Спалнята на Азазел

И кой каза, че не можех да се отделя от Евелин. Ето че отварянето на вратата едва не ме изстреля в тавана. Не очаквах да видя до нея Бела, но имаше ли значение. Чувствах се адски засрамен от ситуацията. Претърколих се на обратно и отидох чак в другия край на леглото. Лицето което видях в огледалото докато се изправях беше по червено от кръвта в тялото ми.
- Аз... ами... добре съм... предполагам... даа... - Млъкнах, говора не ми беше силната страна в момента. Прочистих гърлото си и се обърнах към сестра си, която изглеждаше много доволна от факта, че прекъсна целувката която чаках с месеци.
- Ами ти как си Белатрикс? - Не исках да съм груб. Честно казано ме беше малко страх да се приближавам към нея. Не знаех как да се държа около нея. Бях свикнал единствено с присъствието на Ева, а сега дори ме беше срам и нея да погледна. Не бяхме като Неси и Алас, не правихме такива неща, но пак ме беше срам, защото бяхме приятели, а тя ми беше казала: "Приятелите не правят така".

Явно трябваше да седна до нея. Жеста ми го подсказа, затова много бавно заобиколих леглото и отидох до диванчето като седнах в другия му край. Гледах повече към Евелин, отколкото към сестра си, но въпреки това я слушах внимателно.
- Нямам намерение да убивам който и да е Бела, а ако исках да убия точно теб, щях да се улесня доста, ако изобщо не си бях правил труда да те връщам. - И ето, че дар словото ми се беше завърнало, Не беше толкова трудно когато знаех точно какво искам да кажа. Прехапах устната си за момент преди да продължа.
- На мен също ми разказаха за миналото ми. Поне това което е всеобщо достояние. Откакто съм обявил война на боговете. А за по - рано... - Повдигнах раменете си, не мислех, че е редно да споделям още толкова много с бела, дори да ми беше кръвна сестра. Не я познавах, не знаех какво мисли, дали наистина ми е простила или всъщност просто иска да ме подведе.
- Това е Евелин. - Посочих към нея и се усмихнах. - Тя е моя пазител и наставник, и единствения човек, който се грижеше за мен и беше до мен през шестте месеца откакто съм тук.

Да разбере за мен, да опознае мен? Това беше странно. Никой не се интересуваше от мен, не знаех какво да кажа по тази тема.
- Ами да... Ще ходим, но... До сега не сме закусвали с останалите. Не познавам почти никой там и, честно ще ми е много странно. - Щеше да е добре да не се затварям напълно. Може би можех да й кажа нещо за себе си, но не знаех какво. Идваха ми някакви тъпи неща, като например, че обожавам сладкото или, че обичам да правя сладки, че мога да изям сам почти цяла торта, и че обичам филмите с много смешни моменти. Понякога докато се къпех излизах от душ кабината само за да си правя прически докато шампоана е върху главата ми и пареше адски като ми влизаше в очите. Исках да се науча да карам сърф и да се пързалям а лед. Както казах все глупави неща.
- Ами не знам какво да ти кажа за себе си, може би ако ми задаваш въпроси ще е по - лесно. - Заиграх се с пръстите на ръцете си и забих поглед в тях. чувствах се като беладжия. Не знаех как ще реагита като разбее повече за мен.

Засмях се отново, това определено щеше да бъде странна ситауция, спор няма. Не бях сигурна дали майка ми щеше да се появи, но Ан и годеникът й ще бъдат тук, както и той и сестра му, може би Хармония? Ерос? Определено трябваше да ида да видя Ерос! Дали са открили Фобос?
- Определено ще е странно и не само за теб. - успокоих го, след което се замислих за въпроси. - Някакви обикновени неща.. Какво обичаш да правиш в свободното си време, освен да се гушкаш с Ева, къде искаш да отидеш, а не си бил, как искаш да те наричам, кой ти е любимия алкохол? - замислях се дали не искам от сутринта да започна с уискито, или да пия кафе първо. Май кафето беше по- примамливия вариант, и такова не бях пила отдавна. Имахме още няколко минути, но след това трябваше да потегляме към трапезарията. Исках да сме на време.
- Предлагам ти да се облечеш малко повече, защото трябва да тръгваме. Може и после да говорим. - предложих му, кимайки към часовника.

Определено беше по лесно да отговарям на въпросите отколкото сам да мисля какво да й кажа.
- Ами в свободното си време по принцип гледаме филми или висим в кухнята и правим сладки или торти, защото много обичам сладко... Или ровим в гримоарите в библиотеката, за да науча магии, така намерих и заклинанието, с което те върнах. - Наистина щеше да е добре да се преоблека. Отидох до гардероба и се скрих зад вратите. Извадих бельото което бях свил от шкафа на Ева и го скрих при моето.
- Не ми позволяваха да ходя никъде, така че единственото място, на което съм бил е този замък. - Нямаше да издам, че Ева ме изведе от този замък. Беше й забранено да го прави. Нахлузих един чифт дънки и облякох първата тениска, която измъкнах. - Избрах си името Кристофър, защото всички свързват името което са ми дали само със зло. Затова мислех, че е редно да си сменя името.
Затворих гардероба и се огледах в огледалото. Наистина ми отиваше червено, може би по често трябваше да нося такова.
- А за последното, ами аз не пия... Един път опитах глътка уиски и щях да умра от изгаряне, така че се стремя да отбягвам алкохола. Нека тръгваме.
Отидох до вратата и я отворих, за да може двете дами да излязат и да идем заедно на закуска. Беше ми странно да хвана ръката на Ева. До сега този приятелски жест сега бе добил много по - голямо значение.