Покоите на Амара

След откачената сутрин със семейството ми и следобедът с Деймос единственото което исках беше да остана сама, но разбира се в този дом това беше невъзможно особено в случаите, когато някой от нас беше в опасност, не че се случваше често. Фобос се беше настанил до леглото ми и за доста дълго време беше наистина лесно да го игнорирам и да се правя, че той не съществува, до моментът в който си отвори устата
- Нямам представа за какво говориш Фобос, махнах сърцето си именно за да не се интересувам от останалият свят - заявих сериозно разресвайки къдриците си. Макар планът ми да не вървеше толкова добре, колкото се надявах, бях убедена, че ако нямам сърце няма да имам никакви чувства, но се оказваше по - трудно от това. И за всичко това беше виновен Джеймс, дори без сърце бях привлечена към него, изпитвах желание и нужда, и макар да нямаше нищо общо с онова което изпитвах преди това, беше факт, че изпитвах нещо. От друга страна Деймос и неговите думи също ме тормозеха, не бях сигурна какво точно исках в момента и най - отгоре беше и Фобос, който макар и по - различен от останалите също ме караше да се замислям...

Дори не знаех от къде да започна, в този момент се чувствах предадена, сякаш са ми продали евтин дубликат, предполагаше се че няма да изпитвам нищо, просто една голяма празнота.
- Това е толкова нечестно - изнедоволствах, исках по - лесен живот, съществуване не подвластно на емоции и чувства, а получавах само повече усложнения
- Защо го правиш Фобос? Аз имам причина да искам този живот, макар и да не е основателно ако съдим по майка ни, но ти. Ти винаги си получавал всичко, което си искал, защо предпочиташ този живот? - попитах поглеждайки брат си за първи път откакто заговорихме

За момент бях забравила с кого говоря, но когато Фобос се отдръпна от мен си спомних. Той не беше от чувствителните, не отговаряше на въпроси и не даваше обяснение на никого, беше приятно да зная, че някой неща никога не се променят.
- Благодаря ти Фобос - казах усмихвайки му се леко и се обърнах към огледалото си, за да махна гримът си, след което облякох си дантелена нощница и се мушнах под сатенените си завивки. Успях бързо да заспя, но не особено дълбоко и почукването на вратата ме събуди много лесно. Отворих очи и бях изненадана да видя Джеймс в стаята си, но трептящото чувство в тялото ми се завърна в мигът в който погледът ми срещна неговият.
- Защо си тук Джеймс - попитах, но въпреки това се сгуших в прегръдките му.
- Разочарована, предполагаше се, че ще живея спокойно без сърцето си, но проклетата ми човечност си пробива път колкото и да се опитвам да я натикам обратно - признах си недоволно

Намръщих се как така изведнъж всички се превърнаха в такива специалисти по живот...
- Това, което направих не е нищо по - различно от това което твоят вид прави, когато изключи чувствата си, не разбирам защо е толкова голям шок - обясних поклащайки глава. Колкото до останалото знаех, че е прав, наистина исках него, както и той искаше мен, колкото до детето беше ми трудно да усетя каквато и да е емоция спрямо него в този момент, но проблемът не беше единствено в липсата ми на сърце, просто не знаех какво точно да чувствам, шокът още не бе преминал. Когато Джеймс заяви, че го иска, не можах да не о погледна в очите за дълъг момент и там можех да видя колко много наистина го искаше. Когато за пореден път зададе въпросът за това къде е сърцето ми, аз се засмях и скрих глава под брадичката му, не исках да вижда изражението ми, ако имах сърцето си, то определено щях да изпитвам болка в този момент
- Вече ти казах къде е Джеймс и то няколко пъти - казах спокойно и затворих очи. Толкова много пъти му го бях казвала, още преди да се случи това, още преди да о изтръгна му го бях казала. Казах го и на Фобос преди няколко часа - "Той е моето сърце".

Трябваше да призная, че този прякор ми харесваше наистина много, караше ме да се чувствам някак поласкана и доволна, че не бях само онова което онези безсмъртните мислеха за мен.
- Никога няма да го поискам обратно Джеймс, не и докато ти не го откриеш, колкото и време да ти отнеме - заявих сериозно. Не исках сърцето си, не и ако това значеше, че ще трябва да се боря с него сама, знаех, че единственият начин Джеймс да открие сърцето ми е ако погледне в своето, което значеше само едно, че неговото сърце беше толкова мое, колкото мое негово.
- Мислех с за нещо, което близнаците ми казаха днес - признах си заглеждайки се в дълбоките му кафяви очи, тези очи ме побъркваха, караха ме да изпитвам страни емоции и имаше едно трептене в дълбините на стомахът ми
- Според Фобос, причината все още да съм толкова привлечена към теб е фактът, че по някакъв начин си се промъкнал не само в сърцето ми, но си се пропил в костите ми, толкова дълбоко, колкото единствено семейството ми е попадало - продължих с признанията, но отместих поглед от неговият.

Поклатих глава, ама разбира се, че ще извърти нещата в своя полза, знаех, че е глупаво да мисля за каквото и да се когато той беше до мен, но трябваше да го сторя, опитвах се да не забелязвам близостта му, не исках да бъда слаба пред него, но не ми се получаваше, никак даже
- Аз мисля за много неща Джеймс и фактът, че ти си тук не е причина да спра да го правя - казах опитвайки се да бъда безразлична и сериозна, но устните му върху моите, ръцете му върху тялото ми, беше невъзможно да се противопоставя. Устните ми отвръщаха на целувките му със същата доза страст, ръцете ми се увиха около раменете му и пръстите ми се вплетоха в косата му притискайки го към себе си, кракът ми се уви по - стегнато около тазът му и изстенах леко усещайки достойнството му срещу мястото на което го желаех най - много
- Ти си самият дявол! - изстенах затваряйки очи и отпускайки глава назад

Беше толкова самодоволен, толкова арогантен, но беше прав - обичах го. Това беше целият проблем, това беше причината за липсата ми на сърце, че го обичах въпреки фактът, че бе самият дявол, намирах оправдание за всяка негова постъпка и това ме бе изплашило толкова много, че да посегна на сърцето си. Но вече беше твърде късно, знаех го и постепенно започвах да го приемам, започвах да свиквам с това, да не го намирам за толкова плашещо.
Бях на път да излекувам страхът си и може би когато той откриеше сърцето ми наистина щях да го искам защото щях да съм се научила да живея с онова, което ме ужасяваше.
При всяко негово движение или допир тялото ми потрепваше, кожата ми настръхваше, а огънят в мен забушуваше по - силно. Дрезгавият му глас изпращаше електричество по цялото ми тяло, а въпросът му ме подмокряше още повече, но не можех да му кажа колко го желаех, не намирах думите за това обвих лицето му с ръце и прокарах устните си по челюстта и брадичката му, а след това захапах леко устната му дръпвайки я към себе си. Понечих да го целуна, но се отдръпвах всеки път щом устните ни се докосваха, прокарвах език по контурът на неговите или се заигравах с неговият без да го целувам, дразнейки го, докато накрая той не разби устните си в моите

Дъхът ми излезе бързо и накъсано, когато Джеймс ме притисна към леглото ми, но не се оплаквах, усещах тежестта му върху себе си и това ми даваше едно невероятно усещане. Извивах гърбът си притискайки се в него, примамвайки го с извивките си, нощничката показваше толкова добре перфектното ми тяло, като пясъчен часовник и хубавите ми стегнати гърди, може и да не бяха кой знае колко големи, но бяха примамващи и го знаех, бях наясно с това колко секси съм и знаех как да о използвам. Когато ръката му се озова между краката ми изсъсках и прехапах устна, но усещането бързо изчезна, погледнах го в очите, а на лицето му имаше арогантна самодоволна усмивка. Но там е работата тази игра можеха да я играят двама. Когато той отдръпна ръката си, аз повдигнах тазът си и го отърках в чатала му, след което продължих с въртеливи движения, а стъпалото на десният ми крак се намърда между неговите и също подложи на натиск мъжкото му достойнство. Погледът ми не напускаше неговият, гледах го директно в очите със съблазнителен поглед, прокарах език по устните си, а след това и захапах долната си устна, докато продължавах да движа тазът си колкото можех имайки предвид, че тялото му бе ограничило мястото ми за движение

Можех да видя задоволството му, страстта му, желанието му да ме притежава и нямах никакво намерение да го спирам. Позволих му да ме спре, знаех на какво беше способен той и знаех, че каквото и да стори ще ми хареса, така че се отпуснах, спускайки ръце над главата си, разтворих краката си, позволявайки му да се движи свободно. Фактът, че имаше толкова много дрехи по него не ми харесваше, обожавах тялото му, мускулестите му гърди, силните му ръце, сексапилният му задник, предпочитах да му се наслаждавам така, но въпреки това не понечих да поправя нещата. За разлика от мен той обаче не се поколеба и унищожи прекрасната ми нощничка, тази нова сила която притежаваше, струеше от него и го правеше още по секси. Устните му обхождаха тялото ми пращайки ток по него, а леката му брада ме гъделичкаше и правеше усещането още по - невероятно. Косата му бе пораснала малко повече и част от нея падаше пред очите му придавайки на лицето му невероятен чар, по дяволите защо трябваше да е толкова секси, защо само присъствието му ме възбуждаше толкова много. Всяка част от него ме побъркваше, гласът му, погледът му, трапчинките му всичко в него ме караше да губя контрол. Когато о усетих там долу, прехапах устната си и се извих за да мога да бъда по - близо до него. Страстните му целувки и играта на езикът му се допълваха от нежното драскане на брадата му и това  изпращаше вълни на удоволствие през цялото ми тяло, а когато зъбите му се допряха до чувствителната ми кожа тих стон се изплъзна от устните ми.

Джеймс ме побъркваше, този мъж беше бог, а нещата които правеше с езикът му нямаха сравнение. Дивата ми страна бе на върхът на удоволствието, дори онази по - спокойната беше спряла да се крие срамежливо в ъгълът, бях готова, да разкъсам дрехите му, но той реши сам да се погрижи за това. Повдигнах се леко на лакти и със задоволство наблюдавах как се отървава от тениската, а след това и от дънките си, бях приятно изненадана когато забелязах, че под тях нямаше нищо друго. Погледът ми се спусна от онези огромни кафяви очи, обрамчени в краят си с леки линийки от смях и онези по - дълбоки линии под очите му придавайки такава невероятна дълбочина на погледът му, по правият му нос, плътните устни извити в самодоволна усмивка и криещи се между наболата му брада, където още се криеха трапчинката на брадичката му и тази която се образуваше на лявата му буза всеки път щом се усмихнеше. Продължиха походът си по широките му рамене, стегнатите му гърди, мускулестият му корем, и макар плочките му да не бяха оформени и изразени като на някой фитнес маниак, тялото му продължаваше да изглежда невероятно и да ме възбужда до такава степен, че да губя всяка мисъл прекосила съзнанието ми, всеки дъх опитал се да напусне дробовете ми. След като се отърва от дрехите си и най - накрая бяхме напълно голи Джеймс се върна към заниманието си от преди малко, а аз отново започнах да се извивам в ръцете му. Устните и езикът му ме подлудяваха, но това което най - много ме влудяваше беше бавното движение на пръстите му в мен. Не исках тях, исках него, в този момент, целият да потъне в мен, с цялата си невероятна дължина и ширина, защото знаех, колко възбуден бе дори без да поглеждам. Но за мое съжаление той не го направи, продължи с бавният ритъм на пръстите си и забързаният на езикът си изстенах по - силно и не издържах, събрах всичките си сили и ни преобърнах, може би се получи защото той не о очакваше или може би за миг бях по - силна от него, но не се интересувах особено в този миг. Възкрачих го настанявайки се над скутът му и се надвесих над него прокарвайки показалецът си по челюстта му
- Никой ли не ти е казвал да не изтезаваш бремена жена, особено ако тя носи твоето дете? - прошепнах срещу устните му без да откъсвам поглед от неговият и го целунах страстно размърдвайки тазът си.

Не му трябваха много покани за да се възползва от новото положение, устните му намериха моите дарявайки ги със страстна целувка, което ме остави без дъх и едновременно с това накара тялото ми да се разтрепери, а когато усетих членът му на входът ми се подсмихнах и му позволих да ме води. Когато о усетих целият в себе си затворих очи и измънках тихо, обожавах усещането, цялата му страст, желанието му, онова което можех единствено аз да предизвикам бе неописуемо. Започнах да се движа нагоре и надолу с кръговидни движения улучвайки всички правилни точки подлудявайки и двама ни. Не ми отне много време за да забързам темпото и буквално да танцувам върху него. Главата ми се отпусна назад, черните ми къдрици се се разпиляха по гърбът ми като водопад, ръцете ми се бяха обвили около широките му рамене, а ноктите ми се бяха вили в кожата му. усещах устните му по тялото си и това изкарваше стонове на удоволствие от устните ми
- Джеймс.... - прошепнах прехапвайки устни това беше всичко което исках от него, да бъда негова, да го усещам в себе си, част от мен както беше и детето в утробата ми, което въпреки всичко все още не бях усетила, все още не бях осмислила.
- Ти си мой, единствено мой сега и завинаги - прошепнах отново поглеждайки в кафявите му очи и видях искрите в тях, да той беше мой нямаше съмнение в това.