Спалнята на Алас и Евелин

Добре, това беше нечестно. Вярно, че не ни пускаха по- далеч от двора на замъка в Абисус, но аз успях да го измъкна, а и се стараех всячески да разнообразявам живота му там като негов приятел и наставник.

- Ей, това си е обида. Не забравяй, че прекара последните жалки осем месеца с мен постоянно. - казах, преструвайки се на обидена и го цапнах по гърдите, преди да се подсмихна и пак да се сгуша в него, където можех да докосвам тялото му спокойно и да оставям някоя целувка по кожата му.

- Ами.. чувствах се малко виновна да направя такова нещо всъщност. Аз съм с теб от първия ден и някак си не ти оставих избор да имаш много приятели освен мен. Мислех, че да искам нещо повече от теб би било прекалено много.. Все пак аз съм едно момиче, а по света има хиляди, с които не си пробвал тези неща и може би ще си допаднеш повече с тях. - признах, този път отбягвайки погледа му, докато пръстите ми рисуваха невидими фигурки по кожата му и свих рамене леко. 

Как бих могъл да забравя. Това бяха осем месеца, а аз я бях харесал след първата седмица. Тя питаше ли ме аз как успявах да живея изобщо,след като си мисля дали ако я целуна тя няма да ми удари някой шамар, като по филмите или да ми се скара, че не й оставям избор.
- Мисля, че се подценяваш, Ева. - Казах когато забелязах, че не поглежда към очите ми, хванах я в капана си сега и нямаше да я пусна. Исках да види и моята гледна точка, защото така щеше да е най - правилно.
- Постоянно се сравняваш с другите момичета, а ти си много над тях и не го казвам само защото баща ти е небесен ангел... И между другото съм сигурен, че красотата ти е от майка ти. Аз вече имам избор да се запознавам с колкото жени искам и да правя с това всички тези неща, но не желая да го правя, не защото не мога, а защото харесвам теб, но за това няма значение само хубостта ти, харесвам и това което е вътре в теб.
Докоснах леко гърдата й, под която трябваше да се намира сърцето й и прехапах долната си устна. Опитах се да предам чувствата си, но не знаех как точно да намеря правилните думи.

Срещайки отново погледа му нямаше как да не се усмихна. В него имаше толкова доброта, милосърдие и толкова обожание, отправени към мен, които стопляха сърцето ми. Надигнах се леко, за да го целуна малко по- дълго от досегашните леки докосвания.

- Кога стана толкова даровит с думите...? - засмях се нежно и го прегърнах. Сега наистина звучеше като възрастен, който няма нужда от ничия помощ, за да бъде самостоятелен, но някак си все още искаше да бъде покрай мен.

- И ако се опитваш да си спечелиш още един рунд по- късно с тези захаросани приказки.. успяваш. - допълних, свивайки рамене невинно. Шегата настрана, щях да му налетя може би след минути и без да ме ласкае, но сега определено си го заслужи. Все пак реших да разбера как е минала сутринта му, преди да заема съзнанието му със секс за още един час.

- Как беше сутринта ти? - попитах любопитно, играейки си с косата му.

Значи сестра му имаше пръст в цялата тази работа. Трябваше да се досетя, че не са пили само коктейли, ами и са си говорили. Но това не ми попречи да се засмея на бързината, с която обясни всичко, за да може да се добере до целувка. Отвърнах му съвсем отдадено, слагайки ръце на лицето му, за да го държа близо до себе си, дори когато устните му се отделиха от моите.

- И ти се напи и реши да дойдеш при мен и да не си тръгваш без резултати? - допълних историята му, засмивайки се отново, но всъщност не ме интересуваше много по каква причина се е сетил, а че е тук и всичко си дойде на мястото. 

Излегнах се върху него и започнах да слизам с целувки надолу по врата му, захапвайки го леко и игриво с устни, или прокарвайки език по кожата му. Ей така между другото, докато се опитвах да го карам да продължава да говори, за да го разсея достатъчно.

- Не се притеснявай за тях, щом сестрите ти вече са те приели, те няма да ти сторят нищо лошо. Последното, което искат е да наранят любимите си. - издадох му малка тайна, докато се намествах върху него и започнах да целувам другата страна на врата му. Може би трябваше да идем на закуска.. 

Това не беше първоначалния план. Той беше да я целуна, и ако ми отвърне този път след всичко, което си казахме, ами вече щях да съм сигурен, че чувствата ни са взаимни. Всичко останало беше малко непредвидено. Това не му пречеше да е идеално и да е нещото, което може би е липсвало между нас. И все пак бих се отказал от него, ако за нея е проблем за да бъдем заедно по всички други начини както до сега.
- Не и непременно. Ти също трябваше да го искаш. - Казах опитвайки се да повдигна рамената си което беше трудно, защото лицето й беше заровено във врата ми оставяйки там много сладки целувки, така че се нагласих извивайки главата си на една страна, за да й дам повече терен.
- Какво искаш да правим днес? Ще търсим ли лиани? - Попитах, по някое време защото усещах, че ще стане същото което стана когато дойдох и не че не бих искал да го повторим, но все още ми беше малко притеснено, че не знаех подробностите и как да действам. Дали имаше някакви правила на действие и такива неща. - Или може би предпочиташ да останем тук?
Предложих все пак, за да не си направи погрешни впечатления, можех да стоя тук с нея цял живот без да ми омръзне. Моя нямаше да продължи много, след като вече бях нормално остаряващ вещер.

Разбира се, че го исках. Иначе нямаше да съм гола и върху него. Може би трябваше да излезем, за да хапнем нещо, но нямах нищо против да постоим още малко тук. Нямах нищо против да се гушкаме още малко, дори да поспим, защото аз не бях мигнала много, или да повторим отново. Но не исках да насилвам нещата прекалено много и да го подплаша, за да избяга от мен нацяло. И макар че беше странно, че точно сега се интересуваше от лианите. Все пак му обещах, така че май трябваше да си изпълня обещанието.

- Добре.. - казах, предавайки се и се претърколих до него отново, придърпвайки завивката малко по- нагоре, за да покрие гърдите ми - Хайде да се обличаме и ще намерим лиани. Но искам да закусам нещо набързо преди това. И може би и аз да опитам тези сладки коктейли, за които разправяше. - предупредих го, оставяйки лека целувка по устните му, след което се изправих, за да търся дрехите си.

Да, бях забравил че всъщност хората се хранят. Бях толкова погълнат от всичко предстоящо и неизвестно че бях забравил тази малка подробност.
- Мисля, че Бела е малко заета с Фобос в момента, но може да я накараме да направи по един когато се освободи. - Трябваше да последвам примера й затова се изправих и си обух шортите, което беше доста по бързо от това тя да се облече. Тя имаше повече неща за слагане. Застанах зад нея и долепих гърдите си до гърба й, прегръщайк я през кръста и оставих няколко целувки по врата й, докато не стигнах до ухото й.
- Или може вместо да търсим лиани да си поиграем във водата, като вчера. - Предложих шепнешком, докато спусках устните си отново надолу, продължавайки чак до рамото й.
- Освен това мисля, че е време за обяд, мислиш ли че всички ще присъстват?

Нахлузих долнището на банския си, а после си сложих и горнището, но когато посегнах за сакото бях спряна от тялото му. Така ли щяхме да бъдем отсега нататък? Допадаше ми. И ме замайваше.

Отпуснах глава на срещуположната страна, за да му дам повече място за целувки и се усмихнах леко.

- Сигурна съм, че в бара ще има също доста коктейли. А колкото до обяда.. не знам, вероятно повечето ще са изпълзяли от къщичките и ще се пекат, но може да срещнем някой интересен. - Предложението му за водата ме развълнува още повече, но не исках да си призная, затова вместо това сложих ръце върху неговите и се притиснах към него.

- Не искам да съсипвам мечтата ти да бъдеш Тарзан. Но с удоволствие бих била твоята Джейн. - измърках, облягайки се на рамото му, за да мога да пресрещна устните му и да го целуна.Само за секунда.. или няколко.. 

- Добре, нека да идем да ядем... Всъщност умирам от глад. - Признах си и се отдръпнах леко от нея но хванах ръката й и преплетох пръстите си с нейните. Някак си предполагах, че това няма да се приеме много добре от по голямата част от присъстващите. Просто можех да си представя погледа на Алас, когато попадне на ръцете ни... Да не говорим за кози който щяхме да получим при целувка. Не ме интересуваше какво щяха да си помислят, който и да е от тях, защото аз бях щастлив и очевидно беше, че и Ева е щастлива. А сега, когато нищо не ме задържаше в замъка на Хадес заедно с Евелин щяхме да се насладим на животите си далеч от там. Тя ми беше обещала да ми покаже света и заедно щяхме да обиколим всяко едно кътче.
Успяхме да стигнем до бара, където за нас щеше да има и храна и се настанихме на сламените столчета оборудвани с възглавнички за повече удобство.
- Добре, трябва да решим какво ще ядем, преди да се нахвърлим на коктейлите.