Трапезария

Докато вървяхме към трапезарията за закуска с Евелин и Кристофър той ми разказваше малко повече за интересите си и нещата, които обича. Изглеждаше ми напълно нормален, поне докато не каза последните си думи. Тъкмо влизахме в трапезарията и повечето хора вече бяха там, когато той ми го изцепи. Спрях се пред него и го погледнах объркано.
- Какво значи "не пия алкохол" ? Как така не пиеш? На друг език, на който "не пия" значи "пия всичко" ли ми говориш? - попитах объркана и бях посрещната от смеха на повечето хора в залата.
- Не всеки е като теб и пие водка вместо вода, Белс. - провикна се Анастасия и аз се почесах по главата, след което погледнах надолу.
- Ще те оправим, не се притеснявай. - казах накрая, подсмихвайки се и го потупах по рамото, след което се завъртях и отидох към масата, където се залових с прегръщане на всеки подред, преди да се настаня между мама и Аня. О, свещена храна.. и кафе. Това наистина беше раят. Почти.

Почувствах се засрамен, когато Бела реагира по този начин. Какво искаше да каже с това, че ще ме оправи? Щеше да ми направи магия, с която да харесвам алкохола?
Не се чувствах много на място когато с Ева седнахме на единствените свободни места които бяха едно до друго. От едната ми страна седеше Ева, а от другата Бела със сестра й... Точно срещу нас бяха Хадес, ангела и Неси. Имаше и други, които не познавах и никога не бях виждал през живота си.
- Как си Кристофър? - Попита ме баща ми аз си наложих да вдигна погледа си към него и да направя опит за усмивка.
- Много гладен и малко изморен, не иначе съм добре, благодаря. - Поне закуската беше сервирана. Все още избягвах да си взимам от което и да е, не исках да проявявам неуважение. Държах ръцете си в скута си, но едната се плъзна и потърси тази на Евелин под масата.
- Никога не съм вярвал, че ще видя всички вас на една маса. - Започна някакъв непринуден разговор наставника на Ренесме. - Радвам се за теб приятелю, след всички тези години да събереш децата си.
- Нека да ядем. - Заяви бога на подземното царство с широка усмивка и погледна към една непозната за мен жена. В очите му дореше пламък, който отдавах на радостта в усмивката му.
- Моля ви, не пазете тишина искам чак на земята да чуят как всички си говорим и се смеем. - На мен ми беше неловко все още затова продължавах да си мълча, явно с Неси бяхме тихите близнаци, за разлика от Бела и Аня.

Настроенията на тази маса бяха много и най- различни. От неприязън към задушаваща любов, несподелена любов, зараждаща се любов, щастие, неудобство. Гамата от емоции можеше да покрие всички висини, но аз вече нямах търпение да приключи, защото.. ами имах да търся един много важен човек. До колкото разбрах от Анастасия и родителите му не го бяха виждали от повече от месец, а когато го бяха видели за последно е бил в ужасно състояние. Само можех да си представя в какво се е забъркал отново, затова и предпочитах аз да отида и да го върна, вместо да подпали нечии задник, мислейки че го лъжат. Не очаквах чак толкова силна реакция от него, все пак.. дори последната вечер преди битката той беше напълно хладнокръвен от типа "ако искаш секс заповядай, ако не искаш ще си намеря друга". Но и как да бъде другояче, дори да ме беше срам да си призная бях спала и с двамата му братя, единия от които дори близнак. Какво повече можех да искам от това отношение?
Побързах да се наям и да изпия кафето си, след което се обърнах към Алас.
- Имам въпрос към теб, би ли дошъл отвън за малко? - попитах го с тих глас, навеждайки се до рамото му, след като заобиколих масата вече и тръгнах към вратата. Изчаках го да се извини и да дойде след мен, след което се огледах, за да съм сигурна, че сме насаме.
- Съжалявам, че ще те занимавам със себе си, но има ли начин да ми кажеш къде по- точно е Фобос? Шест месеца бях без божествените си сили и всичко е още объркано, не мога да проследя кой сигнал точно е неговия.. Бих оценила малко помощ.- казах тихо, прехапвайки устна.

Гледах да обръщам повече внимание на Неси, защото тя беше доста притеснена, но следях повечето от разговорите на масата. Забелязах и неловкостта между дъщеря ми и сина на Хадес, което ме караше да се усмихвам леко. Щеше ми се с Ева да бъдем по близки, тя да споделя с мен... И все пак, защо трябваше да изпитва чувства точно към него...
Да, беше права аз съм ужасен баща. Никога не влизах в положението й. Като сега, трябваше да се радвам, че тя отново започваше да възвръща чувствата си, но някак си не можех, никой не беше достатъчно добър.
Белатрикс ме прекъсна и аз побързах да я последвам в коридора, за да разбера с какво мога да й бъда полезен. Въпроса и не ме изненада.
- Няма да можеш, дори да не си беше губила божествените сили. Никой Бог не може. Мислиш ли че близнака му не се опита? Баща му? Аз го следя на различна честота... - Виждах че я отегчавам с приказките си, затова реших да карам направо. - Налива се с уиски в един бар във Венус... Дай ми секунда. - Затворих очите си опитвайки се да го локализирам по точно. - Мисля, че бара е "Old place". Трябва да е там.
Сега очаквах да се изпари, доста беше издържала преди да го потърси, по всичко което показа бога на Страха, когато Азазел я уби, си личеше че отношенията им са много далеч от приятелски.