Апартамента на Психея

След като свърши цялата тази среща със Ерос реших, че е най- добре да се прибера у дома. Апартамента ми изглеждаше по- празен от всякога, но нямаше другаде къде да ида. Нямах роднини, нямах приятели. Бях сама.
Дори колегите, които наех не ме харесваха особено. И това ако не е скапан живот.

Побързах да изкача стълбите до моя апартамент, пренебрегвайки асансьора. Отворих и затворих вратата със онази смъртна монотонност, с която се влачих и по пътя, опитвайки се да осъзная какво точно се случи преди малко.
''Не мога да бъда до теб. Не мога да ти бъда просто приятел'' казваше той, а думите му ехтяха отново и отново в ума ми, повтаряйки се като запис на развалена грамофонна плоча, а аз колкото и да исках не можех да изключа това повтаряне.
"..затова си тръгвам, защото съм слаб, защото те обичам, а не мога да причиня това да те имам отново. Съжалявам..."

С всяка стъпка, с всяко вдишване, с всеки удар на сърцето си се молех разкъсващата болка в гърдите ми да притихне поне за момент, защото не можех да дишам, но не можех и да умра. Вечността за мен беше проклятие и бях решена на всичко, за да се отърва от нея. Щом няма да бъда с Ерос предпочитах да стана отново смъртна. Не виждах смисъл в живота си без него отдавна, но грешката да го оставя си беше изцяло моя. Само моя. Аз бях виновна.

Докато тези мисли блуждаеха из ума ми вече бях  в стаята си. Съблякох всички дрехи и взех бутилка вино в леглото. Не ми се ставаше повече, затова изпратих огнено кълбо в камината отсреща и тя моментално се запали. Отворих бутилката и налях от червената течност в чашата си. Напълних я до горе и оставих бутилката настрани, отпивайки от алкохола в ръцете си.
- За изгубената любов..

Тихо прошепнах в нощта, осветена само от пламъците. По лицето ми пълзяха безброй сълзи, но те нито щяха да оправят нещо, нито да върнат времето. Затова и най- разумния вариант ми се струваше да помоля Зевс да ме направи смъртна. Поне знаех, че ще умра след 50тина години и мъчението щеше да свърши. Не бях съвсем сигурна дали той щеше да се съгласи, не беше съгласен и когато ми даде този дар, който сега намирам за проклятие, но трябваше да се допитам до него.
Какво да правя...
След третата или четвъртата чаша оставих кристалния съд на шкафа до леглото си и просто заспах уморена от всичко. От съдбата си, от мъката, от живота си, от решенията и глупостта си, от самотата и тъгата..
Просто.
Заспах.

Когато се събудих обаче усетих приятно галене. Имаше някой до мен и не можех да проумея точно кой. Все пак бях сам- сама. Приятната топлина обаче не изчезваше, не беше просто сън, което ме притесняваше. Уханието ми беше познато, знаех точно кой е до мен и не смеех да отворя очи, за да не разваля илюзията. От краищата на очите ми се стекоха сълзи. Илюзията беше толкова истинска..
Когато все пак се престраших сините му очи ме гледаха както едно време. Също толкова влюбено и радостно, сякаш нищо не бе станало. Риданията ми станаха по- силни, докато ръката ми се протегна, за да го докосне.
- Какво правиш... тук скъпи? - попитах с треперещ глас, опитвайки се да овладея емоциите си.

Имаше нещо странно в цялата ситуация. Той беше толкова спокоен и щастлив, а опитите ми да говоря и да го докосна го караха да се озадачава. Не ме интересуваше особено. Беше полугол в моето легло и ме докосваше. Той- мен! И ме обичаше!
Не знам всъщност дали ме обичаше, но не бягаше, не беше студен. Опитах се да спра сълзите си, но беше загубена кауза, затова се приближих отново към него и скрих лице в гърдите му. Толкова прекрасно - той беше само мой в момента. За миг, който ми се струваше като цяла вечност. Съвършенство.

Не смеех да правя резки движения, но сърцето ми биеше с всички сили, докато лицето и тялото ми бавно се долепяше плътно до неговото. Нима наистина сънувах? Не виждах друго обяснение.
- Ако ти е неприятно ще престана. Но си като наркотик и магнит за мен, особено когато си толкова близо... - промърморих срещу кожата му, а устните ми го докосваха докато говорех. Спрях, насилвах си късмета. Беше твърде хубаво и ако се пресилвах рискувах да изгубя всичко. Не можех да понеса загубата му два пъти за една вечер.. Всичкото вино на света нямаше да ме успокои.

Това беше странно вече. Мислех, че сънят е мой, но.. Или той си мислеше, че сънува, или просто така си говори в моя сън. Въздъхнах доволно, когато ръцете му се обвиха около мен и устните ми се допряха до кожата му. Преминах бавно по гърдите му, а пръстите ми запълзяха по тялото му нагоре. Заплетоха се в кичурите коса и въздъхнах щастливо, когато устните ми стигнаха врата му без той да ме спре.
- Любов моя..Единствен мой.. - нямаше сили да му признае, че не е сън, или.. и тя не беше много наясно с всичко това, но нямаше силите да му каже каквото и да е. Искаше да го усеща до себе си. Поне още малко. Поне няколко минути още. Само още миг мой..
Няколко сълзи отново се спуснаха по лицето й, но тя не им обърна внимание. Вече се насочваше към устните му и беше все по- близо до тях. Искаше да ги вкуси, той беше нейният наркотик.
- Остани при мен, моля те. Само още малко - помолих му се тихо.

След погребението богинята и Ерос се прибраха в двореца на Арес в Летония, само за да си съберат багажа, или по- скоро този на съпругът й, след което се преместиха в апартамента на русокосата богиня във Венус. Идеята да се преместят в света на хората беше най- добрата за момента. Фобос не искаше да ги вижда, нито дори да говори с тях, Анастасия също не им беше голям фен, затова решиха, че ще бъде най- добре да се отделят от тях за момента, за да не създават размирици из Олимп.
Когато се материализираха в апартамента й Психея се огледа. Да, не пазеше много добри спомени от последното си посещение тук - Азазел я беше отвлякъл от тук. Но това нямаше значение, сега щеше да го превърне в истински дом, не само в празен апартамент, където да се прибира сама.
- Знам, че не е двореца, с който си свикнал, но си има своя чар. Може да се преместим другаде ако те задушава прекалено много. - успокои го тя, пускайки багажа на земята и отиде пред него, за да го прегърне. В момента мъжа й имаше нужда от утеха, тъкмо бе загубил скъпа приятелка. Щеше да му трябва време, за да се съвземе. А тя смяташе да бъде до него.. през цялото време.

След като заедно с Психея се телепортира в апартамента ѝ Ерос си спомни единствения път в който беше стъпвал тук преди. Изпъна устните си в права линия оглеждайки всичко. Как можеше изобщо да си въобрази тогава, че това е просто сън. Нима не усещаше топлината ѝ?
- Мисля, че е идеален и дори е доста просторен. - Завъртя се поглеждайки към нея с лека усмивка и я придърпа, като я прегърна през рамената.
- Докато бяхме разделени, аз почти не се прибирах в замъка на родителите си. Всъщност дори на бала, на който се срещнахме, доста време се чудех дали да ида. Живял съм в направо мизерни условия. Това тук е разкош. - Приведох се и целунах челото ѝ, а след това се отдръпнах с усмивка от нея. - Нещо против да ме разведеш в новия ни дом. Вече видях спалнята.

Психея се усмихна на позитивизма му и се надигна на пръсти, за да докосне леко устните му, след което преплете пръстите на ръката си с неговите и го поведе из стаите. Имаха си кухня, хол, стая за билярд, спалня, трапезария и баня. На нея й беше достатъчно. Дори през човешкия си живот бе живяла в замък, но не виждаше смисъл от толкова стаи, които да стоят празни. Харесваше апартамента си.
Накара го да минат през всички стаи, оставяйки кухнята като последна и го прикани да седне на един от високите бели столове до плота, след което провери хладилника си.
- Какво ти се хапва? Има някакво месо, яйца, картофи.. Нека да пробваме всичко и да видим какво ще излезе. - тук нямахме удобството да си имаме собствена готвачка, но имаше нещо сладко в това да му приготвям вечеря. Свалих токчетата си, оставяйки ги настрани, измих ръцете си, вдигнах косата си в опашка и започнах да режа картофи, докато се размразяваше едно пиле. Май ще има продукти и за плънка за пилето. Имах идеи вече.
- Във хладилника има вино. Ако желаеш може да се възползваш от него. - предложих му, поглеждайки го през рамо и му се усмихнах.

Харесваше ми да я наблюдавам. Бях сигурен, че много скоро ще свикна с това да живея отново с нея. Гледах я с лека усмивка докато тя се оправяше в кухнята видя ми се много сексистко това да я оставям да върши всичко, само защото тя е жената, затова след като налях двете чаши с виното минах зад нея и като внимавах да не я стресна, за да не се пореже я прегърнах през кръста долепяйки гърдите си до гърба ѝ.
- Кажи ми с какво да ти помогна, за мен ще е истинско удоволствие да приготвим вечерята си заедно. - Оставих целувка върху бузата и и след като тя ме инструктира се заех с пилето, да го измия и да му направя плънката с която да го напълня, Разбира се не пропуснах да си поиграя с оскубаното животно, докато го миех. Държах се с него като с бебе във вана с което предизвиках смеха ѝ, но доста помогнаха коментарите които отправях към него, както и тези които уж пилето казваше на мен.
Зарязах това, за да и помогна с плънката и застанах до печката съсредоточен в направата. Не бях от най - изкусните готвачи, но колкото да не подпаля кухнята - ставах.

Странно бе да се опитват да направят нещо съвсем простичко, имайки предвид какво преживяха последните дни. Но беше толкова сладко от една страна. Тя обели и наряза картофите, подреди ги в тавата и ги овкуси, след което помогна на Ерос със плънката. Когато напълниха пилето го сложиха по средата на тавата между картофките и го бутнаха в печката, а тя се обърна към него и уви ръце около кръста му.
- Благодаря, провъзгласявам те за кадърен готвач. - каза му, засмивайки се леко и облегна главата си на гърдите му, стискайки го леко, докато той се смееше. От тук нататък това беше тяхното ежедневие и колкото и да се чувстваше гузна от факта - на Психея й допадаше тази идея.
- Тези дни трябва да отида до офиса, за да проверя как върви събирането на хората, но няма да е утре... Обявявам идните дни за почивни. А ти когато се почувстваш готов може да наминеш.. Ще ми бъде много полезна помощта ти при събирането на хора. Не е нужно да бързаш, имаш цялото време на света, все пак събитията, които ни сполетяха не бяха много леки. - може би трябваше да спре да говори, но й се струваше, че ако не задържи илюзията всичко ще изчезне.

Ерос също обви ръцете си около крехкото тяло на съпругата си, но внимаваше да не я изцапа затова държеше дланите си далеч от дрехите ѝ. Щеше да е хубаво да прекарват времето си заедно. От толкова много години не бяха оставили насаме за повече от няколко часа, че нямаше търпение, просто да е неотлъчно до нея.
- Всъщност ще се радвам да започнем скоро. Това ще отвлича вниманието ни, ще можем по - лесно да забравим за случилото се. - Наведе се и остави продължителна целувка върху устните ѝ преди да се отдръпне от нея за да може да измие ръцете си. Протегна се към нея вече чист, хвана ръката ѝ и я завъртя няколко пъти около оста ѝ преди да я придърпа плътно до себе си усмихвайки се широко и прехапа устната си.
- Ще ми е много приятно да ми сложиш бюро до твоето, в твоя офис, но ако не е достатъчно голям си искам собствен, отказвам да работя на позицията секретарка и да правя кафе. - Засмя се отново и притисна устни в нейните. Толкова лесно тя го отвличаше от реалността изпращайки го в света на мечтите.