I got my heart right here, I got my scars right here

Непознат мъжки глас я извади от унеса, в който беше.Завъртя се към мъжа, който беше нарушил потока на мислите й и я удари вълна от сили.Веднага позна какъв е.От много време не беше срещала такива като него, но подобна сила не можеше да се обърка.
- Ако искам неприятности ще ти се обадя, благодаря.
Госпожицата се изправи и тръгна към него като се спря точно до него.Беше доста по-висок от нея, но все пак тя го гледаше с достойнство, което пораждаше респект във всеки.Или поне така трябваше да бъде.
- Не знам кой те е пратил тук, нито ме интересува, но му предай, че опитът му е жалък. - каза тя след като вече беше хвърлила поглед на мъжа пред себе си и го бе преценила.
Повече не го удостои дори и с поглед, просто го подмина и си продължи по пътя.Не си правече труда да върви бързо, нямаше смисъл.

Споменаването на името й я накара да застине и да се обърне отново към него.Малцина знаеха за нейното съществуване и сред тях нямаше ангели.Дали този тук наистина не ги следеше?Може би трябваше да се притеснява за живота на брат си, но му беше толкова ядосана..
- Не знам кой си, не знам от къде знаеш коя съм, нито какво искаш, но не бива да си мислиш, че можеш да си играеш с мен.Не вярвам да си толкова информиран за живота ми, колкото си мислиш.
Беше й интересно от къде му е позната, но достойнството й беше прекалено голямо, за да го попита.Стоеше пред него, гордо изправена и не сваляше очи от неговите.Надяваше се сам да каже повече за себе си, но ако не го направеше си имаше своите методи, за да го накара да проговори.

Неси наблюдаваше реакцията му, но нито мускулче по лицето му не трепна.Е, добре.Сега не й беше до брат й, така че щеше да го остави в неизвестност за случващото се засега, но съвсем скоро щеше да му предостави пълната информация.
- Съвсем скоро ще го навестим, но може да почака малко, нали?
Неси се усмихна леко, но това съвсем не значеше, че имаше доверие на ангела.Щеше да продължи на е нащрек във всеки момент.
- Та.. накъде отиваме или предпочиташ да останем тук?
Демонката нямаше нищо против тъмните, тесни улички, въпреки, че бяха доста неудобно място за подобни разговори, но предполагаше, че така ще е по-добре за нейната собствена сигурност.

- Баща ми е паднал ангел и аз нямам никакви сестри.И ти очевидно си напълно полудял, за да вярваш в това, затова смятам да те оставя с налудничевите ти идеи да се оправяте сами.
Неси го заобеколи и закрачи към вратата.. веднъж излезеше ли от тази къща щеше да може да отиде при брат си и да му разкаже за всичко.Да му каже, че камата е тук..
Отвори вратата, но не можа да направи още една крачка напред.По дяволите, трябваше да забележи това по-рано.. трябваше да се досети.
Извъртя се бавно към него и го погледна свирепо.Идеше й да го убие.
- Какво, по дяволите, искаш от мен?!Пусни ме веднага!
Не можеше да се сдържи и да му говори спокойно без да се разкрещи.Беше бясна, но не толкова на него,колкото на себе си, че се беше хванала в капана.