Сладкарница "Изкушение"

Толкова голяма радост рядко се виждаше, но си представях какво е за пръв път да виждаш нормални хора. Засмях се при ентусиазма му и стиснах леко дланите му, за да привлека вниманието му към себе си. 
- Да, Крис,  на земята сме, но има няколко прости правила преди да тръгнем накъдето й било и наистина се надявам да ги спазваш, защото в противен случай ще трябва да се приберем незабавно, ще ми навлечеш огромни неприятности а може дори да не ни позволят да се виждаме, а не искаме това, нали? - изчаках да получа кимване от негова страна и продължих - Добре, скъпи..  Значи първо -  хората не знаят какви сме ние. Никаква магия, никакви приказки за свръхестествени сили или същества. Второ - не се отделяш от мен. Ако се наложи да те оставя за момент ти стоиш на място и не мърдаш, за да не те загубя, защото това далеч не е безопасно място. Трето... Е може да се кяже да изпълняваш първите две. Днес ще играем човеци. Ще отидем в заведение където има сладкиши, каквито ти обичаш да правиш, ще се разходим, ще се забавляваме и ако всичко мине добре ще се приберем незабелязано и някой път може да повторим. Не нараняваме хората, не ги плашим, не хвърляме огнени топки по тях. Правим се на тях. Окей?  Някакви въпроси? -  попитах и го хванах под ръка, тръгвайки към сладкарницата.

Едва запомних и половината от нещата които ми каза, но пък имаше и такива които бяха направо смешни.
- Защооо, мечта ми е да целя хората по улицата с огнени топки. - Казах с широка усмивка. И изплезих език прехапвайки го между зъбите и устните си, намигнах ѝ игриво и щракнах с пръсти пред лицето ѝ. Върху средния ми пръст се появи пънко пламъче, което изчезна за част от секундата.
- Не ми ли трябва мобилен телефон за да приличам на нормален човек? - Попитах оглеждайки се около нас, само за да забележа, че нямаше човек които да не върти мобилен между пръстите си.
Когато влязохме в сладкарницата всячески се опитвах да се държа нормално и потисках желанието си да се залепя за витрината с изплезен език. Прехапах силно долната си устна. Имаше толкова мнооооооого сладки неща. - Може ли да си вземем цяла торта?
Бях сигурен, че очите ми наподобяваха понички, или може би бисквитки с парченца шоколад.
- Моляяя...

Нима той току що бе използвал сарказъм?  Не можех да повярвам и когато видях пламъчето между пръстите му съвсем ме обля студен душ. Шегуваше се. Отдъхнах си тихо и го погледнах лошо заради малкия сърдечен удар, който ми докара, докато влизахме измежду големите рафтове отрупани със всякакви сладкиши и торти. 
- Цяла? Не знам, ще можем ли да я изядем само двамата? Нека поне е от малките. -   предложих, показвайки му витрината с малки кръгли и продълговати торти, украсени ои най - различни начини. 
- Избери си която и да е.  Можем преди да се приберем да си вземем още нещо, но сега ще си вземем само за тук. -обясних му и след като изчакахме реда си на опашката поръчах за себе си инго оставих да обясни на продавачката какво точно искаше.

Бях пред голяма дилема. Всъщност не можех да реша коя точно торта искам. Дали да е шоколадова, или плодова... Или сметанова. Кръгла или продълговата. Толкова много торти...
- Искам онази - Посочих една малка, шоколадова, кръгла торта. Щях да си я изям сам... Или щях да умра опитвайки се.
- Да ви я опаковам ли? - Попита ме момичето зад щанда, а аз започнах енергично да клатя отрицателно глава.
- Не, искам я за тук. А искам и портокалов сок. - Ева ми подаде парите за да платя сметката, защото тук трябваше да даваш пари ако искаш да получиш нещо и заедно отидохме и седнахме на една маса в задния двор на сладкарницата.
- Ева, може ли да ме заведеш при Психея? - Започнах да я подпитвам заобиколно, дали щях да мога да се добера до богинята.

Мечтите му бяха доста смели, щом беше решил, че може да се справи сам самичък с цялата торта. Засмях се, но не казах нищо, а просто му помогнах да се пренесе със всичките неща до масата. Аз си бях избрала една сметанова торта, покрита изцяло с плодове и кока кола. 
- Сигурен ли си, че можеш да изядеш всичко това?  То е по-голямо от главата ти. - констатирах недоверчиво, но все пак свих рамене и започнах своето парче торта. Преди да преглътна обаче първата хапка се задавих, когато чух въпроса му. 
- Ам..  Психея..  Защо? Технически..  По принцип е възможно, но не знам дали тя не е заета, сега е със съпруга си, а и..  Не мисля, че ще е очарована да те види. Все пак ти... Ами няма добри спомени с теб. - казах притеснено, гледайки надолу.

Нападнах си тортата, за да си осигуря време за отговора. По принцип споделях всичко с Евелин, но това го бях запазил в тайна. Просто не знаех как да ѝ го споделя.
Тортата беше с прекалено много шоколад. Нещо сладко до такава степен не бях ял никога. Определено нямаше да мога да я изям. Нямаше как да я занеса и на психея и мъжа ѝ така набодена... Поне да имам нещо с което да им се извиня.
- Ам... знам какво направих... Сънувах го. Беше прекалено реално бях сигурен, че е спомен. Спомням си какво ѝ направих и наистина съжалявам за това... Искам да се извиня. Поне да опитам, защото се съмнявам, че ще ме приеме, но... Нищо не пречи да се опитам, нали? - Друго което си бях спомнил - знаех какви съм ги вършил със сестра си и се отвращавах от себе си.
- Ще ме заведеш ли при богинята? - Попитах с невинен поглед от онзи топ на сританите кученца.

Той си е спомнил... Това не ми го беше казал и ме караше да се притеснявам. По принцип ми казваше всичко... Започнах да си представям какво бих направила, ако той загуби контрол...  Видях го само в последните му моменти от предишния му живот, но не беше красиво... 
- Крис..  Много ме натъжаваш.. Мислех, че ми имаш доверие, че си споделяме всичко. - казах тъжно и погледнах надолу, прехапвайки устната си. 
- Не съм сигурна, че е добра идея. Тя едва ли ще е очарована да те види толкова скоро. Все пак всеки от тях започна нов живот. - продължих да увъртам, чупейки пръсти и ровейки из тортата си с вилицата.

Знаех си, че не трябва да крия нищо от нея, но просто не знаех как се споделя това. Бях направил нещо наистина ужасно. Тя не искаше да спи с мен, но аз я бях принудил. Бях го направил без тя да го иска.
- Извинявай Ева. - Склоних глава и се загледах в тортата си. - Просто съзнавам какво чудовище съм бил. Не съм сигурен дали знаеш какво точно съм ѝ причинил и исках да си остане така, защото се срамувам от постъпката си.
Започнах отново да пълня устата си с торта. Наистина съм бил прекалено гаден... Повече от колкото исках да знае. Тя не ме беше познавала такъв. Не знаеше много неща за мен, но спомените започваха да прииждат в съзнанието ми и аз се страхувах от себе си, от това, което съм бил...
- Не очаквам да ми прости... Дори аз не мога да си простя, за това, което съм направил с нея, но съжалявам и просто искам да ѝ го кажа...

Това беше наистина лоша идея и съм сигурна, че Психея ще ни изрита от офиса си или където и да е по света на момента. Все пак той е само лош спомен за нея. Но и той беше прав. И съжаляваше за това, личеше си.
Свих устни и се загледах в него, но тъй като стоеше срещу мен не можех да го прегърна, затова просто хванах ръката му, която беше на масата и я стиснах леко. Когато привлякох вниманието му му се усмихнах нежно.
- Важното е, че се опитваш да се поправиш и съжаляваш за стореното. Всеки заслужава втори шанс, а аз вярвам, че ти се справяш прекрасно с изкуплението. Вярвам в теб. - казах му спокойно, докато палеца ми се разхождаше по горната част на ръката му. След това просто го пуснах и продължих да унищожавам тортата си.
- Ще си помисля... трябва ми малко време. - казах в крайна сметка относно молбата му, без да го поглеждам.

Хубаво беше някой да ти има доверие. Да има с кого да споделиш всичко на този свят, всяко едно нещо, което те впечатли, лошите ти сънища... Ева беше моят такъв човек и аз се радвах че я имам, може би бях прекалено щастлив, защото усещах колко силни стават чувствата ми към нея. Може би това беше една от причините поради която не бях споделил съня-спомен, който имах с Психея. Беше нещо прекалено жестоко, прекалено брутално. Насилих я, за да може да ми се роди син, който да заеме мястото ми ако случайно се случеше нещо и умра.
- Благодаря ти. - Кимнах леко и си изпих сокчето на един дъх. Тортата беше прекалено сладка. А още не бях изял и половината. Бая щях да се измъча. Може би трябваше да взема нож и да я отрежа така че да не си личи, че е ядено от нея и да я дам на някого. Децата обичаха торти, а около нас беше пълно с деца.
- Ще си решила ли когато свършим с торите? - Попитах преди да видя укорителния ѝ поглед. Добре, не трябваше да я пришпорвам...
- Искаш ли от моята торта?

Радвам се, че ме разбираше, но на моменти беше твърде нетърпелив. Поклатих глава и се подсмихнах, но отвличането му от темата с торта беше много добра идея. 
- Да, искам пък! - отвърнах му категорично и забучих вилицата си в тортата му и отмъкнах цялата му чиния под носа му. Хапнах няколко хапки от тортата му.  Беше твърде сладка за моя вкус, но си я биваше. Кремът беше толкова божествен, че те кара да оближеш вилицата. 
- Какво друго би желал да видиш от земята? Може би някакви животинки, които не са странни като тези в ада? Или пък може би да се разходим в някой парк? - попитах го любопитно, премятайки няколко кичура коса зад ухото си и продължих да си хапвам малки хапки от тортата му. Опитвах се да му покажа какво е да бъдеш нормален понеза малко. Да не мислиш за магии или семейството си, за което нищо не помниш.

Протягах се от време на време за да си взема малко от своята торта. Ева я беше конфискувала за лични облаги, защото моята беше по - вкусна от нейната. Всеки знаеше че шоколада е най - сладкото нещо. Затова и толкова го обичах.
- Ами не знам къде точно искам да отида. - Ева изброи няколко места. Може би щеше да е хубаво да се видят, особено животните.... С тези харпий и триглави кучета какво знаех за домашните любимци освен че искам някое много голямо и пухкаво куче.
- Мисля, че искам да идем и на онова място... Сещаш се, където е тъмно и много хора танцуват... На езика ми е... - Замълчах за миг докато Ева се опитваше да познае. - А да стриптийз бар! 
Възкликнах на висок глас и няколко хора се обърнаха и ме погледнаха лошо. Свих се в стола си и посегнах отново към тортата. Явно хората не обичаха такива барове... А на мен ми беше интересно да опитам.

Стриптийз бар ли? Той доста често бъркане някои думи и сега се надявах да е така, защото бе средата на хубав слънчев ден и не исках да го пропилявам.Свих устни и изядох няколко вилици торта докато обмислях. 
- Скъпи, в стриптийз бара всички стоят седнали, а момичетата танцуват голи по сцените. Освен това там се ходи само вечер, сега е ден.. - споделих му все пак, гледайки го замислено, докато облизвах прибора си. От всички места където можех да го заведа той искаше да гледа голи жени.  Такова момче беше просто, че...  Очаквах може би поне от него малко по-различно държание, все пак помни от два месеца насам. Човешките погледи не ме притеснява а, притесняваше ме това, което се върти в главата му. Не можех да го разгадая и не можех да разбера накъде отиват нещата?

Не разбирах зашо момичета трябва да танцуват на сцените с какво са по специални от тези които седят... Аз лично бих предпочел да танцувам, пред това да стоя на едно място. Виждаше ми се някак по забавна цялата ситуация.
- Добре тогава, може ли да идем вечерта? - Попитах невинно с високо повдигнати вежиди и чаровна усмивка показваща по - голямата част от всичките ми 32 зъба. - И ако може аз да танцувам а другите да гледат, защотo... знаеш, че ако не е филм или някой гримоар много бързо губя интерес към гледането.
Запоанах да я навивам още от сега. Знаех, че със правилния подход ще мога да я убедя, поне в повечето неща успявах.

Това човече все повече ме учудваше. Нима искаше да се съблича пред някакви чичковци и те да му плащат за това? Или просто не разбираше идеята на самия вид барове. Май пак трябваше да обяснявам.
- Там ходят най- често някакви хорица на средна възраст, които не правят секс с жените си и искат да гледат голи красиви и млади момичета, защото не са женени за такива, а и да са, си мислят, че чуждите са по- красиви, което за мен е изключителна глупост. Все пак.. оженил си се за жена си, ще трябва да си я траеш цял живот. Примерно ако аз и ти бяхме женени и бяхме хора след няколко години аз щях да остарея и да не изглеждам така, както в момента, при което на теб ти омръзва да гледаш само мен и ходиш в такъв тип клубове, за да гледаш други и да им плащаш, за да се събличат пред теб - това е да си платиш за стриптийз. И ако искаш да отидеш там, окей, но ако се събличаш пред чичковци и те после те подгонят, за да искат нещо от теб няма да те спасявам. - предупредих го, засмивайки се.
- А ако искаш да отидем някъде, където всички заедно танцуват и не се събличат чак толкова много - това вече е дискотека и аз напълно ги подкрепям. - поясних по- забавната част от клубовете и се усмихнах.

Дискотеки, стриптийз барове, обикновени барове. Защо хората имаха толкова много места за танцуваме. Като плажевете и нудиските плажове... Става объркване ако не знаеш че нудистите са голи. А винаги техните плажове са по чисти и по хубав пясък.
Нямаше значение това, сега, разбира се, доворихме за стари чичковци които ще тичат след мен и ще ме карат да се събличам. Стана ми интересно обаче, затова реших да проверя.
- Ама само голи момичета ли танцуват? Няма ли и такива за мъже? Оу, или като в онзи филм, където желите си купуваха мъжете на търг, за да идат на среща?
Тази тема започнахме да я задълбучаваме прекалено много, затова трябваше да се успокоя малко, преди да сме стигнали до край, който не желаех и да върна на другата болна тема.
- Кога мислиш, че ще е възмоожно да ме заведеш при Психея? - Облегнах се назад в стола и вуздухнах едва едва. От тази торта нямах сили да се движа...

Разговорът потръгна от тема в тема, но от лоша в още по- ужасна. Нацупих се, свивайки устни и го измерих с поглед, докато премествах тортата и напитките от полезрението си.
- Виж, знам, че си много любопитен за всичко на земята, но ще оставя насладата от това да откриваш стриптийз барове когато получиш позволение сам да идваш тук. Ако аз искам да видя гола жена или мъж излизам първо на няколко срещи с него. - разясних му раздразнено положението, докато тропах с нокти по масата леко.
- А колкото до Психея.. Не знам точно кога ще бъде подходящ момент, просто защото не съм медиум, но хайде, да тръгваме пък каквото стане. - допълних, свивайки рамене и се изправих от масата. Бях на крачка от това да се материализирам в средата на заведението, но все пак имах благоразумието и да се огледам за по- скрито място.

Вече разбрах мнението и за стриптийз баровете но не знаех защо ми е толкова ядосана. Намусих се малко и тръгнах зедно с нея.
- Ще ме изчакаш ли, за да взема още една торта? - Протегнах ръката си към нея за да ми даде от онези хартии които давахме на продавачите. За мен беше абсолютно безсмислено цялата тази работа с парите, но хората си бяха хора...
Минах през сладкарницата и взех същата торта като онази която взех за себе си, беше хубава. Надявах се на Психея да ѝ хареса така както и на мен. С тази торта щях да ѝ се извиня за това че съм я държал при мен като заложника. Ева ми беше казала, че дори е била с вериги по време на войната, дочула го от баща си. Чувствах се ужасно.
С Евелин се скрихме в една тъмна улица за да може да се телепортираме. Хванах ръката ѝ, макар все ощеда чувствах че ми е ядосана за това със баровете.
В следващия момент вече се намирахме на дриго място. Много тясно пространство между две сгради. Измъкнахме се от там и се огледах около нас. Имаше много високи сгради наоколо, точно като по филмите. Вече държах тортата с двете си ръце.
- Ихаа... По хубаво е отколкото на екрана. - Обърнах се с усмивка към Ева. - Къде работи богинята?