Shoot to thrill, Play to kill

Без да каже каквото и да е било, Зоуи просто стоеше от страни и се правеше, че не обръща внимание на разговора, но всъщност следеше всяка тяхна дума. Все още й бе доста трудно да се съсредоточи към точно определен звук, но все като бе толкова близо до тях, нямаше как да не успее. С едното ушенце слушаше двамата мъже до нея, с едното оченце намигаше на сервитьора, а с прекрасните си устни се усмихваше все така прелестно. Всичко се нареждаше така добре, че докато си го представяше, все повече се дразнеше. Нямаше да издържи още много, но за щастие нямаше и да й се наложи.
Двамата тръгнаха нагоре, водени от вечерята, като Зоуи застана до Иън и нежно хвана ръката му, преплитайки пръсти с неговите. Стисна го малко по-силно, без да осъзнава, че не успяваше да се контролира много добре, но не можеше да прикрие и вълнението си. Сутринта бе хапнала каквото имаше, но тази вечер се чувстваше като в ресторант и имаше приятната възможност сама да избере вечерята си. Лошото беше, че изрично я помолиха да не изяжда всичко, а представете си на вас да ви сервират най-вкусната вечеря на този свят, да ви дадат да изядете по-малко от половината и да ви я накарат да я върнете. Изключително трудно, но щом искаше това от нея, това щеше да получи.
- А сега какво – попита го тихичко тя, като се надяваше сервитьора да не ги чува, тъй като беше четири пет крачки напред – Ще го поканим да остане или … - не беше наясно как точно седяха нещата.

Тези неща не й бяха ясни, но пък точно това беше най-хубавото – всичко беше ново и интересно. Харесваше й как строяха нещата, как нейният красавец се разпореждаше с хората и искаше точно същото за себе си. Да има парите му, от които със сигурност той нямаше да я лишава, докато бяха заедно и да можеше да се разпорежда с целия свят. Както казваха хората, правилата се определят от този, който държи пачката. Но богата или не, нея също я бе обзело желание да раздава команди и да се разпорежда с хората и живота им. Като например сега … единствено от нея зависеше, дали това момче щеше да излезе на крака от стаята или щяха да го носят.
- Иън – простена разглезено тя, като докосна нежно вратлето си и отправи онова умолително погледче – Горещо ми е.
Последните думи излязоха като шепот от прекрасните й устни, така предизвикателен и примамлив, но Сандърс не си направи труда да стане и да угоди на дамата си. Не, не възнамеряваше да я отхвърля отново, а по-скоро да изпълни онова неизказано желание, затова се обърна към момчето и му кимна в посока на Зоуи. Втора покана не почака. Джоуи застана зад красавицата, като нежно отметна косата й, бавно развърза панделката на тила й, след което погледна за последен път към вълкът, убеждавайки се, че прави правилното нещо. И най-накрая смъкна ципа на роклята й, като сатенения плат се свлече бавно надолу, падайки като розов лист в краката й и я остави само и единствено по нежните дантелени бикини и онази похотлива усмивка, която бе отправена към мъжа срещу нея.

Не й хареса, че всичко това спря, но може би идеята да отиде и сам на себе си да сипе чаша скоч не беше никак лоша. Личеше си, че се притесняваше и не беше много сигурен какво да направи – да я пренебрегне и обиди, за да бъде доволен Иън или да се направи на мъж и да не обърне внимание на присъствието му, като ме награби и направи това, което виждаше, че Зоуи желае. Беше трудно решение, но тя щеше да го улесни, затова се приближи бавно към него, като слагаше краче пред краче, ходейки като котенце, което сякаш се приближаваше, за да се отърка и да си поиграе. Макар че най-вероятно той бе обърнал повече внимание на голите й гърди, отколкото на походката.
- Жадна съм – каза тя, като взе чашата и отпи една малка глътка от острия алкохол – Но не за това – добави накрая и се притисна в него.
Ръката й мина покрай кръста му, като остави чашата върху минибарчерчето, за което Джоуи беше залепен. Той разбира се, погледна притеснено и уплашено към Иън, чакайки някакъв знак, но преди да разбере какво трябваше да прави, получи една нежна ласка. Студените й устни докоснаха врата му, целунаха го така нежно и мило, като вече свободната й ръка се настани на кръста му, докато другата се заигра с косата на тила му. Сандърс вече нямаше думата тук и момчето си мислеше, че е разбрало какво ще случи, докато не усети пронизващата болка от ухапването му.
- Не викай – каза ядосано тя, като го погледна в очите, след като чу измъчения му стон.
Видя ужаса в очите му, а и кой не би се ужасил, като види напоените й с кръв устни и то не чия да е кръв, а собствената му. Но въпреки това, не издаде и звук. Виждаше, че го болеше, че се страхуваше, но просто мълчеше и гледаше уплашено, което някак си й хареса. Затова зарови устни във врата му, като започна да издава тихи стонове на удоволствие. За разлика от нея, момчето въобще не се забавляваше, а по-скоро гледаше умолително към Иън, който все още не бе предприел нищо, най-вероятно й имаше доверие, но дали това беше добра идея.
Мина едва минута, откакто Зоуи бе започнала пиршеството, а момчето вече започна да забелва очи. Сигурно беше на ръба, а току виж всъщност му харесало и бе започнал да се забавлява. Самата тя правеше точно това, което й беше казано – не го източваше, не прекаляваше. Пиеше бавно, макар и да й се искаше да се удави в кръв, но нали искаше да зарадва приятеля си. И дори не осъзна, че в опита си да се сдържи от лочене, го захапваше многократно и прекалено силно, докато не дойде онзи неочакван момент, в който тялото му се свлече в краката й, а ръката й все още го държеше за косата …
Тъмнокосата беше в гръб и не можеше да види реакцията на Иън, но определено не очакваше да остане спокоен. Знаеше, че му даде обещание и наистина се постара, но врата му се оказа по-лесен за откъсване, отколкото на желиран червей. Не искаше да се обърне, не искаше да види разочарованието в очите му, но рано или късно трябваше да го направи, затова и не почака повече. Със свободната си ръка бършеше устните и брадичката си, като всъщност само замазваше кръвта, а не я махаше, докато с другата все още държеше главата.
- Е, не го пресуших – каза невинно тя, като вдигна ръка и му показа колко кръв отиваше на вятъра.

Наистина не можеше да повярва, че той не й се сърдеше, но реши да не казва нищо, че току виж му промени мнението. Вместо това се отдаде на момента, който стана още по-хубав с него, когато и той реши да обърне на животински инстинкти. Подобно на него, тя също се възбуди, когато го видя да вкусва кръвта, която течеше от сладките й устни, но можеше да му даде много повече. Езичето й беше попило от неустоимата течност, затова той успя да усети пълния вкус, когато то се шмугна между устните му. Единственото нещо, което желаеше повече от кръв, бяха неговите страстни целувки, а сега получаваше и двете.
Зоуи бавно отпусна захвата си, като главата на Джоуи падна на земята и се изтъркули като футболна топка, но никой не обърна внимание. Вместо това, тя вдигна ръцете си и нетърпеливо започна да разхлабва вратовръзката му, която много бързо се оказа на пода. Втора беше ризата, след леко мъчение с копчетата, но колкото и да й се искаше да я разкъса, желаеше да си тръгнат, сякаш нищо не беше станало. Панталона бе още по-лесен, свлече се по-бързо и от роклята й, като сега двамата единствено по бельо и обувки, се запътиха към леглото, без да се отделят. Тъмнокосата просто побутваше Иън, който вървеше назад и най-накрая усети как краката му се опряха в леглото.
Вместо да го остави да командва, както беше направила първия път, нашето момиче уви ръцете си около тялото му и без той дори да усети какво се случва, след секунда се озова на леглото под нея. Бързината на вампирите беше уникална, но в комбинация със силата им, можеше да накара и другите да усетят колко невероятно беше. А сега, нека видим колко бързо можеше да се движи върху него.

Само това искаше да чува от него – да й повтаря колко секси беше и колко много я желаеше. Успя да повдигне самочувствието й, да я вдъхнови и какво ли още не, затова тя плъзна ръка по гърдите му, корема и надолу, тръпнейки от нетърпение да си поиграе и с него. Но не, сега не възнамеряваше да го дарява с орални удоволствия, за което само той си беше виновен и най-вероятно дълго щеше да се разкайва. А имаше и друга причина – след като се беше нахранила, оставаше само едно нещо, което можеше да направи удоволствието пълно и не смяташе да чака и да го глезоти, а направо да вземе това, от което се нуждаеше.
Преди да се усети, малкия … всъщност не беше никак малък, но нали така бе израза, та приятелят му беше на свобода, а боксерките му бяха една идея по-надолу, докато нейното бельо бе просто отместено настрани. Беше хванала члена му и закачливо се галеше с него, като го мокреше все повече, докато устните й най-накрая се разтвориха и му показаха входа между тях. Беше толкова влажна, че трябваше само да се отпусне върху него, за да го накара да усети това, което и тя усещаше, но преди това искаше да засили усещането. Знаеше, че той я желаеше, но искаше да го направи още по-неустоимо.
- Искаш ли ме? – попита тя, като знаеше какъв щеше да е отговора, затова каза това, което тя искаше – Тогава ме моли!

Това „Моля?” въобще не й хареса. Или не му допадаше играта или просто не бе особено заинтересован, което я караше да се чуди, дали сега трябваше да се ядоса или да му угоди. Можеше да смени тактиката, ако той имаше да командва, то защо не му оставеше поне леглото, ясно беше, че жената можеше да върти мъжа за всичко останало, ако му дадеше малко надмощие в секса. Но цялата тази част с моленето я възбуждаше толкова много, може би защото никога не бе правила нещо подобно, а и не се бе чувствала така уверена и силна, както в момента.
Само си представяше, как той щеше да й каже „Моля те, позволи ми да навляза в теб, да се потопя в удоволствие” и нещо подобно, но когато чу тези мръсни мръсни думи да излизат от сладките му устни, направо настръхна от възбуда. Сладката й прасковка го обля в соковете си, а секунда по-късно му позволи и да се наслади и на едно бясно грубо навлизане. Нашето момиче сложи ръце на гърдите му, като го притисна силно към леглото и не му позволи да мръдне, докато самата тя бе започнала да се раздвижда. Дупето й правеше въртеливи движение, като така сякаш караше и члена му да прави гимнастика … доста приятна при това, но винаги можеше да е и по-добре.
- Така? – попита тя тихичко с невинна усмивка, като веднага смени изражението си на страстна жена – Или искаш да съм по-груба?

Днес по-рано си бе помислила, че е във вихъра си … е не бе видяла още нищо, ако имаме предвид това сега. Направо не можеше да познае мъжа под себе си, но толкова много й хареса, че дори за момент не помисли да се усъмни в него. Едва ли щеше да й се отдаде скоро подобна възможност да доминира, но за да й се наслади, трябваше всичко да е под неин контрол, а той не спазваше правилата. Затова хвана ръцете му за китките, като ги вдигна над главата му и ги притисна така грубо към възглавницата, че пръстите му бързо побеляха от недостига на кръв.
- Тази вечер аз командвам – изсъска през зъби тя, като извади езика си и премина с непо по цялото му лице, от брадичката, по скулата и бузата, та чак до края на веждата му. Нали беше кучеподобно, очакваше се да му допадат подобни неща.
Щом искаше грубо, щеше да го направи, макар и малко се притесняваше, тъй като само веднъж бе чула за счупен мъжки атрибут, но звучеше доста страшно. Въпреки това се задвижи бързо върху него, като всеки път щом сладкото й дупе се докоснеше до скута му, издаваше онзи сладък пляскащ звук. Но сякаш това не й беше достатъчно и реши да вкара малко от нечовешката бързина, без разбира се да пресилва нещата. Чудеше се колко време щеше да й отнеме да го докара чак до края с това темпо. Не знаеше за него, но на нея едва ли щеше да й трябва много.

Идеята за свършване й хареса повече, отколкото бе предполагала. Никога не се бе чувствала така горда със себе си, както в моментите, в които го оставяше доволен и щастлив. Но не само той беше на ръба на своя край. Тялото й бе станало толкова чувствително, трептеше при всяко негово докосване и ако имаше поне някаква телесна температура, най-вероятно вече щеше да гори от страст. Но на него не му трябваше да е гореща, за да разбере колко приятно й беше, когато се отдаваха един на друг. Можеше да види онзи див пламък в очите й, който никога не липсваше, когато гледаше към него, най-вече по време на секс.
- Искам да те изям – простена възбудено тя, като се надигна в седнало положение и забърза още повече – Искам да свърша с теб.
Знаеше, че той беше към края си, точно както и тя, затова продължи да извива тялото си все така бързо, макар да не можеше да поддържа много добър ритъм, замаяна от удоволствие. Но въпреки всичко, телата им се сливаха перфектно, предавайки си влудяващи тръпки от един на друг, докато най-накрая не се докоснаха до перфектния оргазъм. Зоуи се стегна силно около члена му, като започна бавно да намаля, тресейки се от екстаз върху него и това го накара да премине към същото чувство. Усети силна експлозия в гърдите си, като накрая дори й прималя, което я накара най-накрая да спре, а и вече беше време.
Широко усмихната и силно задъхана, тя се отпусна бавно надолу, като се излегна върху потното му тяло и положи глава на рамото му. Чувстваше се върховно и дори не можеше да го опише, но леглото успя … то просто скърши задните си два крака, като падна на земята и така ги остави с главата нагоре, а нашето момиче просто се разсмя, като се притисна още по-силно към любимия си.

Колкото и да й беше хубаво така, все някога трябваше да станат, най-вече ако желаеха да си хванат самолета. Беше толкова развълнувана, че поглеждаше часовника до леглото на всяка минута, защото ако пропуснеха полета … ами щеше да откачи. За щастие все още имаха два часа и нещо, тъй като едва минаваше два и половина след полунощ, но пък имаха и доста работа за вършене. Предпочиташе да сложат край на тази нощ и забавлението, за да имат възможността да се позабавляват утре на съвсем друго място и не кое да е, а прекрасният Рио. Надяваше се, че ще останат поне за карнавала.
- Хайде, слънчице – каза измъчено тя, като стана с голямо нежелание – Трябва да минем през вкъщи, за да си взема някои неща.
Разбира се, той можеше да й купи всичко, от което имаше нужда, но не желаеше сама да изисква това от него. Предпочиташе той да й го предложи, без да й се налага да му намеква, затова и бе изразила гласно нуждата си от някои неща. Не можеше да живее без крема си за лице, макар че като се замисли сега, едва ли някога щеше да има проблеми с бръчките. Но и банският й беше там, както онзи страхотен разголен потник, който караше гърдите й да изглеждат огромни … не че той не ги беше виждал и на голо. И все пак, когато си с любимия човек, винаги се стараеш да си в най-добрия си вид.
- И какво ще правим с него? – попита все пак тя, докато вдигаше роклята си от земята, която бе доста близо до тялото на Джоуи.

Лицето й грейна, когато заговори за купуване. Цял нов гардероб и то марков, какъвто никога не би могла да си позволи, но предимствата Иън Сандърс да ти е гадже, бяха много. Ето защо, можеше да направи всяко едно момиче щастливо, но освен че се радваше на парите му, Зоуи бе щастлива, че имаше подобен човек до себе си. Знаеше, че може да разчита на него във всяка една ситуация, както тази например и дори нямаше да й се наложи да се занимава струпа. Защото имаше най-доброто и грижовно мъжленце на този свят, което незнайно защо я обичаше почти толкова, колкото и тя него.
- Аз теб повече – каза някак свенливо тя, като погледна надолу и заоправя роклята си.
Облече се бързо, като за щастие не бе успяла да си развали прическата. Не искаше да изглежда, сякаш току що се бе въргаляла в леглото, макар и това да беше самата истина, но нали се опитваше да се прави на дама. И точно заради това мълчеше търпеливо и оставяше Иън да се справи с всичко, макар и да й беше любопитно какво точно щеше да каже. Е, можеше да подслушва, ако успееше да се съсредоточи, но ако ли не, можеше само да се надява, че той щеше да сподели с нея. Все пак щеше да й е от полза да знае какво точно да каже, когато сгафи и го няма нейното момченце да я спаси.
- Готова съм!

Направо му се чудеше, защо въобще й беше предложил да ходят с обикновен самолет, при положение, че си имаше собствен. Тя не държеше на супер лукса, все още не бе заслепена до толкова, че да забрави коя беше до вчера, но все пак това бе предпочитано удобство, а и силно се съмняваше, че за него парите имаха някакво значение. Затова и грейна личицето, когато й предложи новата си идея, а тя закима енергично, като беше готова да го побутне към летището и да тръгват вече, но за жалост, най-вероятно щеше да им се наложи да почакат няколко часа, докато всичко се уреди.
Въпреки всичко, три часа по-късно, вече бяха в самолета, малко след изгрев слънце, което само можете да си представите, колко подразни Зоуи. Държеше да оползотвори времето до полета, като се прибра до дома си, от който измъкна един ненормално голям куфар, въпреки че щеше да се съгласи Иън да й купи всичко, но знаете какви са жените. Въпреки всичко, в момента не изглеждаше никак щастлива, слънцето я дразнеше прекалено много, като имаше чувството, че някой и беше набил венозно цял литър приспивателно. Беше раздразнителна и се чудеше дали е гладна или просто искаше да прекърши нечие гърленце, за да й мине мерака, но идеята на май не се хареса на момчето й.
- Няма ли да тръгваме вече? – тросна се тя, като потропваше нервно с крак, въпреки че нямаше сили за почти нищо.

Ама той да не би да я командваше? Качи се горе, седни там, успокой се, яж … на нея ли й ги казваше тия неща? Можеше да се качи горе, да го изчака, да го хапне, да се успокои и накрая да си седне на мястото, но докато той й се правеше на шеф, това нямаше как да се получи, най-вече да е в негова полза. И той можеше много добре да го разбере, като обърнеше внимание на потъмнелите й от ярост очи, но за щастие, това не се задържа дълго. Зоуи наистина се насили да се успокои, като прие факта, че си въобразяваше и се самоизнервяше допълнително от нещо, което всъщност не се случваше.
- Добре – каза все още сърдите тя, като тръгна нагоре.
Имаше чувството, че тази стълба не водеше към самолета, а към самото слънце и всеки момент щеше да избухне в пламъци. Въпреки всичко се прибра на тъмно благополучно, като се настани на една от двойните седалки, тъй като искаше Иън до себе си. Никак не й хареса как изглеждаше стюардесата им и ако не искаше да бъде изядена, щеше да седне и да кротува, защото бе готова да извади очите на всяка жена, която само го погледнеше.
И докато мислеше над тези сериозни неща от живота, въобще не усети кога беше заспала. Бе в самолета не повече от минута, чакайки Иън да се разбере с пилота, а вече спеше сладко сладко, макар и да не изглеждаше точно така отстрани. Бялата й кожа беше много красива, както и тя самата, когато спеше, но цялата тази комбинация беше малко зловеща. Едва ли беше нормално, но точно в момента не се и виждаше дори да диша … сякаш беше мъртва, а това всъщност не беше далеч от самата истина.

Изглеждаше така спокойна и отпусната, че не се очакваше да усети каквото и да е било, а всъщност и не усещаше нищо. Не усети, когато Иън я повдигна и се настани под нея, не усети, когато самолета се напълни с говорещи хора, не усети дори когато самолета излетя, но въпреки всичко усети, че той беше близо до нея … много близо. Ръката й се стрелна към неговата, като пръстите й се обвиха около китката му и го стегнаха така силно, до лека болка. Въпреки, че не даваше признаци да се е събудила, тя го държеше здраво, сякаш можеше да й избяга, макар че тя щеше да му счупи врата, преди дори да си го е помислил … а после щеше да си го препарира и да си го гледа вкъщи.
Полета беше доста дълъг, а нашето момиче спа така непробудно, че не помръдна дори за секунда. Наистина изглеждаше като мъртва, но Сандърс не можеше да се съгласи, защото все още усещаше захвата около китката си, който отдавна бе спрял притока на кръв към пръстите му. Добре, че беше върколак … в противен случай, можеше да изгуби крайника си. И ако някой повярваше на тези неща, които й говореше по-рано – за господаря вампир, който превръща другите и ги подчинява на волята си, със сигурност щеше да си помисли, че Иън беше вампирът, който я е превърнал. Имаше някаква невидима нишка, която сякаш я придърпваше към него.
Оставаше не повече от час път, слънцето вече бе значително отслабнало, почти залязло, а нашето момиче започна да се пробужда. Бавно отпусна захвата си около китката на любимия й, която вече беше посиняла, но се предполагаше, че скоро щеше да му мине. Ръцете й започнаха да шарят по бедрата му, сякаш се събуждаше в леглото и точно в момента го желаеше, но честно казано не знаеше кое иска по-силно – да го целуне, да го изнасили, да го изяде … буквално или да го накара да си вземе душ. Тази миризма щеше да я съсипе.