Покоите на Амара

Изсъсках когато Джеймс ни преобърна и впих ноктите си по - дълбоко в кожата му, краката ми се стегнаха по -плътно около тялото му, и се оставих на пълното блаженство породено от удоволствието, което ми носеше. По дяволите защо бях толкова безсилна пред сексапилът и чарът на този вампир, не беше честно, не трябваше да изпитвам подобно нещо, но не можех да се откъсна нито да се отърва от желанието бушуващо в мен
- Сега нека не изпреварваме себе си - прошепнах преструвайки се на сериозна, знаех, че е прав, но нямаше да му го покажа, нямаше да го направя толкова лесно за него. Скоростта с която се движехме беше толкова голяма, а страстта бушуваше толкова силно, че усещах как краят наближава, беше някак странно защото сякаш можех да усетя не само своите емоции, но и неговите, някак си бях проникнала в съзнанието му и усещах колко много ме желаеше, също както желаеше и кръвта ми. Устните ми си прокараха път по тялото му, раменете му и шията му и стигнаха до ухото му
- Направи го - прошепнах и след това с помощта на едната си ръка вплетена в косите му придвижих главата и устните му към чувствителната си шия, давайки му позволението да ме ухапе. Знаех колко невероятно бе усещането на зъбите му в комбинация с оргазмът ми, беше величествено усещане и в този момент копнеех за него

Джеймс ме дразнеше, тормозеше ме караше ме да се въртя в ръцете му за да потърся удоволствието, от което имах нужда, а той не ми го даваше. Спря се в мигът в който най - много го исках, отказващ да продължи, ако не си призная, че му принадлежа, но аз нямаше да го направя, щях да си взема онова което исках, без да казвам нищо. Приближих се към него и прокарах устните си по шията му, докато тазът ми се въртеше и притискаше към него, опитвайки се да го изкуша да продължи, знаех, че ме желае също толкова колкото и аз него и нямаше как да издържи дълго. Прокарах и езичето си по шията му, захапах леко ухото му, а ръцете ми се спускаха по тялото му, стигнаха до дупето му и го притиснах по - дълбоко към себе си, исках о, исках да продължи да завърши онова, което беше започнал. Проклетникът нямаше да се измъкне толкова лесно, просто нямаше начин.

Гадняр, как можеше да е толкова спокоен, имаше ме прикована под себе си, гола, възбудена и почти готова да свърша и то само заради нещата които ми правеше, какво още му трябваше. Повечето мъже биха взели онова което им давах и нямаше и да се замислят, щяха да ме направят своя, да ме накарат да дойда до краят с писъци, а той се дърпаше и го отказваше, не само за мен, но и на него.
- Ти си този който се инати красавецо - прошепнах в отговор и го целунах, но въпреки това сякаш това не му беше достатъчно. Когато заговори за любов извъртях очи, той съвсем сериозно не разбираше концепцията на липсващо сърце. Обмислях вариантът да го отблъсна, да му кажа, че може да върви по дяволите, че не ми е притрябвал и, че няма да получи нищо повече от мен, но всичко в мен крещеше обратното и въпреки това, не бях в състояние да му кажа онова, което искаше да чуе. Преглътнах затваряйки очи и след това се притиснах към него, устните ми се плъзнаха към ухото му
- Твоя съм , в този момент.. твоя съм - заявих целувайки го страстно, заигравайки се с езикът му, прокарвайки език по контурът на устните му
- Тази нощ съм твоя - прошепнах тихо, затягайки хватката си върху кръстът и вратът му
- А сега бъди добро момче и завърши това, което започна ... преди да намеря някой друг да го направи - предизвиках го подсмихвайки се леко захапвайки устната му и гледайки директно в очите му

Опитах се да сдържа усмивката си, прехапвайки устни, знаех какво точно ще се случи, може и да бях по - студена, да не можех да изпитвам емоции на сто процента, но въпреки всичко това познавах Джеймс по - добре от всеки друг и знаех точно какво да кажа, кое копче да натисна за да получа онова, което желаех. Бях сигурна, че той го знаеше, че беше напълно наясно с това, което направих, но въпреки това не можеше да устои. Можех да усетя яростта с която възобнови действията си, нещо което ме побъркваше, предизвикваше тялото ми да се извива под неговото, устните ми намериха неговите и се заиграха с тях, хапейки ги, заигравайки се с езикът му в и извън устата му, дори леко го захапах. Може и да не можех да изпитвам емоции, но удоволствието от секса беше коренно различно нещо и знаех, че имах ли сърце нещата щяха да са много, по интензивни, много по - чувствени, но щях да почакам докато твърдоглавецът не разбере какво му повтарят от месеци насам.

Не го разбирах, нали цялата идея с изтръгването на сърцето ми бе за да не изпитвам нищо, защо тогава изпитвах тези чувства? Защо чувствам липата му, защо изпитвам вълнение при споменът за очите му, за онзи поглед, как бе възможно това? Нима мога да обичам и без сърцето си? Може би не със същият интензитет, но въпреки това любов? Тези въпроси се въртяха в съзнанието ми от мигът в който Джей напусна стаята ми... Джей... още еднодоказателство че негодникът е запаметен не само в сърцето ми.Проклетник, Джеймс Старк, проклет да бъде. И това създание разстящо в мен, как бе възможно след толкова векове, не е като Старк да е единствният мъж в животът ми и въпреки това бе единственият който успя да проникне в животът ми, да ме дари със дете... Дете, колко нереално звучеше това, аз бях бременн, аз неуравновесеното момиче, онова девойче което бързо се уморяваше от разни неща, което не може да се съсредоточи дори да спаси животът си, очакваше дете.Това бе нереално и въпреки това можех да го усетя, да го усетя в себе си, да усетя леките му движения, трябваше да се отърва от това усещане, не можех да си го позволя, не и след всичките опити да се предпазя. Единственото което Джеймс Старк щеше да ми донесе бе болка и това не се е променило. 

Въртях се в леглото си взирайки се в стените и таванът, опитвайки се да заспя, даизбягам от реалността, но часовете бързо се нижеха и нямаш и следа от така желаният сън.

Осъзнавах, че той превеше всичко това за да ме успокои, за да се погрижи чувството ми за вина да изчезне,също така знаех, че няма да е лесн това да се случи.
- Да, но заради моята арогантност, заради егоизма ми синът ни е мъртъв, Бела също. Ако не бях толкова вироглава нищо от това нямаше да се случи - просължих да обяснявам, бях си наумила, че аз съм виновна и нищо и никой не можеше да ме разубеди. Приближих се към Джей, тези негови черни очи ме поглъщаха, караха краката ми да се подкосяват и замъгляваха съзнанието ми, скрих глава под брадичката му, отпускайки ухото си върху гърдите му, чувах ударите на сърцето му, беше успокояващо.
- Съжалява, толкова съжалявам - промърморих, а сълзи започнаха да се спускат по лицето ми и да напояват ризата му.

Гласът му бе спокоен, толкова спокоен, допирът му нежен, дъхът му топъл, дишането му бавно, толкова бавно. Сигурна, да това бе начинът по който се чувствах в този момент. Затворих очи и се оставих спокойствиет му да погълне и мен, имах нужда от него, имах нужда от близостта му, повдигнах лицето си и открих устните му със своите и го целунах нежно. Аз бях жива, той също бяхме добре сравнително може би васичко това щеше да ни помогне, щеше да е само в плю на връзката ни.
- Обещай ми, обещай ми никога повече да не си тръгваш, никога повече да не позволява на никого да застава между нас, никога да не обичаш и да не избираш друг пред мен. Обещай ми, че оттук нататък всичко ще бъде добре и ще става все по - добре - молех се, толкова се молех, не можех да си представя да ме остави отново, да избере друг пред мен. Исках да повярвам, че най - накрая имах силите да го задържа при себе си, да бъда номер едно за него, да ми помогне да се справя с всички тези съмнения които ме изпълваха,
- Обичам те Джеймс - признах си за първи път откакто отворих очи.

Усмихнах се, не можех да се спра, бях спокойна или поне се опитвах да бъда такава. Устните му върху моите беше всичко от което имах нужда, беше моето най - голямо облекчение, най - голямата ми радост. Когато ръката му попадна върху коремът ми, тялото ми се напрегна и инстинктивно се отдръпнах. Изправих се дори и започнах да вървя към френските врати водещи към банята. Чувствах се мръсна, сякаш по тялото ми все още течеше кръвта му, кръвта на детето ми, кръвта на създание за което не бях проявила и малко загриженост, за което не бях помислила не бях отделила и частица от себе си. Но той беше син на Джеймс, дете които той желаеше толкова силно, можех да го видя в очите му, дори сега когато ме утешаваше, можех да усетя тъгата му болката от загубата, болка която аз не можех да усетя, защото не бях усетила радостта от съществуването му.
Когато влязох в банята пуснах водата на душа, и докато тя изпълваше помещението с пара, аз се разсъблякох, простъпи под врялата струя вода и грабнах гъбата започвайки ожесточено да трия тялото си, сякаш се опитвах да отмия кръвта която отдавна вече не беше там. Но той все още беше там, мъртвото ми дете все още беше в коремът ми и това накара сълзите ми да се излеят от очите ми. За секунди бях загубила щастието си, никога не съм вярвала, че ще стана майка, никога не съм мислела, че ще го искам, че ще срещна мъжът който ще ми даде този дар и сега когато го имах, инатът и гордостта ми го съсипаха, а аз го исках толкова много го исках.