Shoot to thrill, Play to kill

Изпъна се продължително, като издаде тих провлачен стон, наподобяващ на малко животно, което се прозяваше, като всъщност тя точно това направи. Очичките й се бяха навлажнили от спането, като това не й помагаше да вижда ясно, но дори и леко размазано й беше изключително приятно да го гледа, затова се усмихна невинно. Нямаше нищо по-хубаво от това да се събудиш и още с отварянето на очите си, да видиш любимия човек … макар че както си го беше хванала, едва ли имаше някакъв избор.
Все още правейки се на котенце, тя се приближи към него, като започна нежно да отърква личицето си в наболата му брада. Драскаше се леко, но това й доставяше някакво необяснимо удоволствие, докато тя се притискаше все по-силно и по-силно. И въпреки, че миришеше покъртително, тя го душна лекичко, бръчкайки сладкото си носле, което някак си я успокои. Знаеше до кой се намира и обичаше да го усеща по различни начини – както на допир, така и на аромат. Май наистина щеше да свикне с миризмата, но малко я притесняваше факта, че започваше да й харесва да му мирише на него … точно както преди самото й превръщане.
- Много приятно – прошепна тя сънливо, като започна да оглежда самолета и за жалост се разсъни доста бързо.
Погледа й се спря на стюардесата, която гледаше към тях. Най-вероятно просто си стоеше и зяпаше в една точка или им се радваше, а може би чакаше да поискат нещо, но разбира се, Зоуи видя различно нещата. Тя зяпаше Иън, така сякаш искаше нещо от него, нещо което нашето момиче нямаше никакво намерение да споделя с нея. Очите й отново потъмняха, а тя се вкамени, като напълно загърби сладко и умилкващо състояние, в което беше до преди няколко секунди.

Почти се пречупи, когато започна да й говори така сладко и донякъде романтично, но комплект или не, тя не можеше да се съобразява точно с това в момента. Все още гледаше стюардесата, която се беше смутила и се опитваше по всякакъв начин да избегне погледа й, но Зоуи не й го позволяваше. Искаше й се да разчете какво точно си мислеше, но за жалост колкото и уникално да беше случилото се с нея, то не включваше подобни способности. Щеше да й се наложи да се задоволи с проста преценка, но ревността успяваше да я обърка тотално. Беше й достатъчно трудно, когато бе обикновен човек и не можеше да се справи с емоциите си, но сега тя сякаш се опитваха да я пръснат и да се излеят от нея.
- Не съм гладна – излъга тя, като се нацупи и се обърна към прозореца, отдръпвайки се от Иън.
Беше малко глупаво, тъй като стъклото бе покрито и реално погледнато, изглеждаше доста смешна отстрани, но какво да се прави … такива бяха жените. Обичаха да се правят на интересни, а когато това се случеше, искаха някой да им ходи след задника и да ги умилостивява, в случая този някой беше г-н Сандърс. Колкото и глупаво да звучеше, никога до сега не се беше притеснявала толкова много от репутацията му и от факта, че можеше да пожелае някоя друга. Щеше да я убие и отново да желае най-много нея, но това си бяха просто подробности.

Разбира се, че пиеше кръв като полудяла и въобще не се притесняваше, но точно в момента се опитваше да му се сърди. Не можеше да й каже кога от кой да пие или въобще какво да прави, само за да замаже грешките си и да се отърве от това, което очевидно дразнеше нея. Ако искаше да е добро гадже, можеше просто да отвори аварийния изход и да я хвърли, а не да я кара тя да върши всичко. Разбира се, това си беше малко преувеличено, но в момент на ревност като този, жените искаха невъзможни неща. Вампир или не, Зоуи лесно се обиждаше и виждаше нещата такива, каквито не бяха всъщност, но лошият й опит с мъжете беше виновен за това.
Тъкмо си мислеше да се успокои, когато усети нещо, което я изненада и доста я ядоса. Как можеше в този момент, когато тя бе толкова ядосана и обидена, той да се държеше като някой разгонен хлапах и да й се хилеше насреща? Искаше й се да му лепне една и се обърна с мисълта да го направи, но щом го погледна, нещо просто прещрака в нея. Истината беше, че й допадаше да се държи като идиот, тийнейджър и какво ли още не и просто не можеше да му се сърди. Все пак присви очи, опитвайки се да имитира гняв, но червените й очички бяха така топли и нежни в този момент, че не можеха да излъжат никой.
- Мразя те – каза тя нацупено, като видя, че актьорските умения й куцаха.
Разбира се, каза това на пук, защото вече беше ядосана на себе си, за дето така лесно се поддаваше. И двамата знаеха, че не можеше да го мрази, след като си личеше колко много го обичаше, затова най-накрая се предаде и му каза истината, но без да го поглежда, защото не искаше да види самодоволната му усмивка.
- Гладна съм …

Не осъзнаваше кога и с какво я дразнеше, но пък и тя много бързо палеше напоследък. Беше й трудно да се справи с всички тези емоции, които бяха по-силни от всякога, но все пак се опитваше в името на единственото нещо, което я държеше под контрол – тяхната връзка. Всъщност те имаха ли такава? Така и не бяха казали нищо един на друг, като изключим онези моменти, в които изказаха любовта си, но разбира се, това че обичаш някой, не означава, че искаш да бъдеш с него. На кратко казано, в женската глава е много объркано, да не говорим колко параноични ставаха момичетата, когато бяха толкова влюбени.
- Много е кльощава – каза накрая тя, като се обърна вече малко по-спокойна към него – Искам нещо по-жилавичко.
Да, момичето наистина беше доста слабичко, но не прекалено, както Зоуи бе каза преди малко. Причината да не желае кръвта й не беше една, но най-важната бе, че не искаше да я изяжда … искаше да й скърши врата, защото не желаеше да има оправдание, че я е убила, защото е била гладна и тн. Искаше да я убие, защото искаше, но и поради същата причина не искаше. Тя едва ли го заслужаваше и не беше виновна, че Иън бе толкова секси и никой не можеше да откъсне погледа си от него. Май той беше виновен за цялата тази работа.

Разбира се, че не беше нужно. Не знаеше дали се филмира или той се държеше с нея като с домашен любимец, но не трябваше да забравя, че котенцата и други подобни животни не бяха чак толкова верни и не изпълняваха много неща, ако не им допаднеха … той беше кучето, трябваше да знае за какво става въпрос. Но не това я притесни най-много, а желанието му да пие от кръвта му, което не проявяваше за пръв път. Не виждаше ли, че дори само мисълта да го направи я ужасяваше, а може би беше някакъв вида самоубиец. Беше така само от два дена, а той й имаше прекалено голямо доверие … по-голямо, отколкото самата тя имаше на себе си.
- Не благодаря – каза тя надуто – Има вероятност да си по-лош на вкус, отколкото на аромат и нямам никакво намерение да разбирам.
Както вече се разбра, това въобще не беше опасението й, но знаеше много добре, че той щеше да я разубеждава, ако му кажеше, че просто я е страх да го нарани. Така правеха големите мъже – мислеха, че са неуязвими, а влюбените просто бяха готови да дадат всичко на любимия, дори да рискуваха живота си. И какво ако можеше да се храни по-добре от него? Не можеше всяка вечер да го пие! Рано или късно щеше да умре, а това в най-добрия случай щеше да е след второто или третото хранене. Упс, забравихме, че тя ядеше по два пъти на ден …
- Ще ям като слезем – реши най-накрая тя и само като си припомни, отново започна да нервничи – Кога ще стигнем? Не сме ли близо вече? Трябваше да сме кацнали до сега.

Подсмихна се на думите му … какво можеше да каже. Харесваха й тези негови фетиши, макар и да бяха по онзи странен начин извратени. Но щом тя беше тази, която се наслаждаваше да пие кръв, то можеше ли да му каже нещо на него за това, че на него му допадаше да я гледа? Не знаеше как точно да го обясни, но наистина много й хареса, когато се съблече гола пред онова момче и успя да го притесни за момент … преди наистина да го изплаши. Но й харесваше, че Иън беше там и наблюдаваше всяко едно нейно движение, без да появи никаква ревност. И все пак, тя просто си хапваше, нямаше никакви други намерения към бедното момченце.
Облещи се изненадано, когато видя как той протегна ръка към прозорчето, но реши да му се довери. Знаеше, че той нямаше да направи нищо, което щеше да й повлияе зле, но все пак се притесняваше от това, което можеше да се крие зад прозорчето и си личеше, че бе дори леко изплашена. Опита се да запази самообладание, като стегна тялото си, но щом Иън открехна покритието, тя веднага се сви в седалката си и вдигна предпазно ръце над лицето си, чиито очи затвори. Приличаше на малко дете, което очакваше да го ударят всеки момент, а и така се чувстваше, като й трябваше малко време, за да осъзнае, че слънце нямаше и можеше да се отпусне.
- След като слезем? – попита объркано тя, тъй като още поглеждаше притеснено към прозореца, сякаш да се убеди, че наистина беше тъмно – Ами … да хапнем, със сигурност – отговори тя с една свенлива усмивка, тъй като й беше неудобно за преди малко, а и най-вероятно бе доста смешна в неговите очи, но се опита да поддържа сериозния тон, сякаш нищо не се беше случило – После може да поплуваме малко … голи – като разбира се, това не беше точно покана за плуване.