Коридорите

Нечия ръка я хвана за китката, спирайки я да продължи по коридора.И Неси знаеше точно на кого е тази ръка, но нямаше да се обърне.Не искаше да го докосва сега, не искаше дори да го поглежда.
Издърпа ръката си от захвата му ядосано.Искаше й се да избяга още сега, но въпреки това остана закована на място, едва намираща думи, които би могла да изрече.
- Беше с мен преди няколко часа..Беше с мен и отиде при нея веднага след това.
Гласът й, изричащ фактите, беше тих и изпълнен с пронизваща тялото болка.Толкова студен и твърд, че беше способен да среже всяко сърце на две.Но колкото и да беше зле, нямаше как Азазел да се чувства по-зле от нея в момента.

Остави Психея и се опита да настигне близначката си. Това беше най - глупавото нещо, което можеше да направи. Опита се да я спре, но тя беше права. Беше права за всичко. Беше изневерил на сестра си по най ужасния начин.
- Просто искам да имам син... Ти ми отказа и аз. - Това което каза звучеше много по добре в ума му отколкото на глас. Това не беше оправдание. Беше признание. Признаваше, че я е наранил. Знаеше, че го е направил, но не можеше да върне времето назад.
- Съжалявам Неси... Аз наистина съжалявам. - Прекалено късно осъзнаваше какво точно е направил, но знаеше, че едно "извинявай" нямаше да оправи нещата между тях.

Най-после се обърна към него, удостоявайки го с най-смразяващият и безчувствен поглед, на който беше способна.Поглеждайки го в момента всичко което виждаше беше онази картина, на която бе станала свидетел едва преди минути.
- Имахме вечността пред нас, за да го обсъдим и да решим.Ти не изчака дори ден.Даже и не поговори с мен, че го искаш толкова много.
Спря за малко, за да си поеме дъх.Не беше усетила кога бе почнала да му крещи, затова отстъпи крачка назад, за да си успокои нервите.
- Можеш спокойно да се връщаш при нея.Аз няма да те чакам..и ще е най-добре и ти вече да не чакаш мен.
Понечи да си тръгне, но се спря.Всъщност искаше да види какво ще направи той.Искаше да види дали щеше да затвърди новоизградилото се мнение за него.

Не можеше да я пусне. Трябваше да я задържи пои себе си. Обичаше я и искаше да сподели с нея всеки следващ миг от живота си. Дори само това малко подхлъзване беше готово да ги раздели.
- Моля те Неси. Направих грешка. Знаеш, че обичам теб... Обичам те.
Не можеше да промени мнението ѝ за него. Беше я предал. Виждаше погледа ѝ, чуваше думите ѝ. Остротата в тях. Щеше да го напусне. Знаеше го и не можеше да я спре. Колкото и да не му се искаше трябваше да я остави, да ѝ мине, за да може да го приеме отново след много извинения.