Вход
Късметче
Top posters
Latest topics
Часовник
5 posters
Кабинетът на Психея
Anastasia- Admin
- Брой мнения : 204
Join date : 01.01.2013
Age : 28
Местожителство : Абисус
Психея- Heavently creatures
- Брой мнения : 141
Join date : 13.02.2013
След като богинята се облече отново тя продължи да игнорира демоните, които я преследваха и реши да отиде на работа. Все пак Азазел не й даваше пари, а и можеше да я намери там, така че нямаше проблем. Взе си чантата, както и нещата и тръгна към офиса. Имаше да събира влюбени души по старомодния начин, без помощта на Ерос този път.
Когато пристигна тя имаше нужда от няколко минути насаме, преди да се захване с цялата лудница. Беше време да забрави за това, че е богиня и да се посвети в човешкия свят. Всички, които работеха в главната стая я посрещаха с усмивки. Те не я съдеха, че е напуснала мъжа си. За тях тя беше шефката им, която имаше за задача да събира влюбени и й помагаха. Отвори компютъра си и започна да проверява графика си за днес.
- Делия, би ли ми донесла кафе? Направи и едно за себе си, искам да обсъдим седмичния план. - помоли красивата богиня своята асистентка, след като натисна копчето на стационарния телефон и от там се чу нежния глас на човешкото момиче.
- Разбира се, веднага идвам.
Когато пристигна тя имаше нужда от няколко минути насаме, преди да се захване с цялата лудница. Беше време да забрави за това, че е богиня и да се посвети в човешкия свят. Всички, които работеха в главната стая я посрещаха с усмивки. Те не я съдеха, че е напуснала мъжа си. За тях тя беше шефката им, която имаше за задача да събира влюбени и й помагаха. Отвори компютъра си и започна да проверява графика си за днес.
- Делия, би ли ми донесла кафе? Направи и едно за себе си, искам да обсъдим седмичния план. - помоли красивата богиня своята асистентка, след като натисна копчето на стационарния телефон и от там се чу нежния глас на човешкото момиче.
- Разбира се, веднага идвам.
Anastasia- Admin
- Брой мнения : 204
Join date : 01.01.2013
Age : 28
Местожителство : Абисус
Цялата тази работа беше прекалено сбъркана и някак си се уморих да бъда част от това. Имах нужда от почивка от бъдещия ми съпруг, детето, роднините, войната, родителите, бъдещата ми снаха или както там се нарича.. Лудост. Не исках това. Затова и когато Психея се появи исках да говоря с нея, но тя явно имаше по- сериозни задължения. Използвах цялата суматоха, за да се измъкна и да напиша бележка на Деймос, гласяща ''Не се притеснявай, в безопасност съм. Ще се прибера скоро!Не ме търси!'' и да я залепя на вратата на спалнята му, след което реших да сляза в човешкия свят. Знаейки колко опасно е това обаче аз приех чужд лик и не кой да е. Намерих асистентката на Психея и се престорих на русокосата богиня, за да убедя момичето да си вземе почивен ден, след което приех нейния образ и се материализирах скришно в редакцията, облечена и готова да приема малка доза нормалност. По дяволите, тази нейна асистентка наистина беше красива. Оглеждах се навсякъде, където имаше огледална повърхност.
Седнах на бюрото и започнах да разглеждам любопитно, смучейки близалка и тананикайки си тихо, когато чух глас от телефона на бюрото и май беше на Психея.
- Разбира се, веднага идвам. - отвърнах, след като разбрах как се действа с копчето и отидох до общата стая, където срещнах много сладък мой колега явно, който ми се усмихна веднага и очите му не пропуснаха да ме огледат. О, да. Очевидно не само аз я смятах за секси.
- Добро утро. - поздравих весело.
- Добро да е, Делия. Кафе за шефката? - попита той и аз кимнах. Много щях да му бъда благодарна, ако го направи, защото аз нямах никаква представа как го пие Психея. - Искаш ли да го направя вместо теб? Хайде, ще направя и за теб едно. Как го искаш днес? - попита учтивият сладур и аз го дарих с очарователна усмивка.
- Благодаря. Ако може с повече мляко моето. - казах изчаках, клатейки дългите си крака върху едно столче, докато той ги правеше. Няколко минути по- късно му благодарих, че ги направи и ги понесох към кабинета на Психея.
- Здравей блудна богиньо. - поздравих я и оставих кафето пред нея, след което седнах на едно от столчетата от другата страна на бюрото и вдигнах краката си върху него, кръстосвайки ги в глезените. - По дяволите, това маце е секси. Добре си избираш асистентките. Ако не знаех, че си омъжена бих предположила, че си обърнала резбата, приятелко.
Седнах на бюрото и започнах да разглеждам любопитно, смучейки близалка и тананикайки си тихо, когато чух глас от телефона на бюрото и май беше на Психея.
- Разбира се, веднага идвам. - отвърнах, след като разбрах как се действа с копчето и отидох до общата стая, където срещнах много сладък мой колега явно, който ми се усмихна веднага и очите му не пропуснаха да ме огледат. О, да. Очевидно не само аз я смятах за секси.
- Добро утро. - поздравих весело.
- Добро да е, Делия. Кафе за шефката? - попита той и аз кимнах. Много щях да му бъда благодарна, ако го направи, защото аз нямах никаква представа как го пие Психея. - Искаш ли да го направя вместо теб? Хайде, ще направя и за теб едно. Как го искаш днес? - попита учтивият сладур и аз го дарих с очарователна усмивка.
- Благодаря. Ако може с повече мляко моето. - казах изчаках, клатейки дългите си крака върху едно столче, докато той ги правеше. Няколко минути по- късно му благодарих, че ги направи и ги понесох към кабинета на Психея.
- Здравей блудна богиньо. - поздравих я и оставих кафето пред нея, след което седнах на едно от столчетата от другата страна на бюрото и вдигнах краката си върху него, кръстосвайки ги в глезените. - По дяволите, това маце е секси. Добре си избираш асистентките. Ако не знаех, че си омъжена бих предположила, че си обърнала резбата, приятелко.
Психея- Heavently creatures
- Брой мнения : 141
Join date : 13.02.2013
Странно. Когато Делия влезе по гръбнака на Психея пробягаха странни тръпки, но не беше страх. Това определено не беше нейната асистентка, но кой беше тогава? При това толкова приятелски настроена.. Русокосата богиня не се сещаше за някое божество, което да се държи толкова приятелски с нея. А и божество не би слязло тук долу, все пак беше опасно.
- Коя си ти? - попита, поглеждайки скептично кафето си, но в крайна сметка не подуши никакви билки или отрови, затова просто отпи. Точно както го обичаше. Не беше сигурна чие дело беше това, но определено правеше денят й по- добър.
- И не мислиш ли, че е опасно да се подвизаваш тук? Следят ме.. постоянно. - продължи след известно време, облягайки се на белият си стол и наклони глава, докато наблюдаваше момичето пред себе си.
- Коя си ти? - попита, поглеждайки скептично кафето си, но в крайна сметка не подуши никакви билки или отрови, затова просто отпи. Точно както го обичаше. Не беше сигурна чие дело беше това, но определено правеше денят й по- добър.
- И не мислиш ли, че е опасно да се подвизаваш тук? Следят ме.. постоянно. - продължи след известно време, облягайки се на белият си стол и наклони глава, докато наблюдаваше момичето пред себе си.
Anastasia- Admin
- Брой мнения : 204
Join date : 01.01.2013
Age : 28
Местожителство : Абисус
А, да. Преследвачите. Смотана работа. Криво ми беше, когато някой се месеше в личните ми работи, затова и разпръснах неутрално поле около нас. Едва ли демоните щяха да заподозрат нещо при гледката на две русокоси мадами, които си говорят най- спокойно. Нямаха причина да го правят, Психея извършваше нормалните си действия както всеки ден.
- Ан, Аня, Анастасия, Настя, Сия. Но за днес съм Делия и това тяло доста ми харесва. - отбелязах небрежно, заигравайки се с кичур от дългата руса коса на асистентката на Психея. Дали беше естествено руса? Изглеждаше толкова добре поддържана.
- Спокойно, никой не ни чува. А и никой няма причина да ме подозира, след като аз съм просто асистентката ти. - допълних и свих рамене, усмихвайки се, след което завъртях отново близалката в устата ми.
- Стига, не ме гледай така. Няма да те изям. Нито да те съдя. Направила си каквото сметнеш. Не, че ми е приятно това, което направи с Ерос, но на моменти и на мен ми се иска да избягам. Като например тази сутрин. Ако не знаеш и на теб да се похваля - бременна съм от Деймос. Той разбра преди няколко седмици и днес ми предложи брак. Уж приех, но начина, по който се развива всичко ме плаши. Имам предвид.. знаеш, стоял си хиляди години самичък и свободен, имал си някоя забежка, но друго е да ти предложат брак. Дори вие с Ерос не можахте да се разведете след всичко това, а аз не съм сигурна дали за един месец всичко това не е малко.. прибързано. Имам предвид.. така де. Твърде бързо става всичко. - започнах да говоря, сякаш беше най- естественото нещо, което правех всеки ден. Исках да си излея всичко на някой и иска или не - Психея беше печелившата. Сега най- много да ме изгони ..
- Ан, Аня, Анастасия, Настя, Сия. Но за днес съм Делия и това тяло доста ми харесва. - отбелязах небрежно, заигравайки се с кичур от дългата руса коса на асистентката на Психея. Дали беше естествено руса? Изглеждаше толкова добре поддържана.
- Спокойно, никой не ни чува. А и никой няма причина да ме подозира, след като аз съм просто асистентката ти. - допълних и свих рамене, усмихвайки се, след което завъртях отново близалката в устата ми.
- Стига, не ме гледай така. Няма да те изям. Нито да те съдя. Направила си каквото сметнеш. Не, че ми е приятно това, което направи с Ерос, но на моменти и на мен ми се иска да избягам. Като например тази сутрин. Ако не знаеш и на теб да се похваля - бременна съм от Деймос. Той разбра преди няколко седмици и днес ми предложи брак. Уж приех, но начина, по който се развива всичко ме плаши. Имам предвид.. знаеш, стоял си хиляди години самичък и свободен, имал си някоя забежка, но друго е да ти предложат брак. Дори вие с Ерос не можахте да се разведете след всичко това, а аз не съм сигурна дали за един месец всичко това не е малко.. прибързано. Имам предвид.. така де. Твърде бързо става всичко. - започнах да говоря, сякаш беше най- естественото нещо, което правех всеки ден. Исках да си излея всичко на някой и иска или не - Психея беше печелившата. Сега най- много да ме изгони ..
Психея- Heavently creatures
- Брой мнения : 141
Join date : 13.02.2013
Я виж ти. Принцесата на мрака стоеше срещу Психея напълно необезпокоявана и поклащаше краката си, сякаш беше най- нормалното нещо. Русокосата богиня я измери с поглед, след което сви рамене и реши, че каквото и да става иска да разбере какво иска Аня от нея. Когато тя обаче започна да говори Психея нямаше как да не се подсмихне.
- Значи си тук да си говорим? - попита учудено, но не и недоволно. Нямаше лоши погледи, както при близначката й, която тази сутрин едва не я уби с поглед, нито нецензурни думи по неин адрес. Възможно ли беше да си поговорят съвсем нормално насред ожесточената война между двата свята?
- Разбирам те. Когато се оженихме всичко беше страхотно. Бяхме влюбени и прочее, но век по- късно той вече поиска деца. А аз тъкмо бях се превърнала в богиня. Исках.. малко свобода. Да изпробвам силите си, да обходя света, да имаме общи преживявания, да си имам индивидуални.. да имам нещо, не веднага да се обвържа с деца. Ако бях останала смъртна бих се съгласила на мига, но като богиня, знаейки че светът може да е в краката ми.. Да правя такива прибързани работи. Затова и когато му казах, че не искам деца той се отдръпна от мен. Очевидно това го нарани, а на мен ми стана ясно, че не мога да имам и свободата си и него. Затова и си тръгнах. В началото беше само за година, но всяко ново приключение и изживяване беше пристрастяващо. Той е имал своята свобода, родил се е бог. Не може да разбере колко изкушаващо и съблазняващо е да получиш всичко и отгоре, след като си бил толкова мижав смъртен. - каза тя смутено, поглеждайки надолу и се облегна назад. Замълча за няколко секунди, след което провери лицето на богинята срещу нея. Но осъдителния поглед го нямаше.. за изненада на всички.
- Значи си тук да си говорим? - попита учудено, но не и недоволно. Нямаше лоши погледи, както при близначката й, която тази сутрин едва не я уби с поглед, нито нецензурни думи по неин адрес. Възможно ли беше да си поговорят съвсем нормално насред ожесточената война между двата свята?
- Разбирам те. Когато се оженихме всичко беше страхотно. Бяхме влюбени и прочее, но век по- късно той вече поиска деца. А аз тъкмо бях се превърнала в богиня. Исках.. малко свобода. Да изпробвам силите си, да обходя света, да имаме общи преживявания, да си имам индивидуални.. да имам нещо, не веднага да се обвържа с деца. Ако бях останала смъртна бих се съгласила на мига, но като богиня, знаейки че светът може да е в краката ми.. Да правя такива прибързани работи. Затова и когато му казах, че не искам деца той се отдръпна от мен. Очевидно това го нарани, а на мен ми стана ясно, че не мога да имам и свободата си и него. Затова и си тръгнах. В началото беше само за година, но всяко ново приключение и изживяване беше пристрастяващо. Той е имал своята свобода, родил се е бог. Не може да разбере колко изкушаващо и съблазняващо е да получиш всичко и отгоре, след като си бил толкова мижав смъртен. - каза тя смутено, поглеждайки надолу и се облегна назад. Замълча за няколко секунди, след което провери лицето на богинята срещу нея. Но осъдителния поглед го нямаше.. за изненада на всички.
Anastasia- Admin
- Брой мнения : 204
Join date : 01.01.2013
Age : 28
Местожителство : Абисус
Усмихнах се по- широко. Явно все пак и тя нямаше против малък разговор, което устройваше и двете ни. Не се бях замисляла до сега каква е причината тя да го изостави, но сега като го каза.. Тя е била просто уплашена смъртна. Не може да мисли като нас, ние сме свикнали да имаме всичко и го приемаме за даденост.
- Да, честна дума. Дойдох само да си поговорим. Твърде голяма лудница е горе. Исках малко нормалност. Хармония е бременна и няма сърце, както и други глупости. Това с Азазел... Разбрах, че ти играеш интересна игра, видях се с баща ми, но спокойно. Нищо не казвам. И ти недей! - предупредих я, намигайки й.
- Просто всички са се вторачили в лошото и моя уж специален миг на годеж и прочее... Сякаш няма място там. Затова и реших, че искам малко нормалност. Ако искаш дори ще работя. Няма проблем. Просто не искам да се връщам още горе. - обясних и свих рамене. По някое време отпих от кафето си, след което продължихме разговора.
- Не мисля, че съм готова за всичко това. Бебето няма да го върна, обичам го от момента, в който разбрах за него, но обмислям варианта да върна пръстена на Деймос. Поне за сега..- потънах отново в размишленията си и въздъхнах.
- Да, честна дума. Дойдох само да си поговорим. Твърде голяма лудница е горе. Исках малко нормалност. Хармония е бременна и няма сърце, както и други глупости. Това с Азазел... Разбрах, че ти играеш интересна игра, видях се с баща ми, но спокойно. Нищо не казвам. И ти недей! - предупредих я, намигайки й.
- Просто всички са се вторачили в лошото и моя уж специален миг на годеж и прочее... Сякаш няма място там. Затова и реших, че искам малко нормалност. Ако искаш дори ще работя. Няма проблем. Просто не искам да се връщам още горе. - обясних и свих рамене. По някое време отпих от кафето си, след което продължихме разговора.
- Не мисля, че съм готова за всичко това. Бебето няма да го върна, обичам го от момента, в който разбрах за него, но обмислям варианта да върна пръстена на Деймос. Поне за сега..- потънах отново в размишленията си и въздъхнах.
Психея- Heavently creatures
- Брой мнения : 141
Join date : 13.02.2013
О, небеса. До какви проблеми водеше един демон там горе. Или някое разбито сърце. Психея поклати глава и се засмя, след което повтори жеста на събеседничката си и също качи краката си на бюрото, отпивайки отново от кафето си.
- Те винаги са били мелодраматично семейство. Като от онези досадни сериали, които хората правят. С хиляда проблеми и вечно неразбирателство. Майка, побъркана от манията да влюби всичките си деца и те да раждат непрекъснато свои деца, баща - маниак на тема контрол. Хармония винаги е била глезеното момиче на татко, което може да прави каквото си иска, близнаците, чиито живот минава във войни и да подръжават на татко и Ерос.. момченцето на мама. Може и да им го кажеш, което ще ми добави още няколко черни точки, но това семейство определено има проблеми, но вместо да говорят за тях те се стараят да изглеждат перфектни и толкова. Живеят в заблуда. Такива бяха преди хиляда години, когато ги оставих, такива са и сега. Не казвам, че не са мили. Все пак и аз бях част от тях, аз също не съм перфектна. Но не пледирам с факта, че съм.. - потъна в размисли русокосата богиня, въздишайки леко. Отказваше да работи днес, щеше да се отдаде на нормални приказки, докато богинята срещу нея не реши, че е чула твърде много и ще напусне. После ще се върне към ежедневието, в което е игнорирана от всички.
- Те винаги са били мелодраматично семейство. Като от онези досадни сериали, които хората правят. С хиляда проблеми и вечно неразбирателство. Майка, побъркана от манията да влюби всичките си деца и те да раждат непрекъснато свои деца, баща - маниак на тема контрол. Хармония винаги е била глезеното момиче на татко, което може да прави каквото си иска, близнаците, чиито живот минава във войни и да подръжават на татко и Ерос.. момченцето на мама. Може и да им го кажеш, което ще ми добави още няколко черни точки, но това семейство определено има проблеми, но вместо да говорят за тях те се стараят да изглеждат перфектни и толкова. Живеят в заблуда. Такива бяха преди хиляда години, когато ги оставих, такива са и сега. Не казвам, че не са мили. Все пак и аз бях част от тях, аз също не съм перфектна. Но не пледирам с факта, че съм.. - потъна в размисли русокосата богиня, въздишайки леко. Отказваше да работи днес, щеше да се отдаде на нормални приказки, докато богинята срещу нея не реши, че е чула твърде много и ще напусне. После ще се върне към ежедневието, в което е игнорирана от всички.
Anastasia- Admin
- Брой мнения : 204
Join date : 01.01.2013
Age : 28
Местожителство : Абисус
Обясненията й бяха малко странни, но имаше доста точни попадения. Познаваше семейството и знаеше малките проблеми. И въпреки, че го обичам аз бих казала същите думи. Затова и само се усмихнах, след което свалих краката си от бюрото и ги подпрях на стола до мен - беше по- удобен.
- Съгласна съм.. странно е. -Толкова много промени наведнъж никога не беше добър знак. А и никога не се възприемаха добре. За какво му беше на Деймос да ми предлага. Нали вече му обясних, че той е мой и аз съм негова? Защо трябваше да ми предлага брак?
Може би сестра ми беше права и наистина сме се размекнали. О, небеса.. Това не бях аз..
- Понякога ми се иска.. всичко да си бъде такова, каквото беше..
- Съгласна съм.. странно е. -Толкова много промени наведнъж никога не беше добър знак. А и никога не се възприемаха добре. За какво му беше на Деймос да ми предлага. Нали вече му обясних, че той е мой и аз съм негова? Защо трябваше да ми предлага брак?
Може би сестра ми беше права и наистина сме се размекнали. О, небеса.. Това не бях аз..
- Понякога ми се иска.. всичко да си бъде такова, каквото беше..
Психея- Heavently creatures
- Брой мнения : 141
Join date : 13.02.2013
Психея се замисли над думите на Анастасия и свали усмивката от лицето си. Сега и тя искаше всичко да е както си беше. Да има мъжа до себе си и да е част от шантавото семейство. Вече го искаше, но нямаше как да се върне там, поне не и по същия начин.
- Не пропилявай шанса си. Да, можеш да му кажеш, че искаш да отложите малко сватбата, да не бързате. Имате вечността. Но не я отхвърляй. После ще имаш два проблема - нараненото му мъжко его и разбитото му сърце. И двете се поправят много трудно. - посъветва я русокосата богиня, повдигайки рамене и поклати глава. Сега и тя искаше да поправи счупеното сърце на Ерос, но той не я допускаше до него. Дори до ума си не я допускаше, камо ли по- навътре.
- Ако той е мъжа на живота ти ще те разбере. Освен ако не е оглупял от любов.. Трябва да му покажеш, че искаш да запазиш своята идентичност, свободата си. Иначе любовта ви ще стане твърде собственическа. Поне това съветвам клиентите си, които си търсят половинки. - продължи да говори, засмивайки се тя. Учудваше се, че принцесата на мрака е такъв добър събеседник особено за нея. Днес просто явно семейството им е добре предразположено към блудната богиня. Първо Хадес съумя да запази самообладание и да се отнесе сериозно към случая за разлика от Арес, сега и Аня. Ти да видиш..
- Не пропилявай шанса си. Да, можеш да му кажеш, че искаш да отложите малко сватбата, да не бързате. Имате вечността. Но не я отхвърляй. После ще имаш два проблема - нараненото му мъжко его и разбитото му сърце. И двете се поправят много трудно. - посъветва я русокосата богиня, повдигайки рамене и поклати глава. Сега и тя искаше да поправи счупеното сърце на Ерос, но той не я допускаше до него. Дори до ума си не я допускаше, камо ли по- навътре.
- Ако той е мъжа на живота ти ще те разбере. Освен ако не е оглупял от любов.. Трябва да му покажеш, че искаш да запазиш своята идентичност, свободата си. Иначе любовта ви ще стане твърде собственическа. Поне това съветвам клиентите си, които си търсят половинки. - продължи да говори, засмивайки се тя. Учудваше се, че принцесата на мрака е такъв добър събеседник особено за нея. Днес просто явно семейството им е добре предразположено към блудната богиня. Първо Хадес съумя да запази самообладание и да се отнесе сериозно към случая за разлика от Арес, сега и Аня. Ти да видиш..
Anastasia- Admin
- Брой мнения : 204
Join date : 01.01.2013
Age : 28
Местожителство : Абисус
Беше права отново, което започваше да ме кара да се чувствам неудобно. Кръстосах крака и прокарах ръце през новата си руса коса, след което отпих от кафето си отново и закимах разбиращо.
- Да, разбирам. Може би е така. Просто понякога е малко страшно. Което е странно за мен.. та аз съм богинята на кошмарите, ужаса и призраците. Кое може да уплаши мен? Брак и бебе.. - поклатих глава и въздъхнах отново, след което се загледах в нея. Тя таеше толкова тъга в себе си и въпреки това изглеждаше непоклатима, особено пред Арес или някой друг от семейството му. А те никак не я харесваха.
- Знаеш, че ще се съберете отново, нали? Рано или късно. Ще намерите пътят един към друг. С риск да звуча като Афродита - всеки може да усети, че вие сте един за друг и .. вероятно е просто въпрос на време той да превъзмогне страха си от повторно изоставяне и да застане до теб като твой съпруг. - усмихнах й се приятелски и й намигнах. Станалото - станало. Във война сме, трябваше да се подкрепяме.
- Добре, ако искаш да не изглеждаме подозрително наистина мога да ти помогна да съберем някой влюбен днес. Ще бъде интересно да карам хората да се обичат, вместо да се самоубиват. Трябва да видиш двете страни на монетата. - предложих, свивайки рамене и се изправих подобаващо на стола си, след което взех дневника на асистентката на Психея, който мъкнех със себе си и започнах да го разлиствам.
- Ето например.. имаш уговорена среща за три следобед с някакъв пич. Може ли да участвам? Трябва да бъде тук след двадесетина минути. Тъкмо ще направя по още едно кафе или ще взема нещо за хапване. - предложих нахално и се усмихнах още по- широко, надявайки се тя да ми позволи. Имах още време за губене, не исках да се връщам в Летония поне още час-два и да обсъждаме проблемите на някакви непознати би ми било по- интересно, от колкото да опитвам да измисля стратегия на битка.
- Да, разбирам. Може би е така. Просто понякога е малко страшно. Което е странно за мен.. та аз съм богинята на кошмарите, ужаса и призраците. Кое може да уплаши мен? Брак и бебе.. - поклатих глава и въздъхнах отново, след което се загледах в нея. Тя таеше толкова тъга в себе си и въпреки това изглеждаше непоклатима, особено пред Арес или някой друг от семейството му. А те никак не я харесваха.
- Знаеш, че ще се съберете отново, нали? Рано или късно. Ще намерите пътят един към друг. С риск да звуча като Афродита - всеки може да усети, че вие сте един за друг и .. вероятно е просто въпрос на време той да превъзмогне страха си от повторно изоставяне и да застане до теб като твой съпруг. - усмихнах й се приятелски и й намигнах. Станалото - станало. Във война сме, трябваше да се подкрепяме.
- Добре, ако искаш да не изглеждаме подозрително наистина мога да ти помогна да съберем някой влюбен днес. Ще бъде интересно да карам хората да се обичат, вместо да се самоубиват. Трябва да видиш двете страни на монетата. - предложих, свивайки рамене и се изправих подобаващо на стола си, след което взех дневника на асистентката на Психея, който мъкнех със себе си и започнах да го разлиствам.
- Ето например.. имаш уговорена среща за три следобед с някакъв пич. Може ли да участвам? Трябва да бъде тук след двадесетина минути. Тъкмо ще направя по още едно кафе или ще взема нещо за хапване. - предложих нахално и се усмихнах още по- широко, надявайки се тя да ми позволи. Имах още време за губене, не исках да се връщам в Летония поне още час-два и да обсъждаме проблемите на някакви непознати би ми било по- интересно, от колкото да опитвам да измисля стратегия на битка.
Психея- Heavently creatures
- Брой мнения : 141
Join date : 13.02.2013
Психея разбираше, че не трябва да се доверява на празни надежди, но когато те засягаха така желаното доверие и любов на съпруга й тя се хващаше за най- малкото като удавник за сламка. Започваше да харесва тази богиня.
Когато тя отново заговори за работата, която им предстоеше Психея се намуси, но все пак кимна, съгласявайки се да играе театъра на псевдо купидон, когато всъщност в момента изобщо не й се занимаваше с това. Нямаше ли някаква клауза в брачния договор, че ако е военно положение съпрузите задължително трябва да пазят жените си, или да не им се сърдят поне..?
- Влез. Заповядайте господин Грейсън. Удоволствие е да се запознаем с вас. - подкани го Психея, когато клиента й почука двадесет минути по- късно, а двете русокоски бяха седнали една до друга на диванчето и заредени с нови дози кафе. Поканиха го да седне до тях и той очевидно беше повече от очарован да бъде в компанията на такива красиви момичета, особено когато си търсеше половинка. Жалко за него - и двете бяха заети.
След като прекратиха опитите му да сваля самите тях и го убедиха, че трябва да насочат тази негова енергия към някое от момичетата от каталога на Психея.
Последваха часове разговори, за да разберат богините какво търси той в една жена, за да могат да селектират само подходящите за него.
Когато тя отново заговори за работата, която им предстоеше Психея се намуси, но все пак кимна, съгласявайки се да играе театъра на псевдо купидон, когато всъщност в момента изобщо не й се занимаваше с това. Нямаше ли някаква клауза в брачния договор, че ако е военно положение съпрузите задължително трябва да пазят жените си, или да не им се сърдят поне..?
- Влез. Заповядайте господин Грейсън. Удоволствие е да се запознаем с вас. - подкани го Психея, когато клиента й почука двадесет минути по- късно, а двете русокоски бяха седнали една до друга на диванчето и заредени с нови дози кафе. Поканиха го да седне до тях и той очевидно беше повече от очарован да бъде в компанията на такива красиви момичета, особено когато си търсеше половинка. Жалко за него - и двете бяха заети.
След като прекратиха опитите му да сваля самите тях и го убедиха, че трябва да насочат тази негова енергия към някое от момичетата от каталога на Психея.
Последваха часове разговори, за да разберат богините какво търси той в една жена, за да могат да селектират само подходящите за него.
Anastasia- Admin
- Брой мнения : 204
Join date : 01.01.2013
Age : 28
Местожителство : Абисус
Е, не беше толкова зле. Двете се оказаха доста добър екип, докато подлагаха въпросния клиент на всевъзможни въпроси и ситуации, в които той трябваше да отговаря искрено. Беше дори забавно да го правят. Беше някак.. Нормално. Без магия.. до колкото може да се каже. Затова и те днес забравиха почти, че се намират на средата на война и живота им зависеше от настроението на откачен демон.
След като изпратиха клиентът Аня се подпря на вратата и огледа офиса, усмихвайки се доволно. Беше й наистина приятно тук, но вероятно горе се чудиха вече къде е, а не искаше да всява допълнително смут в семействата.
- Е, беше ми приятно. Но трябва да се връщам, преди да са пратили тук цял легион, за да ме намерят. - казах весело и се усмихнах широко на партньорката ми за деня. - Надявам се да те виждам по- често наоколо. Стискам палци. - намигнах й закачливо и скоро се телепортирах в замъка. Когато се уверих, че никой не ме преследва си върнах отново своя лик и побързах да се преоблека, защото роклята малко ми стягаше на бременното коремче.
След като изпратиха клиентът Аня се подпря на вратата и огледа офиса, усмихвайки се доволно. Беше й наистина приятно тук, но вероятно горе се чудиха вече къде е, а не искаше да всява допълнително смут в семействата.
- Е, беше ми приятно. Но трябва да се връщам, преди да са пратили тук цял легион, за да ме намерят. - казах весело и се усмихнах широко на партньорката ми за деня. - Надявам се да те виждам по- често наоколо. Стискам палци. - намигнах й закачливо и скоро се телепортирах в замъка. Когато се уверих, че никой не ме преследва си върнах отново своя лик и побързах да се преоблека, защото роклята малко ми стягаше на бременното коремче.
Eveline- Heavently creatures
- Брой мнения : 132
Join date : 04.01.2015
Признавах, наистина си беше зашеметяващо. Цялата тази лудница, всички тези огромни сгради, внушаващо си е.. поне докато не видиш Летония. Красотата й не може да се сравни с нищо друго. Жалко, че Крис не можеше да я види, поне не и на този етап.
Пуснах ръката му и огледах сградите, за да се ориентирам по- добре в коя точно трябваше да влезем. Все още не мислех, че е добра идея, затова отново застанах пред него.
- Виж сега, искам много да внимаваш докато ти говоря. Вътре ще е Психея, но много вероятно е там вътре да е и Ерос. Той знае за всичко, което си й направил вероятно и първото му желание ще е да отдели органите ти от тялото ти, така че моля те, стой до мен и не прави нищо необмислено. Така ще изложиш не само твоя, но и моя живот на риск, защото при всички случаи ще се опитам да те спася. Искам да се върнем живи довечера, става ли? - попитах, прехапвайки устна. Наистина не знаех какво да очаквам от тази среща и ме обливаха топли и студени вълни от притеснение всяка секунда.
Пуснах ръката му и огледах сградите, за да се ориентирам по- добре в коя точно трябваше да влезем. Все още не мислех, че е добра идея, затова отново застанах пред него.
- Виж сега, искам много да внимаваш докато ти говоря. Вътре ще е Психея, но много вероятно е там вътре да е и Ерос. Той знае за всичко, което си й направил вероятно и първото му желание ще е да отдели органите ти от тялото ти, така че моля те, стой до мен и не прави нищо необмислено. Така ще изложиш не само твоя, но и моя живот на риск, защото при всички случаи ще се опитам да те спася. Искам да се върнем живи довечера, става ли? - попитах, прехапвайки устна. Наистина не знаех какво да очаквам от тази среща и ме обливаха топли и студени вълни от притеснение всяка секунда.
Christopher*- Heavently creatures
- Брой мнения : 200
Join date : 25.03.2014
Прехапах устната си огледално на Ева и я погледнах с най тъжния си поглед до сега. Това сигурно беше ужасно. нещата които съм причинил на тази жена и съпруга ѝ. Всички онези неща които сънувах и които май бяха истина а не само извратена фантазия на съзнанието ми.
- Добре. Обещавам, че няма да правя резки движения и няма да се опитвам да стигна близо до нея, за да не я изплаша и Ерос да не ми скочи... - Макар и бог на любовта, той си беше доста опасен, до колкото знаех.
Закимах утвърдително подкрепяйки думите си и успях да скалъпя усмивка, която почти бях сигурен - приличаше на весела.
Двамата се качихме в страшния асансьор, който се отправи към високите етажи. За щастие не прекалено нагоре. Със сигурност обаче ако Ерос ме изхвърлеше през някой прозорец щях да умра.
Стъпихме на недвижима почва - на етажа, на фирмата за влюбване или каквато там се водеше. Едно момиче се приближи към нас с усмивка и ни попита дали може да ни помогне с нещо. Бях обещал да съм предпазлив затова оставих Ева да говори с нея. Беше доста убедителна когато настояваше, че си е записала час за среща със шефката и секретарката накрая клекна.
- Добре. Ще видя какво мога да направя с разбъркания график. Шефката в момента има среща с заместника си... - Погледна смутено към вратата. Отиде до нея и почука няколко пъти. - Много се извинявам, но съм забравила да запиша една от срещите и клиентите чакат...
Иззад вратата не се чу никакъв звук в следващите пет минути. Докато един мъж със средно дълга коса, кристално сини очи, набола брада и елегантен костюм не отвори вратата. Погледа му се заби в мен и имах чувството, че вече съм мъртъв. Можех да усетя ледените тръпки по гърба си. Скрих се зад Ева и едва прошепнах в ухото ѝ.
- Това е Ерос, нали? - Русата жена, която излезе почти веднага след него и срещна малката част от лицето ми подаваща се зад Евелин реши да използва мъжа като жив щит, както аз правех с детегледачката си. - Дали ще искат да ме чуят?
- Добре. Обещавам, че няма да правя резки движения и няма да се опитвам да стигна близо до нея, за да не я изплаша и Ерос да не ми скочи... - Макар и бог на любовта, той си беше доста опасен, до колкото знаех.
Закимах утвърдително подкрепяйки думите си и успях да скалъпя усмивка, която почти бях сигурен - приличаше на весела.
Двамата се качихме в страшния асансьор, който се отправи към високите етажи. За щастие не прекалено нагоре. Със сигурност обаче ако Ерос ме изхвърлеше през някой прозорец щях да умра.
Стъпихме на недвижима почва - на етажа, на фирмата за влюбване или каквато там се водеше. Едно момиче се приближи към нас с усмивка и ни попита дали може да ни помогне с нещо. Бях обещал да съм предпазлив затова оставих Ева да говори с нея. Беше доста убедителна когато настояваше, че си е записала час за среща със шефката и секретарката накрая клекна.
- Добре. Ще видя какво мога да направя с разбъркания график. Шефката в момента има среща с заместника си... - Погледна смутено към вратата. Отиде до нея и почука няколко пъти. - Много се извинявам, но съм забравила да запиша една от срещите и клиентите чакат...
Иззад вратата не се чу никакъв звук в следващите пет минути. Докато един мъж със средно дълга коса, кристално сини очи, набола брада и елегантен костюм не отвори вратата. Погледа му се заби в мен и имах чувството, че вече съм мъртъв. Можех да усетя ледените тръпки по гърба си. Скрих се зад Ева и едва прошепнах в ухото ѝ.
- Това е Ерос, нали? - Русата жена, която излезе почти веднага след него и срещна малката част от лицето ми подаваща се зад Евелин реши да използва мъжа като жив щит, както аз правех с детегледачката си. - Дали ще искат да ме чуят?
Eveline- Heavently creatures
- Брой мнения : 132
Join date : 04.01.2015
В този момент наистина усетих страх за живота си. Крис стоеше зад мен, а Ерос го гледаше с поглед, който виждах за пръв път, без дори да мига. Разбирах го, затова и не бях много голям почитател на идеята да дойдем тук, но той искаше да опита поне. Явно не осъзнаваше колко трудно щеше да е.
- Идваме с мир. - казах тихо, вдигайки ръце пред себе си с длани към тях, за да покажа, че съм безвредна. Не исках да ги плаша допълнително. - Не желаем проблеми. Той просто иска да се извини, дори да не го приемете.- продължих да говоря успокоително, но за всеки случаи спуснах щит около нас, макар и невидим. Не знаех какво може да му скимне на бога на любовта, все пак той бе наранил жена му.
- Не искам да чувам нищо от него. - каза студено Психея, която тъкмо се беше показала иззад тялото на Ерос.
- Идваме с мир. - казах тихо, вдигайки ръце пред себе си с длани към тях, за да покажа, че съм безвредна. Не исках да ги плаша допълнително. - Не желаем проблеми. Той просто иска да се извини, дори да не го приемете.- продължих да говоря успокоително, но за всеки случаи спуснах щит около нас, макар и невидим. Не знаех какво може да му скимне на бога на любовта, все пак той бе наранил жена му.
- Не искам да чувам нищо от него. - каза студено Психея, която тъкмо се беше показала иззад тялото на Ерос.
Eros- Heavently creatures
- Брой мнения : 169
Join date : 13.02.2013
Хубаво беше със съпругата ми да имаме общо работно място. Пък и във всеки удобен момент прекарвахме времето си заедно. Агенция за запознанства. Честно казано не се бях сещал за нещо подобно, но тъй като Психея беше изобретателна, беше улучила точното място.
Двамата бяхме в кабинета ѝ да "обсъждаме бъдещето на компанията", когато на вратата почука помощничката на жена ми. Толкова приятно звучеше когато натъртвах на местоимението за притежание.
Когато излязох и видях онзи дявол обаче, забравих за всичко. Единственото което исках е да го убия на момента. Бавно и мъчително. Щял да се извинява... О, щях да му дам такова извинение, че Хадес щеше да сложи ковчега му го този на най - добрата ми приятелка.
- Махнете се преди да съм направил нещо от което няма връщане. - Психея беше изказала мнението си, не искаше извинения. С едно извинение нямаше да върне времето назад. Това че го спасихме от сигурна смърт не беше заради нас. Всъщност ако зависеше от мен отдавна щеше да е няколко метра под земята и в това число нямах предвид Ада.
Очевидно се страхуваше от мен, защото се криеше зад момичето, което до колкото имах някакъв бегъл спомен беше дъщеря на ангела който превърна копелето на Хадес във обикновен човек.
- Но аз нося торта... И наистина, наистина много съжалявам... - Подаде главата си зад черната коса на дамата пред него. Явно не разбираше от намеци, а целия офис ни беше зяпнал, нямаше да е много умно от моя страна да го убия тук, имаше прекалено много свидетели, а не ми се местеше на друг континент за момента.
Направих няколко крачки към него, за да го стресна, но това което той направи ме изуми. Избута момичето зад себе си и застана пред нея сякаш за да я защити. Приклекна леко и беше готов да се защитава, но не и да напада. Присвих очи.
- Как ни намерихте изобщо? - По дяволите тези хора... Не можех дори да го ударя тук, щеше да изглежда прекалено... Обърнах се за да погледна към Психея. Исках да убия този... този... Но нямаше как да се случи тук, трябваше да се телепортираме някъде или поне да накараме хората да не ни виждат...
Двамата бяхме в кабинета ѝ да "обсъждаме бъдещето на компанията", когато на вратата почука помощничката на жена ми. Толкова приятно звучеше когато натъртвах на местоимението за притежание.
Когато излязох и видях онзи дявол обаче, забравих за всичко. Единственото което исках е да го убия на момента. Бавно и мъчително. Щял да се извинява... О, щях да му дам такова извинение, че Хадес щеше да сложи ковчега му го този на най - добрата ми приятелка.
- Махнете се преди да съм направил нещо от което няма връщане. - Психея беше изказала мнението си, не искаше извинения. С едно извинение нямаше да върне времето назад. Това че го спасихме от сигурна смърт не беше заради нас. Всъщност ако зависеше от мен отдавна щеше да е няколко метра под земята и в това число нямах предвид Ада.
Очевидно се страхуваше от мен, защото се криеше зад момичето, което до колкото имах някакъв бегъл спомен беше дъщеря на ангела който превърна копелето на Хадес във обикновен човек.
- Но аз нося торта... И наистина, наистина много съжалявам... - Подаде главата си зад черната коса на дамата пред него. Явно не разбираше от намеци, а целия офис ни беше зяпнал, нямаше да е много умно от моя страна да го убия тук, имаше прекалено много свидетели, а не ми се местеше на друг континент за момента.
Направих няколко крачки към него, за да го стресна, но това което той направи ме изуми. Избута момичето зад себе си и застана пред нея сякаш за да я защити. Приклекна леко и беше готов да се защитава, но не и да напада. Присвих очи.
- Как ни намерихте изобщо? - По дяволите тези хора... Не можех дори да го ударя тук, щеше да изглежда прекалено... Обърнах се за да погледна към Психея. Исках да убия този... този... Но нямаше как да се случи тук, трябваше да се телепортираме някъде или поне да накараме хората да не ни виждат...
Психея- Heavently creatures
- Брой мнения : 141
Join date : 13.02.2013
Това не беше наглост.. беше нещо, макар и аз не знам какво, но беше извън всякакви граници. Нямаше ли идея какво е станало? Мислеше, че ако ми подхвърли една торта всичко това ще се забрави? Извратения му мозък ме поразяваше с мисълта си. Не исках да му слушам бръщолевенията, дори да се е променил или да е човек, или.. Я, чакай а къде е сестра му? Нима я е пуснал сама някъде без да избеснява? И откога носеше торти?
Чернокоската зад него, която се опитваше да мине отпред, за да застане между двамата мъже беше нова. Не приличаше на неговата Ренесме, но очевидно на него му пукаше за нея, щом я защитаваше.
- Не тук. - казах малко по- силно, привличайки вниманието и на трима им, след което отворих вратата и влязох в кабинета си, чакайки да ме последват. След като и последния от тях влезе затворих вратата и спуснах защитно поле, за да не ни чуват.
Приближих се до момичето, което беше горе- долу на моята височина и махнах с ръка пред лицето й. Заклинанието за истина щеше да ми помогне.
- Коя си ти? Какво си?
- Евелин. Нефилим.
- Какво общо имаш с него?
- Аз съм му временен наставник, пазител.
- Защо дойдохте?
- По негово желание. Искаше да се извини.
Добре, това ми стигаше за момента. Върнах се до Ерос и седнах зад бюрото си, така че да съм на известно разстояние от тях и освободих ангелчето от транса й.
- Казвайте каквото имате да казвате, след което ще ви помоля да ни освободите от присъствието си. - констатирах, скръствайки ръце пред себе си и зачаках да чуя какво ги е довело тук.
Чернокоската зад него, която се опитваше да мине отпред, за да застане между двамата мъже беше нова. Не приличаше на неговата Ренесме, но очевидно на него му пукаше за нея, щом я защитаваше.
- Не тук. - казах малко по- силно, привличайки вниманието и на трима им, след което отворих вратата и влязох в кабинета си, чакайки да ме последват. След като и последния от тях влезе затворих вратата и спуснах защитно поле, за да не ни чуват.
Приближих се до момичето, което беше горе- долу на моята височина и махнах с ръка пред лицето й. Заклинанието за истина щеше да ми помогне.
- Коя си ти? Какво си?
- Евелин. Нефилим.
- Какво общо имаш с него?
- Аз съм му временен наставник, пазител.
- Защо дойдохте?
- По негово желание. Искаше да се извини.
Добре, това ми стигаше за момента. Върнах се до Ерос и седнах зад бюрото си, така че да съм на известно разстояние от тях и освободих ангелчето от транса й.
- Казвайте каквото имате да казвате, след което ще ви помоля да ни освободите от присъствието си. - констатирах, скръствайки ръце пред себе си и зачаках да чуя какво ги е довело тук.
Christopher*- Heavently creatures
- Брой мнения : 200
Join date : 25.03.2014
Малко се притеснявах двамата с Ева да влезем в тази стая, за миг си помислих, че ще ни телепортитрат някъде, но от другата страна изглеждаше по същия начин по който го виждах и отвън. Бюро столове...
Богинята махна с ръка пред лицто на Ева и тя започна да говори като робот... Това ме притесняваше.
- Аз... - Започнах несигурно. Какво се очкваше да кажа. Имах някакви сънища, но бяха много неясни имах на представа какво се е случило и все пак щях да пробвам с най силния и коз, за да могат да приемат извинението ми.
- Не помня нищо. Знам само, че съм ви причинил много лоши неща, и наистина съжалявам... Дори не помня защо съм бил такъв. - Това май беше лъжа. в последно време имах много сънища за детството си, определно знаех защо съм бил зъл. Макар от тези кошмари да се будех със сълзи или направо с викове и да се свивах на единия край на леглото. За нещастие когато се завиех през глава не можех да дишам.
- Това не променя нищо. - Проговори другия мъж в стаята и привлече погледа ми към него. Изражението му беше сурово и наистина ме плашеше с тези ледено сини очи.
- Знам... Отвлякъм съм жена Ви... Държал съм се зле с нея. Казаха ми. Затова съм и тук и донесох наистина вкусна торта. Дори аз който обичам следко не успях да изям една такава, а аз...
- Не ме интересува... - Ерос започна много бързо да се приближава към мен, а аз оставих тортата на бюрото и протегнах ръцете си напред за да мога да се защитя по някакъв начин ако ми скочи. - Ще те убия, малко копеленце и Хадес не е тук за да ме спре...
Богинята махна с ръка пред лицто на Ева и тя започна да говори като робот... Това ме притесняваше.
- Аз... - Започнах несигурно. Какво се очкваше да кажа. Имах някакви сънища, но бяха много неясни имах на представа какво се е случило и все пак щях да пробвам с най силния и коз, за да могат да приемат извинението ми.
- Не помня нищо. Знам само, че съм ви причинил много лоши неща, и наистина съжалявам... Дори не помня защо съм бил такъв. - Това май беше лъжа. в последно време имах много сънища за детството си, определно знаех защо съм бил зъл. Макар от тези кошмари да се будех със сълзи или направо с викове и да се свивах на единия край на леглото. За нещастие когато се завиех през глава не можех да дишам.
- Това не променя нищо. - Проговори другия мъж в стаята и привлече погледа ми към него. Изражението му беше сурово и наистина ме плашеше с тези ледено сини очи.
- Знам... Отвлякъм съм жена Ви... Държал съм се зле с нея. Казаха ми. Затова съм и тук и донесох наистина вкусна торта. Дори аз който обичам следко не успях да изям една такава, а аз...
- Не ме интересува... - Ерос започна много бързо да се приближава към мен, а аз оставих тортата на бюрото и протегнах ръцете си напред за да мога да се защитя по някакъв начин ако ми скочи. - Ще те убия, малко копеленце и Хадес не е тук за да ме спре...
Eveline- Heavently creatures
- Брой мнения : 132
Join date : 04.01.2015
Ситуацията излизаше извън контрол и това не ми харесваше. Дадох му шанс все пак да се изкаже, да се опита да спечели милостта им, но това нямаше как да се случи. Още повече след като се е възползвал от нея, или поне така чух. Разбирах защо беше толкова напрегната и трепваше при всяко рязко движение. Съжалявах я.
Когато обаче Ерос тръгна към него се спуснах пред Крис веднагически, сграбчвайки ръцете му, докато Ерос вече стоеше на сантиметри от мен. Не се страхувах от него, само че няма да се телепортирам навреме.
- Само през трупа ми. - изсъсках му и ни телепортирах директно в Абисус в моята лична спалня. Започнах да дишам чак когато се огледах и срещнах сините му очи. Прехапах устна и се приближих до него, увивайки ръце около врата му силно.
- Никой не може да те докосва...
Когато обаче Ерос тръгна към него се спуснах пред Крис веднагически, сграбчвайки ръцете му, докато Ерос вече стоеше на сантиметри от мен. Не се страхувах от него, само че няма да се телепортирам навреме.
- Само през трупа ми. - изсъсках му и ни телепортирах директно в Абисус в моята лична спалня. Започнах да дишам чак когато се огледах и срещнах сините му очи. Прехапах устна и се приближих до него, увивайки ръце около врата му силно.
- Никой не може да те докосва...
Christopher*- Heavently creatures
- Брой мнения : 200
Join date : 25.03.2014
Ерос не можа да се приближи до мен и да ми навреди по какъвто и да е начин. Ева действаше по бързо от моите реакции. Докато се усетя вече се намирахме в стаята ми. Усетих ръцете ѝ около себе си и... Моите намериха пътя си около кръста ѝ притискайки я към тялото ми.
- Аз наистина опитах... Опитах да се извиня. - Опрях челото си на рамото ѝ и вдишах дълбоко от аромата на косата ѝ. Този аромат на слънце и цветята от градината и... Толкова Ева.
- Ерос наистина ли щеше да ме убие? Нали той е гласивал за това да ме оставят жив, защо сега ме мрази толкова много? - Не разбирах, исках да се върна. Ако можех да го направя. Само ако можех сам да отида на земята. Сега избягахме като страхливци и не се изправихме пред тях... Нямаше да приема отказ щях да се защитавам и може би... Щеше да стаане по зле, май...
- Аз наистина опитах... Опитах да се извиня. - Опрях челото си на рамото ѝ и вдишах дълбоко от аромата на косата ѝ. Този аромат на слънце и цветята от градината и... Толкова Ева.
- Ерос наистина ли щеше да ме убие? Нали той е гласивал за това да ме оставят жив, защо сега ме мрази толкова много? - Не разбирах, исках да се върна. Ако можех да го направя. Само ако можех сам да отида на земята. Сега избягахме като страхливци и не се изправихме пред тях... Нямаше да приема отказ щях да се защитавам и може би... Щеше да стаане по зле, май...
Similar topics
|
|
|
» Chriatopher's house
» blq
» Flood bitchez
» Beach Bar Bora Bora
» Phobos' bedroom
» Спалнята на Фобос и Бела
» Спалнята на Алас и Евелин
» Стаята на Кристофър и Ренесме