Shoot to thrill, Play to kill

Обичаше да чува хвалбите му, не толкова защото й повдигаха самочувствието, което си личеше, че се случва, а повече й харесваше, защото виждаше, че той е доволен от нея и наистина ценеше работата й. Все пак не виждаше причина да не започне с чертежите още сега. Не можеше да каже, че се преуморява, след като това бе истинско удоволствие за нея и щом влезеше в магазин за плочки, беше като жена в бижутерия. Звучеше някак смешно, но си беше самата истина, като това й носеше удоволствие почти равно на това, което Иън й предлагаше.
- Ами … аз не съм много по алкохола и купоните …
Отговори му някак притеснено, тъй като не искаше да го обиди. Беше минало много време от страхотното парти, което си бяха спретнали за дипломирането, като след това всички се разпръснаха и някак си желанието й д излиза беше намаляло. Момичетата като нея не обичаха да ходят сами по разни барове и едва ли не да си търсят белята, а това си беше напълно разбираемо. Все пак кой не би желал да е в компанията на страхотен мъж като Сандърс, да не говорим колко щяха да й завиждат всичко. Но как си не й харесваше идеята да му се натрапи. Едва ли я беше поканил, защото искаше да прекарва още време с нея. Непрекъснато имаше работа и видимо я отбягваше, което я накара да се зачуди, колкото ли отчаяна и самотна изглеждаше, че той да я съжали до такава степен.

Наистина се чувстваше изключително неудобно, тъй като вариантите за нея бяха два и разбира се, гледаше от най-лошата страна на нещата. В по-добрия случай нямаше да пие съвсем нищо, нямаше да стане дори за един танц, нямаше дори с безалкохолното да прекали и той със сигурност щеше да я помисли за сухарка. Да, това колкото и странно да звучеше, й се виждаше като по-добрата идея, тъй като уплаха й беше голям, че алкохола щеше да й хареса прекалено, танците й щяха да бъдат ужасни, а поведението й неконтролируемо. С две думи, всичко това беше изключително лоша идея, но можеше ли да откаже на шефа си?
- Къде ще ходим? – попита умолително тя, като красивите й очи се разшириха, придавайки й вид на невинно малко животинче.
Както вече стана ясно, тя не желаеше да се излага, а външния й вид беше много важен. Искаше да изглежда възможно най-представително и в никакъв случай нямаше да си позволи да изложи не само себе си, а шефа си. Той … ами не беше точно неин тип, тъй като възрастовата им разлика беше много голяма, обществените и финансови положения бяха много различни, характерите също, но щом щеше да стои до него, трябваше да изглежда все така красива като жените, с които той излизаше. Вярно, че не можеше да си позволи дрехите, които най-вероятно той им бе купувал, но можеше поне да се опита да изглежда на нивото му.

Целият този разговор стана още по-неудобен, когато Иън заговори за … онова действие. Не можеше дори на ум да го каже, но без никакво позволение, фантазията й вече работеше над въпроса, като й предостави няколко доста интересни картини. Зоуи настръхна, като усети онази обливаща топла тръпка на удоволствие, но доста бързо я потисна, замествайки я с неодобрение. Тя не беше нито на годините, нито на нивото на мъжа пред себе си, затова и всички тези фантазии бяха моментално прогонени от главата й. За жалост лицето й доста бързо се зачерви, подсказвайки му, че сериозно бе помислила над думите му.
- Аз също нямам такива намерения – каза сериозно тя, опитвайки се да заличи факта, че се чувстваше ужасно неудобно – А сега, ако ме извините, имам доста работа.
Не искаше да бъде груба, но желанието й да се махне, се беше засилило прекалено бързо. Чувстваше се неловко в компанията му, най-вече когато разговорите поемеха посока, която не й бе много позната. Понякога се чудеше дали само си въобразява или той наистина й правеше намеци, но не само че й беше неудобно, да го помоли да спре, ами и се притесняваше, че може да е разбрала грешно и още повече да се изложи. Е … винаги можеше да го отбягва, като прекарва времето си с него в разговори единствено за работата, но тази вечер щеше да му даде шанс, да й докаже, че просто си въобразяваше. Нямаше никакво желание да усложнява отношенията си с него.

До края на деня, Зоуи не успя да прогони мислите за Иън и предстоящата вечер. Беше прекалено нервна и си й личеше от далече, но все пак не желаеше да го обиди, затова щеше да се появи, макар и да не очакваше, да успее да се отпусне.
Още с прибирането си, тя се отправи към спалнята си или по-точно към банята. Макар и да се наслаждаваше на работата си, доста често се прибираше невероятно мръсна, а не можеше да си позволи да излезе в този вид, независимо къде щеше да отиде. След като се освежи, подбра една НЕЖНА ЧЕРНА РОКЛЯ, подходяща за всякакъв случай. Беше елегантна и подходяща за всяка млада дама, а заедно с високи обувки и нежни перли, бе просто невероятна комбинация.
Не беше от хората, които обичаха да закъсняват, затова след като се погрижи за грима и косата си, се върна долу при шофьора си. Един невинен комплимент от негова страна я накара да се усмихне широко, но така и не успя да я успокои. Напрежението в нея се засилваше с всяка секунда, като за щастие пътя до сградата не беше прекалено дълъг.

Така и не разбра, защо трябваше да влиза в сградата, но шофьора беше доста упорит, убеждавайки я, че това са думите на Сандърс. Не й беше ясно, защо трябваше да си цапа хубавата рокля, след като толкова се бе постарала за външния си вид, но когато най-накрая го послуша, осъзна какво се случваше … или по-скоро се обърка още повече. Остана зяпнала като шаран, докато се чудеше какво да каже, как да се измъкне и дали не можеше просто да се обърне и да се направи, че въобще не беше идвала. Май последната идея беше добра, но едва ли щеше да има ефект, след като той вече я заговори.
- Лошо предчувствие – призна си тя, докато още оглеждаше обстановката, като най-накрая й се наложи да го погледне в очите – Какво правиш?
Беше някак странно да се чуят тези думи от нейната уста. До сега не си бе позволила нито веднъж да му говори на „ти”, но ето че и този момент настъпи, а за жалост ситуацията не бе така приятна и приятелска, както си бе представяла. Чувстваше се толкова неловко, като дори страх нахлу в тялото й. Не се страхуваше от него, имаше му доверие, нито се притесняваше, че щеше да я уволни, ако не му пуснеше, но онова проклето чувство просто не я напускаше.

Наистина ли си мислеше, че така щеше да я накара да се отпусне? Объркването беше вече към края си, тъй като всичко започваше да й се избистря, а алкохола определено нямаше да й подейства добре в този момент. Трябваше да остане трезва, да помисли над ситуацията, но вместо това инстинктивно отстъпи назад, отдръпвайки се от него. Не, не беше в състояние да обмисля случващото се, дори не знаеше как все още седеше там, но това съвсем скоро щеше да се промени. Иън трябваше да е наясно, че с това нямаше да успее да й помогне да си почине от работата … най-много да загуби дизайнера си.
- Нямам желание да ме учиш на любов към алкохола – каза тя все още сдържано, опитвайки се да не го обиди, но едва ли щеше да му е трудно, да разбере, че всъщност искаше д му каже „Не желая да се превръщам в алкохолик”. Но имаше и много други неща, които не желаеше, а точно този момент й се виждаше идеален за обсъждането им – Мисля, че имаме различна представа за разпускане и излизане навън. Може би ще е най-добре да се прибера и да си почивам сама вкъщи.
Не дочака отговор, а просто се обърна и с възможно най-бързата си крачка напусна помещението, като едва не се затича, но щеше да й е малко некомфортно в тези обувки. Не желаеше да води този разговор, а и беше напълно сигурна, че той добре разбираше, какво имаше предвид с последните си думи. Случващото хич не й се нравеше и нямаше намерение да прави нещо, което не желае, само защото той й плащаше заплатата.

Щеше да си тръгне, щеше да се прибере, най-вероятно повече нямаше да го погледне в очите, тъй като се страхуваше какво можеше да види там, но когато чу думите му, просто замръзна и не може да продължи. Не можеше да повярва на това, което чуваше, на тези груби думи, които отново я обиждаха, както самото му държание. И той смееше да се прави на жертва, след като я бе поставил в толкова неудобна ситуация, карайки я да се чуди, как да избегне всичко това, да го прекрати, без да нарани достойнството му или да развали отношенията им, ако той не бе успял да се справи с това.
- Какво? – попита невярващо тя, като веднага се обърна, отправяйки яростен поглед – Да не би да се опитваш да ми кажеш, че съм виновна за случващото се? – не, можеше да е добра и мила, но това нямаше да го позволи – Не знам ти какво си мислиш за мен, но нека ти кажа как седят нещата, за да няма повече недоразумения! Независимо от намеренията на даден мъж, в случая ти, а не бих могла да се чувствам комфортно в подобна ситуация. Не съм от жените, на които не им пречи да се усамотяват с шефовете си, независимо причината, най-вече след работното ми време. И въобще не мисля, че подобна вечеря е подходяща за нашите отношения. Така че извини ме, ако съм те обидила, но тази вечер ти обиди мен не веднъж. Ако си мислиш, че това нещо е награда за мен, то грешиш. Награди някое момиче, което би оценило усилията ти. Аз предпочитам нашите отношения да са повече професионални, отколкото приятелски – но дори и след като свърши с обяснението, не можа да се сдържи и добави хапливо, сякаш се опитваше да го ядоса – Сега позволено ли ми е да си ходя или има още неща, които не се получават, както желаеш и си търсиш някой да обвиниш за тях?

За момент й стана някак неудобно, тя въобще не го мислеше за лош човек, нито за някой, който би се възползвал от нея против желанието й. Но тази интимна обстановка я караше да се чувства толкова неловко и просто искаше той да го знае. Беше направил достатъчно за нея, това си беше просто излишно, а очевидно и погрешно разбрано. Но дори и да й беше обяснил още сто пъти, че това не е среща, тя щеше да се чувства все така некомфортно, както в първата минута на влизането си.
Зарадва се изключително много, когато намери колата си пред сградата и без да се замисля, се качи вътре и отправи към вкъщи. Не можа да избие онова чувство на вина, че най-вероятно го бе обидила, но и тя не се чувстваше добре със случващото се. Въпреки това реши да му се извини, макар не и лично, тъй като се срамуваше да го погледне в очите. Вместо това му купи кошница с прекрасни сирена и бяло вино, които вървяха идеално в комбинация, а към всичко това добави и една извинителна картичка с надпис „Съжалявам за случилото се, надявам се, че не съм Ви обидила много”

***

Беше минала цяла седмица от последната среща на Зоуи и Иън. След случилото се онази вечер, тя упорито го отбягваше, макар и да не бе много сигурна, че той самия търсеше начин да се свърже с нея. До сега не бе казал нищо, а редовно кореспондираха чрез интернет, като разбира се обсъждаха само и единствено работата. Но в нея се бе зародило едно нервно чувство, бяха се появили въпроси, които дори самата тя не разбираше защо я интересуват, но все пак не й даваха мира. Затова и реши да направи единственото неразумно нещо – да отиде на купон и да се напие.
Няколко питиета по-късно, мис Кембъл се намираше на входната врата на имението Сандърс. Беше видимо нетрезва, клатушкайки се леко, дори когато се опитваше да стои мирно, но до това водеше смесването на различни алкохолни напитки … а и много други неща, които щяха да последват. Въобще не обърна внимание на факта, че беше три през нощта, а веднага щом таксито напусна алеята пред красивата постройка, тъмнокосата заби пръст в звънеца. Направи го веднъж, два, дори три пъти, след което осъзна, че звука й беше харесал и просто задържа пръст върху копчето.

Въобще беше забравила каква бе целта на цялото това звънене и се стресна, когато вратата се отвори, сякаш правеше нещо нередно и някой я беше хванал в крачка. Бързо го превъзмогна или по-скоро го забрави, като се усмихна широко, а мокрите й очички светнаха, когато го видя. Влезе вътре, като се подпря на стената и с голямо затруднение започна да сваля високите си обувки, при което Иън се отдръпна леко, а тя го изгледа странно. Беше от провинцията и там хората живееха малко по-различно от тук, а навика й да се събува, преди да влезе в нечии дом, не беше лесен за пренебрегване.
Най-накрая се справи, като точно в този момент, може би му изглеждаше доста нисичка. Беше свикнала да носи високи обувки, които правеха прекрасните й крака още по-дълги и слаби, но в това си състояние беше по-добре да ги свали, преди да се е пребила. И така босичка зашляпа навътре, като влезе в хола … поне тя го определи на такъв, а след като стигна дивана, се тръшна на него, заемайки хоризонтално положение. Въздъхна тихо, гледайки тавана, като продължаваше да мълчи, но след няколко минути й писна и най-накрая реши да му зададе въпроса, който я беше мъчил толкова много.
- Наистина ли не искаш да спиш с мен? – попита тя напълно сериозно, като се извъртя по коремче и се надигна на лактите си.

Това отбягване и увъртане беше по-присъщо на нея, но точно в момента нямаше как да го приеме. Замаяната й главица диктуваше всичко, а това не беше никак добре, тъй като тогава се превръщаше в едно инатливо добиче, което просто не можеше да се задоволи с подобен отговор. Затова челото й се набръчка, а след като събра вежди, се изправи на колене на дивана и седна върху петите си. Продължи да го гледа изпитателно, като се чудеше как да го подхване, но точно в момента мисленето не й беше най-лесната задача, затова го даде по-същество.
- И все пак не ми отговори на въпроса – отбеляза тя – Онази вечер, каза че нямаш подобни намерения към мен и искам да знам защо! – каза заповедно, като въпреки това продължи с един по-нежен тон, като прекрасните й влажни от алкохола очи го гледаха все по-умолително, сякаш след малко щеше да се разплаче – Не ме ли харесваш? Не съм ли достатъчно красива? Не съм ли привлекателна за теб? Защо не ме желаеш?
Не знаеше защо, но само това се въртеше в главата й през последната седмица. Не можеше да го проумее, тъй като самата тя твърдеше дори пред себе си, че не желае нищо подобно от него, но факта, че той си призна, че и той не желае такива неща, просто я побъркваше и очевидно подсъзнателно я нараняваше. Искаше да я желае, искаше да е най-прекрасното момиче в очите му и не можеше да си обясни тази нейна нужда, не можеше и да я задоволи, просто не зависеше от нея, но очевидно и не можеше да я премълчава още дълго.

Очите й се разшириха от изненада, а зениците й от възбуда. Да, чиста неподправена възбуда, която изпита веднага щом той призна, че я желае. Цялото й тяло настръхна, а на онова скрито място между двете й крачета, започна да се усеща засиления й пулс. Преглътна трудно и шумно, като потърка нежно ръцете си от раменете до лактите, тъй като видимо бяха настръхнали, а хладна тръпка премина през тялото й. И всичко това бе колкото странно, толкова и приятно, но когато чу последните му думи, отново се ядоса, като този път дори хвана една от декоративните възглавнички върху дивана и го замери с нея.
- Обеща ми повече да не ме обиждаш – припомни му сърдито тя, като за секунда се извъртя и отново се тръшна по гръб – Ако искаш да знаеш, аз не съм на мнение, че човек е неадекватен, когато е пиян. Да, много по-импулсивен е и недообмисля нещата, но това всъщност разкрива самия него. Кара го да прави и каже не това, което не трябва, а това което така силно желае.
Беше се замислила сериозно, като понякога се дразнеше, че ставаше такъв философ, щом се напиеше. И все пак наистина вярваше в думите си. Толкова отдавна искаше да дойде тук, никога не бе стъпвала в дома му и ето, че най-накрая го направи. А той като най-голям фен на алкохола, я обвиняваше за щяло и нещало.
- И не съм се напила, защото исках да се напия – това прозвуча малко странно, но ей сега щеше да му го обясни – Бях на прати със старите си колеги, беше ми хубаво, пих, веселих се и то просто ме замая – призна си накрая тя, като все още не чувстваше везната равна, затова се надигна леко, огледа се и най-накрая погледна към него – А пък тази възглавница не отива на дивана ти! – „обиди” го най-накрая, посочвайки му предмета, с който го беше замерила.

- Толкова трудно – отговори тя весело, като се засмя, но в новия си опит да се търкулне и обърне по корем, се оказа на пода – Аууууууууу.
Провлаченото мързеливо охкане, последвано от весел смях, беше достатъчно, за да се разбере, че Зоуи най-вероятно не бе изпитала почти нищо. Падането не бе особено най-приятно, най-вече заради близката маса, в която поради някаква случайност, не успя да се удари. Но все пак продължи да си лежи там, като отново се обърна по гръб и погледна нагоре. Беше съвсем близо до краката на Иън, но не това й направи впечатление, а красивото му лице, което я накара да му се усмихне нежно. Разни мисли се завъртяха в главата й, но най-силно я мъчеше мисълта, дали кожата на лицето му беше нежна. Искаше да я докосне.
- Студено ми е – каза накрая тя, като се опита да притъпи желанията си.
Студения под я караше да потръпва и това не бе никак приятно, но вместо да се надигне, изчака той да каже или направи нещо. Не че нямаше сили или беше прекалено пияна, по-скоро й харесваше да лежи там и да го гледа, макар и това да й костваше топлината и комфорта, които й носеха дивана. А всичко това я накара да се замисли за едно меко и топло легло. Най-вероятно тук някъде имаше едно и за нея, но беше наясно, че щеше да се наложи да си легне сама, затова се опита да прикрие прозявката си, която дойде веднага след мисълта за спалнята.

Почувства се толкова добре в ръцете му, че веднага отпусна глава на рамото му, докато той я носеше към спалнята. Беше й доста приятно, имаше чувството, че се намира в морето, в някоя малка лодка, която вълните поклащаха непрекъснато … дори и когато Иън я постави на леглото. Да, всичко продължи да й се клати, а неговите действия правеха нещата още по-забавни, карайки я да се смее като малко дете. Направи няколко опита да се измъкне от пашкула, но се чувстваше толкова слаба, а май и наистина беше така. Вместо това продължи да се смее и да се опитва да се развърти, търкулвайки се към него.
- Стигааа – каза през смях, когато той за пореден път я бутна в грешната посока и осуети опита й да се измъкне – Не искам такаааа.
Беше и някак забавно и въпреки, че му казваше да спре, не желаеше той да го прави. Е … може би бе добре да прекрати въртенето, защото това не се отразяваше добре на никой, употребил алкохол, но определено не желаеше да я оставя намира. Точно в момента й беше толкова забавно, че съвсем сериозно се чудеше, защо не се напиваше всяка вечер и не му идваше на гости. В крайна сметка обаче, наистина щеше да й се наложи да предекорира, тъй като имаше много неща, които просто не се връзваха с обстановката. Може би дизайнера му е бил малко по-ексцентричен, обичащ контрастите като между цветовете, така и между стиловете, но това не бе по нейния вкус.