Последната промяна е направена от Amara* на Пет Апр 18, 2014 2:51 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Вход
Късметче
Top posters
Latest topics
Часовник
3 posters
Покоите на Деймос
Amara*- Admin
- Брой мнения : 335
Join date : 01.01.2013
Age : 33
Местожителство : Letoonia
Последната промяна е направена от Amara* на Пет Апр 18, 2014 2:51 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Anastasia- Admin
- Брой мнения : 204
Join date : 01.01.2013
Age : 28
Местожителство : Абисус
Съгласих се, когато Деймос изяви желание да дойде с мен, но настоях първо да минем през кухнята, за да си вземем нещо за хапване. Лично се погрижих да приготвя сандвичите, за да не се изненадам от отрова или нещо подобно. Все пак вече не се грижех само за себе си, но и за малкото същество в корема си.
Изядох сандвича си още по пътя, както и Деймос неговия и скоро влязохме в стаята му.
- Имам дежа ву. И много ясно си спомням, че имаш да изкупваш стар грях, Деймос, посредством пазаруване. Няма да застрашавам всички ни с настояване да стане в момента, но да знаеш, че не съм го забравила. - припомних му уговорката ни малко, преди за пръв път да преспя с него и се засмях дяволито, обръщайки се към него.
- Но сега имам други планове, които не изискват напускане на замъка. Или на стаята. - допълних, завъртайки се на пръсти и се сблъсках с него, тъй като той вървеше плътно зад мен, а аз спрях рязко. Усмихнах се невинно и се надигнах на пръсти, целувайки съвсем леко брадичката му. Беше толкова невинно колкото детска целувка, но устните ми продължиха с подобните целувки по лицето му, умишлено отбягвайки устните му.
- Или предпочиташ да поговорим за всичко това? - предложих, плъзгайки върха на носа си по врата му и притворих очи, вдишвайки от страхотния му парфюм, който винаги ме побъркваше.
Но на първо място аз все още му бях приятелка. Можехме да обсъждаме всичко, било то за войната или семейството му. Това, че спяхме заедно не променяше статута ми на верен приятел.
Изядох сандвича си още по пътя, както и Деймос неговия и скоро влязохме в стаята му.
- Имам дежа ву. И много ясно си спомням, че имаш да изкупваш стар грях, Деймос, посредством пазаруване. Няма да застрашавам всички ни с настояване да стане в момента, но да знаеш, че не съм го забравила. - припомних му уговорката ни малко, преди за пръв път да преспя с него и се засмях дяволито, обръщайки се към него.
- Но сега имам други планове, които не изискват напускане на замъка. Или на стаята. - допълних, завъртайки се на пръсти и се сблъсках с него, тъй като той вървеше плътно зад мен, а аз спрях рязко. Усмихнах се невинно и се надигнах на пръсти, целувайки съвсем леко брадичката му. Беше толкова невинно колкото детска целувка, но устните ми продължиха с подобните целувки по лицето му, умишлено отбягвайки устните му.
- Или предпочиташ да поговорим за всичко това? - предложих, плъзгайки върха на носа си по врата му и притворих очи, вдишвайки от страхотния му парфюм, който винаги ме побъркваше.
Но на първо място аз все още му бях приятелка. Можехме да обсъждаме всичко, било то за войната или семейството му. Това, че спяхме заедно не променяше статута ми на верен приятел.
Deimos- Heavently creatures
- Брой мнения : 83
Join date : 04.02.2013
Не ни отне много време да стигнем до стаята ми, отворих вратата за нея и я изчаках да влезе, а след това я последвах вътре затваряйки след себе си. Имаше нещо странно в това ни действие, изведнъж стаята ми вече не беше само моя, и като се замисля от доста време вече не беше моя, а наша, от първият път в който Анастасия прекара нощта в нея.
- Съжалявам принцесо, но не зная за какво говорите - казах с най - невинното изражение, което можех да извадя, но тя не ми обърна особено голямо внимание. Усмивка се разля по устните ми когато усетих устните ѝ по кожата си
- Някой май не може да вземе достатъчно от това съвършенство, което представлявам аз - казах арогантно и повдигнах вежди, но въпреки това увих ръцете си около нея и я притеглих към себе си, нападайки устните ѝ жадно
- Разговорите могат да почакат - прошепнах срещу устните ѝ и ръцете ми се спуснаха по гърбът ѝ, дупето ѝ, бедрата ѝ и с ловко движение я вдигнах във въздухът, а тя обви крака около тялото ми
- Съжалявам принцесо, но не зная за какво говорите - казах с най - невинното изражение, което можех да извадя, но тя не ми обърна особено голямо внимание. Усмивка се разля по устните ми когато усетих устните ѝ по кожата си
- Някой май не може да вземе достатъчно от това съвършенство, което представлявам аз - казах арогантно и повдигнах вежди, но въпреки това увих ръцете си около нея и я притеглих към себе си, нападайки устните ѝ жадно
- Разговорите могат да почакат - прошепнах срещу устните ѝ и ръцете ми се спуснаха по гърбът ѝ, дупето ѝ, бедрата ѝ и с ловко движение я вдигнах във въздухът, а тя обви крака около тялото ми
Anastasia- Admin
- Брой мнения : 204
Join date : 01.01.2013
Age : 28
Местожителство : Абисус
Арогантно копеле, това беше той в пълната му прелест. И хиляда деца да му народя пак щеше да си е същия идиот, от чиито лапи не можах да избягам, независимо на какво го подложих. Спомняйки си за моментите, когато си правехме обиколки около светa. Бях го облякла като мажоретка и какви ли не други идиотщини. През какво минахме, за да стигнем до тук. А така упорито да отричах възможността да спя с него. Може би не трябваше да се предавам толкова лесно. Но как да устоиш на подобна целувка. Дори да ме дразнеше до крайност в такива моменти тялото му ми разкриваше повече факти, от колкото устните му. Като например колко бързо ръцете му намираха най- краткия път до тялото ми, за да го притиснат в себе си или колко бързо се отказваше от всякакви други действия, когато аз го поискам.
- You're such a bastard! Beautiful, but Bastard! - промърморих срещу устните му и се отдръпнах за секунда. Пръстите ми хванаха брадичката му, така че да не ме изненадва с нови целувки и захапах долната му устна, без да го жаля особено.
- Ако ти е толкова неприятно винаги можеш да откажеш, приятелю. Няма да те връзвам с вериги, макар да знам, че ти се иска. - допълних самодоволно и се засмях дяволито, докато пръстите ми пълзяха надолу и скоро бяха на тила му, притискайки го към себе си за новата целувка, а другата ръка слизаше собственически по гърба му.
- You're such a bastard! Beautiful, but Bastard! - промърморих срещу устните му и се отдръпнах за секунда. Пръстите ми хванаха брадичката му, така че да не ме изненадва с нови целувки и захапах долната му устна, без да го жаля особено.
- Ако ти е толкова неприятно винаги можеш да откажеш, приятелю. Няма да те връзвам с вериги, макар да знам, че ти се иска. - допълних самодоволно и се засмях дяволито, докато пръстите ми пълзяха надолу и скоро бяха на тила му, притискайки го към себе си за новата целувка, а другата ръка слизаше собственически по гърба му.
Deimos- Heavently creatures
- Брой мнения : 83
Join date : 04.02.2013
Засмях се дрезгаво и ниско, на коментарите ѝ, макар и да се правеше не безразлична и двамата знаехме, че нямаше да издържи, ако ме желаеше щеше да ме има колкото и да казваше, че мога да откажа. Но нямах нужда да ѝ го доказвам и двамата го знаехме, така че просто се засмях отново поглеждайки ѝ красивите ѝ кафяви очи
- Ти си моята единствена слабост, винаги си била и винаги ще бъдеш - прошепнах срещу устните ѝ. Това си беше факт, никога не се бях връщал при една и съща жена два пъти, никога не ме е интересувала някоя жена за нещо друго освен за тялото ѝ и това да задоволява мъжкото ми его. И си мислех, че с Анастасия ще е същото, че веднъж като я вкарам в леглото си желанието ми ще мине, ще ми бъде лесно да продължа с животът си и амплоато си на плейбой. Но това никога не се случи, всеки път в който се любех с нея, защото никога не беше просто секс, всеки път в който споделяхме тази интимност вместо да ми минава, желанието ми нарастваше. Другите жени започваха да бледнеят, не можеха да ме задоволят така, както тя го правеше, не можеха да възбудят желанието както тя го правеше. Не ми отне много време да разбера, че тя ще е моят край, но дори в най - смелите си мечти не бях предполагал, че ще стигнем дотук.
- Ти си моята болест, моят наркотик, моят вреден навик и нямам намерение да се отказвам от теб, без значение какво ще сториш или кажеш. - продължих да шептя, докато ръцете ми се плъзнаха под дрехите ѝ и се добраха до голата ѝ кожа
- Ти си моя Анастасия и това никога няма да се промени - заявих категоричен впил погледът си в нейният, а устните ми бяха на милиметри от нейните.
- Ти си моята единствена слабост, винаги си била и винаги ще бъдеш - прошепнах срещу устните ѝ. Това си беше факт, никога не се бях връщал при една и съща жена два пъти, никога не ме е интересувала някоя жена за нещо друго освен за тялото ѝ и това да задоволява мъжкото ми его. И си мислех, че с Анастасия ще е същото, че веднъж като я вкарам в леглото си желанието ми ще мине, ще ми бъде лесно да продължа с животът си и амплоато си на плейбой. Но това никога не се случи, всеки път в който се любех с нея, защото никога не беше просто секс, всеки път в който споделяхме тази интимност вместо да ми минава, желанието ми нарастваше. Другите жени започваха да бледнеят, не можеха да ме задоволят така, както тя го правеше, не можеха да възбудят желанието както тя го правеше. Не ми отне много време да разбера, че тя ще е моят край, но дори в най - смелите си мечти не бях предполагал, че ще стигнем дотук.
- Ти си моята болест, моят наркотик, моят вреден навик и нямам намерение да се отказвам от теб, без значение какво ще сториш или кажеш. - продължих да шептя, докато ръцете ми се плъзнаха под дрехите ѝ и се добраха до голата ѝ кожа
- Ти си моя Анастасия и това никога няма да се промени - заявих категоричен впил погледът си в нейният, а устните ми бяха на милиметри от нейните.
Anastasia- Admin
- Брой мнения : 204
Join date : 01.01.2013
Age : 28
Местожителство : Абисус
- Разбира се, че съм. Иначе нямаше да сме тук. - заявих доволна за пореден път. Едва ли ако бях някоя друга щеше да повтори вечерта ни. Но тя се повтори. Потрети. И не знам още колко пъти. Още на следващата сутрин, а после и до вечерта.. Бяха два дни, в който почти не се бяхме показвали пред хора, а после.. после просто ми беше трудно да стоя далеч от него. И дори в месеците, след като забременях. След като вече реших, че е по- добре да стоя далеч от него. Беше толкова трудно да го отблъсна от себе си и да се държа сякаш не го исках в леглото си, след като и аз и бебчето в корема ми искахме само неговия допир. Тя се преобръщаше на 360 градуса в момента, в който чуеше гласа му. Просто го познаваше и не искаше той да липсва. Както не исках и аз.
- Знаеш, че и ти си Мой. - заявих, докато устните ми се плъзгаха по лицето му и скоро стигнаха до ушето му, където въздъхнах леко и го гризнах - На никоя друга, Деймос. Надявам се, разбираш това. Само наш. - продължих да мърморя тихо, усмихвайки се и пръстите ми трескаво започваха да се отървават от ризата му. Къде разкопчаваха копчетата, къде ги късаха. Докато стигнахме до леглото му от ризата му не беше останало много, както и от моята блуза и голата му кожа вече докосваше моята.
- Искам те. - измърках съблазняващо и зъбките ми потънаха в рамото му игриво, но бях прекъсната. Той ме остави на леглото, което предизвика недоволство в тялото ми и се постарах той бързо да присъства в леглото също. В такива моменти нямаше право да се отдалечава от мен. По никакви причини.
Устните ми се плъзнаха по корема и гърдите му, докато се отървавах от останалите парцали от ризата му и разкопчах колана му. Смътно си спомнях факта, че трябва да отидем на пазар, защото ризите му намаляваха с моите нападения върху него, но той не се оплакваше. Никога не го правеше, което беше добре.
- Знаеш, че и ти си Мой. - заявих, докато устните ми се плъзгаха по лицето му и скоро стигнаха до ушето му, където въздъхнах леко и го гризнах - На никоя друга, Деймос. Надявам се, разбираш това. Само наш. - продължих да мърморя тихо, усмихвайки се и пръстите ми трескаво започваха да се отървават от ризата му. Къде разкопчаваха копчетата, къде ги късаха. Докато стигнахме до леглото му от ризата му не беше останало много, както и от моята блуза и голата му кожа вече докосваше моята.
- Искам те. - измърках съблазняващо и зъбките ми потънаха в рамото му игриво, но бях прекъсната. Той ме остави на леглото, което предизвика недоволство в тялото ми и се постарах той бързо да присъства в леглото също. В такива моменти нямаше право да се отдалечава от мен. По никакви причини.
Устните ми се плъзнаха по корема и гърдите му, докато се отървавах от останалите парцали от ризата му и разкопчах колана му. Смътно си спомнях факта, че трябва да отидем на пазар, защото ризите му намаляваха с моите нападения върху него, но той не се оплакваше. Никога не го правеше, което беше добре.
Deimos- Heavently creatures
- Брой мнения : 83
Join date : 04.02.2013
Усмихнах се доволно и продължих нападението си, устните ми се разхождаха по всеки милиметър от кожата ѝ до който можеха да се доберат докато ни придвижвах към леглото.
- Твой, само и единствено твой - прошепнах на ухото ѝ и го мислех, за мен нямаше да има друга жена която да може да ме накара да изпитвам този копнеж, да изпитвам всичко това, което изпитвах в момента. Знаех, че няма да е единствената жена която обичах, защото в нея растеше другата жена, която притежаваше сърцето ми, но любовта ми между двете беше много различна.
Ръцете ни се отърваваха от платът по телата ни с огромна лекота, поставих я на леглото отдръпвайки се леко от нея, само колкото да мога да се отърва от дънките ѝ, както и от моите и останалата част от дрехите ни. След като телата ни бяха напълно разголени, не можех да не се възхитя невероятните ѝ извивки за пореден път, както и на една много специална извивка между гърдите ѝ бедрата ѝ
- Прекрасна си - прошепнах с нисък, дрезгав и плътен глас, а след това се наведох над нея и започнах да прокарвам пръсти по голото ѝ тяло, тя се придвижи към възглавниците, а на моето лице се появи онази усмивка и онзи пламък в очите които само хищниците притежаваха, а в този момент бях точно това, хищник а Анастасия бе моята жертва. Качих се на леглото на колене и ръце и бавно се приближих, когато стигнах до нея ръцете ми се спуснаха по невероятните ѝ крака и вдигнах единият във въздуха спускайки устните си от пръстите ѝ към стъпалото, прасецът, коляното, бедрото ѝ, а след това положих същите усилия и с другият ѝ крак.
- Твой, само и единствено твой - прошепнах на ухото ѝ и го мислех, за мен нямаше да има друга жена която да може да ме накара да изпитвам този копнеж, да изпитвам всичко това, което изпитвах в момента. Знаех, че няма да е единствената жена която обичах, защото в нея растеше другата жена, която притежаваше сърцето ми, но любовта ми между двете беше много различна.
Ръцете ни се отърваваха от платът по телата ни с огромна лекота, поставих я на леглото отдръпвайки се леко от нея, само колкото да мога да се отърва от дънките ѝ, както и от моите и останалата част от дрехите ни. След като телата ни бяха напълно разголени, не можех да не се възхитя невероятните ѝ извивки за пореден път, както и на една много специална извивка между гърдите ѝ бедрата ѝ
- Прекрасна си - прошепнах с нисък, дрезгав и плътен глас, а след това се наведох над нея и започнах да прокарвам пръсти по голото ѝ тяло, тя се придвижи към възглавниците, а на моето лице се появи онази усмивка и онзи пламък в очите които само хищниците притежаваха, а в този момент бях точно това, хищник а Анастасия бе моята жертва. Качих се на леглото на колене и ръце и бавно се приближих, когато стигнах до нея ръцете ми се спуснаха по невероятните ѝ крака и вдигнах единият във въздуха спускайки устните си от пръстите ѝ към стъпалото, прасецът, коляното, бедрото ѝ, а след това положих същите усилия и с другият ѝ крак.
Anastasia- Admin
- Брой мнения : 204
Join date : 01.01.2013
Age : 28
Местожителство : Абисус
Ей беше нетърпелива за всичко това. Нетърпелива за него. От както бебето започна да се разпорежда с хормоните й те бушуваха повече от обикновено и желанието й за храна или за Деймос гол в спалнята беше по- голямо от всичко останало.
Ръцете й се плъзгаха по гърдите му, по гърба му, по мускулите му. Побърза да го придърпа към себе си, надигайки се леко и се облегна на лакти, за да може да докосне устните му. Започнаха бавна и страстна целувка, устните й съблазняваха неговите, езика й се плъзгаше по устните му, след което рязко се прибираше. Изкушаваше го, прелъстяваше го съвсем съзнателно. Ръцете му започнаха отново своята обиколка по тялото й, притискайки я към себе си. Беше внимателен с коремчето й, което в момента й пречеше малко, но се нагаждаха вече. Обичаше устните му, плъзгащи се по нежната й шия и всяка негова част, която бързо пасваше към нея. Тя изискваше от него още и още. Нежността му, страстта му. Предназначени само за нея. Сливаха се. Обичаха се. Изгаряха от страст взаимно. Обземаха се. Напълно. Отново. След това отново. Името му излизаше измежду устните й, докато стигаха до съвместния си връх отново и отново. Ноктите й се забиваха дълбоко в кожата по гърба му, белязвайки го като свой. Той беше нейният личен секс бог. И това й харесваше.
Ръцете й се плъзгаха по гърдите му, по гърба му, по мускулите му. Побърза да го придърпа към себе си, надигайки се леко и се облегна на лакти, за да може да докосне устните му. Започнаха бавна и страстна целувка, устните й съблазняваха неговите, езика й се плъзгаше по устните му, след което рязко се прибираше. Изкушаваше го, прелъстяваше го съвсем съзнателно. Ръцете му започнаха отново своята обиколка по тялото й, притискайки я към себе си. Беше внимателен с коремчето й, което в момента й пречеше малко, но се нагаждаха вече. Обичаше устните му, плъзгащи се по нежната й шия и всяка негова част, която бързо пасваше към нея. Тя изискваше от него още и още. Нежността му, страстта му. Предназначени само за нея. Сливаха се. Обичаха се. Изгаряха от страст взаимно. Обземаха се. Напълно. Отново. След това отново. Името му излизаше измежду устните й, докато стигаха до съвместния си връх отново и отново. Ноктите й се забиваха дълбоко в кожата по гърба му, белязвайки го като свой. Той беше нейният личен секс бог. И това й харесваше.
Deimos- Heavently creatures
- Брой мнения : 83
Join date : 04.02.2013
Отношенията между Анастасия и мен се бяха променили, в началото всички беше просто бурен и необуздан секс, изпепеляващо желание да притежаваме тялото на другият, но сега нещата бяха много по - различни, сега се борехме не само за телата, но и за душите на другият, борехме се за любовта. Телата ни се преплитаха, ръцете ни обхождаха това на другият, устните ни галеха всеки милиметър от кожата ни. Стоновете ѝ, начинът по който името ми звучеше от нейната уста в този момент беше божествен, караше ме да настръхвам, да искам още. Цял живот сме били сами за себе си, никой друг не ни е вълнувал, никой друг не е бил от значение, но в този момент ние принадлежахме на другият не само тялом, но и всичко, което притежавахме. Нощта продължи с часове, но не можехме да се откъснем един от друг и най - важното не искахме. След няколко часа реших, че ще е по - добре да укротя топката имайки се предвид състоянието ѝ. И двамата лежахме по гръб, а аз я притеглих към себе си, карайки я да се сгуши в прегръдката ми
- Обичам те - прошепнах и целунах челото ѝ и се загледах в тавана, през съзнанието ми минаваха хиляди мисли. Спомени за детството ми, за животът ми в семейство, за родителите ми, за Анастасия и мен и тогава решението се появи само, без да чака покана. Завъртях се така, че Аня да е по гръб, а аз се надвесих върху нея, вглеждайки се в коремчето ѝ за един дълъг момент, а след това и в очите ѝ за също толкова дълъг момент, и думите сами излязоха
- Омъжи се за мен - прошепнах без да откъсвам очи от нейните, надявайки се, че може да види истината в моите, сериозността на въпросът ми.
- Бъди моя завинаги, пред онези които обичаме, пред богове и смъртни, пред вселената, пред трите свята в които живеем. Бъди моя Анастасия
- Обичам те - прошепнах и целунах челото ѝ и се загледах в тавана, през съзнанието ми минаваха хиляди мисли. Спомени за детството ми, за животът ми в семейство, за родителите ми, за Анастасия и мен и тогава решението се появи само, без да чака покана. Завъртях се така, че Аня да е по гръб, а аз се надвесих върху нея, вглеждайки се в коремчето ѝ за един дълъг момент, а след това и в очите ѝ за също толкова дълъг момент, и думите сами излязоха
- Омъжи се за мен - прошепнах без да откъсвам очи от нейните, надявайки се, че може да види истината в моите, сериозността на въпросът ми.
- Бъди моя завинаги, пред онези които обичаме, пред богове и смъртни, пред вселената, пред трите свята в които живеем. Бъди моя Анастасия
Anastasia- Admin
- Брой мнения : 204
Join date : 01.01.2013
Age : 28
Местожителство : Абисус
Деймос винаги е бил непредсказуем. В повечето случаи нападаше без предупреждение, заковаваше ме със своите изказвания и често ме затапваше, когато нямах какво друго да кажа, но как се реагира в моменти като този?
Лежах си сгушена в него, необезпокоявана от каквото и да е, а пръстите ми танцуваха по плоският му корем, когато чух думите, които ме караха да се усмихвам. Вече бях свикнала, минаха няколко седмици от както ми ги каза за пръв път и имаше период на привикване, но в крайна сметка не беше толкова лошо да чуваш, че някой те обича. А и аз също изпитвах подобни чувства, така че бях се примирила с гордостта си и също откликвах. Както този път.
- Аз също. - отвърнах с широка усмивка и погледнах към него. Караше ме да летя и да се чувствам най- важният човек в живота му. Караше ме да се чувствам специална и това ми харесваше. Изграждахме все повече доверие помежду си и знаех, че той щеше да бъде моята упора в идващите месеци, когато детето се роди... Някак си просто знаех, че няма да ме изостави и да не се върне. Не можех да го обясня, вътрешно чувство.
Но когато ме закова с въпроса за женитба очите ми се разшириха и гласът ми внезапно изчезна. Премигах няколко пъти, след което си поех дълбоко въздух и се опитах да се поизправя. Да се омъжа. Да се ОМЪЖА? За него..
Като се замислиш не бяхме много далеч от брака - обичахме се, детето беше на път и прочее, но това не беше нещо, което да отхвърлиш с лека ръка. Боговете не се развеждаха току така. Зевс не го позволяваше. Затова и Ерос и Психея още бяха женени, въпреки че тя не е негова от хилядолетие насам.
- Дей, знаеш, че това ... това значи цяла вечност. Сигурен ли си, че сега е времето, имам предвид във война сме и всичко друго.. - всъщност и аз не знаех какво да кажа, всъщност знаех... Имаше само един отговор, но той ме хвана доста неподготвена. Твърде много. Усетих как очите ми се пълнят със сълзи и проклех тези проклети хормони, които ме караха да цивря за всичко. Затворих очи за момент, събирайки смелостта си. Беше твърде скоро, твърде бързо. Но сякаш просто бях готова за това. Да бъда нечия съпруга. Да бъда неговата съпруга.
Отворих отново очите си и се усмихнах, след което кимнах, игнорирайки няколкото сълзи, които се търкулнаха по бузите ми.
- Добре. Да, ще се омъжа за теб. - сякаш на магия от устните ми се отрониха тези думи и следващото, което направих бе да го целуна с цялата си любов.
Лежах си сгушена в него, необезпокоявана от каквото и да е, а пръстите ми танцуваха по плоският му корем, когато чух думите, които ме караха да се усмихвам. Вече бях свикнала, минаха няколко седмици от както ми ги каза за пръв път и имаше период на привикване, но в крайна сметка не беше толкова лошо да чуваш, че някой те обича. А и аз също изпитвах подобни чувства, така че бях се примирила с гордостта си и също откликвах. Както този път.
- Аз също. - отвърнах с широка усмивка и погледнах към него. Караше ме да летя и да се чувствам най- важният човек в живота му. Караше ме да се чувствам специална и това ми харесваше. Изграждахме все повече доверие помежду си и знаех, че той щеше да бъде моята упора в идващите месеци, когато детето се роди... Някак си просто знаех, че няма да ме изостави и да не се върне. Не можех да го обясня, вътрешно чувство.
Но когато ме закова с въпроса за женитба очите ми се разшириха и гласът ми внезапно изчезна. Премигах няколко пъти, след което си поех дълбоко въздух и се опитах да се поизправя. Да се омъжа. Да се ОМЪЖА? За него..
Като се замислиш не бяхме много далеч от брака - обичахме се, детето беше на път и прочее, но това не беше нещо, което да отхвърлиш с лека ръка. Боговете не се развеждаха току така. Зевс не го позволяваше. Затова и Ерос и Психея още бяха женени, въпреки че тя не е негова от хилядолетие насам.
- Дей, знаеш, че това ... това значи цяла вечност. Сигурен ли си, че сега е времето, имам предвид във война сме и всичко друго.. - всъщност и аз не знаех какво да кажа, всъщност знаех... Имаше само един отговор, но той ме хвана доста неподготвена. Твърде много. Усетих как очите ми се пълнят със сълзи и проклех тези проклети хормони, които ме караха да цивря за всичко. Затворих очи за момент, събирайки смелостта си. Беше твърде скоро, твърде бързо. Но сякаш просто бях готова за това. Да бъда нечия съпруга. Да бъда неговата съпруга.
Отворих отново очите си и се усмихнах, след което кимнах, игнорирайки няколкото сълзи, които се търкулнаха по бузите ми.
- Добре. Да, ще се омъжа за теб. - сякаш на магия от устните ми се отрониха тези думи и следващото, което направих бе да го целуна с цялата си любов.
Deimos- Heavently creatures
- Брой мнения : 83
Join date : 04.02.2013
Видях шокът в изражението ѝ, можех да чуя забързаните удари на сърцето ѝ, затова не я притиснах, останах мълчалив, взиращ се в очите ѝ, давайки ѝ цялото време от което се нуждаеше за да стигне до отговорът който сърцето ѝ подсказваше
- Цял живот, цяла вечност, дори два пъти по толкова няма значение за мен, защото аз зная какво искам, въпросът е ти дали го знаеш? - заявих спокоен, слагайки ръка на лицето ѝ, палецът ми се мърдаше нагоре и надолу по скулата ѝ
- Познаваш ме добре Анастасия и знаеш, че не казвам нищо с лека ръка и никога не пристъпвам и не се отмятам от думата си. - продължих да говоря, макар да знаех, че каквото и да кажа, то не е от значение, тъй като тя вярваше единствено на себе си, а точно това исках в този момент
- Кълна са, че те обичам, че искам само теб и че това никога няма да се промени - обещах, но както вече споменах, не казвах всичко това за да я накарам да каже да, казвах го защото исках да го знае, без значение какъв е отговорът ѝ. Когато каза, да не можех да сподавя усмивката си, отвърнах страстно на целувката ѝ и ни завъртях отново притискайки я във себе си. Продължих да я обсипвам с целувки още няколко минути, а след това се преобърнах и се пресегнах към нощното си шкафче, отворих най - горното чекмедже и извадих малка бяла кутийка от него. Върнах се отново в средата на леглото, заставайки на страни, подпирайки се на лакътя си и се загледах в кутийката
- Видях това преди много, много хилядолетия, беше изработено пред очите ми и не можех да проумея красотата в толкова малък и на пръв поглед незначителен предмет. Тогава майсторът каза, че един ден ще го разбера - разказах историята, сякаш бе част от друг живот, но може и да е било
- Сега разбирам какво е имал предвид - казах накрая и погледнах към Анастасия подавайки ѝ кутийката, тя я отвори а в нея бе скрит красив златен пръстен с диаманти по него.
- Цял живот, цяла вечност, дори два пъти по толкова няма значение за мен, защото аз зная какво искам, въпросът е ти дали го знаеш? - заявих спокоен, слагайки ръка на лицето ѝ, палецът ми се мърдаше нагоре и надолу по скулата ѝ
- Познаваш ме добре Анастасия и знаеш, че не казвам нищо с лека ръка и никога не пристъпвам и не се отмятам от думата си. - продължих да говоря, макар да знаех, че каквото и да кажа, то не е от значение, тъй като тя вярваше единствено на себе си, а точно това исках в този момент
- Кълна са, че те обичам, че искам само теб и че това никога няма да се промени - обещах, но както вече споменах, не казвах всичко това за да я накарам да каже да, казвах го защото исках да го знае, без значение какъв е отговорът ѝ. Когато каза, да не можех да сподавя усмивката си, отвърнах страстно на целувката ѝ и ни завъртях отново притискайки я във себе си. Продължих да я обсипвам с целувки още няколко минути, а след това се преобърнах и се пресегнах към нощното си шкафче, отворих най - горното чекмедже и извадих малка бяла кутийка от него. Върнах се отново в средата на леглото, заставайки на страни, подпирайки се на лакътя си и се загледах в кутийката
- Видях това преди много, много хилядолетия, беше изработено пред очите ми и не можех да проумея красотата в толкова малък и на пръв поглед незначителен предмет. Тогава майсторът каза, че един ден ще го разбера - разказах историята, сякаш бе част от друг живот, но може и да е било
- Сега разбирам какво е имал предвид - казах накрая и погледнах към Анастасия подавайки ѝ кутийката, тя я отвори а в нея бе скрит красив златен пръстен с диаманти по него.
Anastasia- Admin
- Брой мнения : 204
Join date : 01.01.2013
Age : 28
Местожителство : Абисус
Не вярвах, че ще има и приготвен пръстен. Не изглеждаше много по- подготвен от мен за решението си, но очевидно винаги имаше отговор на всичко. Всезнайко. Продължих с целувките все така радостна и жизнена, не вярвайки, че това наистина се случва.
Отворих кутийката и от там се показа едно невероятно ангелско крило от сребро, посипано с много на брой диаманти. Усмихнах се широко на гледката и го взех, хвърляйки кутийката нанякъде, след което му го подадох.
- Би ли ми помогнал? - попитах невинно и се засмях развълнувано. Пръстите му го обхванаха и го плъзнаха по безименния ми пръст, а аз не се сдържах и го целунах отново, бавно и влюбено.
- Ако Бела и Фобос до сега само се закачаха с нас, то сега ще започнат същинските подигравки. - изкоментирах, поглеждайки ръката си, на която вече блестеше ангелското крило и стоеше толкова прекрасно.
- Толкова е красив.. И странен, имайки се предвид, че аз съм принцеса на Абисус. Ангелското крило е нелогично, но това го прави още по- красиво. - продължих с разсъжденията, след което го погледнах в красивите сини очи. Този влюбен и замаян поглед .. едва ли някога щеше да ми омръзне да го виждам до себе си. Усмихнах се вяло и се приближих до него,поставяйки ръката, на която блестеше пръстена върху лицето му.
- Успя да разтопиш ледено сърце. Трябва да се гордееш със себе си. - похвалих го, докато пръстите ми го галеха леко по лицето. - Обичам те.
Трябваше да поспим малко, защото денят идваше с неимоверна скорост, а с него и новите проблеми с Азазел и прочее, но не исках да се отделям... не още. Сгуших се в него и преплетох крака с неговите, така че да го чувствам със всеки сантиметър от тялото си и тогава вече бях щастлива и можех да си почина, да поспя.
Отворих кутийката и от там се показа едно невероятно ангелско крило от сребро, посипано с много на брой диаманти. Усмихнах се широко на гледката и го взех, хвърляйки кутийката нанякъде, след което му го подадох.
- Би ли ми помогнал? - попитах невинно и се засмях развълнувано. Пръстите му го обхванаха и го плъзнаха по безименния ми пръст, а аз не се сдържах и го целунах отново, бавно и влюбено.
- Ако Бела и Фобос до сега само се закачаха с нас, то сега ще започнат същинските подигравки. - изкоментирах, поглеждайки ръката си, на която вече блестеше ангелското крило и стоеше толкова прекрасно.
- Толкова е красив.. И странен, имайки се предвид, че аз съм принцеса на Абисус. Ангелското крило е нелогично, но това го прави още по- красиво. - продължих с разсъжденията, след което го погледнах в красивите сини очи. Този влюбен и замаян поглед .. едва ли някога щеше да ми омръзне да го виждам до себе си. Усмихнах се вяло и се приближих до него,поставяйки ръката, на която блестеше пръстена върху лицето му.
- Успя да разтопиш ледено сърце. Трябва да се гордееш със себе си. - похвалих го, докато пръстите ми го галеха леко по лицето. - Обичам те.
Трябваше да поспим малко, защото денят идваше с неимоверна скорост, а с него и новите проблеми с Азазел и прочее, но не исках да се отделям... не още. Сгуших се в него и преплетох крака с неговите, така че да го чувствам със всеки сантиметър от тялото си и тогава вече бях щастлива и можех да си почина, да поспя.
Deimos- Heavently creatures
- Брой мнения : 83
Join date : 04.02.2013
Усмихнах се когато усетих ръцете ѝ върху лицето си, а след това обвих своите около тялото ѝ и я придърпах към себе си. Отвърнах на целувката нежно, но и въпреки това страстно, а след края на целувката отпуснах глава върху нейната
- Съжалявам, че реагирах толкова бурно - извиних се, притискайки я към голите си гърди и тръгнах към леглото помагайки ѝ да се излегне, а аз се настаних до нея придърпвайки я към гърдите си, в центърът на леглото
- Обичам ви и двете - признах прокарвайки ръка по коремът ѝ, в отговор на което получих ритник от вътрешността му, което ме накара да се засмея леко.
- Трябва да бъдеш търпелива с мен Аня, не мога да се променя за ден, дори да искам да го сторя - прошепнах ѝ и я целунах нежно.
- Съжалявам, че реагирах толкова бурно - извиних се, притискайки я към голите си гърди и тръгнах към леглото помагайки ѝ да се излегне, а аз се настаних до нея придърпвайки я към гърдите си, в центърът на леглото
- Обичам ви и двете - признах прокарвайки ръка по коремът ѝ, в отговор на което получих ритник от вътрешността му, което ме накара да се засмея леко.
- Трябва да бъдеш търпелива с мен Аня, не мога да се променя за ден, дори да искам да го сторя - прошепнах ѝ и я целунах нежно.
Anastasia- Admin
- Брой мнения : 204
Join date : 01.01.2013
Age : 28
Местожителство : Абисус
Скоро се озовахме на леглото му, а аз отново се сгуших в него. Положих глава на бицепса му и качих горния си крак на кръста му и пръстите ми започнаха да се разхождат по лицето му. Галех перфектната му кожа, правите черти на носа и челюстта му, докато сините му очи ме запленяваха. От скандала нямаше и помен, просто спокойствие и няколко разсеяни целувки.
- Знам, че не е лесно. Аз самата не знам как да бъда нечия жена и майка. Така че търпението трябва да е и от двете страни, скъпи. - отвърнах тихо и въздъхнах тъжно. Не ми харесваше, че се караме, на нея също не й харесваше. Емоциите й бяха опустошителни, в сравнение с моите. Беше толкова по- емоционална и ми влияеше повече от моите чувства дори.
- И ние те обичаме, принце. - казах все пак, усмихвайки се радостна, че все пак нещата се оправиха и устните ми отново превзеха неговите. Знаех и по- добри начини за сдобряване, но в момента бях изморена, за да ги практикуваме.
- Знам, че не е лесно. Аз самата не знам как да бъда нечия жена и майка. Така че търпението трябва да е и от двете страни, скъпи. - отвърнах тихо и въздъхнах тъжно. Не ми харесваше, че се караме, на нея също не й харесваше. Емоциите й бяха опустошителни, в сравнение с моите. Беше толкова по- емоционална и ми влияеше повече от моите чувства дори.
- И ние те обичаме, принце. - казах все пак, усмихвайки се радостна, че все пак нещата се оправиха и устните ми отново превзеха неговите. Знаех и по- добри начини за сдобряване, но в момента бях изморена, за да ги практикуваме.
Deimos- Heavently creatures
- Брой мнения : 83
Join date : 04.02.2013
Знаех, че няма да е лесно, дори не си и представях, че може да е лесно, не и когато ставаше дума за нас двамата, но също така ми беше ясно, че нямаше да се откажа толкова лесно
- Ще се постарая да ти дам цялата си подкрепа и да да бъда колкото мога по - търпелив - обещах целувайки я продължително
- Колкото до нея, не е нужно да се страхуваш, зная, че ще бъдеш най - добрата майка на светът и дъщеря ни е късметлийка да има теб - казах напълно убеден в думите си, прокарвайки пръсти през косите ѝ и по гърбът ѝ.
- Сега се опитай да поспиш, целият този ден беше труден и емоционален - прошепнах успокоително и я целунах по главата и лицето ѝ, очите ѝ, нослето докато не стигнах до устните ѝ.
- Ще се постарая да ти дам цялата си подкрепа и да да бъда колкото мога по - търпелив - обещах целувайки я продължително
- Колкото до нея, не е нужно да се страхуваш, зная, че ще бъдеш най - добрата майка на светът и дъщеря ни е късметлийка да има теб - казах напълно убеден в думите си, прокарвайки пръсти през косите ѝ и по гърбът ѝ.
- Сега се опитай да поспиш, целият този ден беше труден и емоционален - прошепнах успокоително и я целунах по главата и лицето ѝ, очите ѝ, нослето докато не стигнах до устните ѝ.
Anastasia- Admin
- Брой мнения : 204
Join date : 01.01.2013
Age : 28
Местожителство : Абисус
Поклатих глава одобрително и придърпах завивката над нас, след което отново се наместих също толкова близо до него. Крачето ми се обви около кръста му, а лицето ми се скри в гърдите му и когато той обви ръце около мен... Тогава вече бях спокойна и можех да спя.
Усмихнах се леко, докато поемах аромата на афтършейфа му и се замислих колко успокояващо ми действаше. Ужас беше моя бъдещ съпруг. В буквалния смисъл. Но кой да предположи, че Ужасът може да бъде грижовен и влюбен. Не, че аз бях по- добра. Нали се водех богиня на Кошмарите. Боже, какво ли щеше да бъде детето ни? Ужасно кошмарче?
Нямаше особено значение, винаги щях да я обичам.. И като заговорихме за нея..тя отново изплува в съня ми. Синеока и все така прекрасна. Мъничка, идеална. Нямах търпение да я видя. Да я взема на ръце и да й се радвам. Нямаше да й дам да пораства.. щеше да бъде моето вечно бебе..
Усмихнах се леко, докато поемах аромата на афтършейфа му и се замислих колко успокояващо ми действаше. Ужас беше моя бъдещ съпруг. В буквалния смисъл. Но кой да предположи, че Ужасът може да бъде грижовен и влюбен. Не, че аз бях по- добра. Нали се водех богиня на Кошмарите. Боже, какво ли щеше да бъде детето ни? Ужасно кошмарче?
Нямаше особено значение, винаги щях да я обичам.. И като заговорихме за нея..тя отново изплува в съня ми. Синеока и все така прекрасна. Мъничка, идеална. Нямах търпение да я видя. Да я взема на ръце и да й се радвам. Нямаше да й дам да пораства.. щеше да бъде моето вечно бебе..
Deimos- Heavently creatures
- Брой мнения : 83
Join date : 04.02.2013
Усмихнах се доволно, когато тялото на Аня се обви около моето, беше истинско блаженство. Огледах се наоколо стаята ми беше всичко, което бях аз, тъмна и изчистена, за момент се замислих дали наистина бях такъв, толкова изчистен, колкото беше тази стая. Но се съмнявах, другото нещо което ми се въртеше в главата бе какво щях да правя когато с Аня се оженехме и малката се появеше, не можехме да продължаваме да живеем така, ту тук ту там. Дали щяхме да се установим тук или в дворецът на Хадес или щяхме да си намерим нещо което да бъде единствено наше. Погледът ми се върна върху лицето на Аня и видях усмивката която се разстилаше там и това ме караше също да се усмихна. Няколко минути по - късно сънят най - накрая ме погълна, а пред затворените ми клепачи се развиваше красива картина - златист плаж, кристална вода и красивата ми бъдеща съпруга в прегръдките ми, но имаше нещо различно в този сън и не знаех какво е, до моментът в който не видях синеокото момиченце тичащо по пясъкът, русите ѝ къдрици подскачаха по раменете ѝ, а смехът ѝ изпълваше съзнанието ми.
Similar topics
|
|
|
» Chriatopher's house
» blq
» Flood bitchez
» Beach Bar Bora Bora
» Phobos' bedroom
» Спалнята на Фобос и Бела
» Спалнята на Алас и Евелин
» Стаята на Кристофър и Ренесме