Вход
Късметче
Top posters
Latest topics
Часовник
3 posters
Призрачната гора
Anastasia- Admin
- Брой мнения : 204
Join date : 01.01.2013
Age : 28
Местожителство : Абисус
Cassy Stark- Брой мнения : 14
Join date : 30.03.2014
Войната беше вече факт, Азазел и Дракула бях решили да превземат Олимп и да се отърват от всички по - силни създания от тях искаха цялостно господство за себе си. Търпението на вампирката се изпаряваше, особено когато знаеше, че брат ѝ е на свобода и един бог знае какво правеше. Всъщност красавицата имаше много добра идея какво правеше брат ѝ, точеше лиги или още по - зле късаше дрехите на онази богиня Хармония. Едно не разбираше русокоската, как е възможно зъл, непредсказуем и разрушителен вампир като Джеймс да хлътна, по богиня на доброто, на хармонията. А най - лошото от всичко, беше, че той започваше да се влюбва в нея, а това определено не беше в природата на вампирът, не и на техният вид. Вампирката скръсти ръце със сериозно изражение, имаше доста какво да каже на брат си, но може би в момента не е правилното място. Сега бяха във война, имаше време след това да му свие сармите образно казано. Да се влюби в богиня...
- Джеймс ти си пълен идиот - заяви красавицата гледайки към червеното небе над нея, не знаеше дали брат ѝ ще я чуе, но трябваше да го каже в противен случай щеше да експлодира. Каси очакваше брат ѝ да се появи всеки момент, бяха уговорили си среща имаше да разменям много информация, като двамата бяха о двете страни на фронта.
- Джеймс ти си пълен идиот - заяви красавицата гледайки към червеното небе над нея, не знаеше дали брат ѝ ще я чуе, но трябваше да го каже в противен случай щеше да експлодира. Каси очакваше брат ѝ да се появи всеки момент, бяха уговорили си среща имаше да разменям много информация, като двамата бяха о двете страни на фронта.
James Starck- Hellish creatures
- Брой мнения : 69
Join date : 12.02.2013
Цялата тази информация караше мозъка ми да прегрява. Исках да остана с Хармония, но имах неотложна среща със сестра ми, затова и я оставих в ръцете на Деймос и Фобос, които обещаха да я държат под око, след като Хадес съобщи, че следващите две цели на Азазел са Амара и Афродита. Телепортирах се в гората, за която сестра ми ми беше споменала и се облегнах на едно от дърветата, гледайки я как се оглежда. По едно време дори започна да вика, очевидно надявайки се да я чуя.
- Знам, но въпреки това ме обичаш. - отвърнах с невинна усмивка и повдигнах рамене, когато тя се обърна към мен. Отблъснах се от ствола на дървото и тръгнах към нея с по- сериозно изражение, оглеждайки я цялата.
- Добре ли си? Не си ранена, нали? Някой проследи ли те?
- Знам, но въпреки това ме обичаш. - отвърнах с невинна усмивка и повдигнах рамене, когато тя се обърна към мен. Отблъснах се от ствола на дървото и тръгнах към нея с по- сериозно изражение, оглеждайки я цялата.
- Добре ли си? Не си ранена, нали? Някой проследи ли те?
Cassy Stark- Брой мнения : 14
Join date : 30.03.2014
Гласът на Джеймс се появи иззад нея и тя бързо се завъртя на токчетата си и го изгледа подозрително с присвити очи.
- Понякога - отвърна на коментарът му, това не беше истина разбира се, колкото и да не и се искаше Касандра обичаше брат си, дори и когато го мразеше, беше неизбежно, когато си живял с някого толкова дълго време колкото беше тя
- Разбира се, че съм добре, зная как да се пазя за разлика от малката ти играчка - заяви язвително красавицата, скръствайки ръце пред гърдите си
- Не съм глупачка Джеймс зная как да се измъкна от нежелани преследвачи. - каза русокоската извъртайки очи и приближавайки се към брат си.
- Какво ново от твоя край? - попита тя повдигайки перфектна вежда
- Понякога - отвърна на коментарът му, това не беше истина разбира се, колкото и да не и се искаше Касандра обичаше брат си, дори и когато го мразеше, беше неизбежно, когато си живял с някого толкова дълго време колкото беше тя
- Разбира се, че съм добре, зная как да се пазя за разлика от малката ти играчка - заяви язвително красавицата, скръствайки ръце пред гърдите си
- Не съм глупачка Джеймс зная как да се измъкна от нежелани преследвачи. - каза русокоската извъртайки очи и приближавайки се към брат си.
- Какво ново от твоя край? - попита тя повдигайки перфектна вежда
James Starck- Hellish creatures
- Брой мнения : 69
Join date : 12.02.2013
-О, хайде стига. Не бъди лоша. Прибери ноктите. Просто се притеснявам за теб. - изкоментирах, поклащайки глава и я придърпах към себе си за продължителна прегръдка. Русокосата ми сестричка винаги беше в лошо настроение, особено когато става дума за жените около мен. Може би трябваше да сменим ежедневието. Да се опитаме да живеем по- нормално или нещо от сорта. Тя никога не получи своя щастлив край с някой, който я заслужава. Всички до един бяха отрепки и искаха само да разбият сърцето й, от което я предпазвах аз.
- Хармония е бременна, но не знаеш това. Честна дума.. не знаех, че имам такива функции.. мислех, че са изчезнали, когато ни убиха онази вечер преди осемстотин години. Също така е използвала някаква странна магия върху себе си и сега се разхожда там горе, обиждайки и нареждайки всеки, който срещне. - обясних накратко, след което въздъхнах и я пуснах. Скръстих ръце пред гърдите си и й се усмихнах тъжно.
- Не знам какво да правя. В моменти като този ми се иска да бях умрял онази вечер и да се свърши. - констатирах печално, свивайки устни.
- Хармония е бременна, но не знаеш това. Честна дума.. не знаех, че имам такива функции.. мислех, че са изчезнали, когато ни убиха онази вечер преди осемстотин години. Също така е използвала някаква странна магия върху себе си и сега се разхожда там горе, обиждайки и нареждайки всеки, който срещне. - обясних накратко, след което въздъхнах и я пуснах. Скръстих ръце пред гърдите си и й се усмихнах тъжно.
- Не знам какво да правя. В моменти като този ми се иска да бях умрял онази вечер и да се свърши. - констатирах печално, свивайки устни.
Cassy Stark- Брой мнения : 14
Join date : 30.03.2014
Каси прегърна брат си и то по - силно от обикновено, но когато той заговори, тялото ѝ замръзна и тя се отдръпна от него шокирана
- Богинята чака твоето дете? - попита русокоската, това беше най - големият шок, никога не бе очаквала да чуе подобно нещо, не и от брат си.
- Жената, която не значеше нищо? За която не трябваше да се тревожа, онази с която само задоволяваше потребностите си е бременна? - попита отново тя повишавайки леко мелодичният си глас. Тя знаеше, че нещата не вървяха на добре, когато започна да усеща промяната в чувствата и начинът по който брат ѝ говореше относно богинята.
- О, колко забавно, доброто момиченце се е превърнало в лошо - коментира тя засмивайки се, това беше нещо което си заслужаваше да се види.
- Агх.... тази мекушава версия на брат ми не ми харесва, преди да се забъркаш с тази богиня никога не говореше така. Живееше за битки и забавление - добави раздразнено тя
James Starck- Hellish creatures
- Брой мнения : 69
Join date : 12.02.2013
- Don't be so cocky! - казах на сестра ми, подсмихвайки се леко, след което завърнах сериозното си изражение. Не ми беше до нейното опяване сега. Не ставах мекушав. Просто нещата се променяха и аз не можех да ги спра.
- Нещата просто се случват и аз не им отдавам такова значение. Особено сега, след като сме във война. Което ми напомня..знае ли прекрасната ми сестра нещо, което ще ми бъде полезно, поне малко.. Избиха две от войските на Арес и Азазел ни върна само проклета глава на един от войниците. - продължих да говоря, извъртайки очи. Наистина не обичах да губя битки, особено знаейки, че лично мога да се справя с противниците си, но без позволението на Арес не можех да отида и да ги очистя.
- Слушай, Кас.. мислех си.. искаш ли след като всичко това приключи да се опитаме да бъдем нормални. Мисля, че осемстотин години сред зловещи вампири и демони са достатъчни за седемнадесет годишната ми сестричка.. Не знам, може да се пробваш да отидеш в училище, някакъв колеж.. Или предпочиташ да продължим да си живеем сред онези мелези в замъка.. ? - осъзнавах, че бях на път да имам дете, но също така и че нещата с Хармония никога няма да са наред. А и аз не бях от мъжете, които могат да се отдават само на едно момиче. Обичах я, влюбвах се в нея, но не мисля, че бях готов да бъда съпруг. Ще й помагам с детето, щях да участвам активно във всеки ден от живота му или от живота й.. Щях да го обичам каквото и да е, но не мога да играя добрия татко, както Арес или Хадес.
- Нещата просто се случват и аз не им отдавам такова значение. Особено сега, след като сме във война. Което ми напомня..знае ли прекрасната ми сестра нещо, което ще ми бъде полезно, поне малко.. Избиха две от войските на Арес и Азазел ни върна само проклета глава на един от войниците. - продължих да говоря, извъртайки очи. Наистина не обичах да губя битки, особено знаейки, че лично мога да се справя с противниците си, но без позволението на Арес не можех да отида и да ги очистя.
- Слушай, Кас.. мислех си.. искаш ли след като всичко това приключи да се опитаме да бъдем нормални. Мисля, че осемстотин години сред зловещи вампири и демони са достатъчни за седемнадесет годишната ми сестричка.. Не знам, може да се пробваш да отидеш в училище, някакъв колеж.. Или предпочиташ да продължим да си живеем сред онези мелези в замъка.. ? - осъзнавах, че бях на път да имам дете, но също така и че нещата с Хармония никога няма да са наред. А и аз не бях от мъжете, които могат да се отдават само на едно момиче. Обичах я, влюбвах се в нея, но не мисля, че бях готов да бъда съпруг. Ще й помагам с детето, щях да участвам активно във всеки ден от живота му или от живота й.. Щях да го обичам каквото и да е, но не мога да играя добрия татко, както Арес или Хадес.
Cassy Stark- Брой мнения : 14
Join date : 30.03.2014
- I'm always cocky! - заяви красавицата намигайки му и след това се засмя леко, това време далеч от брат ѝ ѝ беше липсвало, обичаше да се закача с него, да го тормози и да си прави шеги на негов гръб, просто нормални отношения между брат и сестра.
- Нека, видим, Азазъл е луд за връзване и колкото повече богове умират толкова по - луд става той. Крие се доста умело и планира всеки ход до последната подробност, никога не води сам битките си използва различни демони и вампири за да му вършат мръсната работа. А да има огромни запаси от кръв в сейфът на кабинетът си, нямам представа за какво са му точно, тъй като не се храни с кръв, но сейфът е с огромна охрана, както и стаята прилепена към офисът му. - обясни набързо русокоската, а след това потупа брадичката си с един дълъг нокът. Когато брат ѝ започна да говори за нормален живот, това привлече вниманието ѝ
- Имаш предвид живот в който ние сме господари на себе си, ние решаваме какво ще правим с дните и животите си? Без повече изпълняване на заповеди? - попита вампирката шокирана, такъв вариант и се струваше невъзможен, всичко, което познаваше беше животът ѝ под тиранията на Дракула, никога не е виждала свободата, не и след мигът в който я убиха.
James Starck- Hellish creatures
- Брой мнения : 69
Join date : 12.02.2013
- Това трябва да е кръвта на кошутата..А стаята до офиса му - мястото, където я държи. Той така убива боговете. Това е единствения начин. Да потопиш кама в кръвта на кошута и да прободеш бог. Иначе са безсмъртни. - заговорих по- скоро на себе си, размишлявайки на глас. Трябваше да открием точното му скривалище. Проклетия му замък. Не можех да искам това от сестра ми, той щеше да се досети и да й направи нещо, а за мен това не беше приоритет. Освен бъдещата ми дъщеря или син Касандра все още беше най- важният човек в живота ми - този, без който не можех да живея изобщо и съществуването ми беше безсмислено. Ако нещо станеше със нея нямаше да си го простя. Щях да намеря начин да прекратя тази връзка между мен и Хармония и да се самоубия без да ми мигне окото.
- Да, Каси. Точно за това. Дракула е замесен в цялата тази история и едва ли ще се измъкне жив и здрав от цялата война - всички богове са му вдигнали мерника и този път е сериозно. Няма да му се размине. А щом той е извън играта ние ще сме свободни. Не искам да заемам мястото му нито нещо от този сорт. Само.. нормален живот. Ти, аз, бебето, което е на път и евентуално Хармония.. Все още не мога да предвидя нищо, което тя може да направи. Никога не се знае със нея и .. честно казано не мисля, че нещата ще бъдат лесни. Бъдещето е много мъгливо в момента, но знам едно.. - продължих със сериозния тон и сложих ръце от двете страни на шията й, карайки я да ме погледне - Ти все още си и винаги ще бъдеш най- важното нещо в живота ми и ти обещавам този нормален живот. Може да не е утре, но ще се боря, за да го получиш. - завърших, повдигайки края на устната си в лека усмивка и я придърпах за нова прегръдка. Моята малка сестричка.. Единственото сигурно нещо в живота ми.
- Искам от теб само да се пазиш. Не поемай никакви рискове, стой на страна от всичко. Възможно най- незабележима. Нали? Не се прави на смела, искам просто да си жива и здрава всеки път, когато ти се обадя..
- Да, Каси. Точно за това. Дракула е замесен в цялата тази история и едва ли ще се измъкне жив и здрав от цялата война - всички богове са му вдигнали мерника и този път е сериозно. Няма да му се размине. А щом той е извън играта ние ще сме свободни. Не искам да заемам мястото му нито нещо от този сорт. Само.. нормален живот. Ти, аз, бебето, което е на път и евентуално Хармония.. Все още не мога да предвидя нищо, което тя може да направи. Никога не се знае със нея и .. честно казано не мисля, че нещата ще бъдат лесни. Бъдещето е много мъгливо в момента, но знам едно.. - продължих със сериозния тон и сложих ръце от двете страни на шията й, карайки я да ме погледне - Ти все още си и винаги ще бъдеш най- важното нещо в живота ми и ти обещавам този нормален живот. Може да не е утре, но ще се боря, за да го получиш. - завърших, повдигайки края на устната си в лека усмивка и я придърпах за нова прегръдка. Моята малка сестричка.. Единственото сигурно нещо в живота ми.
- Искам от теб само да се пазиш. Не поемай никакви рискове, стой на страна от всичко. Възможно най- незабележима. Нали? Не се прави на смела, искам просто да си жива и здрава всеки път, когато ти се обадя..
Cassy Stark- Брой мнения : 14
Join date : 30.03.2014
Красавицата гледаше брат си любопитно, беше странно как тъмнокоското си говореше сам, сякаш нея я нямаше.
- До колкото ми е известно всеки предмет потопен в кръвта на Златната Кошута е способен да убие бог - каза русокоската повдигайки вежда. Тя познаваше доста добре свръхестественият свят, трябваше да го познава за да оцелее, да знае слабите места на противниците си, това беше едно от най - важните задачи в битките.
- Но и двамата знаем, че Дракула, не е обикновен вампир, той е безсмъртен, като самите богове, няма да е лесно да се отърват от него, а дори да успеят да го направят нима мислиш, че никой няма да се опита да вземе мястото му? Всички искат сила и власт, нали затова почна цялата тази драма - заяви Каси извъртайки очи
- Но не бих се отказала от това, което предлагаш. Знаеш, че винаги съм искала да бъда свободна, да живея истински, макар и вампири имаме правото на нормален живот или каквото и да значи това - обясни тя, свивайки рамене леко наистина това беше всичко, което тя искаше.
- Знаеш, че те обичам и винаги ще те обичам, но и двамата сме наясно, че богинята е специална за теб и нищо, което сториш няма да промени това - довърши тя свивайки рамене и се усмихна чаровно
- James,you've fallen for her. Admit it.
James Starck- Hellish creatures
- Брой мнения : 69
Join date : 12.02.2013
Това беше вярно. Винаги щеше да има нов лидер, защото иначе вампирите щяха да бъдат като шайка бездомни кучета. Но на мен ми писна някой да ме командва, затова и нямаше да се подчинявам повече. На нищо. На никого. Само на себе си.
- Да, така е. И ще убия всеки, който се опита да сложи ръка върху нашите животи отново. Мисля, че достатъчно служихме, за да се отплатим за ''вечния дар''. Или ще ни пуснат доброволно, или просто ще ги убивам един по един, докато не се откажат от нас. Все пак - ние сме едни от най- старите произведения на Дракула.- продължих все така сериозно и непоколебимо. Нямаше да позволя на някой друг да командва решенията ми отново. Стига толкова. Ако поискам нещо ще го взема и никой няма да ме спре.
- А колкото до Хармония.. И аз самия не съм сигурен какво става, сис.. Може би само времето ще покаже.. Но сега трябва да намеря къде е скрила сърцето си, преди цялото семейство да се е отказало от нея. Майка й вече е на път, имайки предвид, че тя е богиня на любовта.. - изкоментирах и отново се облегнах на едно дърво, слагайки два от пръстите си на слепоочието си и започнах да го разтривам леко.
- Да, така е. И ще убия всеки, който се опита да сложи ръка върху нашите животи отново. Мисля, че достатъчно служихме, за да се отплатим за ''вечния дар''. Или ще ни пуснат доброволно, или просто ще ги убивам един по един, докато не се откажат от нас. Все пак - ние сме едни от най- старите произведения на Дракула.- продължих все така сериозно и непоколебимо. Нямаше да позволя на някой друг да командва решенията ми отново. Стига толкова. Ако поискам нещо ще го взема и никой няма да ме спре.
- А колкото до Хармония.. И аз самия не съм сигурен какво става, сис.. Може би само времето ще покаже.. Но сега трябва да намеря къде е скрила сърцето си, преди цялото семейство да се е отказало от нея. Майка й вече е на път, имайки предвид, че тя е богиня на любовта.. - изкоментирах и отново се облегнах на едно дърво, слагайки два от пръстите си на слепоочието си и започнах да го разтривам леко.
Cassy Stark- Брой мнения : 14
Join date : 30.03.2014
Русокоската слушаше брат си с интерес, той винаги е бил страстен и защитаваше онова, в което вярваше и което го вдъхновяваше. Джеймс винаги е държал на думата си и Каси не се и съмняваше, че той ще удържи на обещанието си. Но някак не ѝ се струваше реално, живот без заповеди, без контрол, да бъде напълно свободна.
- Поне си го признаваш, това е добро начало бих казала - заяви блондинката усмихвайки се и прегръщайки брат си, беше добро начало да си признае, че чувствата му са нещо повече от от онова, което изпитваше към другите си завоевания.
- Какъв е планът за действие? Знаеш, че не съм от търпеливите, нито от онези които играят на сигурно или даваш всички или нищо - допълни Каси отдръпвайки се и очаквайки с любопитство да чуе стратегията на брат си
James Starck- Hellish creatures
- Брой мнения : 69
Join date : 12.02.2013
Разбира се, тя винаги бързаше. Никой от нас нямаше търпение това да свърши, но бързата работа води до лекомислие и допускане на грешки, затова обмисляхме всяко нещо бавно и сигурно.
- Първата ни работа е да му отнемем кръвта. Или ще му откраднем запасите, или ще превърнем кошутата във смъртна - който вариант е по- бърз, в момента работим и по двата. Следващият ход е да избием страничните му войски, които са убили артилериите на Арес. Така той ще остане с главните от замъка си и няма да има шанса да ни атакува от различни страни. Елемента на изненада също ще бъде премахнат. Има две оръжия, които могат да го убият.. трябва да намерим едно от тях и последната част от плана е да го изкараме навън. Сам каза - той е откачен. Ще го примамим по някакъв начин. И колкото и да е силен той - не може да се мери със магията на боговете. Плюс това Хадес е на наша страна, а той управлява Абисус. Може да изменя реалността такава, каквато той я пожелае. Ще се получи. Просто имаме нужда от време за изпипване на плана.- разказах всичко на сестра си, оглеждайки се и ослушвайки се за предатели. Нямахме нужда от такива.
Когато приключих с обясненията се сетих за още една новост, която сигурно щеше да й хареса. Въпроса беше как да го направя и за нея, но за това щях да попитам Илития.
- А и още нещо.. аз.. съм малко безсмъртен. Имам предвид буквално. Дракула, нито който и да е друг не може да ме убие, дори да ме разкъса молекула по молекула. Не ме питай как.. само Илития знае как го е направила, но Хармония заби дървен кол в сърцето ми и аз въпреки всичко съм тук и сега пред теб. Така че не се притеснявай. Ще намерим нашия път към повърхността. - завърших триадата си. Имахме доста плюсове и това ми харесваше. Никой не беше казал, че ще играем честно, но във любовта и на война всичко е позволено,нали?
- Първата ни работа е да му отнемем кръвта. Или ще му откраднем запасите, или ще превърнем кошутата във смъртна - който вариант е по- бърз, в момента работим и по двата. Следващият ход е да избием страничните му войски, които са убили артилериите на Арес. Така той ще остане с главните от замъка си и няма да има шанса да ни атакува от различни страни. Елемента на изненада също ще бъде премахнат. Има две оръжия, които могат да го убият.. трябва да намерим едно от тях и последната част от плана е да го изкараме навън. Сам каза - той е откачен. Ще го примамим по някакъв начин. И колкото и да е силен той - не може да се мери със магията на боговете. Плюс това Хадес е на наша страна, а той управлява Абисус. Може да изменя реалността такава, каквато той я пожелае. Ще се получи. Просто имаме нужда от време за изпипване на плана.- разказах всичко на сестра си, оглеждайки се и ослушвайки се за предатели. Нямахме нужда от такива.
Когато приключих с обясненията се сетих за още една новост, която сигурно щеше да й хареса. Въпроса беше как да го направя и за нея, но за това щях да попитам Илития.
- А и още нещо.. аз.. съм малко безсмъртен. Имам предвид буквално. Дракула, нито който и да е друг не може да ме убие, дори да ме разкъса молекула по молекула. Не ме питай как.. само Илития знае как го е направила, но Хармония заби дървен кол в сърцето ми и аз въпреки всичко съм тук и сега пред теб. Така че не се притеснявай. Ще намерим нашия път към повърхността. - завърших триадата си. Имахме доста плюсове и това ми харесваше. Никой не беше казал, че ще играем честно, но във любовта и на война всичко е позволено,нали?
Cassy Stark- Брой мнения : 14
Join date : 30.03.2014
Каси слушаше внимателно брат си, може и да не се разбираха особено що се отнася до начинът им на живот или по - скоро до начинът по който се отнасят с хората и относно това кой другият обича, но станеше ли дума за война и стратегии и двамата бяха пълно фокусирани и довършващи мислите си.
- Според мен е най - добре да се отървем и от двете заплахи, дори да превърнем кошутата в смъртна, той има достатъчно кръв, че да избие Олимп, а това не е нещо, което искаме, особено в момента, когато един от представителите им споделя нашата кръв - каза разумно красавицата и прокара пръсти пред платинената си коса.
- Мисля, че най - добре ще е да се разделим на няколко флота, докато едните разсейват пазачите и войската оставена да брани кръвта, другите ще атакуват сейфът ще се отърват от червената течност, а трети флот ще се постарае да измъкне кошутата оттам да я върне при съпругът ѝ преди той да е решил да направи някоя глупост, която да провали плановете ни. - обясни русокоската разхождайки се нагоре надолу тупкайки показалец върху устните си. Следващите думи на Джеймс накараха Каси да се закове на мястото си, а ръцете ѝ се спуснаха до тялото ѝ
- Моля? - попита тя шокирана, никога досега не беше чувала за подобно нещо, а сега брат ѝ беше едно от тези създания. От една страна беше щастлива, това значи, че каквото и да се случи с войната той ще излезе цял от нея, но от друга страна се плашеше, защото не знаеше какво точно значи това
- Какво си сега? Бог, полу - бог, вампир? - попита тя свъсвайки вежди, когато друга от репликите му се завъртя в съзнанието ѝ
- Как така Хармония е забила кол в сърцето ти? Тя знаеше ли за това? Ами ако не се беше получило и те беше убила? За каква се мисли? - попита ядосано Каси, гневът ѝ нарастваше с всяка изминала секунда и ако не го овладееше скоро щеше да стане страшно.
James Starck- Hellish creatures
- Брой мнения : 69
Join date : 12.02.2013
Сестра ми беше толкова сладка в такива моменти. Може би в очите на другите тя беше ядосан, но красив женски вампир, който всеки момент ще ти откъсне главата, но в такива случаи аз се сещах за далечното ни детство, когато тя се разхождаше наоколо в бялата си рокличка на цветенца и русите й коси, сплетени на плитки и тук-там липсващ някой детски зъб. Всеки път се ядосваше, когато й направя нещо, или взема куклата й, но когато направя някоя глупост се ядосваше дори повече, че не съм мислил, а после ме успокояваше.
Затова и поклатих глава, след което я притеглих към себе си, опитвайки се да я успокоя, допълвайки и с чаровната си усмивка.
- Мила ми сестричке. Не бъди толкова сериозна, ще ти излезе някоя бръчка. Или ще ти побелее косата. - подразних я, засмивайки се леко, защото и двамата знаехме, че никога нямаше да остареем. Иронията на съдбата - да си вечно млад, а да искаш да остарееш.
- Да, всички в стаята знаеха и бяха свидетели на вуду глупостите на Илития. И за това малко съм виновен аз, предизвиках я да пробва. Но съм все още жив, нали? Знаех си, че ще оживея. Също така знам, че дори и без сърце Хармония не може да ме убие. Ако не беше сигурна в силите на леля си нямаше да пробва. И не, не съм бог. Просто съм свързан към един. Ако искат да ме убият трябва да промушат нея в сърцето. Все още съм си проклет кръвопиец. Точно като теб. - надявах се да съм отговорил на всичките й въпроси и да съм потушил съмненията й. Не исках да се тревожи за мен и не биваше, особено когато вече бях безсмъртен.
- Ще се измъкнем и всичко ще се оправи. Ще видиш! - обещах й, целувайки я по челото и й се усмихнах окуражаващо. Никога не се предавах. Не беше в природата ми. И сега нямаше да го направя. Особено когато освен за Касандра имах да живея и за Хармония и за бебето.
Затова и поклатих глава, след което я притеглих към себе си, опитвайки се да я успокоя, допълвайки и с чаровната си усмивка.
- Мила ми сестричке. Не бъди толкова сериозна, ще ти излезе някоя бръчка. Или ще ти побелее косата. - подразних я, засмивайки се леко, защото и двамата знаехме, че никога нямаше да остареем. Иронията на съдбата - да си вечно млад, а да искаш да остарееш.
- Да, всички в стаята знаеха и бяха свидетели на вуду глупостите на Илития. И за това малко съм виновен аз, предизвиках я да пробва. Но съм все още жив, нали? Знаех си, че ще оживея. Също така знам, че дори и без сърце Хармония не може да ме убие. Ако не беше сигурна в силите на леля си нямаше да пробва. И не, не съм бог. Просто съм свързан към един. Ако искат да ме убият трябва да промушат нея в сърцето. Все още съм си проклет кръвопиец. Точно като теб. - надявах се да съм отговорил на всичките й въпроси и да съм потушил съмненията й. Не исках да се тревожи за мен и не биваше, особено когато вече бях безсмъртен.
- Ще се измъкнем и всичко ще се оправи. Ще видиш! - обещах й, целувайки я по челото и й се усмихнах окуражаващо. Никога не се предавах. Не беше в природата ми. И сега нямаше да го направя. Особено когато освен за Касандра имах да живея и за Хармония и за бебето.
Cassy Stark- Брой мнения : 14
Join date : 30.03.2014
Красавицата не можеше да спре да се тревожи, това не беше част от характера ѝ, особено що се отнасяше за брат ѝ. Той я прегърна и тя отвърна на прегръдката му докато той не спомена бръчки и побляла коса
- Гадняр! - измрънка русокоската и се нацупи, макар да знаеше много добре, че това е невъзможно да се случи, като всяка друга жена тя също беше чувствителна на тази тема. На моменти забравяше за безсмъртието си и фактът, че никога няма да се наложи да се тревожи за нито едно от онези тривиални проблеми с които се сблъскват другите жени, като казване на килограми, бръчки, бели коси и така нататък.
- Твърде много вяра имаш в тази богиня... повярвай ми ще ти излезе през носа някой ден, моля те пази се, преди да е станало прекалено късно - каза сериозно Каси, слагайки длани на лицето на брат си.
- Знаеш че ти вярвам, винаги съм ти вярвала, така че не се притеснявам - обясни му тя с усмивка и след това погледна към часовникът си
- Може би ще е по - добре да тръгваме, да не ни виждат заедно, поне засега - каза разумно русокоската, когато една мисъл ѝ мина през ума
- Всъщност ти от коя войска си? Дракула е наш господар и сме длъжни да му се подчиняваме, а ти си любимецът му, дясната му ръка, какво мислиш, че чака, че не е е повикал още? Мислиш ли, че ще се опита да те използва за троянски кон? - попита замислено Касандра
James Starck- Hellish creatures
- Брой мнения : 69
Join date : 12.02.2013
Какво мислех.. Той ми даде своето позволение да не бъда в неговата войска, стига все още да остана неговата дясна ръка, но на коя страна се очакваше да застана сега, когато двете страни са едни срещу други.
- Не знам. Може би поддържа илюзията, че нямаме доказателства, че той работи със Азазел и побърканата му сестра. Нямам представа за това още, но ще го измисля. Не се притеснявай. -обещах й, след което я притиснах към себе си за последно и я пуснах. Разроших русите й кичури леко, след което й намигнах.
- Бягай сис, ще се видим скоро. И внимавай! - предупредих я за последно и въздъхнах. Не ми се искаше да я оставям сама в устата на лъва, но нямаше да бъда полезен там. Колкото по- бързо обезвредим триото откачалки - толкова по- бързо ще се добера до нея и тя ще е невредима.
- Не знам. Може би поддържа илюзията, че нямаме доказателства, че той работи със Азазел и побърканата му сестра. Нямам представа за това още, но ще го измисля. Не се притеснявай. -обещах й, след което я притиснах към себе си за последно и я пуснах. Разроших русите й кичури леко, след което й намигнах.
- Бягай сис, ще се видим скоро. И внимавай! - предупредих я за последно и въздъхнах. Не ми се искаше да я оставям сама в устата на лъва, но нямаше да бъда полезен там. Колкото по- бързо обезвредим триото откачалки - толкова по- бързо ще се добера до нея и тя ще е невредима.
|
|
|
» Chriatopher's house
» blq
» Flood bitchez
» Beach Bar Bora Bora
» Phobos' bedroom
» Спалнята на Фобос и Бела
» Спалнята на Алас и Евелин
» Стаята на Кристофър и Ренесме