Стаята на Кристофър и Ренесме

Все пак успяхме да постигнем по- голямата част от целта си с Фобос. Понапихме почти всички и те побързаха да се приберат по къщичките си, за да се сношават. Беше си нещо съвсем нормално, имайки предвид, че повечето бяха двойки, но преди да се прибера с Фобос в нашата реших да нагледам Крис и да му се извиня за това, което стана по- рано.. Трябваше да си поговоря с Ерос относно отношенията им. Изпратих Страха да ме чака гол в леглото и се телепортирах там, където беше и Крис, но отново ги хванах да се натискат с Ева. Ей, че съм късметлийка значи.. 

Нямаше да им чупя хатъра този път, затова и се приземих в стаята ни с Фобос, оставяйки младите да се радват на себе си. 

- Ако не си гол под този чаршаф ще има сериозни наказания. - предупредих тъмноокия бог, докато вървях към леглото и същевременно се отървавах от дрехите ми. 

На сутринта реших да не го будя и вместо това излязох на верандата. Забелязах, че брат ми стои на своята с потопени във океана крака сам, затова и реших, че е идеалния момент да поговоря с него. Облякох се и минах да взема два коктейла през бара, след което отидох при него.

- Добро утро, Крис. - поздравих го весело, оставяйки коктейлите на земята и седнах до него, след което вдигнах очилата си на главата и отпих от своя, посочвайки другия. - Този е за теб. 

- Как си? Къде е Ева? Още не се е събудила? - предположих, надничайки в стаята му. Май и за нея трябваше да взема коктейл.

И все пак независимо в колко часа успях а заспя, успях да се събудя най рано от всички. Хубаво беше, че все пак се събуждах. Не исках да ходя при Ева, защото може да ми се сърди още и ми беше малко притеснено, а вече ми липсваше... Шарени шорти, за да събирам тен не сложих нищо нагоре и седнах до стълбичките към водата на къщичката ми, Провесих краката си от тям и започнах да ритам водата, за да се намирам на работа. Все още не спирах да мисля за Ева и за това, което направих и все още се мръщех на себе си когато Бела дойде до мен. Вдигнах погледа си с едно затворено око, защото слънцето направо ми убиваше ретините.
- Добро утро. Ами, добре съм, предполагам. - Поздравих я и взех чашата която остави до мен. - Предполагам да, иначе щеше да дойде, надявам се. В нейната къщичка е...
Отпих от чашата си се смръщих леко, беше сладникаво и някак парещо, но странно приятно, затова отпих отново от нещото.
- Какво е това? - Попитах загледан в чашата и наврях носа си вътре за да го подуша. - Надявам се няма нищо прекалено отровно, защото все още съм човек и лесно умирам.
Пошегувах се с нея и отпих отново чашата, това нещо не трябваше да свършва.

В нейната къщичка ли ? Това.. не беше точно това, което аз очаквах, затова и любопитството ми надделя и продължих да си питам, повтаряйки неговите движения, ритайки във водата.

- Ами аз снощи ви видях в реката.. бяхте доста добре.. все ми се случва да ви хващам в неподходящ момент.. Просто исках да те проверя как си след онзи разговор с Ерос и Психея.. на тях ще им мине все някога, нали знаеш? Никой няма да те убива, иначе ще се караме.. - успокоих го, отправяйки към него една блестяща ведра усмивка и го сръчках леко, за да не приема нещата твърде сериозно.

- Това ли.. ами сок от портокал.. може би малко банан.. малко гренадин, лед.. водка и няколко други вида алкохол.. казах ти, че не може да не пиеш. Виж колко е хубаво, а? В бара има всякакви коктейли. - трябваше да го науча да пие, така щеше да се приобщи по- бързо. Всички пиехме, особено сестра ми, която не беше докосвала алкохол заради бебето до сега.. снощи видях, че Деймос си я прибираше на ръце. 

- Какви са нещата с Ева, сподели със сестра си.. Снощи ми изглеждаше, че тя на драго сърце би останала да пренощува в къщичката ти, ако ме разбираш.. - засмях се дяволито и повдигнах няколко пъти вежди, докато отпивах пак от коктейла си.

Виж ти, виж ти. Малкия е пробвал във вода. Думите му обаче ме объркваха. Какво може да не е наред при секс, дори да е във вода. Вярно, че не беше най- прекрасния от всички видове, но си струваше да се пробва. Все пак му направих услуга и когато той си допи коктейла завъртях пръстчето си около края на чашата му и тя пак се напълни.

- Чакай, чакай.. не разбирам. Не ти стана или какво? Вие от кога точно правите секс? И защо си е тръгнала? Не ти стана ли? Тези неща трябва да се обсъждат.. - поинтересувах се, завъртайки се малко на една страна, за да мога да го наблюдавам. Тъкмо на време, за да видя как целия пламна и сведе погледа си надолу към новия си коктейл. Беше сладко, че се обичат, той очевидно наистина е започнал на чисто и тя му беше подкрепата, от която е имал нужда той, когато се е събудил. Ако тя не го беше направила добър той нямаше да ме върне, така че й дължах доста.

- Обясни ми спокойно проблема, на всеки се случва.. Обърка дупката ли? - зададох нова серия въпроси, стараейки се да остана заинтригувана, вместо да се смея. Не исках да го накарам да се засрами още повече и да не ми казва нищо повече. 

Не аз а тя трябваше да чака. Аз наистина не знаех, че говори за секс. Това беше прекалено странно. Да, знаех, какво става, когато все още имах достъп до главата на Неси, но само толкова.
- Не е това. - Трябваше да се изясня защото тя очевидно си мислеше че имам проблеми със секса. Вероятно би зачела за проблем и липсата на такъв.
- Ние не сме правили секс... Имам предвид, никога... С Ева отношенията ни не са такива. тя ми е просто приятелка... Грешката която направих вчера във водата беше, че я целунах и вероятно за това си тръгна. Направи го веднага след като я пуснах. Ние сме само приятели, а това което видя след като те върнах. Тогава не знам какво ми беше станало и вчера беше първата ни целувка от тогава.
Трябваше да си изпия коктейла. беше сладък и и мани ми помагаше да мисля, за второто не бях много сигурен но определено ми харесваше и беше вкусен.
- Понякога имам сънища, на предишни спомени. Знам, че съм правил секс преди ми изтрият паметта, но не съм след това... - Признах си доста трудно защото ме беше срам. Не чувствах никого достатъчно близък, че да му споделям такива неща, а Ева го знаеше, просто защото винаги бяхме заедно.

Значи той не се изясняваше достатъчно. Пф. И говореше за целувката като за грешка.. Ако тръгна да му говоря аз за грешки относно моя сексуален живот те включваха доста имена от хората на този остров... Като се замисля.. С Джеймс, преди той да се запознае с Хармония.. с Ерос.. с Деймос.. С Фобос.. и той ми говореше за грешки?

- Боже, това ли е? Не се притеснявай. Хората се целуват постоянно, а и след като и двамата сте го искали не може да е грешка. Поне на мен не ми изглеждаше тя да се дърпа особено. Нито един от двата пъти, в които ви хванах. - казах експертното си мнение, подарявайки му нова развеселена усмивка.

- Никога не бива да съжаляваш за грешките, които си направил в любовта, те те учат на много. Ако аз тръгна да ти разказвам моите, то твоите ще ти се сторят като детска игра, но не се притеснявам. Да помислим за Ева.. Може би има нещо, което я спира. Питал ли си я дали иска да е с теб? И ако не, то тогава защо не иска? Може да е имала друг, който да не е забравила още, или да се е разочаровала много последния път.. При всички случаи мога да видя, че ти не си й безразличен. - продължих да разсъждавам, връщайки се към темата Крис и Ева. Не беше времето и мястото да му споделям за моите преживявания с мъжете на този остров.

- И как, по дяволите, осем месеца спите един до друг, без да правите секс.. Стига, дори аз бих я минала, тя си е парче и половина. - възмутих се, поклащайки глава и доизпих коктейла си, след което си направих нов и продължих да пия. По принцип беше време за кафе, но нали сме на ваканция... Позволено беше всичко. 

Да, по филмите хората се целуваха непрестанно, но на мен ми беше странно, поне от спомените които бях започнал да си връщам. Като се замисля, единственото момиче което ме е целувало доброволно беше Неси, но не помня цялата си история така, че нямаше как да съм сигурен. Спомнях си обаче Психея, смътно, как я бях удрял, как я бях притискал, а чувството което тогава изпитвах. Истинско удоволствие.
- Може би си права, нямам голям опит в любовта. Спомням си някой неща... - Казах но се сепнах на мига, това го знаеше само Ева, не знаех дали е правилно да го споделям и със полусестра си, но така или иначе бях започнал. По добре да й кажа какво точно съм си спомнил, отколкото да налучква, дори това беше по лошия вариант.
- Спомням си Ренесме, части от миналото ни. Не всичко разбира се, но докато сънувам тези неща изпитвам същите чувства които съм изпитвал тогава. Знам причината поради която толкова силно съм обичал сестра си преди, но сега нещата стоят по различен начин, а любовта, която беше насочена към Неси вече е в посоката на Ева. - Отпих няколко глъдки от коктейла си, така че да изпразня чашата отново и да я оставя настрани.
- Когато за пръв път целунах Евелин тя каза, че се е отказала от любовта и няма да се получи, но колкото повече време минава усещам колко по безнадеждно се влюбвам в нея без връщане назад.
Разкривах се пред Белатрикс но в момента тя беше единствената която говореше с мен и не ме възприемаше за невидим или пък другата крайност - заплаха. Приличаше ми на Ева, даже доста, с изключението че беше много по разкрепостена в действията си приказките си. С Евелин обаче не можех да говора за самата нея, затова ето я и сестрата ми от друга майка. Нещо обаче не спираше да ме човърка и след толкова време я попитах...
- Бела, моля те да ми отговориш честно. Защо си добра с мен?

За тези два месеца бях научила доста неща за Крис и миналото му, но въпреки всичко го приемах като човека, който е сега, не този, който е бил преди това. След като изслушах внимателно цялата история между тях двамата и забърках по още един коктейл с помощта на малко божествени сили реших да изкажа мнението си.

- Виж, ще ти го кажа като момиче, каквото съм. Ние не спим до някого толкова дълго време, без да изпитваме напълно нищо. Ако ти й беше безразличен нямаше да е толкова отдадена в грижите за теб. Вземи например Хармония. Тя има трима братя и да, вероятно е спала в едно легло с тях, но не и всяка вечер, нито е полагала толкова всекидневни грижи за тях. Все пак ти не си безпомощен, но тя е до теб, нали? Може би трябва да разбереш защо се е отказала от всичко това, да стигнеш до същината на въпроса. - предложих, свивайки рамене и отпих от третата чаша коктейл за тази сутрин, която започваше доста забавно. Ако продължавах така до обяд щях да съм се отрязала. Тези коктейлчета може да бяха сладки, но замайваха също толкова, колкото и чаша уиски. 

Последният му въпрос ме изненада и ме свари малко неподготвена, което ме накара да се замисля и да замълча за момент, за да подредя правилно думите си, преди да ги изрека на глас.

- Защото.. Всеки прави грешки. Ние сме деца на богът на подземното царство. Знаеш моето истинско име - Мелиное, но знаеш ли на какво точно съм богиня? На призраците, привиденията и изгубените души. Освен това откакто свят светува съм в редиците на армията на баща ми.. Вършила съм ужасни неща, при това хилядолетия преди теб.. - загледах се в морето, отдавайки се на спомените си, които не бяха особено красиви, но много реални и до днес - Неща, за които не искам да си спомням в момента. Всички тук сме го правили. Но като богове не мислехме, че някога някой ще поиска възмездие. Дори вие двамата с Ренесме.. вие сте продукт на наранени от нас вещици. За действията си съм патила доста.. Може би някой ден ще ти разкажа, но не ми се иска да е днес. Мислим се за неуязвими заради проклетата амброзия в кръвта ни, но тези месеци в плен ме накараха да осъзная доста неща. Не казвам, че ще стана като Афродита и ще раздавам любов из света, но .. Ти си моя кръв и си приятна компания. Затова се възползвам от възможността. - завърших по- ведро и се усмихнах, без да се задълбавам в повече обяснения, макар че сигурно му беше станало ясно. Не бях по- добра от него и нямах право да го съдя, камо ли да искам да го убия. 

Това беше по - добре, отколкото някакво обяснение тип: "Ами ти ме измъкна от там и макар ти да ме запрати в онази дупка съм ти благодарна и дори да не ми пука за теб все пак ти обръщам някакво внимание от благодарност... А и няма друг буден, така че няма какво да правя."
Засмях се на собствените си мисли и поклатих главата си. Може би трябваше да продължим с някаква друга тема.
- Добре, ще се опитам да разгадая Ева... - Отпих си от "сокчето". - Между другото, не искам да те разочаровам, но не мисля че имам проблем със "ставането".
Уверих я между другото и се изправих на краката си с което главата ми се завъртя и аз залитнах засмивайки се. За малко да падна във водата, но успях да се задържа на краката си.
- Хей... Разбрах каква е била целта ти, да ме напиеш, нали? За да изчезнат всичките ми страхове. Хей вече не ме е страх за живота ми. Не, че някога ме е било страх.
Изпих си коктейла и седнах отново защото много очевидно се клатех когато бях изправен. Сякаш духаше наистина силен вятър. Кръстосах краката си и облегнах лактите си на коленете си.
- Разказвал ли съм ти за първата среща с Хадес, след като вече ни бяха изтрили паметта? - Засмях се отново и вдигнах чашата, която отново беше празна. Подадох й я за да направи онази магия и да я напълни. - Аз имах привилегията на аудиенция, като единствен син. Неси го видя, чак на церемонията по връщането ти.

Браво на мен, напих братчето си. Сега ако и аз продължавам така щях да се отрежа и вероятно да пропусна сутрешния секс с Фобос. Тъжно. Може би тази чаша щеше да бъде само сокче и за двама ни, ако искаме да видим някакъв секс днес. 

- Хадес е много.. наистина много привързан към мама. Може би трябва да го накараш да ти разкаже за тяхната история, ако не я знаеш. Без нея той е просто нещастен старец, а след ситуацията и с мен. Не го оправдавам, не е поел отговорност за действията си, но .. ами той си е странен, но ще му свикнеш. - казах, свивайки рамене и напълних отново чашите ни, но този път с по- малко алкохол. 

- Разбира се, че това ми е целта.. Трябва да свикваш с това, не може да ми се напиваш след третото коктейлче. Всичко става с тренинг. - казах, кимайки утвърдително и отпих голяма глътка от коктейла си, след което му се усмихнах. На мен ми нямаше почти нищо, но се замайвах лекичко, докато той едва се държеше на краката си, което ме накара да избухна в смях.

- Виж сега, не смятам, че имаш проблем със ставането на крака. Този термин се употребява, когато онова в гащите ти откаже да се втвърди за секс, но вероятно нямаш проблеми, след като не се е отнасяло за секс изобщо. Нещо друго искаш ли да знаеш по темата, мога да ти предам доста мъдрости, поне на теория. Практиката стискам палци да е от Ева. - отново се разсмях, копирайки позата му. Може би ставахме доста шумни със смеха и щяхме да събудим някой, но не ми пукаше.

- Явно не съм ти разказвал. - Стигнах до това заключение. Не познавах Хадес, още по малко да знам някакви истории за него и жената в която е бил влюбен и на която е изневерил, за да се пръкнем ние със моята близначка. Поне се стигна до заключението, че на бога на подземното царство му вървеше на близнаци.
- Представи си, аз се събуждам на непознато място. Съобщават ми че съм бил изключително зъл полубог, които е убил сестра си, между някакви други "невзрачни" богове, внучето на Афродите и Арес и междувременно защото му е било скучно е отвлякъл жената на бога на секса, която да пребива и изнасилва когато му се доиска. След тази информация ми казват, че трябва да съм добър, но искат да ме убият няколко хиляди човека. Няма право да излизам от замъка на баща си, който не познавам, а всички слуги не ме изпускат от поглед защото съм най - страшния враг на боговете. Почти месец по - късно баща ми решава да ме види, само за да ми каже да не разчитам на него и да не го търся защото той оплаква дъщерята която съм убил... - О да, това беше страхотно нали. От толкова говорене устата ми беше пресъхнала затова си изпих коктейлчето и погледнах към Бела. Бяхме се разприказвали.
- Но след като заговори за секса. Мисля, че не знам наистина. Как точно изглежда когато е станал? Как да разбера, че мога да го пъхна, а къде точно? Имам смътни спомени, но не съм сигурен. А позите?

Определено не му е било лесно, когато се е събудил, но такива са били обстоятелствата. И всичко си беше останало в миналото.. за сега той се развиваше доста добре и само се надявах да си запази здравия разум, защото наистина беше добра компания. Направих по още едно коктейлче и прокарах пръсти през косата си.

- Кофти ситуация е било, без съмнение. Важното е, че Ева те е запазила добричък и нещата вървят към по- добро. Всичко ще си остане в миналото някой ден. Просто трябва време, за да се излекуват раните. Но не му го мисли толкова, колкото повече мислиш за миналото, толкова повече изпускаш от настоящето, в което можеш да правиш секс, да се забавляваш и да се радваш на коктейлчета. - намигнах му и се подсмихнах, отпивайки от своето. Темата за секса повече ми допадаше, затова и се наместих по- удобно, преди да започна с урока.

- Значи, когато се стигне до там ти просто ще го усетиш. Когато се целувате доста дълго време, притискате се в един друг и просто.. нещата сами си продължават по естествения път. По дяволите, не си ли гледал порно за всичките тези месеци? Когато на мъжете им стане твърде хубаво от целувките и ласките, сърцето ти бучи в ушите ти и ти става много горещо. Тогава онова в гащите ти се изпълва с кръв, увеличава размерите си и променя стойката си. Не се мята свободно наляво-надясно, ами си стои изправено и при всяко притискане до чуждото тяло ти става още по- хубаво. Много е важно да си сигурен, че тя е готова за това. Как можеш да го познаеш? Както на мъжете оная им работа се втвърдява, женския организъм също въздейства, но по друг начин. Тогава между краката й става много горещо и влажно, но не трябва да те плаши. Трябва да знаеш, че на нея й е също толкова приятно да се докосва до теб, колкото и на теб. Ако всичко е по взаимно съгласие и и двамата го искате, то тези реакции са неизбежни. Там долу между краката на жената има няколко много важни места. - помагах си с ръцете, за да му обясня, но доста често се спирах, за да въздържам пристъпи на смях, наистина се чувствах като някаква учителка - най- отгоре на повърхността се намира клитора. На допир напомня на малко топче, което е много, много чувствително. Няма нищо лошо да го докосваш с пръсти или пък с език, стига естествено и тя да е съгласна. После по- надолу е входа й, който те интересува. Там се пъха твоето нещо и макар сега да ти звучи супер странно, особено казано от мен, но веднъж щом си в тази ситуация всичко ще ти дойде от самосебе си. Тогава ще разбереш защо всички го правят толкова често. Прави и двама ви по- щастливи, по - близки, по - влюбени.. Може да се каже, че това е най- висшата форма на интимност между двама. - излеянията ми бяха прекъснати от прокашляне, което се чу зад мен и двамата извърнахме глава, за да видим близначката ми. 

- Ана... Заповядай на по сутрешно коктейлче. - поканих я, протягайки ръце към нея и получих една прегръдка, след което тя се настани до мен и погледна колебливо към него, докато й измайсторявах чаша с коктейлче и за нея.

- Не ми казвай, че му говориш за секс.. - каза тя скептично, а аз просто се усмихнах невинно и й го подадох.

- Трябва да се осведоми все от някъде, а избора му е ограничен. Момчето е влюбено. Трябва да е подготвено за момента, когато тя ще отговори на чувствата му. - казах в своя защита и погледнах към него с усмивка, след което чукнах чашата си с неговата, а после и с нейната.

- Никакъв срам нямаш, Трикси.. - смъмри ме, но все пак се усмихна сестра ми, след което погледна към него несигурно. Очевидно беше, че правеше някакви опити да го приеме, можех да усетя вътрешната й борба - Надявам се не преча, все пак - добави тя, по- скоро като въпрос, отправен към него.

Очите ми се разширяваха и се опитвах да попия всичко което казваше тя, но беше толкова трудно това беше толкова много информация. Като за направата силно заклинание. Добре, значи, трябваше да ми стане. Като се целуваме много и се търкаме... Всъщност беше ми ставало преди беше се изправял така в право състояние и не се вееше и определено беше по голям. Имах чувството ми че очите ми щяха да изскочат, станали с размерите на половината ми лице, полуотворената ми уста. Аз бях Спондж Боб и попивах, защото бях малка гъба.
Всичката информация за женското тяло също ми беше полезна. Не знаех, за клитора или влагата. Е знаех за дупката където трябва да го пъхна, защото имах спомени, за нещо такова, но никога за докосването на тези неща с ръце или език.
Анастасия ни прекъсна. По принцип бих се притеснил, но сега света малко ми се въртеше и ми беше забавно, а не ме беше срам, ако беше една чисто нормална ситуация без коктейли вероятно целия бих почервенял и потънал дълбоко под повърхността на океана.
- Да, разбира се... По скоро аз трябва да си тръгна ако ви преча... - Казах спокойно, като побързах да си изпия чашата и да се отдръпна леко, преди да ми просветне.
- Всъщност Ренесме също постоянно прави секс, но с нея не сме близки дори да сме близнаци. Тя си има друг живот сега, където мен ме няма, така че не мога да говоря за това с нея. А освен само Бела говори с мен, освен Ева... - опитах се да я оправдая пред сестра й. Алас също от време на време ме питаше някакви неща, но с него определено нямаше да говоря за секс, който мислех евентуално да правя с дъщеря му, ако ми позволи и не избяга отново, този път завинаги. Това беше плашещо. Наистина се надявах да не я стресна.
- Ами бебетата? - Погледнах към Анастасия, защото знаех, че тя има бебе, а очите ми отново се разшириха, защото знаех че ще ми даде нова информация, която до сега нямаше как да знам. - По филмите казват че излиза отдолу...

Беше трудно, доста трудно да приема просто ей така, че мъжът пред мен не е виновен, особено след като в продължение на половин година всичко, което желаех беше смъртта му, но сестра ми очевидно се разбираше доста добре с него, съдейки по смеха им, който ехтеше наоколо и чух чак от нашата къщичка с Дей. Оставих бащата на детето си в леглото да спи и реших да отида при тях, за да проверя какво точно им е толкова забавно. 

Естествено, че тя щеше да му пълни главата със секс.. Това беше Бела все пак. Най- "невинна" от всички ни. Прегърнах я и отпих от коктейла си, преди да й хвърля един учуден поглед относно алкохола в коктейла, но какво пък.. Вече малката не се нуждаеше от мен толкова постоянно, развиваше се доста бързо и можех да си го позволя. В името на ваканцията..

Отпих една по- стабилна глътка и погледнах към Кристофър, който ми зададе най- нелепия въпрос. По вида му съдех, че това не им беше първия коктейл.

- Бебетата.. оу.. ами да, от там излизат, но не вярвам това да ти е толкова приятно за слушане. Когато жена е бременна коремчето й расте, защото бебето е там, а когато трябва да излезе.. ами да, излиза от там, но до няколко часа всичко се връща на мястото си .. като размери.. - отговорих неловко, кръстосвайки краката си, сякаш това щеше да скрие факта, че от вагината ми излезе дете. 

- Боли ли наистина толкова много, както казват? - попита вместо Крис сестра ми и аз се смръщих леко, свивайки рамене. -

- Ами.. как да ти кажа, Белс.. от теб излиза друго същество. Боли си доста, но това е само временно, после като го видиш и не искаш да се отделяш от него. Нищо прекалено нетърпимо. - отвърнах, отпивайки нова глътка от коктейла. - Няма по- голямо щастие..

- Значи цялото това нещо излиза от теб. - опитах се да не изглеждам стреснато, но си беше наистина зловещо. Това нещо да седи вътре толкова дълго време и да слуша всичко и да да си расте докато вече не е прекалено голямо за да живее вътре и реши да излезе и да започне да щъка.
- Аз съм виждал бебета само по филмите, наистина ли реват по цяла нощ и цялото време отива за тях и не можеш да се наспиваш, защото ако е така, аз определено не искам бебе... - Тогава гениалната ми идея, че аз не мога да раждам ме успокои и аз се отпуснах от напрежението с нов глътка от коктейла, който Бела беше сътворила. - Всъщност мога да съм спокоен, нали? Мъжете не раждат, така че няма как да имам бебе!
Мъжете бяха просто бащи, те бяха мъжете на жените, които са родили. Смътно някъде в съзнанието ми се отбеляза, че всъщност те правеха бебета по някакъв начин, май със секс, но това нямаше значение, защото сега не говорехме за това.
- Добре ами щом онова влиза в другото, за какво всъщност е клитора? Той за какво служи? Има ли нещо друго което се пъха там или?

Нямаше как да не се разсмея на ситуацията. Той изглеждаше толкова уплашен, докато Аня му говореше за раждането, че едва не му изхвръкнаха очите от ябълките. 

- Всъщност бащите са също толкова ангажирани като майките. Деймос ми помага много. Да, те плачат, защото не могат да говорят и са безпомощни, но си струва да видиш как това малко сладкишче ти гука и ти се усмихва. Липсва ми вече.. Трябва да мина да я видя днес. - спомена сестра ми със замаяна от майчинство усмивка - Иначе той й сменя пелените, приспива я, храни я.. всичко, което правя и аз. Това е отборна работа. - все пак се доизясни по- доволна от всякога. Честно, не вярвах, че Деймос може да се грижи за друго създание, освен за своя собствен задник, но последните месеци той наистина се доказа като отговорен и грижовен родител.

- Впрочем бебетата идват от секс, така че трябва да се пазиш, ако не искаш още да ставаш баща, но това трябва да го обсъдиш с партньорката си, когато му дойде времето. - предупредих го малко по- сериозно, докато изпивах коктейла си. Въпроса му обаче ме секна и едва не си изкарах течността през носа от смях.

- Не, Крис, нищо не се пъха там. Той е само за галене, докосване, целуване и тем подобни. Той е основния източник на удоволствието на жената. - отговорих му все пак с развеселена усмивка. Огледах останалите къщички и забелязах, че Фобос се беше събудил и стоеше на нашата тераса, вперил сърдит поглед в мен. Не беше доволен, че не ме е намерил като се е събудил, но щях да му се реванширам. 

- Е, братче, беше ми приятно да си поговорим, но мисля да те оставя за малко. Не прекалявай с коктейлите, защото накрая може да завършиш, връщайки ги всичките, а това не е много приятно. - казах, изправяйки се и реших да мина по краткия път, доплувайки до Фобос, но преди да скоча във водата се обърнах към Крис - Не се притеснявай, ако искаш да си поговорим пак. Ще се видим после. - намигнах на сестра ми и скочих във водата, прекосявайки разстоянието с плуване, докато не стигнах нашата тераса и се изкачих по стълбичките там, само за да срещна Фобос.

- Добро утро, сърдитко. Защо си крив? Има ли начин да те.. поправя? - попитах с широка усмивка, приближавайки се до него и увих ръцете си около врата му.