Beach Bar Bora Bora

Не зная какво точно си мислеха родителите ни когато ни пратиха на края на света, но определено не се противих. Цял остров, само за нас, все още не разбирах какво правеха тук демоните и дъщерята на ангела, но нямаше да правя проблеми, тъкмо си върнахме Бела, нямах намерение да правя глупости като например да откасна главата на убиецът на синът ми.

От друга страна разбирах подозирах какви са подбудите на Хадес той искаше децата му да се разбират да се обичат както се обичаха близначките, както аз обичам братята си макар в повечето случай да се тормозим и да се опитваме да си лазим по нервите колкото се може повече.

Както и да е в този момент исках да се насладя на спокойствието което ни заобикаляше и може би да прекарам малко време с братята си. Не бях виждала Фобус от месеци, от денят в който загубих синът си, Деймос се бе отдалечил опитвайки се да помогне на Ана да се справи с трагедията си, колкото до Ерос, той бе най - голямата ми грешка. Той имаше най - много нужда от мен, а аз го изоставих отричайки се от всичко добро в мен нараних него повече от всички останали. 

Да, Психея бе допуснала грешка и то не една, но кой от нас можеше да я съди, аз която се отрече от човечността си и нараних не само семейството си, но и мъжът когото обичам повече от всичко на света или може би Фобус, който унищожи хиляди села и градове в мъката си или Деймос, който убива за удоволствие, кой от нас има право да я съди.

Всички се бяхме събрали, но никой не каза нищо, напрежението беше осезаемо, някой трябваше да започне, затова аз се изправих и застанах пред всички привличайки вниманието им.

- Мисля, че не е нужно да казвам колко грешни сме всички тук, няма един от нас който да не е сбъркал и е разбираемо съществуваме от векове, няма как да останем безгрешни. - започнах сериозно след което наклоних глава и погледнах към братята си

- Мисля, че е време да ви се извиня, последните месеци бяха наистина трудни и нараних всеки един от вас и макар като малка сестра работата ми е да ви тормозя, прекрачих границата. Надявам се да можем да забравим това и да се върнем към ежедневието си и отношенията ни да бъдат каквито бяха когато бяхме деца. - казах сериозно и прехапах устна. 

С Психея си бяхме взели цяла седмица отпуск от работа. Беше хубаво да си си сам шеф, плюс това да харесваш работата си. Казваха, че не е хубаво да работиш с жена си, защото много скоро ще си омръзнете. За мен това не важеше изобщо, защото дори вечността ми се виждаше прекалено кратка, за да мога да й се наситя.
- Готова ли си, скъпа? - Попитах я докато слагах часовника на китката си. Нямах нужда от него, но изглеждаше добре като аксесоар, а моя милост обичаше да изглежда стилно.
Нашата къщичка беше най - близо до бара, но най - отдалечена от тези на другите, които се намираха на един ръкав, а на[ата на съвсем друг. Така си го избрахме ние, да се насладим на спокойствието и уединението. Кое по - хубаво от това да си имаш цял остров на разположение. Е с братя и сестри и приятели, които не искат да гледат жена ти много много, но аз нали си я обичах.
Когато отидохме при другите Хармония тъкмо се опитваше да привлече вниманието на всички. Стиснах леко ръката на Психея, която беше в моята, за да привлека вниманието й, а след това я придърпах за да я целуна по челото и след това я пусна за да може да се приближи до сестра си и да прегърне и нея.
- Вече е забравено. - Целунах бузата й след като я бях стиснал силно и  се отдръпнах леко от нея за да я погледна с усмивка. - Искам да съобщя на всички нещо, ако някой случайно не е разбрал... С моята съпруга сме отново заедно и повече никога няма да се разделим и ще е хубаво да го приемете, защото както се отнасяте с нея така се отнасяте и с мен. Благодаря за вниманието. Върнах се при Психея и преметнах ръката си през раменете й и прошепнах тихо в ухото й:
- Какво ти се пие, любов?

Изказването на Крис не бе прието по най- топлия начин, но поне никой не искаше да го убие. Поне не и сега. Вместо това отвърнах на усмивката му, прибирайки няколко кичура, които летния бриз разроши, зад ухото ми и кимнах в посока на джунглата.

Седях на един камък, не далеч от брега на реката, потопила краката си във водата и наблюдавах как повереника ми скачаше насам-натам като малко дете. За първи път виждаше воден басейн, а аз се наслаждавах на красотата, която имаше това местенце. Звездите ми се струваха по- близо от всякога, луната също, а тропическата гора, която ни обграждаше създаваше някакво мистично и уединено усещане. За нещастие на Крис не успяхме да намерим лияни, поне не и по тъмното, но му обещах утре да пробваме отново, а сега му позволих да се радва на водата. 

- Харесва ли ти тук? - попитах го, когато се задържа малко на повърхността и раздвижих краката си леко, така че да го опръскам, засмивайки се.

Разбира се, че ще иска това, но за съжаление не виждах никакви подобни въжета тук сега. Може би утре щях да му набавя от някъде, само за да го гледам щастлив, докато изпълнява мечтата си.

- Обещавам да претърся острова, за да намеря такова въже. - казах му,  докато се изправях от мястото до него и съблякох роклята си, оставайки по син бански, който контрастираше на млечно-бялата ми кожа. Оставих я на мястото си, изплезих му се демонстративно, след което скочих от скалата, гмуркайки се във водата. Останах там известно време, отдалечавайки се, след което се показах над водата, поглеждайки пак към него.

- Кой скача по- хубаво? А? - Това си беше предизвикателство и нямах нищо против да го оставя да бие, но все пак не трябваше да е прекалено очевидно. 

- Като бях малка исках да бъда русалка, за да мога да живея само във водата и да си говоря със създанията в нея. - споделих му част от моето отдавнашно детство, докато премятах косата си на едното рамо и се отпуснах върху водата, заглеждайки се в звездите.

Аз можех по хубаво, но щях да я оставя да бие защото е момиче, а момичетата трябваше да бъдат щастливи, а те по принцип бяха когато победят в нещо, като сега. Засилих се и когато стигнах ръба скочих напред със всичката си сила, само за да падна по корем... Отне ми време, за да изплувам и си търках корема смръщено, проверявайки дали все още имам кожа. Болеше много, но така ми се падаше, като се правех на мъж, а като такъв нямаше да показвам болката си.
- А сега не искаш ли? Аз също бих станал русалка, поне в морето никой не ме мрази, а ти ще си там.
Когато се приближих достатъчно до нея, че обхвата ми да е достатъчен, за да я намокря цялата, започнах да я пръскам. Знаех как се играе това, по принцип го бяхме гледали по филмите и на мен ми беше също толкова забавно колкото изглеждаше там. А когато реши да ми го връща се потопих и отворих очи, за да видя точно къде е. Успях да хвана крака й и да го дръпна така че да изгуби равновесие, а след това да изплувам над водата все още държейки глезена й.
- Има ли някаква водна игра, която можем да играем двамата?

Това не беше никак честно от негова страна и може би бих му го казала, ако не се намирах под водата. Все пак успях да изплувам, стъпвайки само на пръстите на другия ми крак и размърдах този, който беше в ръцете му.

- Сетих се една.. да ми върнеш крака? - попитах, повдигайки веждите си и се засмях, когато той все пак ме пусна.

- Би било хубаво, но и сега си харесвам същността. Не бих понесла да имам хриле, които да загрозяват врата ми. - споменах, плъзгайки дланта си по шията си и поклатих глава.

- Може да се състезаваме кой най- бързо ще стигне до дадено място.. или да видим кой ще си задържи въздуха по- дълго.. Има много неща за правене тук. - в моменти като този трябваше да призова детето в себе си, за да се сетя неща, които биха го зарадвали. Исках да му показвам колко хубав може да бъде живота, за да не се налага да мисли за лошото. 

За какво и беше този крак сега, точно в момента не го ползваше... Както и да е, харесаха ми другите предложения така, че оставаше да поиграем.
- Добре, ами аз не мога да плувам, но съм сигурен, че ще мога да си задържа дъха повече от теб. - Тази увереност беше всичко, което имам. Ако знаех някакви заклинания за хриле или нещо такова с което да дишам под водата, със сигурност щях да я победя. Вярно, с измама и все пак. Ами ако имаше магия с която да ни превърна в русалки за определено време? О, това трябваше да го потърся.
- Добре, потапяме се и двамата, който изплува втори, значи печели. - Оповестих гордо и вместо да изчакам, за да броим и такива глупости си поех дълбоко въздух и се потопих, все пак отваряйки очите си, за да наблюдавам, дали съвсем случайно няма да си поеме въздух преди мен, нямаше смисъл да се измъчвам, след като тя изплува, не получавах бонус точки ако стоя под вода минута след нея.
Взирах се в нея дълго време, поне на мен ми се виждаше дълго, сякаш цял час не дишах вече, прехапах устната си за да устискам още малко, но така и не успях отворих устата си, което беше грешка, защото се опитах да вдишам и усетих как белите ми дробове се пълнят с вода. Изскочих на повърхноста давейки се и кашляйки, но все пак усмихвайки се. Щяхме да пробваме пак и пак, докато не се измори да печели.
- Още... - кашлюк - кашлюк - Веднъж...

Засмях се заедно с него, но все пак го изчаках да се доизкашля и да се приготви, преди да пробваме отново. Когато се гмурнахме му показах искрящата си перлена усмивка в израз на подкрепа, но тогава той реши, че пак може да диша под вода и опита отново беше прекратен. Третия път аз излязох първа, защото вече имах нужда от нормално дишане, а и започваше да ми пари на очите, когато гледам прекалено много под вода. От друга страна, той беше супер доволен, което ме накара да вдигна рамене и да се нацупя пораженчески.

- Такъв ми бил късмета. - казах все пак и скръстих ръце под гърдите си. - Сега на какво ще играем? Някакви специални предпочитания? - попитах, отпускайки се отново на повърхността на водата, оставяйки се на спокойствието. Все още понякога между нас имаше някакво напрежение, може би защото така и не повдигнахме темата за онази сутрин след връщането на Бела, но предпочитах компанията му докато говорим за нещо малко, отколкото неловко мълчание и отбягване.

Другия път наистина сериозно обмислях да приспособя белите си дробове да изсмукват въздуха от водата. Това беше забавно донякъде, можех да продължа, но Ева реши че е време да сменим играта. Започнах да обикалям около нея, чудейки се какво да измисля.
- Не знам, мислех си, че ти си русалката, експерт по водните игри... - Повдигнах раменете си, и смених посоката на обиколката, когато се озовах зад нея обаче без да мисля много, защото вероятно не беше от най добрите ми идеи хванах рамената й и я дръпнах назад потапяйки я под водата. Разбира се веднага я пуснах и се отдалечих малко. Нямах намерение да я задържам прекалено дълго време под повърхността или нещо такова.
- Удавих те! - Оповестих радостно и се отдръпнах още малко назад след като срещнах погледа й. - Едно на нула за мен.
Засмях се весело и отново започнах да я обикалям, като едновременно с това се опитвах да не ме "удави" но аз да направя това с нея.

Това си беше наистина подло от негова страна. Аз бях спокойна, при това със затворени очи. Изобщо не очаквах да направи такова нещо, затова и когато се показах на повърхността започнах да го пръскам, а после и да го давя, когато гнева ми премина в смях. След третия път обаче той ми схвана цаката и когато се хвърлих върху него той дори не се мръдна, само ме хвана. Това не го бях предвидила.

- Вече не искам да съм русалка. Прекалено много си харесвам краката. Няма токчета за опашки още. - признах му, свивайки рамене и се усмихнах леко, преди да се отдръпна на приемливо разстояние и започнах да го пръскам отново, докато се потопих и започнах да го обикалям, плувайки, за да го нападна неочаквано. За щастие новия удар го изненада и скоро бях единствената, която стоеше над повърхността на водата.

Добре, нямаше да бъде русалка, пък и не заслужаваше, защото вече започваше да ме води в резултата, когато ме удави за пореден път си позволих агресията да вземе връх. Успях да стигна до нея, дори да ме пръскаше. Смееше се, а аз й отвръщах със същото. Много лесно ръцете ми я обгърнаха и бързо я потопих, като още по бързо я извадих.
- Едно. Две... - Втория път дори я повдигнах и я пуснах, на известно разстояние. - ТРИ!
Извиках засилвайки се към нея и скочих точно до нея, протегнах се и я дръпнах за крака, така че отново беше заедно с мен в кристалната вода. Оставих я да изплува и останах до нея, но вече спокоен.
Смеха и се носеше навсякъде, предизвиквайки усмивката ми, а когато се усетих вече хапех устната си загледан в мократа й коса полепнала по лицето й, изкривените й устни в широка усмивка, синия й взор вперен в мен. Сякаш времето беше спряло за мен и мигах на парцали като пълен идиот, трябваше да започне да ме пръска, за да мога да се съвзема... Почувствах се като сутринта след връщането на Бела и отново исках да я целуна, макар онова да не беше първата ни целувка, беше онази на която тя отвърна, но така и не бяхме говорили за това, а ето че ми се искаше да я целуна отново.
- Ева... - Промърморих, докато кривата усмивка с прехапани устна изчезваше, а вместо това устните ми се разтвориха. Прекалена близост беше - предполагам... А се приближавах дори повече, местейки погледа си от устните към очите й и обратно, докато пръстите ми се опитваха да преместят полепналите кичури от лицето й, преди да я целуна...

Очевидно той не обичаше да губи. Знаех го отпреди, но сега си беше доста представително доказателство. Аз се изморих, докато той ме размяташе насам-натам, а за него не знам. Знам само, че трябваше да направя нещо, за да се отдръпна от него, но нямах тази власт над себе си. Можех да видя тези искрящи очи, както и дъха му, разливащ се по кожата ми, карайки я да настръхва от главата до петите. Предния път беше толкова хубаво.. можех да усетя какво е чувството още преди да се е случило отново. 

Дори не казах името му.. просто издадох някакъв си там тих, нечленоразделен звук, който приличаше на предаване, вместо на противоречие и сложих ръка на лицето му, сигурна че няма да го избутам, а напротив.. придърпах го към себе си, докато устните ми се движеха бавно и старателно по неговите, а езика ми съвсем леко и палаво се докосваше до неговия, докато въздишах доволно. 

По дяволите, беше невероятно. Тялото му се притискаше в моето, благодарение на хватката му, не можех да го избегна, а и не исках.

Сега това беше света ми, ръцете й, кожата й, устните й, езика й, който се преплиташе в моя, тялото й, което се търкаше в кожата ми, и заплетените крайници. Пръстите ми в косата й, нейните в моята, притискането, зачестелите плитки дози въздух, които едвам достигаха до дробовете ни преди да ги напуснат, защото бяхме прекалено заети да се изпиваме, за да имаме каквото и да е време за дишане или други подобни глупави функции които щяха да прекъснат контакта между нас, който и да е от контактите.
Отдръпнах се за момент и погледнах в сините й очи, само за да видя огледалния на моя премрежен поглед, който ясно показваше, че това нямаше да свърши скоро.
Следващите целувки бяха още по страстни, още по изпепеляващи, такива която разцепваха света ми не само из основи, а направо го заличаваха. И всичко това се случи преди да се замисля какво всъщност правя. Не го бяхме правили от два месеца, от толкова дълго не се бяхме подхлъзвали и приятелството си беше добре. Не можех да я загубя, защото я обичах и беше най важната част от живото ми дори като приятел.
Захапах леко долната и устна и я подръпнах към себе си, докато тя не се изплъзна между устните ми, а аз останах така на няколко сантиметра от нея с широка усмивка, напълно доволен от себе си.
- Сега ще ме завлечеш ли на дъното на океана, русалке? - Повдигнах едната си вежда и й се изплезих прехапвайки езика си и намигайки й едновременно.

Думите му ме попариха като вряла вода и ме накараха да осъзная колко слаба воля имах що се отнася до него и близостта му. Вариантите бяха два.. или да го изнасиля още тук и сега и всичко да се промени, или да си тръгна.. да си тръгна незабавно, защото не можех да се контролирам, не и в този момент. И ако за него това беше просто игра, то аз усещах как пропадам все по- дълбоко в очите му и в собствените си чувства, които се разразяваха като горски пожар по средата на лятото.

- Не.. аз.. - отдръпнах се от него и в следващия момент се задвижих по най- бързия начин към скалата, покатерих се там и се заех с обличането.

- Трябва да вървя.. уморена съм и.. мисля да поспя малко. Знаеш къде е къщичката ти, нали? Ако се случи нещо знаеш как да ме повикаш, ще дойда по всяко време! Но сега тръгвам.. - избърборих всичко набързо, нахлузвайки роклята и се обърнах към него, за да го погледна извинително - Съжалявам.. ще се видим утре. - казах за последно, прехапвайки устна, след което се изпарих от там и се приземих директно в своята стая. По дяволите..По дяволите... по дяволите! Това ставаше прекалено сложно. А желанието ми да се върна при него и да довърша това, което той започна - огромно.

Седях и прискляпах на парцали, защото тя реши да си ходи. Ето знаех, че ако я целуне ща стане така, но волята ми беше толкова слаба, че просто не можах да се спра навреме. Ако не я бях целунал, вероятно нямаше да се разсърди и да избяга. Все пак ми каза че мога да я повикам ако ми трябва и изчезна, а аз потънах във водата нацупен и разочаровам от себе си. Когато не можех да стоя повече там излязох на повърхността и отидох да си взема дрехите. Облякох се и тръгнах към къщичките, още не бях сигурен в магията си за пренасяне и за да не се озова на другия край на света използвах краката си вместо заклинанието за "телепортация".
НАмерих си къщичката, другите вече се бяха прибрали и ако не светеше лампата, то имаше светлина от свещи, по приглушена, романтичка... Тази на Ева беше тъмна, също като моята.
Прехапах устната си и влязох без да святкам лампата, направих си душ, просто за да изплакна кожата си от речната вода, макар да изглеждаше чиста и си легнах в леглото. Постъпих толкова, толкова глупаво...
Дълго време не можех да заспя и гледах в една точна, мислейки за Евелин, докато накрая явно съм се унесъл...

Предложението му за храна звучеше наистина добро, особено след сутрешната гимнастика, която упражнявахме, а и за коктейлите щеше да е добре.

- Вече знаеш от личен опит, че е по- добре първо да хапнеш, преди да се напиеш? - попитах, повдигайки вежда, докато му хвърлях скришен поглед и се засмях леко. Отворих менюто и си избрах нещо морско, както и едно дълго кафе и погледнах към него. 

- Мислех си за след тази почивка.. Обещах ти да ти покажа света и мисля да си изпълня обещанието, стига и ти да си съгласен. Може да не пътуваме цял живот, защото тъкмо започна да се разбираш със сестрите си, но имам няколко набелязани дестинации наум. - предложих му, усмихвайки се загадъчно и прокарах пръсти през косата си.