Harmonia's bedroom

Събудих се от леко раздвижване на въздуха. Да, да бъдеш вампир значеше да спиш изключително леко. А и след всички тези събития бдях над Хармония като орел. Чувах дори шума от падаща карфица. Затова пък допира й ме успокои. Не бързах да отварям очи и да показвам по някакъв начин, че съм буден.
Е..почти.
Трудно бе да се устои на божествената й красота в буквален и преносен смисъл. А и не само.. в последно време тя се бе превърнала в моя пръв приоритет и честно казано да зарежа войните поне за малко, за да прекарвам повече време с нея ми се струваше като най- доброто ми решение от години насам.
Обвих по- стегнато ръката си около нея и я придърпах по- плътно към себе си, заравяйки лице в косата й. Да, сега ми беше по- удобно. Усмихнах се едва едва и разсеяно започнах да галя гърба й през сатенения плат на нощничката й.
- Добро утро, аморе. -  Надигнах се леко и допрях устни в челото й, след което отново се отпуснах на възглавницата и се наместих.

Разбира се, че след като се беше събудила и аз трябваше да съм буден. Никога не се случваше това просто да продължим да спим. Не, че правехме много неща, които да ни изморяват през деня, така че оплакванията ми бяха напразни.
Подчиних се на нападението й и се предадох, отваряйки очи, само за да видя нежната й усмивка и радостта по лицето й, специалния поглед, който имаше само за мен. Усмихнах се в отговор и намерих устните й за нова целувка, премествайки едната си ръка на лицето й, а другата около нежното й кръстче и преди тя да разбере ни преобърнах така, че аз да съм отгоре.
- Разбира се, че може. Всичко за моята принцеса. - радвах се на доброто й настроение толкова много, защото доста често изпадаше в тъжните си настроения, сещайки се за бебето, което загубихме и тогава ми се късаше сърцето, защото нямаше как да поправя нещата.
Облегнах ръцете си от двете страни на главата й, за да не й тежа и оставих няколко нежни целувки по челюстта и врата й.
- Но ще трябва да ме държиш буден, защото това меко легло те унася само докато го гледаш. - заявих, подсмихвайки се накриво и изръмжах игриво в ушето й.

Смехът й бе най- голямата ми награда. Не помня да го бях чувал скоро, особено толкова весел, искрен. Караше ме да се усмихвам заедно с нея, а ръцете ми изучаваха тялото й, притискайки го по- силно към моето собствено.
Целувах шията й, раменете й, спуснах устните си надолу по гърдите й, докато устните й не прошепнаха нещо, което ме накара да замръзна. Не бях сигурен, че съм чул правилно, докато не се отдръпнах леко, само за да срещна притесненото й изражение. Чертите ми омекнаха моментално и се изправих назад, сядайки върху леглото и придърпвайки я в скута си.
- Сигурна ли си, аморе? Това е голяма стъпка. Чувстваш ли се готова? - попитах, повдигайки вежди и се усмихнах, прокарвайки пръстите си по лицето й, докато отмятах един кичур от косата й зад ушето й.
- Аз съм съгласен. Ще направя всичко, само за да те направя щастлива, а идеята за наше собствено дете само ме кара още повече да те обичам, но трябва да знаеш срещу какво ще се изправим. Може да не стане нито от първия, нито от втория път.. Все пак споделям леглото ти от повече от година, а едва преди месец се появи резултат. Важно е да имаме търпение. - продължих да говоря успокояващо, галейки косата й. Бебе значи. Не вярвах, че някога ще мечтая за такова нещо, но ... никога не казвай никога.

Дали го исках? Разбира се. Последните дни преди трагичната случка живота ми бе започнал да придобива цветове най- накрая. Макар тя да нямаше чувства аз имах... за пръв път в живота си.. и имах може би колкото и за двама ни. И вече знаех, че съм готов на всичко това. Не, защото просто трябва, защото вече е станало, а защото разбрах колко маловажно е всичко останало в сравнение с чувствата ми към Хармония и резултата от тях.
- Искам го, аморе. Наистина. И ако и ти си готова за това.. Тогава е решено. - казах, подсмихвайки се и се приближих към лицето й - А и сега идва любимата ми част.. създаването. - дяволитото ми изражение я накара да се засмее, което ме радваше, но не ме спираше от това да заема устните й със своите, докато ръцете ми се плъзгаха по кръста й, за да я приближа до себе си.

Ама разбира се, че ще се оплаче от това. Факт беше обаче, че не мога да се разхождам насам натам гол по цял ден. Баща й едва ли щеше да се радва на гледката, дори и да знаеше, че вече нещата между мен и нея са сериозни.
Все пак я оставих да изравни положението, излягайки се назад. Щях да й дам тази свобода да бъде водещата и да прави каквото пожелае, поне за малко. А когато се насити на чувството да бъде водещата щеше да бъде мой ред да преобърна света й.
Устните ми намериха нейните, докато тя се настаняваше върху мен и ръцете ми се плъзнаха по нежните й бедра от двете страни на тялото ми. Притиснах я към себе си, правех го възможно най- силно, въпреки че се стараех да не я нараня. Просто имах нужда от близостта й, от аромата й, от нея. Не можех да си представя да не гледам тези очи всяка сутрин.. Просто исках да е щастлива, нищо друго.