Спалнята на Азазел

Огледах се колебливо, когато ръцете му отново се обвиха около тялото ми. Не знаех какво да кажа, нито как да го кажа, не знаех дори какво изпитвам. Как да му обясня всичко? Какво да му обясня? Аз на себе си не можех.
- Крис, аз съм всичко, което познаваш. - обърнах се към него и вдигнах поглед към очите му - Аз също те харесвам, но ти ще срещнеш толкова други момичета.. А и аз се отказах от любовта отдавна. Толкова отдавна.. Имам си свои причини. Миналото ми е.. то е твърде е объркано. - заеквах, не знаех какво говоря, но той наистина ме объркваше и ме притесняваше. Исках да му обясня, но той не можеше да вижда в главата ми, а думите бяха твърде много да опиша пет хиляди годишния си живот. 
- Крис.. Аз те харесвам много като създание, за което трябва да се грижа, верен приятел и всичко останало.. Но не и това. Няма как да стане. - казах накрая, свеждайки погледа си и прехапах устната си.

Не ми трябваха други момичета. Тя беше тази която беше до мен в най - трудните ми моменти и това беше най - важното, нали?
- Евелин... - Произнесох цялото й име и я погледнах с тъжните си сини очи. - Аз дори не помня миналото си, но знам, че ти си единствената заради която сърцето ми забързва ритъма си.
Не знаех, може би дори съм се влюбвал в предишния си живот, но тя беше тази, която обичах сега.
- Добре... Забрави за това... Ще го преглътна, само да останеш с мен. Ще се опитам да продължавам да поддържам маската на твой приятел, без никакви други чувства, но не искам да те загубя като цяло, като приятел и човек на който имам пълно доверие. Ако те притискам, можеш да ми кажеш, аз все още съм твоя приятел, независимо какви са чувствата ми.
Отдръпна се от тялото й и я погледнах с лека усмивка. - Сако ще спим обещавам. Като приятели...

Той се отказа да упорства и аз се успокоих. Все още не смятах за добра идея да оставам при него, не исках да го измъчвам. Чувствата бяха нещо, с което не трябваше да се играе. Аз имах много опит в това и сърцето ми едва биеше, за да поддържа живота ми. 
- Сигурен ли си? Не искам да.. - опитах се да протестирам, но не можех да понеса теглото на погледа му, затова просто кимнах и пак го прегърнах, скривайки лице във врата му. 
- Хайде.. да си лягаме.. - приканих го примирено, тръгвайки към леглото му и се скрих под завивките отново. Не знаех как да се справя с тази ситуация, не желаех да разбивам и сърцето му. С него действах толкова внимателно, грижех се за него като за болно цвете или ранено животинче. Вярвах, че с  много любов ще успея да го излекувам, да бъде добър и честен, но не съобразих, че може да пожелае нещо повече, все пак беше мъж. Наистина не исках да го обърквам. 
- Лека нощ...- казах му тихо, поглеждайки го през мигли и побързах да затворя очи, за да не се налага да говорим повече. За пръв път нямах какво да му кажа..

- Лека нощ... - Пожелах й и аз и се отпуснах до нея върху мекия матрак. Беше изключено да заспя отново, затова потърсих Неси.
"Сестричке, чуваш ли ме? Тук ли си?" - Беше малко странно да си говоря на ум. Преди да направим заклинанието можех да чувам всяка една нейна мисъл, да усещам каквото усещаше и тя... В някой моменти беше кофти, но пък винаги можех да разбера, ако е в опасност.
"Тук съм, Азазел." Тя продължаваше да ме нарича с това име, въпреки че й бях казал новото, което използвах за себе си.
"Можеш ли да се измъкнеш от Аляс? Мисля, че сега е идеалния момент. Дори да направим смущения, няма да разберат по средата на нощта."
"Добре, братко, чакай ме там..." Отговора й ми беше достатъчен, за да започна да се измъквам полека от леглото, за да не събудя Ева. Знаех, че Неси прави същото с баща й. Можех да си представя как изглежда това със сестра ми да се измъкваме от надзорниците си, за да се виждаме, особено след като бяхме злодей номер едно за боговете. Нищо чудно да си мислят, че заговорничим зад гърбовете им. Спря се на вратата и погледна към момичето в леглото си. Усмихнах се тъжно и прошепнах към нея в тъмнината:
- Ще стана по силен Ева, ще защитя всички... - Затворих тихо след себе си и тръгнах към библиотеката стигайки до рафтовете с гримоарите.
- Добре, трябва да започваме... Трябва да знаеш, че след тази магия няма да имаш много сили. Ще си изтощена, защото ще изсмуча всяка магия от теб... - Трябваше да и обясня за опасността, но това беше единствения шанс. Така и не намерих друга магия за прехвърляне на силите. - След това няма връщаме назад, оставаш човек за винаги и аз няма да мога да ти върна магията... Сигурна ли си, че искаш да ми я дадеш?
Сестра ми се приближи към мен и ме прегърна силно притискайки се в тялото ми.
- Винаги съм правила всичко за теб Азазел, ти си моето единствено семейство, но аз искам да се махна от този свят има човек който обичам с цялото си сърце... Не искам живота който ме очаква, искам такъв какъвто ти можеш да ми дадеш, след като отнемеш магията ми.
Сестра ми говореше допряла страната на лицето си в гърдите ми, докато ръцете ми я обгръщаха, за да й дадат защитата на тялото ми. Неси погледна нагоре към очите ми с усмивка.
- Да, готова съм, нека го направим.
Отдръпнахме се един от друг и хванахме ръцете си. Аз започнах изрекох думите веднъж, а на следващия Неси започна да ги повтаря. След третото повторение започнах да усещам как енергията й се прехвърля в тялото ми. Около нас започна да духа вятър земята се разтресе леко, листове хвърчаха навсякъде. Опитвах се остана съсредоточен. И това беше всичко започна да утихва и усетих как сестра ми започва да се отпуска. В мига, в който всичко утихна сестра ми се опита да посрещне земята с тялото си. Беше припаднала от изтощението. Мислите ми се свързаха с нейните. Мозъка ѝ все още работеше, сърцето й биеше, беше жива.
Подхванах тялото й и я вдигнах на ръце понасяйки я през коридорите на двореца. Някой прислужници ни срещнаха по пътя, опитаха се да ми помогнат, но отказах. Чувствах се пълен с енергия благодарение на нея. Заведох я в стаята ѝ и влязох без да почукам. Ангела веднага подскочи в леглото от тряскането на врата.
- Неси? Какво се е случило Азе.. Кристофър. - Беше стигнал до нас за отрицателно време и го оставих да я поеме от ръцете ми.
- Тя ми прехвърли магията си... Не се притеснявай добре е. - Придружих го когато отиде и я остави върху леглото.
- Сега трябва да започнем плана. Трябва да събереш съставките, знам, че ще ти отнеме време, на мен също ще ми трябва такова, за да се науча на контрол над новите си сили. Когато и последното нещо е тук, аз ще съживя сестра си, която злобното ми старо аз уби. - Ангела кимна, което ми беше достатъчен отговор. Оставих ги сами и се върнах в стаята си. Нямах време за губене, затова започнах да се обличам. Трябваше ми поне тениска. Време беше да започна с тренировките, за да мога да го усвоя максимално бързо.

Излегнах се до нея на леглото, на една страна и се усмихнах тъжно гледайки към профила й. Не можеше да остави сестра си с него. Ако направеха магията заедно и не успееха щеше да обвинява нея до края на живота си, което нямаше да е много след неуспеха.
- Разбира се, че можеш да ми помогнеш Ева. Можеш да направиш нещо за мен, което никой друг не може да направи. Нито Хадес, нито Алас, нито Неси... - Замълчах и отместих няколко кичура от косата ѝ зад ухото, защото се бяха спрели на лицето й, когато се обърна, за да ме погледне. Прехапах устната си загледан в красотата на лицето й. Беше най перфектното момиче на света.
- Ще ми трябваш по време на магията. Трябва да си там... На известно разстояние от мен, разбира се, но да мога да те виждам... Ако затварям очите си за последен път искам преди това да са гледали точно теб.
Прехапа устната си отново. Това беше прекалено лигаво, като сцена от романтичните филми, които понякога гледаха. Бляк... Но, наистина искаше да е последното нещо което ще види, поне щеше да е щастлив.

Свих устни, но не казах нищо. Поне не и на този етап. Не бях сигурна, че има какво. Не исках да ме вижда за последно, защото исках да видя отново тези сини очи. Не исках да ги затваря, не още, не толкова рано. 
- Не умирай. - оформих думите само с устни, без звук, но бях сигурна, че ме разбра. След това се обърнах нацяло към него и се сгуших в тялото му, поемайки аромата му, който ми беше вече толкова познат. За последните няколко месеца почти всяка вечер спяхме заедно, за да го спасявам от кошмарите му, а може би само в началото беше това, сега беше просто навик, а думите бяха извинение. 
- Кой филм ти се гледа утре? Мога да ти направя торта.. - реших, че сменянето на темата към нещо супер обикновено би било добро, защото не исках да мисля, че днес мога да го изгубя. Ако се събуди няма да позволя никой да го нарани повече. Не ме интересуват шибаните богове, той беше добър и заслужаваше живота си.

Щях да дам всичко от себе си, за да не умирам. Наистина, щях да направя и невъзможното, за да опитам от тортата, която ще направи за мен.
- Може ли да е шоколадова? С мнооого портокали и ягоди? - Сега вече се усмихвах широко. Нямаше да мисля, за това което щях да правя след малко, но колкото и да се опитвах да си го избия от главата се притеснявах адски много и корема ми се беше свил на топка и не искаше да се отпусне заради напрежението.
- За филма... Не знам ти трябва да избереш, аз знам само тези, които вече сме гледали. Може да избереш нещо различно, като стил. Ако искаш? - Повдигна раменете си, но заради разместването тя се отдръпна от него леко, заради което той я притисна към себе си още по силно и затвори очи. Чувстваше лека умора, но не можеше да се отпусне, за да заспи. Сега просто искаше да си почива. Така, когато тя е близо до мен. Чувствах се сигурен, в безопасност...

Отворих бавно очите си за да срещна някакъв таван. Добре, не бях на открито със сигурност. Сведох погледа си надолу към тялото си. Ева беше облегнала главата си на гърдите ми и по равномерното й дишане разбирах че спи.
Въпрос... Какво правех в стаята си. Мислех че си бях отишъл от този свят. Болката която изпитах преди да се върнем от онова измерение беше толкова силна... Сякаш всяка една кост в тялото ми се чуеше, докато плътта ми се разграждаше на съставни части, а кожата гореше.
Сега нищо от това го нямаше, усещах само тъпа болка в главата си. Дразнещо пулсираща, а мускулите ми бяха станали на каша. едва успях да преместя ръката си от мястото до тялото си, върху корема си. Исках да стигна до нея, но вместо това простенах от безсилието си да мърдам. Чувствах се сякаш съм прекалил с тренировките. Щях да се оправя, след ден - два.
Евелин се размърда върху мен и аз се опитах да се усмихна когато срещнах погледа й.
- Хей... Как си? - Нов опит да вдигна ръката си и да се завъртя леко, за да мога да я прегърна по удобно.

Чувствах се ужасно зле, защото тя беше изморена до такава степен заради мен. Натъжаваше ме факта, че я наранявах.
- Не можеш да правиш така, Ева... Не е честно да жертваш здравето си заради мен... - Дори да умирах, може би така е било писано. Трябваше да ме остави, да мисли за себе си, преди мен. - Не трябваше да ме лекуваш, трябваше да ме оставиш да го направя сам. Сега заради мен не се чувстваш добре, не мога да си го простя.
Тогава ме връхлетя прозрението и съм почти сигурен, че щях да седна в леглото си ако имах силите за това.
- Какво стана? Успях ли? Белатрикс върна ли се?
Предполагам бях успял, след като лежахме в тази стая... Иначе вероятно щеше да се наложи да ме покрива на другия край на света. Прехапах устната си и се опитах да се усмихна. Може би трябваше да съм щастлив, но не се чувствах по различно, освен това че тялото ми ме болеше. Бях направил едва ли не невъзможното, но не знаех, бях ли променил мнението им за мен?

Той говореше твърде бързо, мозъка ми едва успяваше да схване думите му и да образува някакви изречения за отговор. Все пак се подсмихнах, когато той започна да се обвинява и се излегнах отново до него, подпирайки се на единия си лакът, обърната към него. Вдигнах бавно ръката си и прокара пръсти по лицето му, разсейвайки го достатъчно, че да спре да говори. Притесняваше се твърде много.
- Успя. Бела е със сестра си и майка си в момента, както и всички останали. Ти им върна радостта и аз наистина много се гордея с теб. - казах му тихо, премествайки пръстите си в косата му и ги заплетох там внимателно. 
- Не се притеснявай за мен, аз ще се оправя. Просто ми трябва почивка, душ, храна. Простички работи. Докато се почувстваш по- добре аз ще съм добре вече. Няма за какво да се притесняваш. Ти се справи, сега си дай почивка. - посъветвах го, след което се приближих до него колебливо.
- Много се притеснявах дали ще се върнеш. Наистина ме уплаши. - признах му, примигвайки уморено, но все пак се наведох и докоснах устните му със своите съвсем нежно. След малко се отдръпнах и се изправих отново.
- Ще отида в моето легло, защото наистина и двамата имаме нужда от почивка. Ако има нещо ме извикай или ела.. - намигнах му и положих усилия да се изправя от леглото.

За съжаление почивката ми беше необходима, също не бих отказал и останалото от което тя имаше нужда. Сякаш не бях ял с години, и не се чувствах особено чист, но нямах никакви сили да ида в банята. Едва успях да хвана китката й, за да я спра.
- Моля те, остани при мен... - С нечовешки усилия се извъртях на една страна и я гледах умолително. Не исках тя да си отива... Особено след като тъкмо ме беше целунала. Вярно целувката можеше да се сметне и за приятелска, не я беше задълбочила като по филмите, но моето сърце трепна от нея. Не можеше просто да ме целуне и да ме остави... Исках я при себе си. Друго беше, че и по принцип спяхме заедно. Харесваше ми да я усещам до себе си. Бях свикнал аромата й да ме опиянява още когато отворя очите си, да има на кого да се усмихна, да й кажа "Добро утро". Обичах да прекарвам всяка минута от времето си с нея. Обичах нея. Но тя беше казала, че се отказала от това и след като искаше от мен да сме приятели, аз щях да й бъда приятел. Колкото и трудно да ми беше.
- Ще си почиваме заедно. - Нов опит за усмивка. Не исках да е далеч от мен, а макар в съседната стая... Това беше толкова много път, когато ти е трудно дори да мигаш.

Усмихнах се леко и уморено едновременно. Не ми трябваше много убеждаване да остана там, където бях до сега в топлите му прегръдки. Отпуснах се назад и се излегнах с гръб към него, а ръката му се уви около кръста ми.
- Тогава да си почиваме. Ще говорим после. - предложих му, облягайки се на гърдите му и сложих глава на ръката му, след което придърпах завивката върху нас. Спокойствието отново ни завладя и на сънят не му трябваше много преди да ме събори. 
Не можех да обясня защо направих това преди малко, но привързаността ми към него беше голяма. Той не беше просто задача. Беше човешко същество, създание, което имаше право на живот, беше моят Крис.

Щеше да остана и сега това беше най - важното. Струваше ми се толкова правилно да я прегръщам и да заспивам с лице заровено в дългите й черни коси.
Заспах почти мигновено и сънувах, но този път сънищата ми нямаха нищо общо с това как клана от вещици измъчва мен и неси. Не, сънищата ми бяха толкова спокойни и приятни. Осеяни със слънчеви лъчи които придаваха златни отблясъци в косата й, много вода около нас, която се отразяваше в очите й, докато невероятната усмивка грееше на лицето й. Бях щастлив, много щастлив, когато съм с нея. Тя караше всичко около нея да сияе.
По някое време се събудих и се измъкнах от леглото. Определено се чувствах по - добре. Успях да стигна до вратата и я отворих и затворих зад гърба си. За щастие не след дълго мина една жена от прислугата.
- Извинете... Има ли някаква останала храна от закуската? - Трябваше ни някаква храна, защото наистина едва издържах вече. Стомаха ми гонеше червата.
- Ами, още не е готова, ще я сервират едва след час. Господаря Хадес каза, че ще се радва, ако се присъедините на закуска. - Отговори жената и се поклони леко. Значеше ли това, че са спали само няколко часа? Нищо чудно, че все още беше скапан.
- Не знам дали ще мога, но ако не дойда, бихте ли донесли някаква храна в стаята ми, моля? - Жената се усмихна и кимна утвърдително. Влязох в стаята отново. Исках да си легна в леглото, но трябваше да се изкъпя преди да го направя. Тихо влязох в банята. Погледа ми към огледалото едва не ме изплаши. Половината ми лице беше в засъхнала кръв имах и по ризата си... Покъртително. Свалих си дрехите и побързах да се изкъпя. Сложих си бельо и нахлузих долнището на една пижама и се опитах да се върна в леглото при Ева, но опитите ми да не я събудя бяха неуспешни.
- Извинявай... - Прошепнах тихо и побързах да я прегърна. - Нека продължим да спим...

Не бях сигурна дали бяха минали дни, които да сме проспали или само минути, но все още усещах странно изтръпване в крайниците си и отмалялост. Все пак не беше толкова зле, че да не мога да се задържа в съзнание няколко секунди. Малко по малко си връщах силите.
Този път ме събуди мърдането на леглото. С тъга осъзнах, че него го няма, но скоро бързо зае мястото си зад мен, придърпвайки ме в същата поза, в която бяхме заспали. Усмихнах се леко и сложих ръка върху неговата. 
- Не е честно. Ти миришеш на хубаво, трябва и аз да се изкъпя. - възпротивих се и се опитах да се измъкна от ръцете му. Изправих се и оставих очилата си, които бях забравила на главата си на шкафа до леглото, събух обувките си и тръгнах към банята, докато разсъбличах другите неща.
- Би ли отишъл до стаята ми, за да ми вземеш нещо за обличане? - помолих го малко преди да вляза в банята и да затворя вратата след себе си. Надявах се да се сети, че трябва да ми вземе и бельо.

Не, защо трябваше да става... Не можеше ли да си остане при мен за още един ден. Щяха да ни носят храна а ние просто да си лежим в леглото. Вече не ми трябваше да се упражнявам в магия, нямаше кой да връщам от умрелите. Май всичко си беше дошло на мястото.
Изправих се непохватно от леглото и с голямо нежелание. Тръгнах към вратата на стаята. Защо и бяха дрехи, можеше да вземе от моите. Едно долнище едно горнище... Каквото сметне за добре.
Въпреки това изпълних молбата й и се затътрих до стаята й. Отидох до гардероба и го отворих. Почесах се по главата. Притеснявах се, че не знаех дали ще и хареса избора ми... Ами ако вземех нещо и с него и е топло.. Ами ако й беше студено...
На мен гол до кръста си ми беше добре. Долнището го слагах от благоприличие, затова на нея и взех чифт къси панталоники и блуза с къс ръкав. Мислех че съм готов, но тогава ми просветна. Свещения шкаф с дамско бельо. Нещо, което бях виждал само по филмите. Шкафа с бельо на момичета беше нещо свещено. Не можеш просто така да го отвориш... А когато го дръпнах се почувствах като в един от онези моменти, когато прожектор осветява лицето ми. Все пак се разгледах вътре. Повдигнах един чифт прашки с показалеца си и наклоних главата си на една страна. Тя наистина ли носеше нещо такова? Че аз това с един пръст можех да го разфасовам... И как я покриваше изобщо? Или не я... Пуснах прашките обрано и вдигнах чифт бикини. Наклоних главата си на другата страна, оглеждайки новото парче плат между пръстите ми. Това определено можеше да скрие повече неща... И все пак... И беше секси... Прехапах устната си и погледах към шкафа отново. Измъкнах сутиен със същата шарка и после затворих чекмеджето. Направих няколко крачи, но се спрях. Върнах се и отново го отворих. Взех черните прашки, които бях разгледал обстойно и ги пъхнах в джоба на долнището. сега вече бях по спокоен и можех да се върна в стаята си, където Евелин вече беше излязла от банята и покрила тялото си с кърпа... И беше гола. Сигурно съм че беше гола под нея... Въздъхнах неволно опитвайки се да си избия от ума това как бялата хавлия просто се свлича по мокрото и тяло и отидох до леглото оставяйки дрехите й там...
- Извинявай, че се забавих, не знаех какво да взема... - Качих се на леглото и останах с гръб към нея, за да не я притеснявам. А колко ми се искаше просто да надникна...

Определено да се изкъпеш беше доста успокояващо. Можех да усетя как всяко мускулче от тялото ми се отпускаше и потрепваше от удоволствието, което ми носеше горещата вода, стичаща се надолу. 
След малко излязох от душ кабината и измих зъбите си. Загърнах се с хавлията, която беше свободна и излязох тъкмо когато Крис влизаше. Значи все пак се беше справил със задачата да ми донесе дрехи. Усмихнах се и му благодарих, след което го изчаках да се обърне и започнах да се обличам по най- бързия начин. Бельо, сутиен, после тениската и късите панталони. Подсуших косата си с хавлия, но не ми се занимаваше със сешоар, затова се настаних зад него с влажна коса. Плъзнах ръка по кръста му и той почти веднага се обърна към мен, осъзнал че съм готова. Завих се отново и се сгуших в него, облягайки бузата си на топлите му голи гърди.
- За какво си мислиш, Крис? - поинтересувах се, плъзгайки пръсти разсеяно по корема му и рисувайки фигурки там.
- Ти свърши наистина страхотна работа, нали знаеш? - казах му го отново, защото го заслужаваше. Той върна сестра си от мъртвите и оживя. Щастието ми беше над всичко друго.

"Мисля си за бельото ти в джоба ми и каква е гледката когато е там където трябва да бъде..." През цялото време докато се обличаше си мислях за това. Прехапах устната си и вдигнах ръката си, за да заплета пръстите си във влажната й коса.
- Ами, не знам, мозъка ми е напълно празен. Не се чувствам по различно от преди. - Отново я лъжех, но нямаше как да си призная мислите. беше ми прекалено неловко и без това.
Тръпките които тръгваха по тялото ми започваха от мястото по което се движеха пръстите й, качваше се нагоре по гърдите ми и се разпростираше по ръцете ми, като малки иглички от изстъпване, но доста по приятно. Слизаше и надолу по краката ми и караше всяко косъмче по тялото ми да настръхне.
- А ти за какво си мислиш? - Побързах да изстрелям нов въпрос, за да не остава тишината между нас. Можех да чуя сърцето си и бях почти сигурен, че тя също го чува. Ухото й беше точно над него. Преглътнах сухо и се усмихнах на себе си прехапвайки устна. Не знаех къде да си дяна другата ръка и ме беше страх да помръдна за да не прецакам нещо.

Притворих очи и се отпуснах, беше много приятно, обожавах да си играят с косата ми. Пръстите му се плъзгаха толкова нежно, че можех отново да заспя само от това, без никакви думи, но си наложих да остана будна, да си поговоря с него поне малко. 
- Радвам се на сърцето ти. Когато магията свърши и ти падна на земята едва го чувах. Беше толкова бавно, толкова мудно и едва биеше.. Сега все едно ще излети, но това значи, че си добре, така че съм спокойна и му се радвам. - обясних, свивайки рамене и отпуснах малко хватката си, за да се излегна по гръб и да му направя място. Отново настаних главата си на ръката му, но в стаята беше твърде топло за вграждане. 
- Нещата ще се променят, нали знаеш.. Ще имаш повече контакт със тях. Няма нужда да прекарваш цялото си време само с мен. Знам, че ти омръзна. Но все пак ще ти направя тортата, която ти обещах. - казах му, подсмихвайки се, преапвайки устната си и погледнах нагоре към лицето му.

Бях достатъчно притеснен и без това, че да говорим за сърцето ми. То наистина щеше да излети. Опитваше се доста успешно да ми счупи ребрата.
Когато тялото й се отмести, моето последва нейното и се завъртях на една страна. Вече наистина не знаех къде да си сложа другата ръка, затова я преметнах през кръста й.
- Ева, другите не ме интересуват много. Тях ги нямаше когато имах нужда. Ще се сетят за мен, когато имаха полза, а след това ако стъпя дори леко на криво ще ме линчуват. Могат да го направят, те са богове а аз съм смъртен. - Въпреки думите си се усмихнах вгледан в красивите ѝ сини очи. Дори не усетих кога тембъра ми беше започнал да се намаля превръщайки гласа ми в шепот.
- Бих искал да ти помогна с тортата. Както и с другата която ще гледаме вдругиден. Да ти помогна да изберем филм, който не си гледала но ти се иска да изгледаш от дълго време... Такива неща. Обичам да прекарам времето си с теб.

Предполагах, че ще иска да се опознае с останалите. С баща си, със сестрите си, с всички, ако го приемат. Трябваше да говоря с тях, защото бях сигурна, че това би му повлияло положително, дори да не си го признаваше. Искаше да бъде част от семейството, част от нещо голямо без да е лош. Сам ми беше споделил, че отношението на другите го озлобява, затова след като направи такава добрина те трябваше да му дадат поне малко от любовта си. Бяха му задължени. Те бяха шибани богове и не можаха да си върнат дъщерята, а той - пет месечният вещер успя с малко тренировки.
- Щом искаш нямам нищо против. Може да гледаме нещо приключенско. Или нещо за извънземни. - предложих, засмивайки се леко и се обърнах огледално на него на една страна. Просто се гледахме, но не можех да му се нарадвам, че е тук, че е жив и че диша.
- Ти си моят герой от всяка приказка.. - прошепнах му, плъзгайки пръстите си по бузата му.

- Може ли да е нещо за извънземни и приключенско? Знаеш ли такъв филм. Ще ми е интересно да гледам такъв. - Дъхът ми секна за миг. Не можех да дишам, притеснявах се когато е толкова близо до мен. Но и беше толкова хубаво. Инстинктите ми крещяха, че трябва да я целуна. Да я целуна така както мъжете целуваха жените в онези филми. Преглътнах шумно и си поех въздух. Нейния герой, рицар, принц... Колко хубаво звучеше.
- Ева... - Ам, какво исках да кажа, забравих си мисълта. Потъвах в очите й . Трябваше да изплувам, но тогава преместих очите си на устните й и борбата започна отново. По добре очите, по -добре очите... - Гладна ли си?
Преглътнах отново и поех въздух. Върнах си погледа на очите й и се усмихнах широко.

Засмях се леко на въпроса му, беше очевидно че се притеснява и внезапно ме загложди вина. Знаех, че за него не е само приятелство и въпреки всичко бях на сантиметри от него, докосвайки го и прегръщайки го и прочее..
- Мисля, че ще намерим такъв ако се поразровим - казах разсеяно и се отдръпнах леко. Напрежението между нас беше осезаемо. Дори на мен ми ставаше горещо, а устните му просто ме зовяха. Исках да ги целувам по цял ден, да не говорим, че го бях виждала гол..
Но какъв беше смисълът? Алас да ме отдели и от него? Да страдам още един път, защото баща ми беше самовлюбен задник, мислещ само за себе си?
- Не знам, може би малко. - признах, слагайки ръка на коремчето си и прехапах устна - Но закуската е скоро. След около половин час. - свих рамене и спуснах поглед по гърдите му и корема му, а после пак към лицето му. Вътрешната ми борба беше доста ожесточена..
- Добре, само една.. - казах накрая в знак на предаване и се надигнах, за да го целуна, но не особено приятелски. Ръката ми се плъзна по врата му и го придърпах към себе си, докато устните ми се движеха срещу неговите. Сърцето ми щеше да пробие гърдите ми, не беше бързало толкова от столетия, но въпреки всичко знаеше точния ритъм.

Значи щяхме да закусваме със семейството все пак. Не си до представях дори. Какво ще е да седя на една маса със баща си може би сестрите си. Не знаех кой ще присъства на тази официална закуска и сигурно щеше да е адски неловко.
- Хадес иска да закусваме заедно... - Промърморих съвсем тихо и Ева едва ли ме беше чула. Не очаквах подобен отговор. Целувката дойде по неочаквано и от предложението на баща ми.
Инстинктивно затворих очите си и се приближих максимално до нея. Дланта ми притисна гърба й, за да може да я усещам още по близо. Което беше невъзможно. Устните ми леко се разтвориха, погалиха нейните. Езика ми мина по долната й устна. Въздъхнах тихо, когато докосна нейния.
Беше ми прекалено приятно да я чувствам по този начин. Толкова силно притисната в тялото ми.
Завъртях се леко и тялото ми се оказа върху нейното. Трябваше да спра с това, не исках да я плаша, дори не знаех какво правя, но беше толкова хубаво...

И кой каза, че не можех да се отделя от Евелин. Ето че отварянето на вратата едва не ме изстреля в тавана. Не очаквах да видя до нея Бела, но имаше ли значение. Чувствах се адски засрамен от ситуацията. Претърколих се на обратно и отидох чак в другия край на леглото. Лицето което видях в огледалото докато се изправях беше по червено от кръвта в тялото ми.
- Аз... ами... добре съм... предполагам... даа... - Млъкнах, говора не ми беше силната страна в момента. Прочистих гърлото си и се обърнах към сестра си, която изглеждаше много доволна от факта, че прекъсна целувката която чаках с месеци.
- Ами ти как си Белатрикс? - Не исках да съм груб. Честно казано ме беше малко страх да се приближавам към нея. Не знаех как да се държа около нея. Бях свикнал единствено с присъствието на Ева, а сега дори ме беше срам и нея да погледна. Не бяхме като Неси и Алас, не правихме такива неща, но пак ме беше срам, защото бяхме приятели, а тя ми беше казала: "Приятелите не правят така".