Бар "Old place"

Разбира се, че ще си помисли това. Ако не бяха видели, че ставам от собствения си ковчег вероятно дори мама и Анастасия биха реагирали по същия начин. Дори не трепнах, въпреки че бях притисната между бара и него и нямах опция за бягство. Можех да мисля само за присъствието му толкова близо до мен.
Огледах го отгоре до долу, а после избих ножа от ръката му. Движението беше много бързо, но с едно завъртане той беше притиснатия с лице към стената, а ножа сочеше към него. Естествено, всичко това беше възможно благодарение на пиянството му и липсата му на голяма концентрация. Ако беше трезвен и готов за битка до сега да съм умряла пак.
- Недей така, ще се порежеш с това. Остро е. - прошепнах в ухото му, минута преди да запратя ножа по една от дървените стени, където се заби и да го пусна.
- Стига, остави ми поне ден живот. Мама ще бъде много разочарована, ако ме убиеш тъкмо след като ме върнаха, но ти ще се оправяш с нея, така че е твоя работа. - небрежният ми тон и опитите да не се усмихвам се проваляха стабилно. Една широка дяволита усмивка се плъзна по устните ми, докато отстъпвах назад и се надигнах, колкото да седна върху плота до чашите и залюлях крака.
- Стига, колко време ще си играем на "не си ти, трябва да те убия. " Трябва ли да подпаля задника ти, за да ми повярваш? - попитах, засмивайки се вяло. Вероятно наистина искаше да ме убие, защото се подигравам със състоянието му, но сълзливия момент отмина снощи, а и не си падах много по тях.

Увих ръцете си около врата му и отвърнах на прегръдката. Извих очите си, когато ми заяви, че не съм аз отново и зарових пръсти в косата му, притискайки го към себе си. Още щом се докопа до бутилката обаче я изтръгнах от ръцете му и я хвърлих назад, взривявайки я във въздуха.
- Няма алкохол за теб, докато не повярваш, че съм тук. После може да пием заедно. - каза му, отдръпвайки се леко и срещна погледа му с лека усмивка.
- Хайде де.. Колко точно ти е трудно да повярваш, че са ме върнали ? Нали знаеш, магии, циклопи, Гея, Хера и подобни глупости. - отпуснах ръцете си в страни от тялото си и го погледнах малко по- сериозно.
- Можеш да се телепортираш в гробницата ми, или при Анастасия, при Майка ми, ако щеш при баща си и да ги питаш дали ще потвърдят версията ми. Аз съм си. Само аз. - взех едната му ръка и я сложих на гърдите си, повдигайки вежди с надежда.
- Ти също ми липсваше.. - прошепнах, усмихвайки се вяло.

Жалко за роклята ми. Очевидно после трябваше тайно да се промъквам до двореца, за да си крада нови дрехи, защото иначе трябваше да се появя гола, но това беше проблем, над който си забранявах да разсъждавам в момента. Искам и ще мисля само за момента, само за него. За познатите целувки и пламъкът, който разпалваше в мен, и за страстта му, за моята, за желанието ми да го съблека, но ми беше толкова трудно, защото не се отделяме един от друг. Той късаше всичко по пътя си към голата ми кожа, но на мен ми харесваше наистина много, а и устните му, и ръцете му. Отметнах глава назад, докато се борех с дънките му, а той се наслаждаваше на гърдите ми. Нямаше притеснение, няма проблеми. Само спокойствие и удоволствие.
И докато той изхвърляше бельото ми през рамото си аз избутах с помощта на краката ми дънките и боксерките му, а после ги обвих около тялото му. Ръцете ми застанаха от двете страни на лицето му, приковавайки погледа му със своя, а устните ми се докосваха до неговите докато говорех.
- Вярваш ли ми? - тайното място между краката ми вече се отъркваше в него, а бях толкова мокра, готова за него. Дъхът ми излизаше накъсан срещу лицето му и захапах леко долната му устна, мъркайки тихо и нетърпеливо.

Ситуацията внезапно се промени отново. Вече наистина не вярвах да се отдръпне, но ми беше интересно да видя какво е наумил за мен, затова и не се съпротивлявах, когато той ме свали от плота, както и когато ме наместваше точно както си иска. Имах му пълно доверие, че няма да ме нарани повече, от колкото можех да издържа, затова и бях като пластелин в ръцете му, оставяйки го да ме оформи по свое желание.
Да докосвам единствено стола пред себе си обаче се оказа изключително мъчителна работа, особено, когато той ми причиняваше всичко това. Губех представа къде се намирам и колко точно ръце имаше той. Имах чувството, че той е навсякъде. Докосваше гърдите ми, нежността ми, шията ми, целуваше всеки сантиметър. Не можех да се осъзная, нито да изплувам от бездната, в която бях попаднала, чувах гласа си, знаех че огласям проклетия бар, чувах и неговото диво ръмжене, стоновете и въздишките му, тихите му проклятия и всичко останало и бях толкова щастлива, докато се извивах под неговите действия. Усещах, че този път края нямаше да е само за мен и това ме радваше. Тялото ми се блъскаше срещу неговото, дъхът му излизаше накъсан до ушето ми, целия ми гръб сигурно беше в следи от устните му, както и цялото ми тяло от силата, с която ме държеше, но това само ме възбуждаше повече. Просто трябваше да нося по- закрити дрехи в следващите няколко дни. Ако изобщо той ме пусне да облека нещо..
Напрежението се натрупваше бавно, слизайки по целия ми гръбнак, като с всяка секунда ставаше все по- голямо и преди да се осъзная всичко се срути. Просто избухнах, без предупреждение, без да мога да го удържа.. Дори аз не го осъзнавах напълно, но изведнъж не можех да контролирам тялото си, то просто стискаше каквото му се изпречи на пътя и се опитваше да се освободи от желязната хватка на Фобос, който пък ме беше приковал към себе си вероятно по същата причина.
- По дяволите.. - беше единственото, което успях да кажа, когато се успокоих и получих свободата си, за да седна на столчето, на което се подпирах до преди малко, а той се отпусна опрян на бара срещу мен. Придърпах го към себе си и скрих лице във врата му, обгръщайки кръста му с ръце и долепих тялото си до неговото. Пасваха си толкова идеално. Потреперих леко, когато настръхналите ми зърна докоснаха топлата му кожа, както и когато ерекцията му се отърка в бедрото ми, но имах нужда от пауза за един дъх.
Пръстите ми съвсем леко галеха гърба му, когато се размърдах и вдигнах погледа си към неговия и го целунах съвсем леко.
- Искаш ли да се преместим другаде? - попитах го тихо, усмихвайки се блажено.