Апартамента на Психея

- О, мили.. всички се опитват да продължат напред. Мисля, че Аня ще има полза от твоите сили. Нищо не пречи поне да опитате, те наистина преживяват трагичен момент. А и брат ти има нужда от подкрепа. Скоро очакват бебето да се появи. - насърчих го, издавайки долната си устна напреди и се нацупих като молещо се кученце. Трябваше да се установи някакъв контакт между нас всички, за да могат бавно да се събират парченцата и да се нарежда отново пъзела на семейството ми.
- Където ме заведеш. Казах на баща ти, че няма да се прибера до вечерта, така че нямам против да пообиколим. - казах, въздишайки и вдигнах рамене. Предавах се, стига всеки да е щастлив щях да дам всичко. Исках любовта да възтържествува... това беше моята приказка, трябваше да има щастлив край.. винаги!

Добре, явно трябваше да съставям план за разходка. Може би щеше да ми е по лесно ако работех в туристическа агенция, а не такава за запознанства, но мислех, че щях да се справя. Щях да направя майка си щастлива.
- Добре, само ще се преоблека. - Заобиколих отново барплота и оставих една целувка на бузата на майка си, когато минавах покрай нея.
Отидох до гардеробната, където Психея също се обличаше. Минах зад нея и я прегърнах изотзад.
- Скъпа... Днес май ще отсъствам от работа. Майка ми има нужда от малко внимание. Имаш ли нещо против? - Попитах я докато галех кожата на врата ѝ с върха на носа си. Знаех, че тя няма да ми откаже, но си крадях малко време с нея. Минах с целувки по същата линия, по която беше минал и носа ми, а когато стигнах до ушето и издадох съвсем тих звук на задоволство.
- Обещавам а ти се реванширам довечера...