A very new beginning <3

Нито дума. Тя не произнесе нито дума, сякаш за да не развали момента между тях, който макар и един миг вече продължаваше цяла вечност в страната на сънищата. Тежкото ѝ дишане беше перото което танцуваше по струните на изпънатото му тяло, движещо се в абсолютен синхрон с мелодия, която идваше от китарите на душата му. Прибра езика си зад зъбите и ги стисна силно до изскърцване. Беше възможно да ги счупи само и само да запази самоконтрол, но мускулите му отказваха да следват командите на мозъка. Тялото само се задвижи и намери пътя към нейното, сякаш го беше правило всяка вечер от вечността. Макар всички години, които бяха минали без той да е с нея, все още си спомняше всяка една перфектна извивка по тялото ѝ. Всяко едно докосване от което по нейното тяло полазваха тръпки... Използваше тази си привилегия докато потъваше в нея сантиметър по сантиметър. Очите му бяха затворени, оставяйки изящната красота на останалите си сетива. Стоновете, които галеха ушите му и аромата на желанието, което тя излъчваше и което обсебваше цялото полукълбо от мозъка предназначено за обонянието... Той беше неин също толкова, колкото и тя негова...
Задвижи се в онзи ритъм от преди столетия, когато нямаха търпение да си принадлежат също като сега - завинаги!

Ако не беше съсредоточен в това да достави удоволствие, не само на себе си, но и на нея щеше да се засмее.
- Идеята наистина много ми допада, защото си мислех същото за теб. - На това му се казваше меден месец - без дрехи. Без никакви излишни неща които да им пречат да бъдат заедно по всичко време на деня. Защото тя отново беше дошла при него. Искаше само него и това беше най - важното.
Постепенно движенията му се забурзваха като с това и нейните стонове и неговите въздишки зачестяваха. Заради всичкото въздърание и желание, знаеше, че това няма да е най - перфектния секс в живота му, като бог на гореспоменатото, но имаше много време да ѝ се реваншира. Дори беше загубил ритъма вече не се концентрираше върху това. Сега важното беше да усети удоволствието ѝ преди неговото да го залее. Трябваше да се сдържа, защото в противен случай му се искаше това да не се случи.
- Обичам те... - прошепна срещу устните ѝ преди да я целуне. Имаше толкова нежни и така привлекателни и сладки устни. Нямаше да спре да я целува...

Скоро. Съвсем скоро трябваше да ни измъкна от това място, защото можех да чуя тихото си въздишане и мънкане дори от реалния свят. Не можех да се сдържам. Отвърнах пламенно на целувката му, обожавах тези устни. Единствения ми стимул да сторя това е, че нямаше да ме разкатава много и да се бавим преди изненадата. Щяхме да отидем някъде си там и щях да го имам безброй пъти, докато не заспя в ръцете му, а после когато се събудим отново щеше да бъде мой. Ничии ръце не могат да ме докосват като неговите, никой не може да ме накара да се чувствам така. Нямаше да се съжалявам колко време съм изгубила без него, просто щях да си наваксам. По много.
Последни няколко тласъка.. бях на ръба си... Усещах ръцете му, които притискаха тялото ми в неговото, устните му, той самия.. Извивах се и му повтарях колко го обичам, докато се движехме в луд ритъм..
Следващото, което видях, когато отворих очи беше телевизорчето пред нас. Нямаше го допира на голото му тяло, а между краката си усещах огромна празнина и изгарящ огън, който едва ли скоро щеше да бъде потушен. Трябваше ми само още малко. Много малко. Притиснах бедрата си едно към друго и простенах в недоволство, след което погледнах към него. Тъкмо отваряше очите си и се опитваше да разбере какво се случва. Усмихнах му се невинно и прехапах устна.

Усещах го, толкова истинско, че напълно бях забравил, че се намирам в страната на сънищата. Поне докато всичко не изчезна. Щях да експлдирам в бельото си. Усещах тръпките от докосването ѝ, но мипсата на тялото ѝ ме влудяваше. Затворих очи и си поех дълбоко въздух. Нямаше да стане, нямаше отново да влезе в съня ми, затова и се отказах да спя.
- Много си лоша... - Изнънках под носа си докато се приближавах към нея, за да си открадна целувка. - Ще трябва да ми се реваншираш заради това.
Прошепнах срещу устните ѝ и се усмихнах, преди да заплета пръстите си в косата ѝ и да я придърпан за още една целувка.
- Наистина много трябва да ми се реваншираш... - Не можех да се отделя от нея. Малко ми оставаше да наруша обещанието към себе си и да ни телепортирам направо във хижата.

Очевидно и за него не беше много лесно, което ме успокояваше. Сега това напрежение беше по равно и при всички случаи нямаше да се бавим много из летища и други подобни дестинации. Нямах търпение да стигнем до уреченото за меден месец място. Само още някакви си няколко часа. После ще бъде гол и ще мога да се възползвам от него.
Сега трябваше да спазваме някакво благоприличие.
- Не се притеснявай.. ще ти се реванширам. Колкото по- скоро стигнем, толкова по- бързо ще го направя. Много пъти. Навсякъде. Както ме пожелаеш. Нали съм твоя. - обещах му с дяволита усмивка, като след всяко кратко изречение оставах по една лека целувка по устните му, а след самия край езика ми отново се преплете в неговия и пръстите ми се заиграха с краищата на черната му като мрака коса.

Не беше честно, че ме работи така. Сега единственото, което исках да направя е да ни телепортирам в хижата и да пропуснем всичкото чакане по летищата и онова досадно отлагане на полетите.
- Не си честна скъпа... - Знаеше, че искам да го направим като оникновени хора, а ме провокираше просто да затворя очите си и да се озовем пред камината в малката дървена къщичка. На мен там в планината сред снеговете ми изглеждаше много по романтично ит колкото на нвкой горещ претъпкан с хора плаж.
- Винаги можем да се затворим в тоалетната като всички младоженци или запознали се на летището странници. - Предложих между другото с широка усмивка и с високо повдигната вежда.

Струваше си опита. Кой не искаше да прави секс в тоалетната на самолет. Тясно пространство във огромна летяща машина.
За щастие кацахме. Стиснах малко по силно ръката й за да я накарам да ме погледне.
- Още около два часа. - След като самолета кацна на твърда земя отидохме да си вземем багажа и се насочихме към площадките на хеликоптерите. Пилота вече ни чакаше, затова само си натоварихме куфарите, които по мое мнение си бяха направо излишни и полетяхме отново.
Двамата с Психея седяхме на задната седалка и се любувахме на гледката. Колкото по високо в планината отивахме толкова по красиво ставаше. Зелената трева се заместваше от сняг, докато накрая пред очите ни не се откри малката хижа, до която кацна хеликоптера. Побързахме да слезем и да се приберем вътре. Навън беше под нулата, а съпругата ми беше прекалено леко облечена.
- Е, какво ще кажеш? - Попитах я докато се опитвах да запаля огъня в подготвената за това камина. Скоро щеше да се стопли. Мястото не беше голямо, дори някой можеха да го нарекат кутийка, но точно това ми харесваше в него. Уютно и приятно, а и на нас ни трябваше само леглото.

Разбира се, че няма да сме просто във Франция, трябваше да сме на най- забравеното от бога място в света. Пътувахме все по- нагоре и по- нагоре, докато хеликоптера не ни остави в едно подножие на един много висок връх, където изглеждаше, че всеки момент ще започне снежна буря. В средата на всичко това, сгушена между преспите сняг стоеше една малка дървена къщичка, в която побързахме да влезем, за да не измръзнем.
След като се спасихме от участта си да се превърнем в ледени висулки и затворихме вратата зад себе си аз лично се заех с разучаване на мястото, където щяхме да прекараме следващите няколко дни. Беше толкова опростено и семпло.. Нищо излишно.. Дълъг нисък диван, върху който бяха намятани няколко одеяла и много възглавници, ниска, масивна маса, дебел и мек бял килим пред камината. Една - две картини. В следващата стая беше кухнята.. отново всичко беше от дърво и много семпло. На горния етаж имаше една единствена стая - малка спалня, в която имаше легло от дърво с няколко възглавници и много на брой меки завивки, огледало и скрин, в който бяха прибрани още няколко завивки. Мястото изглеждаше старо, но не беше занемарено и навсякъде имаше свещници и свещи, но все незапалени. Не още
Побързах да се върна на първия етаж и хвърлих палтото си, както и чантите си, за да скоча в прегърдките на Ерос, който тъкмо се изправяше от камината, където меко пукаха дърветата от разпалващия се огън.
Скочих и с едно движение вече бях обвила ръцете си около врата му и краката си около таза му, стискайки го силно и залепяйки устните си към неговите.
- Тук е невероятно, скъпи. Идеалното място. Обичам те. - вече бях започнала с фантазиите къде ще го имам и колко пъти ще правим секс на дадено място и за какви пози беше удобна всяка мебел. Целувките му обаче в момента бяха по- важни, както и влажните му от снега къдрици, в които бях вплела пръстите си.

Не можех да опиша щастието си от радостта, която завладяваше нея. Поех я когато скочи в прегръдките ми и ръцете ми моментално я задържаха, обхващайки бедрата й. Беше ека като перце, ефирна като пеперуда и всяко нейно докосване ме изпращаше в небитието.
Нямаше да развалям момента с повече приказки. Вместо това спуснах устните си по врата й и отворих очите си, като вървях бавно из стаята. Не знаех разположението на мебелите и беше много по здравословно за нас така. Стигнах до дивана, след което се завъртях и седнах върху него, като оставих Психея да се отпусне в скута ми.
Целувките ни бяха дълбоки о отдадени, а ръцете ми шареха по цялото й тяло, докато в стаята започваше да става все по - топло. Вече беше време да се разсъблечем. Тялото ми се разгорещи и започна да потрепва леко от усещането, че този път наистина ще стигнем до кря. Не се бях вълнувал така скоро вероятно заради факта, че скоро не съм бил с нея, но го чувствах като първия си път.

В такъв момент русокосата блондинка наистина се проклинаше, защо не носи рокля, но въпреки всичко спомняйки си студа отвън се радваше, че бе избрала дънки и пуловер. Имаше предостатъчно време, в което да покаже на съпругът си всичките комплекти и глезотийки, които си беше накупила от човешките магазини. Сега обаче моментът беше специален. Нямаше вече досадни стюардеси, нито непредвидени наблюдатели. Само те двамата в целия свят, осветени единствено от горящата камина.
Богинята спусна ръцете си по гърба му, когато вече имаха опора под себе си и си позволи да го избави от палтото му. Хвърли го настрани, преди да започне да разкопчава копринената му риза, а под нея вече се показваше голата му плът. Нетърпеливата му съпруга спря на средата и си позволи да набере своя кашмирен пуловер и да го махне, за да остане по дантеления сутиен, който се криеше отдолу. Хубавото на това да бъде бог бе, че студът не ти влияе особено, но приятната топлина от камината бе просто допълнение.
Когато получи свободата си от дрехата си продължи с неговата, като преди това не забрави да залепи отново устните си за неговите. Главата й се замайваше, из тялото й летяха пеперуди, а аромата му я съблазняваше още повече. Той беше единствената й голяма любов. Само той можеше да я накара да се чувства като 19 годишна девойка, познала любовта от пръв поглед.

По дяволите, това беше любимото й чувство - да го усеща с всеки сантиметър от себе си. Обичаше да се оставя в ръцете му, те да пълзят навсякъде, да я побъркват, да си прави каквото иска с нея - винаги й харесваше, всеки един път. Чувстваше се толкова малка и чуплива в ръцете му, но той всеки път беше внимателен и старателен любовник, а всяко преживяване беше на по- горно ниво от всички предишни.
И сега беше така. Тя отпусна доброволно глава назад, давайки му място, което да целува и с което да си играе, докато ръцете му я стискаха, мачкаха и притискаха към него. Тя разкара ризата му, мятайки я зад дивана и впи собствените си черешови устни във врата му. Изпиваше всеки сантиметър, докато пълзеше надолу с все по- голяма страст и нетърпение. Не искаше да ги дели повече разстояние, нито повече време. Искаше да чува още от тези стонове, това мъркане. Искаше да я желае също толкова неконтролируемо като тя него. А тя изгаряше за него.
Затова и скоро започна да спуска устните си още по- надолу, докато накрая не се изправи внезапно. Стъпила на дивана от двете му страни можеше да види как той я гледа отдолу с пламъкът, предназначен само за нея. Прехапа устни и се усмихна, преди бавно да разкопчее дънките си, а после да вдигне първо единия си крак, а после другия, за да ги освободи от плата, но не само от този на дънките, а и на бельото си. След това бавно започна да се навежда, докато ръцете му се плъзгаха по дългите й крака. Накрая просто се върна в скута му и му даде дълга и страстна целувка, докато притискаше тялото си в неговото.

Бяха останали полуголи. Психея вече нямаше нищо върху себе си и само панталона и бельото на Ерос стояха между тях. Той не беше сигурен дали да посегне към панталоните си, за да ги свали, но друго знаеше със сигурност. Тялото му гореше като дървата в камината и ако този път не успееше да се освободи щеше да експлодира.
Ръжете му отново започнаха да обхождат тялото си, защото искаше да е внимателен, особено когато знаеше какво се е случило с нея в замъка на проклетия Дракула. Никога не го беше харесвал, а сега го мразеше дори повече... Любовта която изпитваше към Психея беше единственото спасение за сърцето му и нейната доброто не му позволяваше дори да си помисли как да убие, който и да е.
Устните му бавно целуваха кожата й, без да пропускат ито един милиметър. Щеше да и покаже на каква нежност е способен, поне този път. Трябваше му много въздържание, за да не ги завърти и да я обладае грубо, доминантски... Нямаше как да си го позволи не в първия им път след толкова много време. Постепенно тя щеше да свикне на темпото на нуждите му.
Едната му ръка придържаше кръста й докато другата мина отпред и се мъчеше да разкопчае колана и панталоните му, за да може да освободи вдървения му член. Отдръпна се от нея, за да я погледне прехапал устната си. Чувстваше се, сякаш за пръв път щеше да спи с момичето, което държеше сърцето му.
- Готова си за това, нали? - Не искаше да допусне грешка като свали панталоните си и ги изрита затова реши че е редно да я попита предварително... Щеше да изчака ако не е готова, въпреки погубващото го желание... И как няма да е, Тя беше гола пред него, сама свал дрехите си. Такъв глупав въпрос от негова страна...

От една страна беше сладко, той все още се притесняваше за нея, но от друга - Психея не желаеше да си спомня за ужасните събития в миналото. Не искаше да помни, че го беше изоставила с разбито сърце, да се скита без нея из този свят, не искаше да си спомня постъпките на Азазел, не желаеше нищо от това. Сега градяха ново бъдеще, нов живот, нова история и нова връзка между себе си. Затова и тя само кимна, слагайки двете си ръце на лицето му и се усмихна.
- Никога не съм била по- готова, скъпи. - Обичаше го с цялото си сърце и нямаше нищо против да предприеме тази стъпка. Нещо повече - нямаше търпение той да я превземе и да я накара да забрави всички и всичко. Щяха да бъдат едно цяло, нещо неразделимо, само тя и той. А и .. какво по- хубаво от това да имаш богът на секса за съпруг, който те обожава?
Красивата богиня се протегна и му помогна с освобождаването, движейки се старателно, но все пак бързо, докато не се докосна до съкровището, което търсеше и което стоеше гордо изправено, чакайки единствено нейните ласки. Тя се усмихна на съпруга си, намирайки устните му и задвижи ръката си по дължината му, дразнейки го допълнително, преди да го усети в себе си най- сетне.

Отговора й беше натискането на спусъка. Той се чувстваше като огнестрелното оръжие в ръцете на убиец. Тя беше човека, който стоеше зад него. Тази която можеше да го провокира, да го накара да спре или да "убива".
Ерос се плъзна по облегалката на дивана за да заеме това полу-седнало, полу-легнало положение и да се размърда в нея. Най накрая беше изцяло негова от както се събраха отново. Таза му се размърда леко, тялото му потръпна под нейното и се задвижи в бавен, чувствен ритъм. Едва удържаше тялото си да не поеме по пътя който беше свикнало без нея. Бърз, груб, с желание, но без каквито и да е чувства. Трябваше да си напомня, че това най- накрая е тя. Жената за която мечтаеше от много, много години и която се беше върнала при него.
Пръстите му трепереха леко докато я докосваше, а очите му отказваха дори да мигат, за да не я изпусне от поглед. Придърпа я за целувка забързвайки темпото постепенно. Все още не искаше да я преобръща под себе си. Искаше тя да е отгоре, за да може да го напътства, да не направи някаква грешка. Сладките й устни не се отлепяха от него показвайки му, че е негова изцяло, отново... Толкова много я обичаше. Тази жена беше неговото бъдеще и щеше да я прави щастлива до края на вечния си живот.

Този път е истина.
Не беше сън, нито мечта, нито привидение. Беше той, пулсиращ, жив, прекрасен, изцяло в нея, любящ.. Неговите сини очи не я изпускаха от поглед, а силните трапчинки леко се показваха от време на време, когато очите му намерят още нещо, което са си харесали за целуване. Беше прелестен и беше само неин.
Блондинката подпря ръцете си на облегалката на дивана и се задвижи бавно и изкусително върху него. Тялото й се извиваше, ханша й описваше кръгове, а устните й постоянно се навеждаха към гърдите или врата му, или към устните му за нежна целувка, докато косите й галеха лицето му. Гърба й се извиваше, гърдите й се повдигаха учестено. Надигаше се почти до върха му и после отново се плъзгаше по цялата му дължина, а от гърдите й излизаха свободни стонове. Тук нямаше кой да ги чуе, нито от кой да се крият и можеше свободно да изразява колко й е приятно да го усеща по този начин, впил пръстите си в бедрата й и целувайки гърдите й, докато тя отмяташе глава назад и се стягаше все повече около него.

Ерос се наслаждаваше на гледката на съпругата му, която в момента се извисяваше над него с почти една глава. Обхождаше цялото и тяло с ръцете и устните си, без да изпуска от поглед очите й, когато тя погледнеше към него. Тези нейни очи го караха да потъва дълбоко в морето от любов, което представляваше сърцето му когато са заедно.
Помагаше й с движенията от долу, но нарочно не сменяше позата. Искаше да я остави малко върху себе си, поне докато свърши, за да може да се отпусне върху твърдия му пулсиращ член, където да остане в прегръдките му докато се целуват нежно, а чак по - късно да продължат отново, като ги завърти и я сложи да легне по гръб на тесния диван.
Въздъхна дълбоко и сподави един стон премествайки ръцете си от двете страни на лицето й и я придърпа за дълбока и нежна целувка, като в същото време забърза ритъма на телата им, така че да е срещуположен на нейния. Проникванията му ставаха по дълбоки и Ерос можеше да чуе накъсаните глътки кислород, как излизаха от дробовете й под формата на тихи възбуждащи стонове.