Спалнята на Ренесме

- Не мога да повярвам с какви хора съжителстваме.
Неси затвори вратата след себе си.Очакваше Азазел да остане поне малко при нея, имаха нужда да са сами поне за момент.Отиде и седна на леглото до него, а очите й показваха колко изморена беше всъщност от всичко това.Изпъна ръцете си назад и се подпря на тях, но не легна, в момента единственото, за което мислеше беше как най-бързо да свърши всичко.
- Просто искам тази война да приключи, да се отърва от глупавата богиня и.. просто искам всичко да е като преди, да сме спокойни и свободни.. да не ни е грижа за нищо, освен един за друг.Не, че не ми харесва властта и идеята онези изчадия, боговете да ги няма.. но понякога ми липсва миналото.
В момента беше потънала в своите собствени мисли до такава степен, че дори не отговори на закачливата му забележка.Не, тя не беше лигла, която не може да понесе малко натоварване, но наистина почваше да й писва от надменното държание на всички около нея.Защо всички я смятаха за по-слаба от Азазел?Може би защото беше жена и изглеждаше нежна и крехка.. но съвсем не беше такава в действителност.

Присъствието му беше единственото нещо, което я успокояваше в този замък, а така притисната към него почти забравяше всичките си мисли.Ароматът му беше опият, а целувките му бяха като парещи следи по кожата й.Толкова го обичаше.. само заради него правеше всичко това.
- Вярвам ти.. вярвам, че ще се справим с това.
Отпусна глава назад, върху рамото му, затвори очи и позволи думите му да се загнездят в съзнанието й като приспивна песен, като приказка за лека нощ, която отпращаше всеки страх.Представяше си бъдещето им заедно, представяше си победата им в тази война.. и това най-после я накара да се усмихне.
- Наследник?
Последните му думи я принудиха да отвори очи и да се обърне изцяло към него.Честно казано това малко или много я плашеше и поне засега трябваше да прекрати тези негови мисли.
- Мисля, че.. е твърде рано да се говори за това.. Първо трябва и двамата да оцелеем след войната, нали?
Не искаше да му отказва категорично, но не искаше и да му дава празни надежди, но реши, че ще е най-добре да го разсее от тази тема, затова докосна устните му със своите.

Неси се сгуши в него, заравяйки лице в гърдите му.Усещаше аромата му и знаеше, че е в безопасност.И двамата бяха в безопасност щом бяха заедно, но разделени бяха повече от уязвими.Не, не защото бяха физически слаби, а защото никога не можеха да знаят какво се случва с другия.Там беше проблема.. ако единия беше наранен, другия също ставаше слаб и се потдаваше по-лесно на манипулация.
- Аз също те обичам.. И никога няма да позволя да те наранят.Нито Зевс, нито Влад.. нито който и да било.Ти си всичко, което имам, Азазел и ще те пазя с живота си.
Тя надигна глава и отвърна на целувката му, като се притисна по-силно към него.Обичаше да го усеща толкова близо до себе си, обичаше да усеща как не само психически, а и физически я допълва.той беше другата част от нея и ако го загубеше тя никога нямаше да е цяла, в пълния си потенциал.

Целувките му по врата й бяха толкова сладки.. прекалено сладки дори.Промениха настроението й за секунди и от онова унило, отчаяно момиче тя бързо се върна към обичайното си "аз", което изобщо не беше толкова кротко и послушно.И Азазел отлично знаеше това.
- Как бих отказала на подобно предложение?
Неси бутна брат си, така че да се озове по гръб на леглото, а тя го прекрачи и застана върху него като остави бърза целувка върху устните му.Но това беше само началото.
- Прекъснаха ни твърде много пъти, не мислиш ли?
Замисли се какви неща можеха да се случат на онзи трон, което я накара да го желае още повече.Довърши работата си от по-рано и свали нацяло ризата му, като прокара ръцете си по вече напълно голата му кожа.Устните й започнаха да следят пътя на ръцете й, който започваше от врата на Азазел и продължаваше надолу по гърдите му.