Shoot to thrill, Play to kill

Почувства се толкова добре в ръцете му, че веднага отпусна глава на рамото му, докато той я носеше към спалнята. Беше й доста приятно, имаше чувството, че се намира в морето, в някоя малка лодка, която вълните поклащаха непрекъснато … дори и когато Иън я постави на леглото. Да, всичко продължи да й се клати, а неговите действия правеха нещата още по-забавни, карайки я да се смее като малко дете. Направи няколко опита да се измъкне от пашкула, но се чувстваше толкова слаба, а май и наистина беше така. Вместо това продължи да се смее и да се опитва да се развърти, търкулвайки се към него.
- Стигааа – каза през смях, когато той за пореден път я бутна в грешната посока и осуети опита й да се измъкне – Не искам такаааа.
Беше и някак забавно и въпреки, че му казваше да спре, не желаеше той да го прави. Е … може би бе добре да прекрати въртенето, защото това не се отразяваше добре на никой, употребил алкохол, но определено не желаеше да я оставя намира. Точно в момента й беше толкова забавно, че съвсем сериозно се чудеше, защо не се напиваше всяка вечер и не му идваше на гости. В крайна сметка обаче, наистина щеше да й се наложи да предекорира, тъй като имаше много неща, които просто не се връзваха с обстановката. Може би дизайнера му е бил малко по-ексцентричен, обичащ контрастите като между цветовете, така и между стиловете, но това не бе по нейния вкус.

Не искаше да се успокои, искаше да се закачат още, като малките деца. Алкохола я вдетеняваше и не, това определено не й беше за първи път. Все пак бе прекарала няколко години в студентско общежитие, което вървеше ръка за ръка с купоните и големите пиячки. Това тук си беше нищо, но все пак не искаше да се хвали с подобни работи, затова само му се усмихваше чаровно. Дори и на пияно осъзнаваше, че жена в нейното положение не бе особено приятна гледка, но пък защо … на нея й беше много забавно. Но щом искаше да се успокои и да спи, то може би трябваше да я остави да го направи. Това нямаше как да стане, ако той продължаваше да я гледа и да я разсейва.
- Не искам да съм груба, но е някак зловещо да ме зяпаш, докато се опитвам да заспя – сподели му тя, като се усмихна широко.
Осъзнаваше, че го гонеше от собствената му стая, но това не й пречеше чак толкова. Само аромата му попил в чаршафите й беше нужен да се досети, че той прекарваше всяка вечер тук и че дори, когато напуснеше стаята, тя щеше да продължи, да усеща присъствието му. Може би нямаше да е зле, ако и той самия останеше, можеше да я гушне и да я топли, но знаеше, че тази идея нямаше да му допадне, а самата тя имаше нужда от усамотение в момента.

Едва изчака вратата да се затвори, когато се разви и най-накрая се освободи от завивката. Изправи се с леки затруднения, тъй като вече се бе отпуснала така добре, че дори я домързяваше да стане, но се налагаше. Свали роклята си, много по-лесно отколкото бе предполагала, като остана единствено по нежните си черни дантелени бикини. Нямаше нужда от сутиен, най-вече в тази рокля, а и така й беше много по-удобно. Предполагаше, че Сандърс няма да влезе в стаята, поне не и до закуска, затова се пъхна почти напълно гола под завивката и въздъхна тежко.
Поемайки си отново въздух през сладкото носле, долови силния аромат на кожата му. Одеколона също се усещаше, но имаше нещо различно … нещо което не й даваше мира. Знаеше, че мъжката пот съдържаше хормони, които подлудяваха жените, като естествен афродизиак, но какво тогава беше при него. Защо това наситено ухание й действаше по-силно от алкохола, който беше погълнала. Караше я да прави неща, които не би направила, които никога не би си позволила, но ето че ръката й премина по нежната й кожа и бавно погали дантелата, която за нейна изненада бе вече влажна.
Несъзнателен стон се откъсна от устните й, тих като въздишка, доловим единствено за нея, а може би не. И все пак не очакваше да стои пред вратата и да я подслушва, затова продължи да се гали нежно, докато тялото й не започна да се извива от удоволствие, тъй като натиска на пръстите й ставаше все по-груб и настоятелен. Стискаше зъби, опитвайки се да притъпи сладките звуци на удоволствие, но те успяваха на намерят начин да се измъкнат от сочните й устни.

Отпуснала се напълно, Зоуи вече си представяше ръката на Иън, вместо своята. Въртеше лице на различни страни, като непрекъснато го заравяше ту във възглавницата, ту в чаршафите, а пръстите й ставаха все по-настоятелни. Нетърпелива да усети истинско докосване, тя отмести внимателно бельото си на една страна и прокара бавно пръсти по влажните си устни. Този стон беше много по-силен и непокорен от всички останали, но и усещането бе неповторимо, най-вече сега, когато можеше съвсем спокойно да си го представи. Сладкия аромат на възбудата й започна да попива в чаршафите, смесвайки се с неговия, а това й допадна повече, отколкото бе предполагала.
Прехапа долната си устна, опитвайки се да запази тишина, тъй като знаеше какво я очаква – едно приятно продължително удоволствие, което щеше да я накара да продължи със стенанията. След като премина между устните си, бавно потъна в себе си, което накара тялото й отново да се извие, а тя да продължи да издава звуци, наподобяващи на момиче с вързана уста, което биеха. Приглушени стонове на удоволствие и мъчение се измъкваха от устните й, докато тя се опитваше да задоволи единствената нужда, която не можеше – да го усети.
Искаше тялото му да я притисне грубо в леглото, ръцете му да я мачкат като кукла, сякаш беше негова собственост, зъбите му да дерат и нагрубяват кожата й, а нежните му целувки да я успокояват. И колкото да се стараеше да си го представи, колкото и близко да беше, знаеше че той не е там и това правеше нещата още по-трудни.

Горещи и студени вълни обливаха тялото й, докато то непокорно се извиваше под завивките. Зоуи едва успяваше да диша, но това нямаше нищо общо с температурата, а с това което усещаше. Стоновете пресушаваха гърлото й, а може би това бе само илюзия, създадена от нуждата за нечии устни върху нейните … нечии конкретни устни. Затова и тя непрекъснато ги облизваше, представяйки си че не бяха нейните. Че бяха онези така изкушаващи устни, криейки се под катинарчето му, за които бе сигурна, че имаха вкус на скъпо уиски и със сигурност щяха да й подействат така опияняващо, както и самата напитка.
Нов силен стон огласи цялата стая, когато тя проникна дълбоко в себе си и то не така скромно, както до сега. Вече две от пръстчетата й се намираха в нея, като с палеца си продължаваше да се стимулира по венереното хълмче, докато другата й ръка си играеше със зърното на лявата й гърда. Претръпнали от възбуда, зърната й бяха щръкнали до болка, като това очевидно й харесваше и я караше да ги пощипва грубо. Така силно й се прииска Иън да ги захапе, да ги завърти между зъбите си, а после да ги засмуче силно, докато не я кара да изписка от болка, като най-накрая да ги пусне и да премине нежно и успокояващо с езика си по тях. Само мисълта за всичко това я побъркваше, водейки я до самия край, който не беше никак далеч.

Погълната от удоволствие, Зоуи не чуваше, нито усещаше нещо друго, освен собствените си стенания и ласки. Докосванията й бяха станали груби, като това рядко й доставяше удоволствие, но точно в момента я бе довело до онзи кулминационен момент, когато тя напрегна цялото си тяло, усещайки как напрежението тичаше нагоре надолу по гръбнака й, докато най-накрая не си позволи да се отпусне и да освободи всичко това. Дълбок стон на блаженство се откъсна от нея, оставяйки я да диша тежко, непосилна да направи каквото и да е било. Отпусна ръце до тялото си, като затвори очи и се остави на все още сладкото удоволствие, което обхождаше тялото й.
Напълно задоволена, вече можеше да усети умората, която я беше налегнала. Не успя отново да отвори очите си, нямаше сили за това, но и не направи някакви големи усилия. След този силен финал, имаше нужда от една сериозна почивка, затова все така мокра, гореща и гола, се отпусна в приятно ухаещите завивки. Прегърна една от възглавниците, като зарови нослето си в нея и за пореден път се наслади на аромата му. Нова вълна от възбуда я обля, но за жалост тялото й не бе в състояние да продължи, така че едва десетина минути по-късно, тя спеше сладко и спокойно.

Нежната ласка разбуди Зоуи, която все още не бе отворила очите си и не бе много наясно какво се случваше. Въпреки това се усмихна широко, искрено и красиво, като сложи ръката си върху неговата и я премести от рамото на бузата си. Изви се леко, като целуна дланта му, а после бавно отвори очи и … ами остана доста изненадана от това, което видя. Погледа й го издаваше, а може би изглеждаше повече объркана, но запази самообладание и дори не се отдръпна. Продължи да държи ръката му, като след малко просто го пусна и някак измъчено се усмихна, вече усетила силната болка в главата и мускулите си.
- Добро утро – прошепна нежно тя, като се завъртя отново по гръб и разтърка намръщено слепоочията си.
Помнеше какво стана снощи, помнеше всичко до последната секунда, но в момента бе прекалено немощна, за да се черви и притеснява, камо ли да си тръгне. Затова остана в леглото, като си пое дълбоко въздух и чак сега осъзна, че най-вероятно имаше ухание на … ами на секс. Тя не долавяше нищо, но хората често не усещаха собствената си миризма, затова и не изключи възможността той да е усетил нещо. А и беше гола … много лошо начало на деня. Ако беше помислила малко, щеше да се сети да поразрови из шкафа, като колкото и да не му харесваше, че му е пипала нещата, щеше поне да е облечена.

Почувства се изключително неудобно, защото дори нямаше да докосне тази закуска. Изглеждаше страхотно, но точно в момента беше пресъхнала, някъде дълбоко в коремчето си усещаше онова неприятно парещо чувство, което оставяше алкохола и просто не мислеше, че е в състояние да яде каквото и да е било. Затова направи една намръщена физиономия, като започна да клати отрицателно главата си и да отказва. Чувстваше се гузно, искаше дори да му се извини, но не беше в състояние да води дълги разговори, затова накрая го погледна жално, а когато отдръпна подноса, осъзна че имаше някои неща, които можеше да й се отразят добре.
Пресегна се бързо, като взе сока и хапчетата, но реши първо да се освежи. Надигна се в седнало положение, като притисна завивката към гърдите си вдигна високо чашата, като започна да пие жадно, сякаш не й бяха давали вода от седмици, а портокаловия сок започна да се показва по крайчеца на устните й и да се спича надолу по брадичка, вратлето и дори стигна до прекрасните й гърди. Зоуи просто не можа да се спре, знаеше че трябва да си остави малко, за да изпие хапчето, но напитката беше така освежаваща, че не пусна чашата, докато не я пресуши. Не бе присъщо за нея да се държи като животно, но точно в момента не се чувстваше и като човек, поне докато не видя оцапана в оранжево завивка.
- Съжалявам – прошепна отново тя, като го погледна умолително, сякаш всеки момент щеше да се разридае.

Идеята за водата й хареса много повече от последвалата. Точно в момента не се нуждаеше от алкохол, но имаше други неща, които й трябваха повече от хапчето. Затова тя остави празната чаша на нощното шкафче и с вече свободната си ръка, избърса сладките си, потънали в портокалов сок устни. Наистина съжаляваше за чаршафите, макар че се усмихна на шегата му, тъй като не бе в състояние да се засмее. Кожата й започна да бледнее, като тъмни кръгове се образуваха под очите й, откакто се беше събудила.
- Иън – каза тихичко тя, за пръв път наричайки го по име – Студено ми е. Ще ми дадеш ли да облека нещо?
Тепърва започваше да я връхлита махмурлука, който беше по-ужасен и то грип. Единственото положително нещо беше, че в повечето случаи не продължаваше повече от един ден … един ужасен ден. За щастие, тя нямаше да го прекара сама или поне бе останала с такива впечатления. Срамуваше се от случилото се и не искаше да му дотяга, но определено не желаеше сега да е вкъщи, опитвайки се да се добере до хладилника, за да си извади сок, вода или каквото й се пиеше там.
- И Иън – спря го отново тя, като се почувства малко неудобно, че ще изявява претенции, но имаше нужда в момента – Може ли да е сок, не вода?

Прати му една мила усмивка, която обаче изглеждаше прекалено измъчена, но все пак свърши работа. След което просто го изчака да излезе от стаята и отиде при отделените дрехи. Разбърка хубаво купа, като избра някаква ТЕНИСКА, СУИЧЪР И НЯКАКЪВ АНЦУГ. Със сигурност всичко щеше да й е голямо, но какво пък, поне щеше да й е свободно и топло, за разлик от роклята, с която беше дошла. В крайна сметка остави всичко настрана, като прибра останалото в гардероба му, извади си една чиста хавлия и се отправи към банята.
Въпреки, че й беше студено, реши да си вземе един леден душ, който щеше да я освежи, за разлика от горещия, който щеше да направи нещата още по-лоши. Едвам изтърпя десет минути под водата, като побърза да се увие и да се върне в стаята. Облече всичко, оставайки без бельо, което отдели за пране, а накрая просто избърса косата си, която остана влажна. Не искаше да рови из бельото му, затова тръгна надолу без чорапки, като се заклеваше, че ако й позволеше да декорира дома му, със сигурност щеше да сложи навсякъде от онези прекрасни бели килими, които приличаха на мечешка кожа и просто галеха крачетата ти.

Силния аромат на портокалови кори я привлече, но може би нещо друго я накара да отиде толкова близо до него и да седне на стола, до който се намираше Иън. Търпеливо изчака да й бъде налята една чаша, като извади хапчетата от джоба на суичъра и изпи само едно, не искаше да прекалява, макар че едва ли можеше да й стане нещо от аспирин. Продължи да пие, докато не я преполови, когато осъзна, че ако продължаваше така, сок наистина нямаше да остане. Просто върна чашата на масата, като продължи да я гледа с желание, но след това се обърна към Сандърс.
- Съжалявам и за снощи – започна тя някак притеснено – Казах някои работи, които не трябваше – но точно както снощи твърдеше, така и сега каза, че са неща, които не е трябвало да казва, а не че не е искала – И като цяло се държах непристойно … но ти обещавам, че това няма да се повтори, никога!
След всичко това, не знаеше как да продължи или дали да чака нещо от него. Най-вероятно щеше да й каже, че няма проблем, но не искаше да го прави от съжаление или учтивост … искаше наистина да няма проблем. Но не можеше да го притиска, нито да го кара да й слугува и все пак й харесваше някой да й стиска портокали. Ако тя тръгнеше да го прави, най-вероятно щеше да изхаби всичките плодове за една чаша.

Зоуи остана дълго време просто зяпнала, като гледаше някъде встрани, опитвайки се да измисли нормален отговор. Но най-накрая сложи ръце на масата и заби лицето си в тях, като започна да издава странни звуци, подобни на хлипане, а тялото й леко се надигаше при всеки нов стон. Дали наистина бе успял да я разплаче? Е така изглеждаше, когато се надигна и се видяха сълзите, стичащи се по нежните й бузи, но за сметка на това, устните й бяха извити в широка усмивка и тя се смееше весело.
- Защо ме измъчваш? – попита през смях и сълзи, като накрая просто се обърна към него и му се усмихна – Не знам вече … не мога да мисля в момента. Единственото, което ми е ясно е, че една самоуважаваща се жена, не би се държала така непристойно.
Чувстваше се неудобно, но точно както и той бе наясно, щеше да й мине много по-бързо, ако просто го обърнеше от веселата страна. Беше й достатъчно гадно, болеше я глава и се чувстваше като парцал, нямаше никакъв смисъл да поддържа всичко това с притеснения и лошо настроение. Беше време и тя малко да се отпусне и да се държи като нормален човек, а не само да се шашка за най-малкото.

Колкото и да е странно, в такива моменти нашето момиче ставаше най-емоционално. Не всеки би желал да се грижи за нея, най-вече в подобно състояние, когато не приличаше на нищо и едва се движеше. Затова и оценяваше всичко, което той правеше за нея, като реши да му го покаже. Изправи се бавно от стола си и отиде до нео, като сложи ръка на бузата му и го придърпа към себе си, докато тя се надигаше на пръсти. Устните й докоснаха нежно другата му страна, като го дариха с тази топла ласка, а след това и с една прекрасна усмивка.
- Благодаря ти – прошепна тя, като бавно започна да сваля ръката си надолу, галейки кожата му.
Не се задържа повече там. Отиде до масата, като все чашата със сока, а после заедно с него се запъти към хола. Остави я на ниската масичка пред дивана, като се настани в легнало положение, но свитата й поза подсказваше, че все още й беше студено. Въпреки това реши да не нахалства прекалено, така че просто взе дистанционното и си пусна телевизия. Прескачаше каналите, търсейки нещо по-интересно, но след като осъзна, че по това време на деня не даваха нищо освен новини и детски, предпочете да гледа нещо анимирано. Том и Джери беше истинска класика и както винаги го въртяха по един от детските канали.