I got my heart right here, I got my scars right here

Той обаче никога не се учеше, така ли?Е, тогава тя нямаше нищо против да го научи защо трябва да проявява повече уважение.
- Брат ми може да се грижи за себе си..както и аз!И отношенията ни не са твоя работа.
Наричаха нея и брат й странни и зловещи, а този тук буквално ги беше наблюдавал.Какво по-зловещо?
- Повярвай ми, пука му достатъчно, но и той и аз знаем, че мога да се справя и сама.
Преди да довърши изречението си дори, беше извила ръката му зад гърба му, а с другата си ръка хвана косата му, издърпвайки главата му назад.Щеше да му покаже, че не е добре да си играе с нея.
- А ти по-добре внимавай какво говори, за да не получиш ритник в топките.

Как накрая винаги се оказваше затисната с тялото му?Беше се уморила от всичко това, от целия този ден.. от случката с Азазел, бягането й от Ада, а и сега това..просто се отпсуна под него и затвори очи за момент.
- Ти нищо не разбираш.. нали?Казваш, че си ни наблюдавал но всъщност не знаеш нищо.
Те го погледна в очите, а погледът й беше пълен с толкова емоции.. болка, тъга, ярост.. притеснение.
- Не знаеш какво означава той за мен, за теб всичко това е просто част от схемата, но не и за мен.Впуснах се в тази война само, за да не бъде сам във всичко това и.. ако му се случи нещо,а мен ме няма, за да му помогна, никога няма да си го проста.Затова не ме разбирай погрешно, но ще вложа всички усилия, за да изляза от тази къща възможно най-скоро.
Беше спрял да се бунтува срещу захвата му.Сега просто го гледаше право в очите, знаеше, че все някога щеше да я пусне.Нямаше смисъл да прави всичко това сега.. той щеше да си плати когато му дойде времето.

- Не искам обещанията ти, нито помощта ти..ще се оправя сама.
Тя издърпа стъклото от крака си, което я накара да стисне очи и да прехапе устна, за да не извика от болка.
Опита се да се изправи, но не стигна до никъде, а само засили паренето в крака си, което пък накара очите й да се насълзят.Извърна глава, не искаше той да я вижда слаба и уязвима.. не трябваше..
- Трябва да знаеш, че брат ми не е само единственото ми семейство.Той е абсолютно всичко за мен.Бих избила човечеството и бих преобърнала света ако пожелае, без да питам защо.Така че не ми казвай, че разбираш.
Направи втори опит да се изправи, но отново не се получи.Реши, че трябва да се успокои преди да направи трети, затова просто остана за момент на земята.

Опитваше се да изглежда силна, но не разбирах защо е цялата тази упоритост. Тя беше просто едно объркано дете, което си има само един единствен човек на този свят. Нямаше да е така след тази война. Малчуганите бяха напомнили на Хадес, колко голяма грешка е допуснал, като ги е пренебрегнал. Беше време да ги приеме в семейството, както трябваше да направи преди толкова много години. Очевидно му вървеше на близнаци...
- Може и да не те разбирам... - Приклекнах до нея и я повдигнах на ръце изправяйки се заедно с крехкото й тяло. - Но бих направил всичко това за всеки, който обичам. Ти имаш само брат си, но не се притеснявай, някой от боговете може да се влюби в теб, ти да се влюбиш в него.
Замислих се за момент, никога не съм виждал Неси да се занимава с мъже, за момент изтръпнах леко, дали беше девствена още? Самата мисъл беше странна, никой не беше въздържател, чак толкова много... векове.
- Влюбвала ли си се преди? - Попитах скептично, можеше нещо да ми е убегнало, не бях сигурен, ако е било нещо мимолетно.
Оставих я да седна не ръба на ваната в една от баните и взех аптечката, като коленичих пред нея за да огледам раната. Трябваше да съм сигурен, че е извадила стъклата.

Неси извъртя очи.Същинския принц на бял кон, стараещ се да помага, да обгрижва..Наистина ли?Дори след като се беше била с него до преди малко?Щеше да излъже ако кажеше, че разбира.Единственото същество, което беше мило към нея беше брат й и цялата тази ситуация беше твърде странна и объркана за вкусовете й.
- Аз и някакъв бог?Не мисля.Това би било последното нещо, което бих направила.
Неси се засмя при самата мисъл.Тя не харесваше боговете, дори можеше да се каже, че ги мрази.. как той изобщо си представяше тя да бъде с подобно същество?
- Разбира се.Дори в момента съм влюбена..както казах, брат ми е всичко за мен.
Не знаеше каква реакция да очаква, но със сигурност нямаше да е разбиране.Никой не разбираше отношенията им, но това никога не им е пречело.

След като огледах раната и установих, че няма нищо в нея я почистих внимателно. Това беше излишно, защото раната така или иначе щеше да зарасне максимум до няколко часа, но ангела искаше просто да я убеди, че може да му има доверие.
- Защо не, ти си полубог. Няма да е нещо странно ако се... - Говорех тихо, докато я превързвах с бинта, но бързо след като тя проговори спрях и погледнах скептично към нея...
- Ам, искаш да ми кажеш, че си влюбена в Азазел? - Попитах леко шокирано и премигнах няколко пъти. Как ми беше убегнало до сега.. Те бяха винаги заедно, като се замисля беше повече от очевидно, но никога не съм го допускал, защото бяха близнаци...
- А Азазел, влюбен ли е в теб? - Попитах плахо и върнах погледа си към бинта и продължих да го навивам около крака й.
Беше ми интересно да разбера, колко надълбоко е връзката им всъщност и се молех да е едностранно, Хадес изобщо не би одобрил това...

Той продължи да се грижи за раната на Неси докато не чу думите й.Това беше най-изненадания поглед, който беше виждала.Тя повдигна вежда и вероятно ако не я болеше все още щеше да се разсмее.
- Така казва, но никога човек не може да бъде напълно сигурен, нали?
Забавата й беше прекъсната.Как можеше да отговори на това?Та тя беше заварила брат си с друга жена..как трябваше да го разбира?Може би вече не я обичаше.. може би му беше омръзнала.Никога не можеше да знае.
Нещо я жегна отвътре и тя продължаваше да мълчи.Беше наранена, колкото и да не й се искаше да го признае дори пред себе си.Искаше й се да не й пука, но нямаше такъв вариант.
- Благодаря, направи достатъчно.
Отдръпна се от ангела и закуца бавно към другата стая.

- Не се фукам с нищо. - Казах спокойно и се усмихнах леко. Виждах, че ѝ е трудно да върви и ми стана жал, защото аз бях нанесъл щетите по тялото ѝ. Вярно, че беше при самозащита, но нямаше как да обясня на Хадес състоянието на дъщеря му, ако случайно решеше да я навести.
Без много да му мисля я изнендах като приклекнах леко я вдигнах на ръце по начина по който се носеше булка. Разбира се тя не беше много доволна от този факт, затова реших да я предупредя.
- Ако се мяташ много ще те изпусна без да искам... - Все пак и аз не бях в пълно здрава и доста части от тялото ми ме наболяваха. Щях да живея разбира се, но въпреки това сега нямаше да мога да я удържа.
- Знам, че ставам нахален с въпросите си, но ми е интересно, не е ли странно да спиш с брат си? Все пак сте израснали заедно.
Те бяха една кръв, не можех да го възприема просто така, сякаш да спя с някоя от дъщерите си, на мен ми изглеждаше същото.

Беше ми пределно ясно, че тя не е малко дете, но беше ранена заради мен и аз щях да се погрижа за нея, не защото тя не беше личност със силен характер, а защото макар да ме отблъскваше знаех, че има нужда от помощта ми.


- Добре ли спа, съкровище? - Попитах Неси, която тъкмо влезе в кухнята. Разбира се, бях станал преди нея и приготвях закуската, която се състоеше от палачинки и боровинки.
Вероятно, ако беше по - будна щеше да се заяде за това, че я бях нарекъл съкровище, все още се държеше дръпнато, независимо какво правех за нея. Малки жестове като три хранения на ден и кафето сутрин. Отделих се от тигана за малко само за да ѝ подам чашата с черната течност в нея.
- Точно както го обичаш. - Бях я наблюдавал как до прави първата сутрин и се бях заставил да го запомня от тогава винаги когато станеше, кафето ѝ беше готово, а аз й го подавах със усмивка.
Колкото и студено да се държеше с мен обаче, колкото и отдръпната да беше, тази седмица, която прекарах с нея беше нещо различно Тя беше различна, не беше като никое момиче, което съм срещал до сега и бях започнал всъщност доста да я харесвам.

Все увъртах, шегувах се с нея, дразнех я. Опитвах се да привлека вниманието ѝ, което не беше много трудно като се сетиш, че сме единствените обитатели на къщата.
- Просто ми харесва компанията ти. Забавляваш ме, украсяваш скучните ми дни и ги превръщаш в поносими. Това е моя начин да ти се отплатя. - Вдигнах погледа си от тигана и погледнах към нея. Последната палачинка беше готова, затова я сложих в чинията върху цялата купчина от такива. Залях ги с шоколад и направих малки сметанени човечета отгоре.
- Мисля, че ще ти харесат. Кажи си мнението. - Оставих чинията пред нея и се облегнах от вътрешната страна на плата, чакайки я да си вземе. Добре, че не можеше да се разболее от диабет, че с това сладко, с което я тъпчех...

- Колко непоносим може да бъде животът на един ангел?Та вие сте толкова.. доблестни и възвишени.Би трябвало да си щастлив.
Думите й бяха иронични, но наистина ги мислеше.Ангелите бяха благословени, обичани.. бяха точно обратното на нейния вид.
Неси завъртя чинията пред себе си, но след това я бутна настрани.В последно време почти не ядеше това, което той й приготвяше.Нямаше никакъв апетит.
- Изглежда прекрасно, но не съм гладна.Съжалявам.
Тя се загледа в плота за момент.Искаше да му зададе толкова много въпроси, че не знаеше от къде да започне.
- Можеш ли да ми кажеш какво се случва?Как е..Азазел?Нали не са го наранили?
Не беше сигурна как Аляс би могъл да си набави тази информация, но единствено него можеше да пита.Все още съжаляваше, че бе оставила брат си сам в това.Тези мисли не й даваха мира и дори не спеше от притеснение за него.

Накара ме да се засмея. Наистина ли мислеше, че ангелите сме толкова добри, че и ние не правим грешки? Нищо ангелско нямаше в това да я държа като под ключ и да не ѝ давам да мръдне от тук. Далеч от брат ѝ, от любовника ѝ и всичко останало което ѝ беше Азазел.
Не ми се понрави, че отхвърли храната. Бях започнал да се притеснявам за нея вече. Само за седмица беше отслабнала дори още повече, което беше притеснително дори при предишните ѝ размери.
- Съжалявам, няма как да знам как е Той, нито къде е и какво прави. Но мисля, че все би усетила ако е ранен. Нали можеш да изпитваш болката му?
Загледах се в нея за няколко дълги секунди, преди да ми стане неловко след толкова очевидно взиране в очите ѝ.
- Мисля, че палачинките наистина ще ти харесат, а ако не - мога да ти приготвя друго. Каквото ти се яде. - Предложих ѝ услугите си прехапвайки доната си устна усещайки колко отчаяно звуча всъщност.

Отговорът му я накара да сведе поглед.Очакваше го, но все пак се надяваше на някаква информация, добри минимална.
- Не, аз.. това заклинание, с което ме държиш, ми пречи да го усещам..не знам нищо.
Беше забелязала погледа му.Забелязваше всеки негов поглед напоследък, но сякаш беше толкова по-лесно да се прави на сляпа, отколкото да се замисли върху тях.Но й се бяха струпали толкова много неща..не искаше да мисли и за това.Плашеше се.
- Благодаря ти, но.. наистина не съм гладна.Извинявай..
Без да го поглежда се отдръпна от плода и отиде до дивана в кухнята където се излегна.Чак сега осъзнаваше, че последните две денонощия беше спала едва около 3-4 часа.

Добре, наистина не знаех че положението е толкова зле. Знаех, че той не може да я усеща, за да не разбере къде е, но не знаех, че връзката е двупосочна.
Взех си кафето и я последвах сядайки отстрани и се загледах в нея.
- Притеснявам се за теб... - Признах си накрая и се протегнах за да погаля лицето ѝ, но се сетих, че това би било неуместно и отново прибрах ръката си до тялото.
- Може и да не вярваш, но наистина ме е грижа. - Отклоних погледа си, за да не я притеснявам, като така настоятелно се взирах в нея и прехапах долната си устна, за да не казвам нищо повече. Даже отпих от кафето си, за да си напълня устата. Говорех прекалено много и казвах неща които не трябваше. Аз бях като дракона, а тя като принцесата затворена в кулата.

- Притесняваш се?
Изненадата си личеше в гласа й.Най-после се престраши и се надигна, хвана лицето му и го погледна в очите.
- Аляс, ти едвам ме познаваш.А аз и брат ми..нанесохме толкова щети..как може да те е грижа за мен?
Най-странното от всичко беше, че думите му всъщност я караха да се чувства добре, не й бяха безразлични.Което значеше, че и той самият не й бе безразличен.Но напоследък бе толкова вглъбена в проблемите си, че не беше обърнала внимание на тази подробност.До скоро тя беше просто ядосана на ангела, задето отнемаше свободата й,но сега вече не знаеше как се чувства относно него.

Близостта ѝ караше сърцето ми да бие по - бързо. Беше налудничаво, но не и странно. Бях прекарал последната седмица само и единствено с нея, говорехме само двамата и макар да се карахме, защото тя искаше да се върне при брат си, а аз не можех да я пусна. Дори тогава се чувствах някак странно щастлив.
Повдигнах раменете си в отговор на въпроса ѝ защото не знаех какво точно да ѝ отговоря. Печелех време за да намеря най - точната дефиниция, на чувствата които изпитвах към нея и най - накрая просто промърморих:
- Харесвам те. - Беше толкова просто да го кажеш, особено за някой като мен, който беше прекалено влюбчив. Самата ми природа беше такава. Затова и толкова пъти бях нараняван.
- Съжалявам, че те карам да се чувстваш неловко, не трябваше да ти го казвам...

- Какво..?
Тя освободи лицето му от хватката си, но остана също толкова близо до него, колкото беше и преди.Вероятно лицето й издаваше шока от думите му и това беше напълно достатъчно, нямаше нужда да говори повече.
- Всичко е наред..Но не искам да те нараня.Всичко, което до сега съм познавала като чувства е брат ми..и сега е толкова объркано.
Не разбираше защо всичко в главата й трябваше да бъде толкова сложно.Тя определено харесваше Аляс, но не знаеше дали това не е заблуда от времето прекарано единствено с него или чувствата й бяха реални.

Разбирах я. Беше нормално да е шокирана от признанието ми. Все пак бяхме тук само от седмица, но аз си знаех, че е възможно да стане така. Твърде бързо се привързвах и твърде силно, смея да твърдя.
Не се беше отдръпнала от мен, не ме отблъсна след като разбра, но тя искаше... Тя каза... Значеше ли това, че и нея я е грижа за мен?
Приближих се бързо, за да не й дам време да се отдръпне и я целунах. Исках да я целуна поне един път, след който вероятно щях да изям някой друг по - силен шамар, но поне щеше да е заслужен. Затова и целувката си я биваше. Устните ми силно притиснати в нейните. Ръцете й все още на лицето ми, защото не можеше да реагира все още на случващото се.
Отдръпнах се. Погледнах в очите й отново. Беше толкова прекрасна когато премигваше неразбиращо и докато си чаках шамара...