Chriatopher's house

В последно време кошмарите просто не ме оставяха да спя... А понякога когато тях ги нямаше на сутринта се събуждах дори още по смазан. Сега обаче беше от онези пъти в които съня ми ме вкарваше в някакво тяло, което се движеше без аз да го оправлявам, а не стигаше и това... Гласовете ме побъркваха. Казваха на тялото точно как да се движи и то го правеше с лекота. Промъквах се в някакъв паркинг, на земята, не бях сигурен къде точно, но не мислех, че беше от значение.

"Наведи се, прикрий се зад червената кола!" - Нареди гласа и тялото го изпълни. - "Онази група мъже в отдалечения ъгъл - те са целта ти, Азазел."

Гласа ми беше много познат и в същото време много далечен. Може би трябваше да се притеснявам, да се паникьосвам докато се приближавах към онези мъже, но единственото чувство, което изпитвах беше спокойствие. Стъпките ми бяха прекалено шумни и вече бях изляъл от прикритието си, така че бързо успях да привлека вниманието към себе си.

"Спри!" - Краката ми се застопориха към пода.
- Къв си ти бе?
- Тоя какво търси тука, с теб ли е?
- Не, за пръв път го виждам... - Триата мъже водеха разговор, към който тялото не се присъедини. Ръката се повдигна бръкна в задния джоб на панталототе с коит бях оглечен и стиснах в 'мрука си някакъв прах. Извадих ръката си от джоба, протегнах ръката си към мъжете и прошепнах нещо на латински. Това вече беше моя глас.Издухах праха към тях, а телата им започнаха да се променят. Те... Те бяха върколаци!

Не знаех какво правя, онзи глас отново се беше появил и контролираше всичко. От някъде се бях сдобил с кама. Прерязах гърлото на единия, който ме беше съборил на змята, кръвта му ме опръска по лицето... Добре, беше крайно време цялата тази фантазия да приключва. Бях в пълно съзнание, знаех, че това е сън, спомнях си как си легнах...

Втория върколак ме нападна , забих камата през окото до мозъка му, Трепия захапа свободната ми ръка, но дори не зипитвах болка. Още едно доказателство на теорията за съня. Направих същото, което бях направил и със втория. Сега стоях между три трупа на мъртви върколаци.
"Разпори корема на сивия." - Прошепна гласа и заповеддта веднага баше изпълнена. Може би, трябваше да ми се повръща от гледката, но, в случая бях страничен наблюдател. "В търбуха му има нещо, което ти трябва Азазел..."

Премигнах, намирах се над другия вълк, който също беше разпорен, а в захапаната си ръка дърбах сърцето му.
"Време е да се прибираш, Азазел." Тялото се завъртя и тръгна към изхода на паркинга.

"Азазел... Азазел, не губи контрола..."

Премигнах.

Загледах в краката си, по плочките се стичаше кървава вода. Беше ледена.

Премигнах...

Вдигнах погледа си към огледалото отсреща, за да видя омазаното си с кръв тяло.

Паника. Плитко дишане. Приближих се бързо до огледалото, размърдването в ръката ми едва не ме накара да извикам. Рана от захапка. Обилно кървяща рана от захапка... Това... Аз сънувах... Аз...

"Азазел..." - Гласа? Но бях сам. Кой ми говореше? - "Ще си върнем това, което ни беше отнето и ще си отмъстим... Нямах право да отнемат същността ни." - Погледа ми се премрежи, можех да го видя дори в огледалото
- Да! - Отговрих машинално и вдигнах окървавента си ръка, езика ми мина по една диря от кръв, а когато стигнах до разкъсаната плът я засмуках. Отдръпнах се от раната си и се усмихнах на огледалото с плашеща кърва усмивка. - До един ще си платят...

Скочих в леглото и погледнах ръката си. Нямаше никакви следи от рана. Въздъхнах, поредния кошмар. Скрих лицето си в ръце си, оставайки малко така за да се успокоя. Когато Ева я нямаше беше трудно да се спи, а понякога дори когато беше тук. Пак се чувствах по изморен отколкото преди да си легна. Исмъкнах се отивайки до кухнята, щях да закусвам сладолед, той беше универсалното успокоително... Отворих фриза, и премигнах тъпо няколко пъти преди нечия желязна хватка да ме хване за гърлото. Във фризера освен сладоледа ми почиваха, сърце, око и нещо, което не можех да определя...

Не съм сънувал...

Аз...