въздъхна тихо и се наведе за следващата целувка върху сухите й устни. Неговата прекрасна Бела, не само тя можеше да го побърква, щеше да й го върне поне в двоен размер!

Цялата акробатика в леглото ни граничеше между бой и секс, но си ми допадаше идеално. Исках го точно така, истински, желаещ, спонтанен, само мой. Е, последната част не я бяхме говорили директно, но в случай, че реши, че е нечий друг щеше много бързо да разбере истината. До тогава ми оставаше да бъда най- големият му съперник и най- желаното му нещо.
Сключих ръце зад врата му, заравяйки пръсти в дългата му коса, притискайки го към себе си за една много по- дълга и страстна целувка.
- Моят личен дявол.. това е целта ми. - издадох му мисията си, засмивайки се леко, преди да извикам отново. Той сякаш потъваше все по- навътре с всяко навлизане и ме обземаше изцяло, всеки сантиметър, всяка мимика, всичко мое беше само за него в тези моменти.
Той беше моят принц на мрака, а аз - неговата утеха.

Бързината им се променяше със всяка изминала секунда. Фобос не можеше да се спре, дори да намали. Единственото, което се въртеше в главата му беше как по бързо да я докара до края за да може да освободи и себе си. До сега не се беше излагал, нямаше да го направи и в момента.
Челото му се опря на рамото на Бела, докато проникванията ставаха все по - дълбоки и бързи, докато не стигна лимита си, който задържа. Накъсаното му дишане излизаше под формата на тихо ръмжене, а понякога дори наподобяваше стонове. Дъха му се разстилаше по голата кожа на гърдите й, галейки настръхналите й зърна.
Остави тежестта си на едната си ръка, за да може другата да му е свободна, да я докосва, да я гали... Думите "обичам те" поставяха окови, от които той нямаше нужда. Нямаше да поставя отношенията им в каквито и да е граници, защото знаеше, че така ще са във много по - здрава връзка отколкото след като си сложат етикета. И двамата бяха прекалено горди, за да се вмъкват в каквито и да е параметри.

Хубава мисия, допадаше ми. Особено ако това значеше да ме върне във форма до следващата седмица. Нямах нищо против да прекараме около година в тази стая, само че тя беше мъртва до скоро и всичките й роднини искаха да я видят, приятелите й. Скоро и двамата щяхме да имаме племенницата около, която да се лигавим.
- Ако знаех че ще се върнеш някога най - вероятно бих направил нещо такова. - Повдигнах веждите си и все пак се поинтересувах малко повече за малкото копеле. - Как прие новината, че Азазел и Ренесме са ти брат и сестра?
Все още не можех да го повярвам, което пък ме подсети за нещо друго. Щях да го убия и никога нямаше да я видя отново. Не знаех дали да си признавам за това, предполагам го знаеше, макар и не с точност. Загубата й ме накара да не виждам нищо, а малкото което фокусирах беше с цвета на кръвта.
- Опитах се да отмъстя за теб, но не ми се отдаде възможност, затова докато чаках подходящия момент... Осъзнавам каква грешка щях да направя... Как изобщо е успял да те върне?