Beach Bar Bora Bora

Предложението му за храна звучеше наистина добро, особено след сутрешната гимнастика, която упражнявахме, а и за коктейлите щеше да е добре.

- Вече знаеш от личен опит, че е по- добре първо да хапнеш, преди да се напиеш? - попитах, повдигайки вежда, докато му хвърлях скришен поглед и се засмях леко. Отворих менюто и си избрах нещо морско, както и едно дълго кафе и погледнах към него. 

- Мислех си за след тази почивка.. Обещах ти да ти покажа света и мисля да си изпълня обещанието, стига и ти да си съгласен. Може да не пътуваме цял живот, защото тъкмо започна да се разбираш със сестрите си, но имам няколко набелязани дестинации наум. - предложих му, усмихвайки се загадъчно и прокарах пръсти през косата си. 

Дори да бях в някоя тъмница не ми трябваше нищо друго освен нея за да бъда щастлив и свободен, но след като предложи да обикаляме света, значи щяхме да го направим.
- Бих прекарал целия си живот с теб навсякъде по света! - уверих я докато все още си харесвах нещо. Не обичах морските дарове,а тук масово беше само това, така че ми оставаше да се мръщя на менюто.
- Ще ми се да ям нещо което не диша във водата... - Изпротестирах, но все пак се усмихнах и измислих нещо от бедното сухоземно меню, което щях да съчетая с чиста водка и все пак обикновена вода. Исках да опитам вкусна на онова питие в коктейлите, но без всичките сладки неща.
- Къде искаш да ме заведеш?

Учудих се, когато чух че си поръчва чиста водка, но нямаше да протестирам. Сам щеше да си изгори трахеята, после щеше да ми се оплаква, а аз да го успокоя. Отпих от кафето, което току- що поставиха пред мен и вдигнах очилата си на главата и кръстосах краката си.

- Ами.. не искаш ли да останеш изненадан? Хайде, ще ти подскажа малко.. Едното място е наистина много, много горещо и много старо, другото е с много, много сняг и доста високо, а третото... То е много пренаселено и многоцветно, но съм убедена, че ще ти бъде забавно. - В действителност исках да го заведа да види пустините и пирамидите в Египет, както и техните пазари, руините от градовете им. Не можех да му покажа миналото, когато тези руини все още бяха сгради, но можех да му разкажа за тях. Следващото беше Еверест, защото съм сигурна, че щеше да му хареса да усети чувството да си на върха на света, а третото беше карнавалът в Рио де Женейро.. Но, естествено той не знаеше. Трябваше да говоря с Хадес за връщането на безсмъртието му.. Не можех да си представя да имам само един човешки живот с него..

- А аз бих те завела навсякъде, стига да си щастлив. - признах му все пак и го дарих с искрена усмивка. 

Добре разбрах щяхме да ходим на плаж, на ски и на концерт или нещо такова, нямаше да питам повече. Беше права предпочитах да е изненада и вероятно щях да съм разочарован ако съм познал.
- А аз бих бил щастлив навсякъде, стига да съм с теб. - Знаех си че имам една от онези глупави усмивки на лицето си, като влюбените герой във филмите с празните погледи, но след всичко очите ми можеха и искаха да гледат само нея.
Затова и се наведох към нея, за да я целуна, надявах се да не се дръпне защото около нас нямаше никого освен демоните на Хадес, освен ако някой не се беше приближил без да го усетя, но се съмнявах.
Игнорирах този който беше до нас и остави нещата които си бях поръчал за пиене, а пръстите ми нежно погалиха бузата й, докато устните ми намираха нейните за най - сладката целувка на целия свят.

О, определено не беше дете, след всичко, което ми причини. Всякакви идеи, че той е невинен по някакъв начин се изпариха от съзнанието ми, но инстинкта ми да го защитавам от всичко и всички бе по- силен от останалите. Въпреки това сега го пратих по дяволите и се наведох, за да му дам една по- продължителна целувка, докато той се правеше на остроумен.

- Твоя воля. Живота си е твой. - реших да го предупредя все пак и се засмях. Разбира се, че нямаше да дам на Алас да му направи нищо, особено сега. Повторих движението му и се протегнах, за да си взема кафето, намествайки се по- удобно в скута му и отпих от ароматната течност.

- Добре... ще направим. Белатрикс очевидно е зачеркната от списъка "мразя Крис". Какво ще ми кажеш за Анастасия, как си с нея? Предлагам да се насочим първо към роднините ти, а после към половинките им и така всички ще се присъединят в клуба "обичам Крис", който аз оглавявам, но ... Дори някой все пак да не те харесва не искам да му отдаваш такова значение. Винаги ще има някой, който да не те харесва на този свят. Ако времето и извиненията не помогнат, този човек може би просто не трябва да е част от живота ти. Насочваш се към тези, които те обичат и въпроса приключва щастливо. Ако се съсредоточаваме в лошите страни на живота никога няма да видим добрите. - това беше твърде философстко дори за мен, затова се засмях леко и се наведох, за да целуна върха на носа му.

Прехапах устната си, докато слушах думите му и се усмихвах мило. Наистина се радвах да чуя колко много знача за него. Трогваше ме. И ме подтикваше към неприлични действия, които не бяха за пред хора, така че ги оставах за по- късно, но това не ми пречеше да оставя кафето за малко, за да се нарадвам още малко на устните му на спокойствие.

- Толкова си захаросан.. - засмях се леко и захапах устната му нежно, преди да я пусна - Обичам те, Крис. Наистина.  - признах малко по- сериозно и оставих още една целувка по устните, му, преди да се поизправя малко и да сменя темата.

- Добре, значи близначките ги зачеркваме от мразещия списък. Със твоята близначка ти ще се оправяш, все пак ти я познаваш най- добре. Баща ми ще го оставим за сега под въпрос.. Може би Деймос и Фобос биха си разменили някоя дума с теб, но за сега сестрите ти и аз сме ти достатъчни. - след малко донесоха закуската ми и аз се обърнах към него с въпросителен поглед.

- Ще ме пуснеш ли да се храня, или ще продължавам да съм ти пленница? - поинтересувах се закачливо, рисувайки с пръстите си по голите му, топли гърди и стегнат корем.

Добре, оставах си в затвора му. Нямах против, това беше единствено то място, където бих желала да остана колкото се може по- дълго - до него. Все пак се радвах на демоните, че ми бяха разрязали сандвича, за да мога да го хвана с ръце и да го унищожа. От време на време му подавах по някое картофче или му давах да си отхапе, защото той сега не можеше да закусва заради мен.

- Мислиш за много лоши неща. Нали оставихме миналото назад? Хайде да си говорим за друго. Харесва ли ти чистата водка? Никога не ми е допадала, освен ако не е примесена с някакви сокове... Но виж текила.. трябва да я опитаме по- късно, стига главата ти да не те боли от толкова алкохол. - реших, че смяната на темата бе най- удачния изход от ситуацията и тези негови тъжни очи. Както и няколко целувки. 

Да точно така, бях прекалено запленен от нея, че изобщо да обръщам внимание на вкуса на това, което пия.
- Всъщност не си падам май. И на мен не ми харесва... - Вдигнах ръката си и погледнах към демона който ни обслужваше, докато Ева прие това като покана да натъпче устата ми с картофи. - Текила, моля.
Щяхме да я опитаме тази вълшебна текла, да видим какво прави тя. След като на Евелин и харесваше и на мен щеше да ми хареса и не ме интересуваше дали ще ме боли главата или не.
- Не се притеснявай, и без алкохол покрай теб се чувствам замаян, и те уверявам, че една болка в главата няма да е това което ще ме спре да се забавлявам с теб.
Надигнах се вече с празна уста и слях устните си с нейните преплитайки пръстите си в меката й коса и когато се отделих с усмивка от нея и се вгледах в очите й и казах нещо, за което се сетих и непременно трябваше да направим преди да съм забравил.
- Искаш ли след закуска да идем в някой нощен клуб. Като онези по филмите, където танцуват и пият? Все някъде по земята сега е нощ.

Това беше наистина мило и Ева го оцени, отблагодарявайки му се с една продължителна целувка, преди да остави чинията настрани, за да го прави по- често. Щеше да изчака да изпият няколко шота, преди да го заведе където и да е, макар че това беше доста добра идея.

- Мислех, че искаш да откриваме лиани и да се люлеем като Тарзан? - напомних му за по- ранното му желание, докато оставях целувки по челюстта му. Бях навита на всичко с него, но не исках да му отнемам вълнуващото преживяване. 

- Не, че не съм съгласна. Даже знам къде точно е вечер и къде ще има супер яко парти. Пак е остров, но е супер населен и е денонощно парти. - описах му в две думи Ибиза, поклащайки се в такт от музика, която звучеше в главата ми за няколко секунди.

В този момент ни донесоха табла с малки чашки, както и лимони и сол. Взех ръката му и облизах мястото, където се поставяше солта, след което го поръсих, връчих му чашката, но аз взех лимона.

- Слушай последователността сега - облизваш солта, пиеш наведнъж текилата и изяждаш лимона. Забавно е. Има много начини за пиене.. - усмихнах му се загадъчно и поставих резенчето лимон между устните си, след което му направих знак да започне с ритуала. 

Алас още спеше, затова реших да се облека и да отида до бара за кафе. Мислех, че ще има повече хора, или няма да има никой изобщо, но ето, че там се намираха само брат ми и дъщерята на Алас, при това демонстрирайки доста интимни отношения. 

Истината бе, че откакто се събудихме почти не общувах с брат си. Не исках предишния си живот, а той ми напомняше в голяма част за всичко лошо, което правехме преди. Вероятно не бе най- правилния вариант, но бе единствения, който намирах за правилен. 

Приближих се несигурно до тях, преплитайки пръстите си пред тялото си и се облегнах на една от колоните на кафето, наблюдавайки ги любопитно. Може би беше време да променя някои неща? Но пък Алас не беше много ентусиазиран относно идеята да прекарвам много време с Крис също..

- Добро утро - поздравих вяло, но в момента, в който привлякох вниманието им съжалих.. сега какво да им кажа? Имах ли право изобщо да говоря с тях?

- Вие...ъм... сте прекрасна двойка. Не знаех, че сте заедно. - отбелязах несигурно и се опитах да се усмихна ведро, за да не изглеждам прекалено странно. 

Явно се бяхме унесли прекалено много, след като Ева не беше успяла да улови присъствието на Неси. Аз бях само човек разбира се, за мен не беше характерно да усещам чак толкова много такива неща, но за Евелин това вероятно беше нещо ново, което ме накара да се почувствам горд, че успявам толкова да я замая с целувките си, колкото да не усеща нищо друго освен мен...
Погледнах към близначката си и се усмихнах широко. В последно време не само не се бяхме засичали много много, но и бяхме спрели да си комуникираме напълно през телепатичната връзка, когато аз не я потърсех тя не се сещаше.
- Хей, Неси... - Поздравих я и освободих Ева от задушаващата притискаща прегръдка, за да може да стане от мен ако желае.
Не знаех какво да кажа на сестра си, в крайна сметка дори аз още не можех да осмисля, че сме двойка и дали Ева иска да се наричаме двойка изобщо, това не го бяхме обсъдили, но все пак кимнах, нямаше смисъл да й го обяснявам, тя не се интересуваше много от мен и не и пукаше особено, така че беше излишно да я занимавам.
- Благодаря... Ам, добре ли спа? - Дори ми беше някак странно да говоря с нея. Доста голяма част от спомените ми вече се бяха върнали, не знаех за нейните. Помнех колко неразделни бяхме и как се грижехме един за друг и как тя беше всичко за мен, понякога дори мога да изпитам емоциите от даден спомен... И все пак сега и двамата бяхме различни хора, които се чувстваха неловко дори да говорят един с друг. - Някой от тук присъстващите държи ли се лошо с теб? Кажи ми и ще го набия?
Опитът за шега беше неуместен и несполучлив, което го направи дори още по сконфузно.

Знаех, че дъщерята на Алас не ме харесваше. Никак даже. Не вярвах, че това че е с брат ми ще промени нещата и опасенията ми се потвърдиха, когато вдигна не-особено радостния си стъклен поглед в моя посока. 

- Аз.. ъм.. може ли да се присъединя към вас.. за малко, Алас още не се е събудил, обещавам. - попитах и седнах на стола от другата страна на масата срещу тях. Поръчах си дълго кафе с мляко на плашещия демон, който се опитваше да се усмихва и отпуснах ръцете си в скута си, кършейки ги нервно. Още с първото изречение и разговорът стана сконфузен. Май не биваше да оставам..

- Не, всички са... всички. Знаеш, както винаги. Нищо необичайно. Но климатът тук не ми влияе добре, много ми е горещо постоянно. И това слънце.. предполагам, свикнах твърде много с тъмнината на Абисус. - подсмихнах се леко, внимавайки да не влизам в пряк очен контакт, за да не си навличам излишни проблеми.

- Намерихте ли някое интересно място на острова? - това май ставаше за нормална тема за разговор...

Добре, щеше да си е просто неловко, но щяхме да го преживеем. Поне докато не дойде бащата на Ева. Алас ми беше помогнал за някой неща и всичко беше точно, радвах се за това, че бяха заедно с със сестра ми и се обичаха, но не мислех, че това Евелин да е в ръцете ми, ще го зарадва, независимо от всички неща които той правеше със сестра ми.
- На мен наистина много ми харесва външния свят. Обичам приключенията и да се гмурвам в непознатото. - Нещо по което очевидно се различавах от близначката ми, която беше свикнала с тъмнината... Как можеше да свикнеш с това. Ако беше възможно никога не би се върнал в този замък. Аз се опитвах да избягам от там от самото начало, а сега бях намерил начина. - Намерихме, в гората има река и на няколко места има вирове колкото малки езерца. Наистина е много красиво.
Спрях до тук и се размърдах на мястото си. Поне се сетих, че имам питие, което с удоволствие изпих.
- Ще изчакаме с теб Алас да дойде, но след това ще тръгваме, имаме планове за през деня. - Щеше да е хубаво да определим някакво време, защото вече беше достатъчно неловко и ми се искаше да си тръгнем. Май Ева и Бела бяха единствените с които ми беше приятно да общувам.