Спалнята на Ренесмее

Още преди да отвори очи простена от парещата болка в тялото си.Усещаше как чувството тръгва от гърдите й и се разлива из цялото й тяло.Искаше пак да заспи, искаше да проспи тази болка, но знаеше, че това нямаше как да се случи, затова бавно отвори очи и огледа наоколо.
Намираше се в напълно непозната стая, настанена удобно върху меко легло, а до нея се намираше мъж, който не се сещаше да е виждала досега.Опита се да превърти времето назад в съзнанието си, да си спомни какво се е случило, но осъзна, че всичко беше едно черно петно.Не си спомняше дори името си, единственото, което знаеше бе, че беше уплашена.Помнеше страха и болката.Разяждаща болка, която не беше единствено физическа, чувстваше се предадена, но не помнеше от кого и защо.
- Кой си ти? - сама усещаше колко слаб й беше гласа - Ще ме нараниш ли?Стой далеч от мен!
Не беше сигурна защо, но нещо я караше да се пази от този мъж.Страхуваше се от него.

Бях седнал до Неси на леглото ѝ и я чаках да се събуди. Предвидливо помолих слугите от замъка да ми намерят нещо прилично, с което да я преоблека. Нямаше да е очарована ако се събуди със съдрана риза пред погледа на непознат мъж.
Донесоха ми една  нощничка, но преди да ѝ я облека излекувах раната на гърдите ѝ. Беше опасно да я оставям така, все пак сега беше просто човек владеещ магия и беше много по крехка отколкото всеки безсмъртен можеше да си представи. Завих, я, за да не ѝ е студено, хванах ръката ѝ, която беше започнала да се стопля отново и зачаках. Доста време мина преди тя да отвори очите си. Освободих ръката ѝ и вдигнах своите нагоре, за да ѝ покажа, че не държа нищо, с което може да я нарани по някакъв начин.
- Не се бой от мен... Няма да те нараня, обещавам няма да изпиташ никаква болка. Аз съм тук да те пазя от хората, които искат да те наранят. - Паниката беше изписана по лицто ѝ и очаквах всеки момент Азазел да връхлети в стаята, заради връзката която имаха двамата помежду си, но така и не се случи, което беше странно. - Познавах те добре, знам, че не помниш нищо, но аз ще ти кажа всичко, което искаш да знаеш...

Бях отишъл първо да взема закуска. Все още не си позволявах да оставам при нея вечерта. Не исках да бъда настоятелен или да я притеснявам с присъствието си. Ренесме все още беше изплашена, от цялата информация. Без значение бях готов да я чакам, защото чувствата, които беше предизвикало това момиче в мен, бяха повече от просто харесване. От дълго време не се бях чувствал така.
- Нося и закуска. - Усмихнах се на Неси приближавайи се до леглото с таблата на ръже. Седнах на края на леглото и оставих храната на нощносто шкафче. Наведох се и целунах челото ѝ.
- Как се чувстваш днес? Искаш ли да се разходим някъде? Какво искаш да правим? - Започнах с въпросите си. Протегнах се и се заиграх с косата ѝ, като я прехвърлях между пръстите си.